№ 834
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330111722 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
С исковата молба от „АПС Бета България” ЕООД против Я. Т. У. и уточняваща молба от
13.09.2022г. се твърди, че между ответника Я. Т. У. и „Кредисимо“ АД бил сключен
Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2016 г., по силата на който ответникът
получил сума в размер на 1551.64 лева, при фиксиран лихвен процент – 41,24 % и годишен
процент на разходите – 50 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната, ведно с
договорна лихва, в срок до 10.05.2018 г. на 18 броя погасителни вноски, всяка по 122.81
лева. При забава в плащането на погасителна вноска ответникът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Твърди се, че процесният договор за потребителски
кредит бил сключен при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование Закон за електронния
документ и електронния подпис). На 24.11.2016г. бил сключен и договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, което дружество се задължило да сключи договор
с трето за процеса лице – „Кредисимо“ АД и да отговаря пред него солидарно с Я. Т. У. за
всички задължения по договора за кредит. На 24.11.2016г. бил сключен договор за
поръчителство между „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ АД. Ответницата не била изпълнила
задълженията си по договора за кредит, поради което всички дължими суми били платени
от дружеството – поръчител на дата 23.02.2021г. Ищецът твърди, че е кредитор на
ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., с който са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Кредисимо“
1
АД и „Ай Тръст“, като ответникът бил уведомен за цесията с имейл от дата 05.04.2021 г. на
посочената от него в договора електронна поща. Изложени са обстоятелства за подадено
заявление по чл.410 ГПК, което било отхвърлено. Поради това е направено искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1551.64 лв. главница, 1794.53 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 413.32 лв. договорна
възнаградителна лихва, 661.23 лв. законна лихва върху главницата от 10.12.2016г. до
23.02.2021г., 603.87 лв. законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство. Претендират се разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете
по основание и размер. Счита, че Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2016 г. е
недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, липсвала и информацията по т.9, тъй
като нямало фиксиран размер на възнаградителната лихва, не било ясни при какви условия
се прилага лихвеният процент. Недействителен бил и на основание т.11. Освен това
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било „Кредисимо“ АД, като
получената печалба от поръчителя се разпределяла в полза на едноличния собственик на
капитала. Сочи се, че със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – с договора не се целяло реално обезпечаване на договора
за кредит, а се целяло само едно допълнително оскъпяване на кредита, допълнително
възнаграждение за кредитодателя, което водило до недействителност по чл.26, ал.1, пр.2
ЗЗД. Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание предложение
трето, тъй като уговореното възнаграждение противоречало на добросъвестността и
справедливостта. Нямало представени доказателства за твърдяното плащане от страна на
поръчителя към кредитодателя, както и за предмета на договора за цесия. Поради това е
направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено пълномощно от „Кредисимо“ ЕАД, по силата на което е
упълномощено „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми от името на „Кредисимо“ ЕАД
всички длъжници по всички вземания, което дружеството е цедирало съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. Представено е и пълномощно от „Ай
Тръст“ ЕООД, по силата на което е упълномощено „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми
от името на първото дружество всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
прехвърлило съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и "АПС Бета България" ЕООД, в качеството
им съответно на цеденти и цесионер, по силата на който първото дружество - цедент е
продал възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1
към договора, а второто дружество - цедент е продало възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя "Ай Тръст" в правата на първоначалния
2
кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, договор за поръчителство от 24.11.2016г., сключен между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава да
отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити, както и договор за
потребителски кредит № *** от 24.11.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и Я. Т. У., в
качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който е
предоставен кредит в размер на 1700 лв. Представено е и Приложение № 1 към договора.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
„Кредисимо“ АД и Я. Т. У. е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит № *** от 24.11.2016г., по силата на който е предоставена парична
сума в размер на 1700 лв. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от
момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2210.58 лева в срок от
18 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 35.09 %, годишният процент на
разходите – 50 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на месечните
вноски и падеж за погасяването им.
Не се спори, видно е и от представения договор за цесия от 02.03.2021г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД, че вземания по
договори за потребителски кредити са прехвърлени на цесионера „АПС Бета България“
ЕООД, като между страните не се спори, че вземанията, предмет на процесния договор за
потребителски кредит, са предмет и на договора за цесия. По делото не са представени
доказателства ответницата да е уведомена за сключения договор за цесия, но с оглед
представените към исковата молба писмени доказателства, вкл. пълномощно, по силата на
което „АПС Бета България“ ЕООД е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да уведоми от
името на „Ай Тръст“ ЕООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
прехвърлило съгласно договор за цесия от 02.03.2021г. между „Ай Тръст“ ЕООД като
продавач и „АПС Бета България“ ЕООД като купувач, както и на пълномощно, по силата на
което „АПС Бета България“ ЕООД е упълномощено от „Кредисимо“ ЕАД да уведоми от
името на „Кредисимо“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
прехвърлило съгласно договор за цесия от 02.03.2021г. между „Кредисимо“ ЕАД като
продавач и „АПС Бета България“ ЕООД като купувач, съдът намира, че уведомяването за
прехвърляне на вземанията с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
3
на ответницата, е надлежно.
Съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба възражения за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10, т.11 ЗПК, вр.
чл. 22 ЗПК и на договора за поръчителство, на основание чл.26, ал.1, предложение трето
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват
посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на
формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 50
%, посочената годишна фиксирана лихва от 35.09 % е неясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Липсва и информацията по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като няма фиксиран размер на възнаградителната лихва в лева, като не е ясно при какви
условия се прилага договореният лихвен процент – на база целия размер на отпуснатата
сума или на база остатъчната главница по кредита. Клаузата, с която е договорена
възнаградителна лихва, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като
предвиденият лихвен процент е 35.09 %. Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между „Кредисимо“ АД и Я. Т. У. се явява недействително на основание
чл.22 ЗПК и като такова не може да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Договорът за поръчителство изисква обезпечаване на задължения по действителен договор
за кредит, какъвто в случая не е налице. По приложеното ч.гр.дело се съдържа и сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД и Я. Т. У. договор за предоставяне на поръчителство, като с
отговора на исковата молба са наведени възражения и за неговата недействителност. При
обезпечаването на кредита с поръчителство длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4
на договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му и че това може да бъде само одобрено от кредитора юридическо лице.
Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица,
което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението
си по начин, избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора
кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита
интереса на потребителя, а само този на кредитора, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. Правата на потребителя не са защитени, защото
същият не разполага с възможността да избере поръчител, чрез който успешно да обезпечи
задължението си към кредитора и да си учреди с него безвъзмездно поръчителство,
доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е
платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което
надвишава размера на отпускания кредит - за целия срок на договора за предоставяне на
поръчителство, размерът на възнаграждението възлиза на сумата от 2086.38 лв. – по 115.91
лв. за 18 бр. месечни погасителни вноски. Ето защо, съдът счита договора за поръчителство
между „Ай Тръст“ ЕООД и Я. Т. У. за недействителен, поради противоречието му с добрите
4
нрави. Поради това съдът намира, че ответницата не дължи суми по този договор.
Доколкото в случая ищцовото дружество черпи правата си от договора за цесия от
02.03.2021г., страни по който са не само „Ай Тръст“ ЕООД - поръчител, но и самото
дружество – кредитодател „Кредисимо“ ЕАД, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс, като не дължи лихва и други разходи по кредита. Целта на разпоредбата е да уреди
отношенията между страните по договора, включително и като намери приложение по
предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ на този договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 ЗЗД, които биха могли да
намерят приложение. Размерът на отпуснатия кредит възлиза на сумата от 1700 лв., а според
уточняващата молба на ищцовото дружество от ответницата е платена на предишния
кредитор „Кредисимо“ АД сумата от 280 лв. При тези данни съдът намира, че ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 1420 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022г., като искът за
главница за разликата до пълния претендиран размер от 1551.64 лв., както и исковете за
сумите от 1794.53 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 413.32
лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2016г. до 10.05.2018г., 661.23
лв.законна лихва за забава за периода от 10.12.2016г. до 23.02.2021г., 603.87 лв. законна
лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважената
и отхвърлената част от исковите претенции. Уважената част възлиза на сумата от 1420 лв., а
отхвърлената – на сумата от 3 604.54 лв. Разноските на ищцовото дружество възлизат на
сумата от 293.35 лв., от които 193.35 лв. внесени държавни такси и 100 лв. определено
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от исковите претенции
ще се присъди сумата от 82.90 лв. От ответната страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 810 лв., но по делото не е представен договор за правна защита
и съдействие относно реалното извършване на тези разноски, поради което разноски на
ответната страна не се присъждат.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Т. У., ЕГН ********** от *** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“
№ 81В сумата от 1420 лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева/ главница, дължима по
договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и
Я. Т. У., вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на
5
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 1420 лв. до
пълния претендиран размер от 1551.64 лв., както и исковете за сумите от 1794.53 лв.
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 413.32 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.12.2016г. до 10.05.2018г., 661.23 лв.законна лихва за
забава за периода от 10.12.2016г. до 23.02.2021г., 603.87 лв. законна лихва за забава по
договор за предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА Я. Т. У., ЕГН ********** от *** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“
№ 81В сумата от 82.90 лв. /осемдесет и два лева и 90 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6