Р Е Ш
Е Н И Е
№ …… 16.07.2019г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,втори състав,
в открито съдебно заседание на 09.07.2019година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №187 по описа за 2019г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.П.С. ***, действащ чрез пълномощника си адв.В.С., против Решение №361/17.05.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №557/2019г., с което са отхвърлени предявените от въззивника искове по чл.127, ал.2 СК, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Т., В. и М. на майката Ц.З.Д., определено е местоживеенето на децата при техните баба и дядо по майчина линия на адрес в с.З., обл.Я., на бащата е определен режим на лични контакти с децата и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето Т. в размер на 210 лева, за детето В. - 210 лева месечно и за детето М. - 180 лева месечно, считано от 07.02.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Оплакването на въззивника е за частична недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а също и за необоснованост на решението.
Въззивникът счита, че в частта, с която родителските права по отношение на трите деца са възложени на майката и той е осъден да им изплаща издръжка, решението е недопустимо, тъй като майката не е предявила насрещни искове с такъв предмет при спазване на процесуалните правила за това. В останалата му обжалвана част счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на ППВС №1/1974г. и събраните по делото доказателства, от които е установено, че интересът на децата и развитието им за в бъдеще определят те да бъдат отглеждани от своя баща, който работи в Г. на постоянна работа, получил е жилище и се грижи за издръжката на децата, инициирал е и настоящото производство. За майката било установено, че е заживяла на съпружески начала с друг мъж, оставила е децата при нейните родители, не притежава родителски и възпитателски качества, не е в състояние да помага в обучението на децата, нито да изгражда навици у тях, не е изразила желание да отглежда децата си. Районният съд очевидно е приел, че майката не е в състояние да отглежда децата си, но в нарушение на чл.59, ал.7 СК определил местоживеенето на децата да е при техните баба и дядо, родители на майката. За приложението за нормата липсвали изискуемите се предпоставки, тъй като бащата желаел той да упражнява родителските права и били доказани родителските му качества, а за родителите на майката била доказана невъзможността да осъществяват грижите за децата в пълен обем. Липсвало и декларирано по надлежен ред съгласие от всички заинтересовани страни по казуса. Неправилно също така съдът определил и началния момент на присъдените издръжки - датата на предявения от бащата иск, вместо от влизане на решението в сила.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна изцяло на първоинстанционно решение и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъдат уважени предявените от него искове, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Ц.Д. не е подала отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът Т.С., чрез адв.С., поддържа жалбата и настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.
Въззиваемата Ц.Д. се явява лично в о.с.з., оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се
произнесе, съдът установи следното:
ЯРС е сезиран с исковата молба на Т.П.С. ***, с която при условията на чл.127, ал.2 СК против Ц.З.Д. ***, са предявени претенции на ищеца да бъдат предоставени родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните три малолетни деца - Т. Т. С., В. Т. С. и М. Т. С.; местоживеенето на децата да бъде определено на посочен от бащата адрес в с.З.; да бъде определен на майката режим на лични отношения с децата и същата да бъде осъдена да заплаща по 140лв. месечна издръжка за всяко от децата.
В срока за писмен отговор на исковата молба ответницата не е депозирала такъв, но в първото по делото съдебно заседание майката е заявила, че желае тя да упражнява родителските права по отношение на трите деца, т.к. има възможност да се грижи за тях.
И двамата родители са призовани и изслушани лично от съда по реда на чл.59, ал.6 СК.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.
Установено е, че страните -Т.П.С. и Ц.З.Д. са родители на малолетните деца – М. Т. С., род. на ***г., В. Т. С., род. на ***г. и Т. Т. С., род. на ***г. Няма спор, че и трите деца са родени от фактическото съжителство на родителите, които не са сключвали граждански брак, като понастоящем същите са разделени, не живеят заедно и децата се отглеждат в дома на родителите на майката в с.З. Детето М. е на 6 г. и посещава подготвителна група в ОУ“Св.св.К.и М.“- с.З., а В., която е на 9г. и Т. - на 10г. са ученици, съответно във втори и четвърти клас в СУ“Св. К. О. “- гр. Я.
