№ 6007
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110208999 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище
и адрес на управление в ХХХХХХХХХХХ, срещу Eлектронен фиш, Серия Г,
№ ХХХХ, издаден от СДВР, за налагане на имуществена санкция на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХ за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, с който на основание чл. 638, ал. 4, във вр.
с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена "имуществена
санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането (К3).
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В подкрепа на
изложеното се поддържа, че в обстоятелствената част на ЕФ са посочени две
допуснати нарушения, които не са отразени в диспозитивната част на акта,
поради което и е налице разминаване между фактическата обстановка
описана в ЕФ и санкционната разпоредба за допуснатото противоправно
деяние. Сочи се, че за нарушителя не става ясно дали е допуснато нарушение
в скоростта на движение и/или МПС е управлявано без сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност. На следващо място се
1
сочи, че процесният ЕФ не е съобразен с императивните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото същият следва да съдържа данни освен за
териториалната структура на МВР, на територията на която е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, така и надлежно
описание на нарушението, каквото в случая не е налице. На следващо място
се навежда, че при отразяване на правната квалификация на едно от
описаните в обстоятелствената част на атакувания акт нарушения,
наказващият орган е допуснал смесване на съставите на две отделни
нарушения по КЗ, свързани със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, а именно - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ и нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално, при
форма на изпълнително деяние бездействие, а второто, какъвто е настоящият
случай, е налице, когато МПС е било управлявано без да има сключена
гражданска отговорност. В допълнение към изложеното се счита, че
административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ се реализира със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение, респективно издаването на наказателно
постановление, а не чрез издаване на електронен фиш, респективно и след
като е била поставена на място мобилна камера и е имало мобилен екип, то е
следвало същият да спре процесния автомобил и да наложи предвидените в
закона административни мерки, а не да издава ЕФ.
Отделно от това се сочи, че процесното МПС е било зачислено на
служител на санкционираното дружество, поради което и последното по
никакъв начин не е разбрало, че застраховката ГО е изтекла, както и че
автомобилът е бил управляван без сключена такава.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
2
представител. В представени по делото писмени бележки от процесуален
представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се
настоява електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен.
Релевира се възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна и се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към 23.05.2023 г. дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ било
собственик на лек автомобил марка „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ.
На 23.05.2023 г. в 18:14 часа горепосоченият лек автомобил марка
„ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ бил заснет с АТСС № MD1195 в гр.
София по ул. „Околовръстен път“ до ТЕЦ - Люлин с посока на движение от
бул. „Ломско шосе“ към бул. „Сливница“, като автомобилът към тази дата и
час бил без сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Въз основа на данните от техническото средство бил издаден електронен
фиш Серия Г № ХХХХ по описа на СДВР, с който на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХ била наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Електронният фиш бил връчен на 02.06.2023 г. на представител на
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, който в законоустановения 14-дневен срок
подал жалба срещу последния, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия Г № ХХХХ;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка
„ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ, Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.
на министъра на вътрешните работи; заверено копие от протокол от проверка
№ 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метеорология,
преглед на вписан тип средство на измерване, решение за одобрение на типа
на уреда за измерване, касаещи мобилна система за видеоконтрол тип
3
"CORDON-M2"; справка от сайта на Гаранционен фонд и писмо справка от
ОПП-СДВР, ведно със снимков материал, протокол за използване на АТСС от
23.05.2023 г., ежедневна форма от отчет.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
От приложения снимков материал към електронния фиш се установява,
че на 23.05.2023 г. в 18:14 часа е било заснето движението, респективно
управление на процесния лек автомобил в гр. София по ул. “Околовръстен
път“ до ТЕЦ – Люлин, с посока на движение от бул.“Ломско шосе“ към бул.
„Сливница“.
От извършената справка в сайта на Гаранционен фонд се установява, че
към датата на заснемане на нарушението – 23.05.2023 г., по отношение на
процесния автомобил „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХХХХХХХ не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал. 3 от КЗ, от процесуално
легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и водят до отмяна на обжалвания електронен фиш
само на това основание.
Във връзка с възраженията на въззивника е необходимо да бъде
посочено, че законодателят е предвидил възможността нарушенията по КЗ
4
във връзка със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с
"електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по
установяване и налагане на наказанията. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ
предвижда, че "когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4, като член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Посоченото отсъствие на контролен орган касае
издаването на електронния фиш, а не отсъствието на такъв от мястото, на
което е било монтирано автоматизираното техническо средство при
заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за
да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства
и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". Това от своя страна означава, че
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва, а след
5
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на
Върховния административен съд, използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани
технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична
проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за
обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от пътна радарна система с №
МD1195, надлежно калибрована, със срок на валидност до 13.06.2027 г., при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът счита, че дружеството-въззивник „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ
е осъществило състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 4, вр.
