№ 30
гр. Средец, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100354 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, във вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, с ЕИК: *********, със седалище гр. София 1000 и адрес на управление
бул. “Симеоновско шосе” 67А, представлявано от Изпълнителните директори
Валентин Илиев и Владислав Милев, чрез юрк. И. Г. против М. С. М., с ЕГН:
**********, с посочен в исковата молба адрес: гр. Средец, ******, с която е
предявен иск по чл. чл. 422 от ГПК. вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за установяване дължимостта на паричните
вземания, за които е издадена заповед № 143 от 27.05.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 239/2024 г. по
описа на Районен съд – гр. Средец. Претендират се по отношение на
ответника следните вземания: сумата в размер на 759,84 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № BG/22/118003123026 ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.05.2024 г., до изплащане на вземането.
Претендират се всички разноски направени в исковото и заповедното
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г., около 20:20 часа, в гр.
Варна, в района на кръстовището между бул. „Васил Левски“ и ул. „Свобода“
водачът М. С. М. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А
1
3“, с per. № СВ 6777 АТ не пропуска и реализира пътнотранспортно
произшествие с движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ, като от транспортния
инцидент са причинени материални щети на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ, собственост на Ц.Х. Й.а.
Излага се, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен
Протокол за ПТП № 1736620 от 08.10.2019 г,, в който е посочено, че
виновният водач е напуснал мястото на ПТП, като същият е установен
впоследствие – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с peг. № СВ 6777
АТ е бил управляван от М. С. М..
Релевира се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, е peг. № СВ 6777 АТ е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/22/118003123026, със срок на валидност от
01.11.2018 г. до 01.11.2019 г.
Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД
е образувана щета № 0003-5060-19-306024. При извършения оглед на лек
автомобил марка „Рено", модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ са
констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и степен
щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс“ е
определило застрахователно обезщетение в размер на 749,84 лева, която сума
била изплатена на Ц.Х. Й.а на 24.01.2020 г.
Излага се, че съгласно чл. 500, ал. ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването, на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол, на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач. Съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП, службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б, „б" и „в" от ЗДвП, „когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания". В случая не е попълнен
двустранен констативен протокол - изготвен е Протокол за ПТП № 1736620 от
08.10.2019г. По тези съображения твърдя, че е налице и хипотезата на чл. 125,
2
т. 7 от ЗДвП за задължително посещение на местопроизшествието от
компетентните органи поради разногласие между участниците в инцидента
относно обстоятелствата около неговото настъпване.
Ищецът релевира, че на основание чл. 500, ал. 1, т, 3 от Кодекса за
застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ЗК
„Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач - М. С. М. до
размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 749,84 лева, както и
10,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 0003-5060-19-
306024
Твърди се, че във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс“ АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д, № 239/2024г. по описа на РС – гр. Средец и е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника М. С. М.. Същият е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, се предявява настоящия иск.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил е постъпил
от ответника М. С. М., с ЕГН: **********.
Оспорва фактическата обстановка, като отрича на процесната дата да е
участвал в ПТП реализирано в гр. Варна, което е напуснал, както и да е бил
установяван като нарушител по-късно. Възразява да е получавал каквито и да
е било актове от КАТ – Варна, като представя Удостоверение от КАТ – гр.
Бургас, от което се виждали всички нарушения извършени от ответника.
Отрича да е бил участник в ПТП в гр. Варна.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. В
становище от 25.02.2025 г. на процесуалния представител на ищеца изразява
становище, с което не поддържа предявения иск.
Ответникът се явява в първото съдебно заседание. Взема становище, че
няма нищо общо с делото, и не е участвал в ПТП, в гр. Варна, което да е
напуснал.