Относно бащата не се спори и е установено, че живее и работи в Г., като от представените доказателства е видно, че по трудов договор получава месечно БТВ в размер на 2340 евро и същият живее под наем в тристайно жилище, което е напълно мебелирано, за което заплаща 400 евро месечен наем.
От изготвения и приет
социален доклад на ДСП – Ямбол е установено, че страните са живели заедно в
период от около 8 години, през който са отглеждали трите си деца в семейна
среда. Преди 8 месеца родителите са се разделили, като след раздялата грижите
за децата поела майката, с подкрепата на
своите родители, а бащата създал ново семейство с друга жена. Майката също
заживяла с друг мъж, но помагала в отглеждането на децата. Децата били здрави, жизнени, развивали се нормално за
възрастта. Същите живеели в жилището на родителите на майката в с.З., на ул.“Е.“**, което жилище според социалната служба е обзаведено и
подходящо за отглеждане на деца. При посещение на посочения от бащата адрес, на
който е заявил, че иска да бъде определено местоживеенето на децата, социалният
работник е констатирал, че бащата не живее на този адрес, жилището е обитавано
от друго семейство, което е закупило имота. Относно майката е установено, че не работи, т.к. е в напреднала бременност и разчита
на финансовата подкрепа на мъжа, с който живее на съпружески начала. По данни
на близките на децата, бащата рядко оказвал финансова помощ на семейството. При
срещата си с децата социалният работник е констатирал, че те са общителни,
контактни, проявяват интерес към заобикалящата ги среда, посещават училище,
усвояват учебния материал, имат приятели, а децата Т. и М. посещават и извънкласни занимания.
Децата показали емоционална привързаност към баба си и дядо си по майчина линия
и изявили желание и за в бъдеще те да се грижат за тях.
Разпитана в качеството на свидетел, майката на
ищеца М.К. е дала показания, от които е установено, че
синът й и Ц. живеели заедно с децата при нея в с.З., имали отделен етаж от къщата. Преди 5 години
синът й заминал за Г., а
майката и децата останали при нея, но преди 7-8 месеца Ц. напуснала къщата
заедно с децата и отишла в З.при
родителите си, а след това заживяла с друг мъж, от когото чакала дете. Синът на
свидетелката желаел да вземе децата при себе си, т.к. майката и бащата на Ц.
били болни, нямали условия за отглеждане на децата и самата Ц. нямала
възможност да се грижи за децата - била неграмотна. Когато бащата се завърнел в
България, според свидетелката разполагал с добри условия за децата.
Свидетелката Р.К., която живее на семейни начала с ищеца в Г., е установила с показаният си, че жилището в Г. е удобно и се обитава от ищеца, от нея и едното й непълнолетно дете, с възможност за
наемане и на по-голямо жилище. Децата живеели при родителите на Ц., в жилището
им, но нямали собствена стая, пътували с училищен автобус до училище, ходели на
занималня и се прибирали вечер. Ищецът имал образование и искал децата му също
да получат добро образование.
Свидетелят З.Д., баща на ответницата, е посочил
при разпита пред първата инстанция, че той и съпругата му отглеждат децата на Ц.
след раздялата й с Т.. Когато ищецът се връщал от Г. не стоял при децата, а Ц. *** с друг мъж. Трите
деца на Ц. живеели в дома на свидетеля, заедно със сина му и неговото
семейство, а Т. пращал
пари на съпругата на свидетеля за издръжката на децата. Ц. също давала пари за
децата, които вземала от мъжа, с когото живеела. Понастоящем свидетелят строял нова
стая за децата с кухня, в която да живеят.
