РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. С.тоянов Въззивно гражданско
дело № 20255300501821 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 103/04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1988/2024 г. по описа на
РС- А. е прекратен гражданският брак между И. С. С., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН
**********, сключен на 22.11.2014г. в гр. С. с акт № 0451 от 22.11.2014г., като дълбоко
и непоправимо разстроен; на майката Е. С. С. е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете - С. И. С., ЕГН
**********, като е определено местоживеене на детето при майката; определен е
режим за лични отношения между бащата И. С. С. и детето С. И. С., както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от края на учебните часове в петък
до 19 часа в неделя, по 15 дни през месец юли и месец август, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, за Коледа - през четните години, а за Нова
година – през нечетните години. Бащата И. С. С. е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 380 лв. за детето С. И. С., чрез неговата майка и законен
представител - Е. С. С., начиная от датата на подаване на отговора исковата молба
28.06.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане, като е
отхвърлена предявената претенция до пълния й размер от 500 лева месечно.
Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к.“***, на
съпруга И. С. С.. Постановено е също след прекратяване на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име – „Д.“.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И. С. С. в частта,
касаеща определения режим на лични отношения между бащата И. С. С. и детето С. И.
1
С., както и присъдената месечна издръжка, като са изложени подробни оплаквания за
неговата необоснованост, незаконосъобразност и постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в
обжалваната част и вместо това се иска: да бъде определен подходящ режим на лични
отношения по следния начин: по 15 дни през месец юли и месец август като майката
следва да уведоми своевременно бащата, но не по-малко от 2 месеца предварително за
датите на ползвазния от нея платен годишен отпуск. През четните години : за Коледа и
Нова година, пролетна ваканция; през нечетните години за Великденските празници и
рождения ден на детето, както и по всяко време по взаимно съгласие на родителите;
размерът на издръжката да се намали на законно определения минимум, но не повече
от 300 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Е. С. С., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Излагат се подробни съображения в насока неоснователност на релевираните от
жалбоподателя възражения срещу първостепенния акт.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Е. С. С.
срещу посоченото по-горе решение, в частта, относно присъдената месечна издръжка
и предоставяне ползването на семейното жилище. В насрещната въззивна жалбата са
наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение
в тази му част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което размера на издръжката да бъде увеличена от 380 лв. на
500 лв. месечно. Направено е искане да й бъде предоставено за ползването семейното
жилище, намиращо се в гр. С., ж.к.“*** Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивната
жалба от И. С. С..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби/първоначална и насрещна/ са подадени в срока по чл.259,ал.1
от ГПК, изхождат от легитимирани лица, насочена са срещу неблагоприятното за тях
първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради
което се явява допустими.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. С оглед задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на
оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални
нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението му да
следи за интереса на родените от брака или фактическо съпружеско съжителство деца
2
и без да има наведени от страните оплаквания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за развод, с който съгласно
разпоредбата на чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК са били съединени за разглеждане искове за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от
брака деца, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата. В
исковата молба, подадена от И. С. се твърди, че е сключил граждански брак на
22.11.2014 г., като са родители на едно дете- С.. Твърди, че от месец ноември 2023г.
отношенията между тях се влошили, което довело до отчуждение. Поради това на
02.06.2024г. ответницата напуснала семейното жилище. Твърди се, че бракът е
изчерпан и съществува само формално, поради което моли да се постанови решение, с
което същият да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В подадения от Е. С. С. отговор в срока по чл. 131 ГПК признава, че бракът е
дълбокото и непоправимо разстроен. Моли да бъде възстановено предбрачното й
фамилно име. Моли упражняването на родителските права да бъде предоставено на
нея, а за бащата да се определи режим на лични отношения всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, по 15 дни през месец
юли и месец август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, за
Коледа през четните години, а за Нова година – през нечетните години. Претендира
издръжка в размер на 500 лева за детето С.. Твърди, че семейното жилище, намиращо
се в гр. С., ж.к.“*** е напуснато от нея и детето.
