Р Е Ш Е Н И Е
№
01.07.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№
8745/2018г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено
следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “В.и К.” ЕООД, г.П. представлявано от ***, чрез
юрк. Д. ***, против И.В.К., въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е
образувано ч. гр.д.№2523/2018г. на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че ищецът, е
предоставил на ***К.- като потребител, по смисъла на чл. 3
от Наредба №4/14.09.2004г за реда и за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за
имот с адрес гр. *** с партида № **********, за което да издадени фактури за
периода 30.06.2010-29.02.2016г. Твърди се, че получаването на ВиК услуги, се
осъществява при публично оповестени Общи условия- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба
№4/14.09.2004г. Твърди се, че съобразно Общите условия, задължение на ВиК
оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на
ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а на абоната- да
плати съответната цена, в определения срок и в размер, който се определя от
оператора, съобразно чл. 192 и чл. 193 от Закона за водите и Наредба
№4/14.09.2004г. Твърди се, че ищецът- като доставчик, е изпълнил совите
задължения и е предоставил ВиК услуги до имота на ответника. Твърди се, че за
процесния период, от страна на оператора, са издавани данъчни фактури-посочени
в ИМ в табличен вид, по които няма плащане от страна на ответника, в 30-
дневния срок от издаването на фактурата. Твърди се също, че доставчикът е
установил, че ***К., е починала на
05.09.2013г, и е оставила за свои законни наследници- ***В.К. и И.В.К.-
низходящи. Твърди се, че на основание чл. 60, в чл. 29, ал.1 от ЗНасл,
наследникът отговаря за поетите от наследодател задължения, до размера на
припадащата им се част от наследството. Твърди се, че отв. И. К. има задължение
по процесните фактури, до размера на припадащата й се част от наследството-
½ ид. ч., от общото задължение от 3728,66лв. Твърди се, че задълженията
по описаните в ИМ фактури са изискуеми, тъй като потребителя разполага с 30-
дневен срок за изпълнение. Твърди се също, че при неизпълнение, потребителят
дължи заплащане на законна лихва забава, считано от първия ден след падежа.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника И. К., на основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД, че дължи сумата от 1864,33лв.- главница, за периода
19.05.2010-07.02.2016г. и сумата от 900,60.- лихва за забава, за периода
31.07.2010-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК., до окончателното изплащане
на сумите, както и направените разноски.
Ответникът
И.В.К., ред. пр., в срока на чл.133 от ГПК, чрез назначеният от съда особен
представител адв. Н. Д., изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Прави се
възражение за изтекла давност. Оспорват се исковете по размер, като се
посочва също, че претедираната лихва за забава е неправилно изчислена.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3859/29.08.2018г.
по ч. гр.д.№2523/2018г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия иск, поради което същият е
допустим.
По делото не се спори факта, че отв. И.К., е
законен наследник на ***К., поч. 05.09.2013г. Съдът намира за установен и
факта, че наследодателя ***К., е била потребител на ВиК услуги, доставяни от
ищеца, за имот с адрес гр. *** с партида №**********, за процесния период,. в
тази връзка, от страна на ищеца, по делото е представена справка ИКАР, от която
се установява, че като собственици на имота, са посочени- ***К., ***К. и отв. И.К..
В справката е отразено, че е има вписване на декларация за отказ от право на ползване
от ползвателя ***К.. Съдът намира, че след смъртта на насл. ***К., имотът е
станал съсобствен между ***К. и И.К., при равни права.
По делото се установява също,
видно от представените в заверено копие карнетни листове, че в имота на
ответника има монтиран водомер, съобразно показанията на който, е отчитано
потребеното количество вода. С оглед на събраните доказателства, съдът намира
за установен и факта, че ищецът е изпълнявал задължението по доставка на вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, до и от имота на ответника. По делото
са представени са и Общи условия, съобразно които- чл.33, ал.2- потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за потребените от тях услуги, в 30 дневен
срок от датата на фактуриране, като при неплащане в срок, на основание чл. 42
от ОУ, се начислява законна лихва.