Изискано и приложено е Ч. Гр. дело № 239/2024 г. по описа на Районен
съд - гр. Средец.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
По делото са допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във
връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
От приложения по делото Протокол за ПТП № 1736620 от 08.10.2019 г,,
че на 08.10.2019 г., около 20:20 часа, в гр. Варна, в района на кръстовището
между бул. „Васил Левски“ и ул. „Свобода“ водачът М. С. М., при управление
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с peг. № СВ 6777 АТ не
3
пропуска и реализира пътнотранспортно произшествие с движещия се по пътя
с предимство лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В
1246 НВ, като от транспортния инцидент са причинени материални щети на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ,
собственост на Ц.Х. Й.а. Установява се, че виновният водач е напуснал
мястото на ПТП, като същият е установен впоследствие – лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А 3“, с peг. № СВ 6777 АТ е бил управляван от М. С.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***************.
Установява се, че към датата на събитието отговорността на водача на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, е peг. № СВ 6777 АТ е застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/22/118003123026, със срок на валидност от
01.11.2018 г. до 01.11.2019 г.
По повод настъпило застрахователно събитие, пред ищецът е образувана
щета № 0003-5060-19-306024. При извършения оглед на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ са констатирани
увреждания. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата
на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс“ е определило
застрахователно обезщетение в размер на 749,84 лева, която сума била
изплатена на Ц.Х. Й.а на 24.01.2020г.
По делото е представено заверено копие на административно
наказателна преписка при сектор „Пътна полиция“ – гр. Варна, образувана по
повод ПТП. настъпило на 08.10.2019г. в гр. Варна, регистрирано с протокол за
ПТП бл. № 1736620.
По повод настъпилото ПТП за издадени АУАН с номер серия АА №
328150/29.11.2019 г. на основание на който е издаден и Наказателно
постановление № 19-0819-006929 от 19.11.2019 г. по отношение на М. С. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***************.
По делото са изслушано заключението на допуснатата и назначена
съдебно-автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и е
приета от съда, като обективна и компетентно дадена. Видно от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 08.10.2019 г.
около 20:20 часа в гр.Варна на кръстовището между бул.Васил Левски и ул.
Свобода се е движил л.а. Рено Меган Сценик с рег.№ В 1246 НВ , управляван
от Х.Н.Х. в посока от изток към запад. По същото време по ул. Свобода в
посока от юг към север се е движил и л.а. Ауди A3 с рег. № СВ 6777АТ
управляван от М. С. М.. Булевард Васил Левски е ориентиран в посока изток-
запад. Състой се от две платна за движение по едно за всяка посока. Всяко
платно за движение е с по две пътни ленти. Между двете платна за движение
има трето платно за движение, което двупосочно с по 2 пътни ленти за всяка
посока. Улица Свобода е пресича перпендикулярно бул. „Васил Левски“ , като
над средното платно за движение на булеварда е построен надлез, за да не се
пресичат потоците за движение. Частта от ул.“Свобода“ , където е надлеза е с
три пътни ленти една за посока направо /север/, една за посока наляво /запад/
и една за посока изток. Улица „Свобода“ образува две кръстовища с Бул.
„Васил Левски“. Първото е между платното за движение, за посока запад на
4
булеварда е кръстообразно, а второто с платното за движение, за посока изток
е Т- образно. И двете кръстовища са регулирани с пътни знаци относно
предимството, като пътя с предимство е бул. „Васил Левски“, а пътят без
предимство е ул.“ Свобода“. Произшествието е възникнало на
кръстообразното кръстовище. Лекия автомобил „Ауди“ А3, се е намирал в на
източната пътна лента на ул. „Свобода“ в частта си между двете платна за
движение на бул. „Васил Левски“, а л.а. „Рено Меган Сценик“ се е намирал в
най северната пътна лента в платното за движение на бул.“Васил Левски“ за
посока запад. Лекия автомобил „Ауди A3“ е навлязъл в кръстовището от пътя
без предимство, без да се съобрази с движещия се по пътя с предимство л.а.“
Рено Меган Сценик“. Траекториите на движение на двата автомобила са били
перпендикулярни, вследствие на което са се пресекли и настъпил е удар с
предната част на л.а.“Ауди“ А3 и страничната лява част на л.а. „Рено Меган
Сценик“. След удара и двата автомобила са могли да се движат. Водача на л.а.