Между страните няма спора, а и това се установява от приетото по делото като
писмено доказателство удостоверение са сключен граждански брак, че И. С. С. и Е. С.
Драганова са сключили граждански брак в гр. С. на 22.11.2014г., с Акт за граждански
брак № 0451/22.11.2014г., като фамилното име на съпругата след брака ще бъде „С.“.
От приложените по делото Удостоверения за раждане се установява, че от брака
страните имат едно дете – С. И. С., роден на 10.04.2015 г.
Пред районния съд по реда на чл. 59, ал. 6 СК е изслушана майката Е. С. С..
В открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. детето С. С. е изслушано от
въззивния съд. Заявява, в присъствието на социален работник, че се чувства добре и е
щастлив и с двамата си родители.
В хода на производството пред въззивната инстанция бащата И. С. е изслушан
по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С.Д., Т.Д. и З.Г.. Свидетелят С.Д. е приятел на страните, като ги познава
от осем години. Той е виждал, че И. се грижи за детето, както и, че му купува дрехи и
маратонки. След раздялата им бащата го взима при себе си, като за това пътува от гр.
С. до населеното място където живее детето – село близо до А.. С. посещава
тренировки по футбол. Свидетелките Т.Д. и З.Г. са майка и сестра на ответницата- Е.
С. С.. От показанията им се установява, че след като напуснала семейното жилище тя
3
се преместила да живее при родителите си. Битовите сметки, които те заплащат, се
увеличили с около 200 лева месечно. След раздялата бащата заплаща издръжка от
около 200 лева месечно, като инцидентно купува и други неща за С.. Той учи в гр. А.,
като ежемесечно за транспорт се изразходват по около 200 лева. Получава джобни по
10 лева на ден. Разходите, свързани с тренировките по футбол, са около 150 лева
месечно. Купуват се витамини и лекарства на детето. Освен това са необходими
средства за закупуване на витамини, дрехи, подготовка на учебната година.
С решението в обжалваната част, Пловдивският районен съд се е произнесъл в
производството по чл.59 от СК по повод спор между родителите И. и Е. С.и, за
предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете на
страните С. С., родено на 10.04.2015 г. и свързаните с него въпроси по чл. 59, ал. 2 СК
– местоживеенето му, личните контакти между него и другия родител и издръжката.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите , с които упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на майката
и определено местоживеенето му при нея. Предмет на разглеждане от въззивния съд е
режимът на лични отношения между бащата и детето, и размерът на дължимата от
него издръжка. От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че са родители на малолетното дете С. С., родено на 10.04.2015
г. Безспорно е установено по делото , че родителите и детето са живели заедно в град
С., а към настоящия момент бащата живее там, а майката и малолетното дете живеят е
с.Ч..
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 и 3 от СК ако между съпрузите не се постигне
споразумение, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата,
на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
децата и родителите и издръжката на децата, като определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго
време. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от СК дава възможност на страните да решат по
общо съгласие въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес, като в този случай съдът утвърждава
споразумението им. В случая между страните липсва общо съгласие по въпросите за
отглеждането и възпитанието на детето С. С., като съобразно чл. 59, ал. 2 от СК съдът
е служебно задължен да се произнесе по тези въпроси. За съда, в конкретния случай,
не съществува правна възможност да постанови родителите съвместно да упражняват
родителските права върху роденото от брака дете, както и да разпредели времето,
което детето прекарва със всеки от родителите си поравно помежду им. Съобразно
разрешенията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № от 03.07.2017 г. на ОСГК на
ВКС по тълкувателно дело № 1/2016 г. разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им. С
разясненията, дадени в мотивите на същото тълкувателно решение, се обосновава
4
необходимостта родителите да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без
това да е в зависимост от отношенията им като бивши съпрузи, като законът дава
приоритет на постигането на съгласие между тях по въпросите, свързани с
отглеждането и възпитанието на децата, като част от общата им отговорност за
отглеждането и развитието им и при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна
основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на
съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Именно поради липсата на съгласие
между родителите и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете
единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права,
изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за тяхното отглеждане и
възпитание. Във всички случаи, родителите са задължени да носят обща отговорност
за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските
права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният
родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има
изключителното право да ги упражнява. Няма законова пречка упражняването на
родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде разпределено
помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им, като
ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на
детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя,
при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез
които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение,
управление на имуществото и др., като това включва и представителство и
попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители,
като е задължителна преценката на съда на интересите на детето като водещ критерий
за определяне на конкретен режим на съвместно упражняване на родителските права.
