№ 1303
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20242120107656 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. Н. С. против “Сити кеш” ООД, за осъждане на
ответното дружество да й върне сумата от 507.90 лв., с която се е обогатило неоснователно,
получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожна договорна клауза за
дължимост на неустойка - чл.6.2 от сключения между страните договор за потребителски
кредит с № **** / 19.05.2022 год., поради нейната неравноправност, противоречие с добрите
нрави и с императивните разпоредби на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., ведно със законната лихва, начиная от 11.11.2024 год. до
окончателното плащане на горепосочената сума.
Исковете са с правно основание в чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД и са допустими, както е прието с определението по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание страните не се явяват, респ. представляват,
редовно призовани.
Съдът, след анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че между ищцата - кредитополучател и ответника
- кредитор е сключен договор за потребителски кредит с № **** / 19.05.2022 год. за сумата
от 800 лв., която е следвало да се върне на 9 месечни вноски - 3 по 26.70 лв. всяка и 6 по
149.33 лв. всяка, с краен падеж - 20.02.2023 год. Не са спорни и останалите параметри по
кредита - ГЛП от 40.05 %, ГПР - 47.7 % при първоначално уговорените условия (без
неустойката, за която по-долу ще стане дума), общ размер на плащанията - 976.08 лв., в т.ч.
главница от 800 лв. и договорна лихва в размер на 176.08 лв. С договорната неустойка по
1
чл.6.2 от договора, в размер на 787.92 лв. - за непредставяне на обезпечение, общият размер
на дължимите плащания възлиза на 1764 лв.
На датата на сключване на договора, кредитираната сума е изплатена на
С. на каса на ****.
Съгласно чл.6.1 от договора, ищцата се е задължила да предостави на
заемодателя обезпечение – банкова гаранция или поръчители. В чл.6.1 изрично е уговорено,
че при непредставяне на обезпечение от посочения вид в тридневен срок от сключване на
договора, С. ще дължи горепосочената неустойка, платима разсрочено, към всяка една
погасителна вноска. Това е упоменато и в чл.33, ал.1, т.1 и чл.37, ал.3 от приложимите за
договора ОУ.
Налична е и представената и изходяща от ответното дружество справка
за начислени и изплатени суми, от която е видно, че освен главницата от 800 лв., ищцата е
платила още 30 лв. за такси, 67.16 лв. - за мораторна лихва и 425.96 лв. - за неустойка по тук
оспорената договорна клауза.
Въз основа на така сложилите се факти, намира предявения осъдителен
иск за частично основателен.
Без съмнение договорната неустойка за непредставяне на обезпечение е
изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в
погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с
еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните). Т.е. нейната дължимост не е
обусловена от евентуално настъпили вреди, поради неизпълнение на задължението за
връщане на отпуснатия кредит, а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение
на възнаграждението на кредитора, с единствената в цел да се заобиколи ограничението на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което клаузата, с която е уговорена - чл.11, ал.1 от договора, е
нищожна на специалното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК. Но не само - неустоечната клауза
е нищожна и като противоречаща на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, т.к.
непредставянето на обезпечение за кредитора не е равнозначно на неизпълнение на
задължението за връщане на сумата и не би могло да доведе автоматично до вреди за него,
подлежащи на репариране. Следователно още при уговарянето й, тя е предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредитора, което е в разрез с нейната обезпечителна,
обезщетителна или санкционна функция.
Следователно, платеното на основание нищожната клауза за дължимост
на договорна неустойка за непредставяне на обезпечение, е платено при начална липса на
основание и подлежи на връщане. Противно на изложеното в исковата молба, налице са
доказателства за платени вноски за неустойка в общ размер от 425.96 лв., до който искът
следва да се уважи, а за горницата над този, до пълния предявен размер, като недоказан, а
оттам - неоснователен, следва да се отхвърли.
Изложените мотиви налагат да се постанови решение в съответния смисъл,
като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се присъдят деловодни разноски в размер
2
на 50 лв. - държавна такса. Понеже сключеният между нея и адвокатския й пълномощник
договор е при условията на чл.38 от ЗАдв., на адв. Д. С. от АК - Пловдив, се следва
адвокатско възнаграждение, което съдът, при съобразяване масовия (бланков) характер на
делото, липсата на фактическа и правна сложност, основателния размер на иска и
действително положените от адвоката усилия, определя на 200 лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Сити кеш” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С*****,
представлявано от Н*П*, да заплати на М. Н. С. от гр.Б****, ЕГН - **********, на
основание чл. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 425.96 лв., с която се е
обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на
нищожна договорна клауза за дължимост на неустойка - чл.6.2 от сключения между страните
договор за потребителски кредит с № **** / 19.05.2022 год., поради нейната
неравноправност, противоречие с добрите нрави и с императивните разпоредби на чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., ведно със законната
лихва, начиная от 11.11.2024 год. до окончателното плащане на горепосочената сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата над основателния, до пълния предявен размер от
507.90 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА ”Сити кеш” ООД да заплати на М. Н. С. деловодни разноски
в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ”Сити кеш” ООД, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв., да
заплати на адв.Д. С. от АК - Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3