„Ауди“ А3 напуснал произшествието и продължил движението си, без да
окаже съдействие на водача на л.а. „Рено Меган“. Водача на л.а. „Рено Меган“
уведомил органите на полицията , който са съставили протокол за ПТП №
1736620 от 08.10.2019г. В протокола за ПТП за виновен участник няма данни.
Водача на л.а. „Ауди А3“ е установен в последствие, след което му е съставен
АУАН с номер серия АА № 328150/29.11.2019г. на основание на който е
издаден и Наказателно постановление С № 19-0819-006929 от 19.11.2019г.
Произшествието е настъпило поради неспазване на правилата за преминаване
на кръстовище регулирано с пътни знаци относно предимството от страна на
водача на л.а. Ауди А3, който е навлязъл от път без предимство към път с
предимство в момент , когато по пътя с предимство се е движил л.а. „Рено
Меган“ Установени са увреждания в страничната лява част на автомобила,
както следва: От удара са деформирани предната лява врата, задната лява
врата, средна лява колона,заден ляв калник в долната си част, праг ляв,
основата на задния ляв калник, задното ляво колело. Двете леви врати са за
подмяна, както и гумата и джантата на задното ляво колело. Стойността на
действителните материални щети нанесените по лекия автомобил л.а. „Рено
Меган Сценик“ с рег.№ В 12 4 6НВ е равна на 878,00лв. От описания
механизъм на настъпване на произшествието, може да се направи извод, че
нанесените щети по л.а. „Рено Меган Сценик“ с Рег.№ В 12 4 6НВ са в
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие на 08.10.2019 г.
От представеното по делото становище на ищецът се установява, че не
поддържа предявения иск срещу М. С. М., с оглед на представените
документи по административнонаказателната преписка, от които се
установявало, че произшествието е настъпило поради действията на лице със
същите имена, но други ЕГН и адрес.
По ч. гр. д. № 239/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец е
издадена, на осн. чл. 410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично
задължение, против настоящия ответник М. С. М., с ЕГН: **********, с
посочен в исковата молба адрес: гр. Средец, ******, който да заплати сумата
от 759,84 лева главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за задължителна застраховка
5
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/118003123026 ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 22.05.2024 г., до изплащане на вземането, както и
сумата 75 лева разноски по делото, включващи сумите 25 лева за държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника-ответник в настоящото
производство, на 03.06.2024 г.
На 18.06.2024 г. длъжникът-ответник е подал възражение по чл. 414, ал.
1 от ГПК.
С разпореждане № 323 от 26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 239/2024 г. по описа
на РС - Средец, съдът в заповедното производство, на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск
срещу длъжника М. С. М. относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за
предявения иск в указания му срок.
Съобщението е получено от заявителя - ищец в настоящото
производство на 04.07.2024 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, е
подаден в указания срок, на 26.07.2024 г., видно от входящия печат.
При така изложеното по-горе се налага и извод, че заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: ********* , по реда и в
срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно - на
задължението, посочено в Заповедта за изпълнение. Заявителят е спазил
преклузивния срок за предявяване на специалния положителен установителен
иск, поради което и производството по предявения специален положителен
установителен иск е допустимо.
По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка
процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е
формирана задължителна съдебна практика – постановеното по реда на
чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№
518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието, че процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално
право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
6
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и
кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната
легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които
подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съответствието между процесуалноправната и материалноправната
легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който
обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Доколкото
съществува идентичност между лицето по твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение с това по исковата молба, е налице процесуална легитимация
на това лице по предявения иск, съответно същият е допустим. Дали
ответникът М. М. е причинил ПТП-то, по повод на което се претендира
регресно вземане по настоящото дело и дали е задължен по твърдяното
облигационно правоотношение към ищеца, е въпрос по съществото на спора,
а не по неговата допустимост.