6
ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ е собственик на
горепосочения лек автомобил, поради което и на основание чл. 638, ал. 4 от
Кодекса за застраховането същото следва да носи
административнонаказателна отговорност за така извършеното
административно нарушение, установено с АТСС, изразяващо се в
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като
автомобилът е заснет с мобилна камера и снимката е приложена по делото,
като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1, като в чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е посочено, че член 189,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тоест не е предвидена
възможност собственикът на заснетото МПС да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство и на това
лице да бъде издаден електронен фиш. В случая наказанието винаги е за
собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, "договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение", тоест задължението за сключване на застраховката е на
собственика и той понася отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е
управлявал процесното МПС към момента на заснемането му, нито на кого е
предоставено за ползване същото, в каквато насока са развити доводи в
жалбата, инициирала производството. За разлика от ЗДвП, в който не е
предвидено налагане на имуществени санкции на юридически лица, то по КЗ
такава възможност е предвидена в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ и субект на
7
нарушението може да бъде собственик – юридическо лице, какъвто е именно
настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се
налага и конкретно наказание за това нарушение. Електронният фиш съдържа
всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а
именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на
нарушителя. Ясно и недвусмислено е описано, че е било установено
управление на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно
от движение и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", като ясно са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на превозното средство. Ето защо, съдът приема
възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-172 от
29.02.2016 г. е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ
с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тази Заповед и
установява, че конкретно съставеният електронен фиш отговаря на одобрения
образец. Това, че в обжалвания електронен фиш има описание, което не е
съставомерно за конкретното нарушение, а именно -какво е било
ограничението на скоростта на процесното място и дали бил приспаднат
толеранс от 3 %, не означава, че електронният фиш не е издаден по
утвърдения образец, а единствено показва, че в него е записано ненужно за
конкретното административно обвинение съдържание.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Освен това в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са изрично регламентирани
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш (териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; мястото,
8
датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на
моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата; срока, сметката, начините за доброволното й заплащане).
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към която препраща
чл. 647, ал. 3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса за
застраховането относно съдържанието на електронния фиш по чл. 647, ал. 3
от КЗ, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният отговаря на всички законови изисквания. В електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № ХХХХ е
посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; регистрационният номер на МПС и собственикът на
същото. Посочено е, че установеното нарушение на КЗ е заснето с
автоматизирано техническо средство/система АТСС с № MD1195, като с
думи е посочено, че става въпрос за "управление" (т.е. движение) на лек
автомобил, регистриран в Р.България, който не е спрян от движение и за
който собственикът на МПС-то не е сключил задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Според настоящия съдебен състав има
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административнонаказателното обвинение е ясно и разбираемо
формулирано, посочени са времето и мястото на извършване на нарушението
и е описано в какво се състои то. Отбелязани са нарушените разпоредби и
размерът на наказанието, като е указано в какъв срок, по чия сметка и как
следва да се плати.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в електронния
фиш не било посочено дали техническото средство е мобилно или
стационарно. От разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП следва, че видът на техническото средство, с което е установено
нарушението, не е реквизит на електронния фиш, поради което непосочването
му не е съществено процесуално нарушение. Важното е, че в обжалвания
електронен фиш е посочено, че нарушението е установено с АТСС.
Наличните в електронния фиш факти, които се явяват несъставомерни за
фактическия състав на нарушението, вменено на въззивника, също не
9
съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като не влияят по
никакъв начин на административнонаказателното обвинение. Последното е
ясно и при тяхното наличие толкова, колкото би било ясно и ако не беше
посочено, че ограничението на скоростта е 80 км/час, въведено с пътен знак
В26.
Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите има задължителен характер. Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, "договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор". Видно от приложената към материалите на делото справка за
собственост от СДВР- ОПП, заснетото превозно средство е собственост на
юридическото лице „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ. От приложената справка
от Гаранционния фонд е видно, че към 23.05.2023 г. не е имало валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
посоченото МПС. Настоящият състав намира, че в случая липсва допуснато в
хода на административнонаказателното производство съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между
обстоятелствената част на електронния фиш и правната квалификация. В
обстоятелствената част на електронния фиш ясно е посочено, че е установено
управление на моторно превозно средство, за което не е сключен договор
"Гражданска отговорност". Така описаното деяние съставлява нарушение по
чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането. Посочването на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, като
нарушена такава, не може да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение, тъй като описанието е ясно и наложеното административно
наказание съответства на санкционната разпоредба.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към
която освен наличието на вина спадат причините и мотивите за неговото
извършване. В случая релевираните от въззивника доводи в този аспект са
ирелевантни.
10
Според чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ когато с АТСС е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на МПС за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ - за това, че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за собственото си
МПС - законодателят е предвидил да му се наложи "имуществена санкция"
(когато собственикът е юридическо лице) в размер на 2000 лева.
Определеният отнапред в закона твърд размер на имуществената санкция не
дава право на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. В случая наложеното с обжалвания електронен
фиш административно наказание съвпада напълно по вид и размер с
наказанието, предвидено в чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
Само за пълнота на изложението, тъй като не са наведени такива
възражения от страна на жалбоподателя, съдът ще посочи, че в конкретиката
на казуса не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е липсата на застраховка "Гражданска
отговорност", което затруднява в значителна степен възможността при
евентуално ПТП увреденото лице да получи обезщетение за причинените му
вреди. Обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, поради което не следва да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш са явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора основателно се явява направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
11
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лева, поради което съдът намира, че следва да се
присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно
открито съдебно заседание, без провеждане на разпит на свидетели, а
юрисконсултът не се е явил в съдебна зала, като единствено е изготвил и
депозирал по делото писмени бележки.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия Г, № ХХХХ, издаден от
СДВР, с който за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.
638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление в ХХХХХХХХХХХ, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева –
сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12