Изслушано по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет,
детето Т.С. е посочило, че му харесва да живее в дома на дядо му З., имало
приятели, ходело на училище в Я. За него и другите деца най – добре се грижели
баба му, дядо му и майка му, с която се виждали, а бащата им не ги търсел. Бащата
живеел с новата си жена в Г.,
като при завръщането им в страната по Нова година децата ги посетили за една
седмица, но не им харесало при тях, защото бащата ги биел без причина. Детето е
посочило, че не желае да живее с баща си и новата му жена в чужбина и че бащата
иска децата си, за да получава парите за "детските". Според детето успехът
му в училище в Б. бил отличен, в свободното си
време ходел на тренировки по футбол и народни танци, имал приятели.
При тази фактическа
обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е отхвърлил предявените от
бащата претенции по чл.127, ал.2 СК, предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на трите деца на майката Ц.Д., на бащата е
определил режим на лични контакти с децата; осъдил е бащата да заплаща месечни
издръжки за децата - в размер на 210лв. за Т., в размер на 210лв. за В. и в размер на 180лв. за М., считано от датата на завеждане на иска -
07.02.2019г.; определил е местоживеенето на трите деца при техните баба и дядо
по майчина линия на адрес в с.З., Общ.С., ул."Е."№**. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в
случая е налице принципен баланс относно родителския капацитет на родителите,
но водещ е висшият интерес на децата и отчитайки събраните доказателства, от
които е установено, че децата се чувстват спокойни и обгрижени, учат, посещават
извънкласни дейности и живеят добре в дома на родителите на майката, че общуват
постоянно с майката и тя е родителят, с който имат изградена емоционална
връзка, отчитайки и желанията на децата, съдът е приел, че родителските права
следва да бъдат предоставени на майката. Приел е, че интересът на децата
обосновава и прилагане на разпоредбата на чл.59, ал.7 СК, според която по
изключение може децата да бъдат отглеждани от бабата и дядото.
Пред въззивната инстанция са изслушани бабата и дядото на децата по майчина линия - Ж. Д. и З.Д., които са дали съгласие трите деца да останат да живеят при тях и да бъдат отглеждани в дома им в с.Зимница. Бабата и дядото са посочили, че дъщеря им Ц. понастоящем също живее при тях в жилището им, тъй като се е разделила с мъжа, с който е живеела на семейни начала.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Оплакването на въззивника за недопустимост на решението, е неоснователно. Производството по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 СК, каквото е настоящото, по общо правило започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. По тези въпроси съдът следва да се произнесе с решението си по чл.127, ал.2 СК, предвид изричното им изброяване както в ал.1, така и в ал.2 на чл.127 СК. По същия комплекс въпроси съдът се произнася служебно с бракоразводното решение - чл.59, ал.2 СК, с решението за унищожаването на брака - чл.48, ал.3 СК, както и с решението, с което се установява произхода на детето - чл.70 СК. Във всички тези случаи, включително в производството по чл.127, ал.2 СК, при изричното препращане към разпоредбата на чл.59 СК, законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително от тези интереси. Именно с оглед защитата на интересите на децата, в рамките на посочените спорни производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало име превес над диспозитивното начало (т.1 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС). Трайна е съдебната практика на ВКС (Решение №30/01.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 3060/2018г.,IV Г.О.), че необходимостта от пълното разрешаване на посочения комплекс въпроси, предвид изричното препращане на чл.127, ал.2 СК към чл.59 СК, при липса на утвърдено споразумение по тези въпроси по чл.127, ал.1 СК, в производството по чл.127, ал.2 СК съдът следва служебно да се произнесе по всички тях - в тяхната съвкупност, независимо с кой от тях изрично е сезиран с молбата на някой от родителите, които вече не живеят заедно.
В случая с исковата молба на ищеца - бащата е поискано от съда на него да възложи упражняването на родителските права по отношение на трите деца, да определи местоживеенето им, личните отношения с майката и изплащаната от нея издръжка. Майката не е поискала по предвидения процесуален ред тя да упражнява тези права по отношение на децата, но по делото устно е заявила това и с постановеното решение ЯРС служебно се е произнесъл по комплекса въпроси - относно родителските права спрямо трите деца, които да бъдат упражнявани от майката; местоживеенето на децата; издръжката, дължима от бащата и личните му отношения с децата. Предвид изложеното по-горе, служебното произнасяне на съда по посочените въпроси е в кръга на правомощията му и постановеното решение е процесуално допустимо.
Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на първата инстанция по спора, изложени в обжалваното решение и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед оплакванията в жалбата, следва да отбележи следното:
Неоснователно въззивникът счита, че обжалваното решение е в противоречие с ППВС №1/1974г. и с интересите на децата. Правилно ЯРС е съобразил установените в ППВС №1/1974г. критерии при предоставяне упражняването на родителските права, свързани с комплексната преценка на интересите на децата, съобразявайки следните обстоятелства: грижите и отношенията на родителите; желанието на родителите; привързаността и желанието на децата, които имат значение за възпитателния процес; възраст, пол и степен на развитие на децата; сериозност и авторитет на родителя; конкретното проявление на възпитателските качества на всеки родител, моралното му поведение. Правилно в случая районният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че са установени родителските качества на майката и на същата следва да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на трите деца. От приетия социален доклад и показанията на св.Кръстева е установено, че след като преди 5 години бащата е заминал за Германия, трите деца са останали на грижите на майката, която е задоволявала потребностите им, по-късно им е осигурила условия на живот в дома на родителите си и с тяхна помощ е полагала грижите по отглеждането и възпитанието на децата. Майката е изградила добра емоционална връзка с децата си и макар и да е заживяла с друг мъж, не е прекъсната общуването с децата, посещавала ги е, оказвала им е морална и материална подкрепа. Понастоящем майката се разделила с въпросния мъж и се е върнала в дома на родителите си, където отглежда децата си.
Неоснователни са доводите в жалбата, касаещи преценката на първоинстанционния съд относно интереса на децата и по-високия родителски капацитет и произтичащата от това по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права. Всъщност, усилията на бащата са насочени да установи, че майката е предложила по-лоши жилищни условия и има по- нисък родителски капацитет, но липсват доказателства по делото за родителския капацитет и за жилищните условия, при които живее бащата. Разпитаните по делото свидетели не са дали показания за отношението на бащата към децата, а не е спорно по делото, че същият, след като преди 5 години е заминал за Г., не полага грижите по отглеждането и възпитанието им. Според свидетеля Д., когато бащата се завръща в Б., той не търси контакт с децата си, а при изслушването му по реда на чл.15 от ЗЗакрД детето Т. е посочило, че бащата бие безпричинно децата си, което сочи на укоримо родителско поведение и практика и не допринася да се направи извод, че бащата е по-пригодния родител да отглежда децата си. Относно условията на живот, които бащата предлага, следва да се посочи,че по делото не е приет социален доклад от компетентната социална служба в Г., а представения договор за наем и показанията на свидетелката К. не са достатъчни за обосноваване, че тези условия са подходящи за отглеждане на трите деца. Освен това прави впечатление, че макар да желае на него да бъдат предоставени родителските права по отношение на трите деца, бащата не иска местоживеенето на децата да е на адреса му в Г., а на адрес в Б., на който е установено, че бащата не пребивава и жилището на този адрес е собствено на трети лица. С въззивната жалба бащата отново сочи адрес на местоживеене на децата в Б., но е изяснено, че бащата не пребивава и на този адрес,т.к. е в Г. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че не е сериозно и отговорно намерението на бащата да се грижи за децата си, а по-скоро мотивът е друг - както е посочило детето Т., желанието на бащата е да получава в Г. детските надбавки за трите деца. Това е лоша родителска практика и не е в интерес на децата. Правилно е заключил районният съд, че извеждането на децата от обичайната им семейна, приятелска, битова, културна и езикова среда в България и евентуалното им отглеждане в друга държава, при непознати условия, език и култура, не би бил в интерес на децата, а би ги поставило в условия на стрес.