По основателността на исковете:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на
застраховането, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
В тежест на ищеца бе да установи, че на 08.10.2019г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и
място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени
описаните щети, че е заплатена стойността на неимуществените вреди от
ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал
ПТП.
При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът
намира, че не се доказа по безспорен начин ответникът да е участвал в
процесното ПТП.
С оглед на разпределената тежест на доказване, ищецът следваше да
установи при условията на пълно главно доказване, че именно ответникът М.
С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец, ******, управлявайки около
20:20 часа, в гр. Варна, в района на кръстовището между бул. „Васил Левски“
и ул. „Свобода“ водачът М. С. М. при управление на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 3“, с per. № СВ 6777 АТ не пропуска и реализира
пътнотранспортно произшествие с движещия се по пътя с предимство лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ, като от
транспортния инцидент са причинени материални щети на лек автомобил
7
марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с peг. № В 1246 НВ, собственост на
Ц.Х. Й.а и след това е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на
МВР. За доказването на тези обстоятелства ищецът се позова на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 08.10.2019 г. Доколкото няма наведени
възражения от страна на ответника протоколът да е съставен извън кръга на
правомощията на служителя на МВР, и извън установената форма и ред, то
същият представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща формална доказателствена сила (досежно авторството, датата и
мястото на съставяне) и с обвързваща материална доказателствена сила,
относно изявленията пред държавния орган и за извършените от него и пред
него действия. В случая обаче се установи, че протоколът за ПТП е съставен
от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП, и
участието на ответника в него, както и напускането на мястото на инцидента
след това.
От приложената административнонаказателна преписка към която са
приложени АУАН с номер серия АА № 328150/29.11.2019 г. на основание на
който е издаден и Наказателно постановление № 19-0819-006929 от 19.11.2019
г. се установява, че са постановени спрямо М. С. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ***************, или по отношение на физическо лице,
различно от ответника: М. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Средец,
******.
В този смисъл не са налице основания за ангажиране регресната
отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка
„ГО“. При това положение въобще не е необходимо да се излагат съображения
досежно останалите елементи от фактическия състав на регресната претенция,
свързани с изследване на вината на ответника, определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и поканата за
плащане, доколкото те биха имали значение само, ако бяха доказани
обсъдените по-горе условия за възникване на регресното вземане на
застрахователя.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за
доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
застрахования на посоченото основание, то исковата претенция следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна.
Съдът констатира, че в издадената заповед по ч. гр. д. № 239/2024 г. е
разпоредено длъжникът М. С. М. ЕГН: ********** да заплати на кредитора
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК: *********
сумата от 759,84 лева главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/118003123026 ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 22.05.2024 г., до изплащане на вземането. С оглед
гореизложеното Заповед № 143 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 27.05.2024 г. по ч. гр. д. № 239/2024г., следва да бъде
обезсилена изцяло, поради отхвърляне изцяло на предявения иск.
8
Относно разноските:
При този изход на спора разноските, направени от ищеца, ще останат в
негова тежест.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски. Съгласно задължителната практика на съдилищата т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая няма данни ответникът да сторил разноски в хода на
заповедното и исковото производство, поради което съдът не следва да се
произнася в посочения смисъл.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: ********* ,
със седалище гр. София 1000 и адрес на управление бул. “Симеоновско шосе”
67А, представлявано от Изпълнителните директори Валентин Илиев и
Владислав Милев, чрез юрк. И. Г. иск с правно основание по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за
приемане за установено по отношение на М. С. М., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Средец, ******, че дължи на ищеца сумата от 759,84 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № BG/22/118003123026 едно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.05.2024 г., до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
Ч. гр. д. № 239/2024 г. по описа на Pайонен съд – гр. Средец, по което е
постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 143 от
27.05.2024г., като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед № 143 от 27.05.2024 г., постановена по Ч.
гр. д. № 239/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизане в сила на Решението, да се отдели ч.гр.дело № 239/2024 г.
по описа на Pайонен съд – гр. Средец от настоящото дело.
9
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
10