Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

С решение №22/13.12.2023г.,постановено по АНД№244/2023г., Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление №4/ 06.02.2024г. на Директора на РИОСВ-Монтана,с което на С. С. С. от [населено място],обл.Монтана е наложена „глоба“ в размер на 500лв.на основание чл.125,ал.1 ЗБР, за нарушение на чл. 38,ал.1,т.7 от Закона за биологично разнообразие/ЗБР/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора, Директор на РИОСВ-Монтана,чрез ст.юрк.И. Х. ,с искане за отмяна на оспореното решение на МРС,като неправилно и незаконосъобразно ,респективно за потвърждаване на издаденото НП.В с.з.,чрез упълномощения си представител юрк.Хумбаджиев поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение.Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията- С. С. С., чрез адв.Б. Ц. оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена жалбата ,като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №БРвп-1/09.01.2023г. и наказателно постановление №4/ 06.02.2024г.за това ,че при извършена проверка на 12.08.2022г. около 22,00ч. от служители на РДГ-Берковица ,съвместно с представител на Ловно-рибарско дружество „Огоста“,[населено място] е спрян за проверка С. С. С.,като са изискали от него документи, доказващи законния произход на намерения в автомобила му препарат от вида малък ястреб –защитен вид, съгласно Приложение№3 от ЗБР,но такива документи не са представени.Препарата е конфискуван от служителите на РДГ-Берковица до представяне на документи за законния му произход,за което е съставен КП№145482/12.08.2022г.

С приемо-предавателен протокол от 25.08.2022г.е предаден препарата от РДГ-Берковица на РИОСВ-Монтана,където се намира на отговорно пазене. За деянието, е счетено,от контролния орган-РИОСВ-Монтана, че е нарушен чл.38,ал.1,т.7 ЗБР ,за което на виновното лице е наложена „глоба“ в размер на 500лв.,на основание чл.125,ал.1 ЗБР.Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да отмени издаденото НП първоинстанционният съд е приел ,че нарушението е формално извършено от С. С. С.,а именно, че същият е превозвал в лекия си автомобил препарат от вида малък ястреб –защитен вид, съгласно Приложение№3 от ЗБР.Предупреден е извършителя ,че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ,представляващо маловажен случай , в едногодишен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт,за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.Настоящата касационна инстанция споделя изцяло доводите на въззивния съд ,че нарушението е маловажен случай и само формално съдържа признаците на извършеното деяние ,като при съвкупна преценка на гласните и писмени доказателства, приложим е чл.28 ЗАНН .В този смисъл,решението е правилно. Изводите на въззвния съд се опират на установената практика по тази категория дела,като са в унисон с представените писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция и пред касационната такава ,при което съдът намира за правилни изводите на съда ,че нарушението е маловажно и правилно е отменена наложената санкция за нарушителя и същият е предупреден при условията на чл.28,ал.1 от ЗАНН.При тези доводи касационната инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно,като съответстващо на приложимия материален и процесуален закон ,при което следва да бъде оставено в сила.

Претендират се разноски от ответника,които с оглед изхода на спора са дължими за касационна инстанция , на основание чл.63д,ал.1 и 2 от ЗАНН ,в размер на 300лв.,платени в брой, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие пред касационна инстанция.

Водим от гореизложеното административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №22/13.12.2023г.,постановено по АНД№244/2023г. по описа на Районен съд-Монтана .

ОСЪЖДА РИОСВ-Монтана ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С. от [населено място],чрез адв.Б. Ц. разноски за касационна инстанция в размер на 300/триста/лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.