С оглед всичко изложено, решаващият състав на въззивния съд приема, че понастоящем липсват доказателства за твърдяния от бащата интерес родителските права по отношение на трите му деца да бъдат упражнявани от него. Напротив, малолетните деца се нуждаят от сигурност и стабилност в живота си, както и от пълноценни контакти с двамата си родители, каквито биха им били осигурени при отглеждането им от майката. Съобразно анализа на доказателствената съвкупност и отчитайки желанието и на трите деца, предвид по-голямата им привързаност към майката, правилно родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата. В тази обжалвана част решението на ЯРС следва да се потвърди, като правилно и обосновано.
Решението на първата инстанция следва да се отмени в частта, с която местоживеенето на децата е определено при техните баба и дядо по майчина линия при условията на чл.59, ал.7 СК. Макар при разглеждане и решаване на делото пред районния съд да са били налице условия за изследване на предпоставките по чл.59, ал.7 СК, при разглеждане на делото пред въззивната инстанция са настъпили нови обстоятелства, които следва да бъдат отчетени - майката се е разделила с мъжа, с който е живеела на съпружески начала и се е установила при трите си деца в дома на родителите си, с помощта на които отглежда децата. При това положение не е налице изключение по смисъла на чл.59, ал.7 СК и решението на ЯРС следва да се отмени в частта относно местоживеенето на децата при техните баба и дядо и се постанови ново решение, с което местоживеенето на децата се определи при майка им,която упражнява родителските права, на адреса в с.З., ул."Е."№**.
Правилно е решението на ЯРС в частта, с която е определена дължимата от бащата месечна издръжка за всяко от трите деца. При установените по делото доходи на бащата в размер на 2340 евро месечно, във възможностите на същия ще е да заплаща месечни издръжки за децата Т. и В.,съобразно нуждите им, по 210 лева, а за детето М. - 180 лева. Тъй като майката не е предявила искове за издръжката на децата и издръжките служебно са присъдени от районния съд, началният момент на дължимостта им е датата на влизане в сила на решението на първата инстанция, с което родителските права по отношение на децата се предоставят на майката, а не датата на предявяване на иска от бащата. В този смисъл е т.VII от ППВС №5/1970г., което нe е изгубило сила и в нарушение на което районният съд е определил началния момент на издръжките. Поради това, решението на първата инстанция следва да се отмени само в частта относно началния момент на присъдените издръжки и за трите деца, като се постанови този начален момент да е влизането в сила на първоинстанционното решение.
По разноските: Независимо от изхода по делото пред въззивната инстанция, въззивникът няма право на разноски по делото. Предвид характера на делото - спорна съдебна администрация, разноските, направени от всеки от родителите, следва да останат в тяхна тежест. Правилото на чл.78 ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода от спора, не намира приложение по делата по чл.127, ал.2 СК. Съдебното решение в тези случаи изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на интересите на малолетните деца, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода по спора. В този смисъл е Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №3423/2015г., I Г.О.
Водим от изложеното, Я О С
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №361/17.05.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 557/2019г. в частта, с която местоживеенето на децата Т. Т. С., род. на ***г., В. Т. С., род. на ***г. и М. Т. С., род. на ***г. е определено при техните баба и дядо по майчина линия на адрес с.З., Община С., ул."Е."№ *, както и в частта с която е определен началния момент на дължимата от Т.П.С. месечна издръжка за трите деца - считано от 07.02.2019г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Т. Т. С., род. на ***г., В. Т. С., род на****. и М. Т. С., род. на ***г., при тяхната майка Ц.З.Д. с ЕГН ********** на адрес: ***.
Определя началния момент на дължимост на издръжките, които Т.П.С., с посочени по делото данни, е осъден да заплаща на малолетните деца Т. Т. С., В.Т. С. и М.Т. С., всички с посочени по делото данни, чрез тяхната майка и законен представител Ц.З.Д., а именно - считано от влизане в сила на решението на районния съд, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или погасяване на задължението за издръжка.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.