Намесата на съда в този процес е законоустановен механизъм за защита на уязвимата
страна в отношението дете-родители. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима
само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между
родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, какъвто и е и
процесният случай, и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи,
че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той
да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна
уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. съдът следва да предостави
упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване
на родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Чрез решението
си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите
5
им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за
тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие
относно упражняването на родителските права.
Режимът на лични отношения представлява система от взаимосвързани
елементи – време, място, лица и техните задължения, за осигуряване на редовен
контакт между детето и родителя, с когото детето не живее. Независимо, че на бащата
не са предоставени родителските права, връзката между него и детето следва да бъде
поддържана, като същият следва да участва пълноценно в отглеждането и
възпитанието на детето.
Съобразно предписанията в посоченото вече ППВС 1/1974 г. съдилищата трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава
нормална обстановка за поддържането на тези отношения като е необходимо
определените мерки да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове.
В тази връзка режимът на лични отношения следва да представлява широк и детайлен
план на личните отношения на родителя, който не упражнява родителските права с
детето. Поради това следва да бъде регламентиран неговия контакт не само всеки
месец, но и през ваканции, официални и лични празници. Това би довело до
предотвратяване на конфликти от страна на родителите при тълкуването на режима на
лични отношения.
Същевременно решението в частта относно определения режим на лични
отношения на детето с бащата, не отчита в цялост всички обстоятелства относно
всестранният интерес на детето да има пълноценни и достатъчни контакти със своя
баща. В случая, детето и бащата, макар да не обитават едно и също населено място, но
помежду им е налице близка и напълно съхранена емоционална връзка, като в
семейната среда на бащата също липсват установени рискове за малолетния.
Така въз основа на анализа на посочените по-горе критерии, обуславящи
интереса на детето, според настоящия съдебен състав следва да се определи следния
режим на лични отношения между бащата и малолетното дете: Бащата ще има право
да вижда и взема детето, като го връща на майката: всяка първа /в която има седем дни
от съответния месец/ и трета седмица от месеца / от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в
неделя, с преспИ.е на детето при бащата; по един месец през лятото, разделен на две
части от по петнадесет дни, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на 23-ти
декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с преспИ.е; всяка нечетна календарна година
по време на Новогодишните празници от 20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви
януари с преспИ.е; през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция,
когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; на нечетна
6
година детето ще прекарва имените и рождените си дни с бащата за времето от 09.00
ч. до 20.00 ч.; всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата за времето
от 09.00 ч. до 20.00 ч.
Понастоящем, определеният с обжалвания съдебен акт режим на лични
отношения, не кореспондира с конкретните обстоятелства по делото и интересите на
детето, тъй като не съдържа определяне на периоди или дни на контакти на бащата с
детето през есенната, Коледната, междусрочната и пролетната ваканции, така както
същите са определени от МОН за съответната година, официалните празници и
личните празници на детето и страните. Предвид това, първоинстанционното решение
като следва да се отмени в тази си част, като се определи режим на лични отношения,
отчитащ конкретните обстоятелства по делото и в обема, определен с разпоредбата на
чл. 59, ал. 3 от СК.
По издръжката:
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване родителските
права на майката, то следва бащата да бъде осъдена да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете ежемесечна парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.
2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
съобразно своите възможности и материално съС.ие следва да осигуряват условията
на живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката съгласно чл.
142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи.
Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция детето
С. С. е навършило 10 години. Отглеждането на дете в тази възраст е съпроводено от
редица разходи, в това число, както такива от базова необходимост /облекло, обувки,
храна/, така и други, свързани с обучението и израстването на детето /необходимост от
допълнителни, извънкласни занимания, учебници, ученически пособия и др./ Следва
да бъдат съобразени и възможностите на бащата да заплаща издръжка – неговото
имотно положение, получаваните от него доходи и дали има задължение за даване на
издръжка към друго лице. Не се установи бащата да дължи издръжка на други
ненавършили пълнолетие лица. Същият е в работоспособна възраст, като липсват
данни да страда от заболявания или да е с признат процент временна или трайна
неработоспособност. Предвид изложеното, съдът намира, че издръжката, съобразена с
нуждите на детето, възлиза на 700 лв. месечно. Родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата
месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура. Бащата
следва да осигурява по - голямата сума, а именно 380 лева, като разликата до
необходимия, посочен по- горе размер се допълни от доходите на майката, която
7
полага грижи за фактическото отглеждане на детето, както правилно е определил
районния съд. При определяне на размера на издръжката съдът съобрази факта, че
бащата, за да може да осъществява определения му режим на лични контакти с детето
следва да пътува от и до С. всеки път, което е свързано с допълнителни разходи.
Поради това обжалваното решение в частта за размера на дължимата от бащата
за детето издръжка като правилно следва да се потвърди.
Досежно искането на Е. С. С., ЕГН ********** да й бъде предоставено за
ползване семейното жилище, намиращо се в гр. С., ж.к.“***, настоящият съдебен
състав приемана, че не следва да се разглежда по същество, тъй като не е
своевременно заявено. Същото е недопустимо да се прави едва през въззивната
инстанция. По правната си същност производството по претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация -
форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено нещо и
може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК
искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което
то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск/ така Решение №
511/16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2011 г., IV г. о./ В разглеждания казус
ответницата Е. С. в подадения отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е
направила искане по реда на чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното
жилище нито е предявила насрещен иск за това. Поради това съдът намира, че това
нейно искане е преклудирано.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството пред настоящата
инстанция има жалбоподателя, като в негова полза следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. и 25 лв. – държавна такса или общо -825 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. №
1988/2024 г. по описа на Районен съд А. в частта му, с която И. С. С., ЕГН **********
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 380 лв. за детето С. И. С.,
********** чрез неговата майка и законен представител Е. С. С., ЕГН **********,
начиная от датата на подаване на отговора исковата молба 28.06.2024 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяко закъсняло плащане и е отхвърлена предявената претенция за издръжка до
8
пълния й размер от 500 лева месечно и частта, с която е предоставено ползването на
семейното жилище, намиращо се в гр. С., ж.к.“***, на И. С. С., ЕГН ********** от гр.
С., ул.“***.
ОТМЕНЯ решение № 103 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1988/2024 г.
по описа на Районен съд А. в частта му, с която е определен режим на лични
отношения между детето С. И. С., ЕГН ********** и бащата И. С. С., ЕГН **********
от гр. С., ул.“***, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето С. И. С.,
ЕГН ********** и бащата И. С. С., ЕГН **********, както следва: бащата ще има
право да вижда и взема детето, като го връща на майката, както следва:
- всяка първа /в която има седем дни от съответния месец/ и трета седмица от
месеца / от 18,00 ч. в петък до 19,00 ч. в неделя, с преспИ.е на детето при бащата;
- по един месец през лятото, разделен на две части от по петнадесет дни, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на
23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с преспИ.е;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от
20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспИ.е;
- през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не
съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с бащата за
времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата за времето от
09.00 ч. до 20.00 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНИЕ искането на Е. С. С., ЕГН ********** да й бъде
предоставено за ползване семейното жилище, намиращо се в гр. С., ж.к.“***.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН **********да заплати на И. С. С., ЕГН **********
сумата 825 лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване, в частта относно режимът на лични
отношения на малолетния С. С. с неотглеждащия го родител, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
на преписите на страните, а в останалите си части е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10