По делото няма представени
доказателства за плащане на сумите, от страна на ответника. Съдът констатира,
съобразно представените с ИМ фактури, по първата фактура №34194325/30.06.2010г,
с падеж- 30.07.2010г, е фактуриран периода 19.05.2010-30.06.2010г, а по
последната фактура, с № 50425059/29.02.2016г, е за периода
13.01.2016-07.02.2016г, с падеж-
30.03.2016г.
На основание изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е основателен, поради което следва по същество да
бъде разгледано направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
В случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на
периодичността на плащането. Съобразно ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК
на ВКС, понятието “периодични плащания”, по смисъла на цитираната норма.-
чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения,
за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът намира, че
задължението за заплащане на ВиК услуги, притежава в съвкупност посочените белези, поради което
същото следва да бъде окачествено като “периодично”, и спрямо него е приложима
кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК-13.04.2018г., с оглед нормата на чл.422, ал.1 от ГПК,
предвиждаща, че искът се счита предявен, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съобразно момента на настъпване на
изискуемостта на отделните претенции- или 30 дни от издаване на фактура, съдът
приема, че претенцията на ищеца, до фактура № 39365545/27.02.2015г, с падеж–
29.03.2015г., включително, е погасено по давност. За този период- от фактура
№34194325/30.06.2010г, с падеж- 30.07.2010г, с която е фактуриран периода
19.05.2010-30.06.2010г, до фактура № 39365545/27.02.2015г, с падеж –
29.03.2015г., с която е фактуриран периода 15.01.2015-09.02.2015г., за сумата
от 1502,37лв. -главница, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. Като погасен по давност следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за
заплащане на лихва за забава върху главницата от 1502,37лв., дължима за периода
19.05.2010г. - 09.02.2015г., на основание чл. 119 от ЗЗД.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че предявените искове, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 1864,33лв.-
главница, за периода 19.05.2010-07.02.2016г., съставляваща половината от
стойността предоставени ВиК услуги до имот с адрес гр. *** с партида №
**********, и сумата от 900,60лв.- лихва за забава, за периода
31.07.2010-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК., са основателни до размера на
сумата от 361,96лв.- главница, за периода 09.02.2015г. /начален период на
фактура №39452915/31.03.2015, с падеж 30.04.2015г./ до 07.02.2016г. /краен отчетен
период по фактура №50425059/29.02.2016г, с падеж- 30.03.2016г./ и до размера на
сумата от 91,96лв.- лихва за забава, за периода 01.05.2015-13.03.2018г., като
за разликата до пълните предявени размери, посочени по- горе, исковете следва да
бъдат отхвърлени като погасени по давност. Размерът на лихвата за забава е
служебно изчислен от съда.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете- или сумата от 165,36лв. и направените по ч. гр.д.№ 2523/2018г разноски от 50,80лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.В.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „В.И К.” ЕООД, г.П. ЕИК *********, представлявано от М. ***,
сумата от 361,96лв.- главница,
за периода 09.02.2015- 07.02.2016г., съставляваща половината от
стойността предоставени ВиК услуги, до имот с адрес гр. *** с партида №
********** и сумата от 91,96лв.-
лихва за забава, за периода 01.05.2015-13.03.2018г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение № 3859/29.08.2018г. по ч. гр.д.№2523/2018г..
по описа на ПлРС, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА
ДО ПЪЛНИЯТ предявен размер от 1864,33лв.- главница, за периода 19.05.2010г. - 07.02.2016г.
и за сумата от 900,60лв.- лихва за забава, за периода 31.07.2010г. - 13.03.2018г.,
ОТХВЪРЛЯ исковете КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, И.В.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „В.И К.” ЕООД, г.П. ЕИК *********, представлявано от
М. ***, сумата от 165,36лв.- разноски
по делото и сумата от 50,80лв –разноски
по ч. гр.д.№2523/2018г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: