№ 260
гр. Плевен, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200448 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 25-3391-000011/17.02.2025 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 02 РУ-ПЛЕВЕН, на В. Н. Р.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 350
/триста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9
/девет/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Изтъква, че процесното превозно средство е собственост на трето лице, а не на
жалбоподателя, който нито е имал задължения във връзка с регистрацията на
автомобила, нито – е знаел, че същата е служебно прекратена; наред с това,
собственикът на превозното средство, също не е бил надлежно уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията. При условията на евентуалност,
счита, че случаят е „маловажен“ и е следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, но това не е сторено. На тази основа, моли за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане
на сторени по делото разноски.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения като
допълват, че собственикът на процесното МПС не само не е знаел за служебно
прекратената регистрация на последното, но и е пребивавал извън
1
територията на страната, като незабавно след като научил за същото
прекратяване, сключил надлежен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Пледират за отмяна на
Наказателното постановление.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-
ПЛЕВЕН, 02 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№1320109/01.10.2024г. от страна на С. С. А. – полицейски орган при 02 РУ-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите С. Л. Х., Д. Н. П. и нарушителя – В.
Н. Р.. Съставен е за това, че на 01.10.2024г., около 10:34 часа, в гр.ПЛЕВЕН, на
кръстовището на ул. „*** и ул. „***“, с посока на движение ул. „***“, като
водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** /собственост на Н. П. Р./, извършва
следните нарушения: 1. управлява горепосоченото МПС, без да притежава
СУМПС – нарушение по чл.150 ЗДвП; 2. управлява горепосоченото МПС,
като автомобилът е с прекратена регистрация на 16.07.2024г. по чл.143 ал.10
ЗДвП, поради липса на ЗГО – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. При съставяне
на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С резолюция от 15.10.2024г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в
ОДМВР-ПЛЕВЕН, 02 РУ-ПЛЕВЕН, административнонаказателното
производство било прекратено, като на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, за случая
била сезирана Прокуратурата, във връзка с наличието на данни за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 НК. С Постановление от 14.01.2025г. по пр.пр.
№6800/2024г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, било отказано образуването на
досъдебно производство и на свой ред, била уведомена ОДМВР-ПЛЕВЕН, за
обсъждане административнонаказателната отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на В. Н. Р. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че в издаденото НП не е
отразено посоченото в АУАН управление на МПС, без да водачът да притежва
СУМПС, респективно – не е налагано административно наказание за
нарушение по чл.150 ЗДвП, поради което, по-долу в настоящия съдебен акт
нито ще бъде обсъждана тази част от съставения АУАН, нито ще бъде взето
2
отношение по това дали е извършено нарушение по чл.150 ЗДвП, тъй като
настоящото произнасяне е предметно обвързано с
административнонаказателната отговорност така, както е очертана в
обжалваното Наказателно постановление.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.74 – 83 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения
на процесуалните правила, а и съображения за такива, не се навеждат от
жалбоподателя.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите С. С. А.,
С. Л. Х., Д. Н. П., Н. П. Р., писмени доказателства /л.15 – 18, л.25 – 28, л.37,
л.45, л.61 – 64, л.70 – 73, л.87 – 90 от делото/. Показанията на посочените
свидетели са относително подробни, убедителни и не оставят съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране,
поради което Съдът ги кредитира. Същите показания са изцяло в подкрепа на
отразената в НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и събраните
писмени доказателства по делото и по-конкретно – справки за регистрацията и
собствеността на процесния автомобил, представени от ОДМВР-ПЛЕВЕН.
Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха
доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени
средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана
изложената в НП фактическа обстановка, като няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.140 ал.1 ЗДвП, „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
водачите, да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само
МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От приетата по-горе
фактическа обстановка се установява по категоричен начин, че при описаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят В. Н. Р. не е изпълнил
това свое задължение, а е управлявал по пътищата, отворени за обществено
ползване МПС, което не е било регистрирано по съответния ред – със
служебно прекратена регистрация на 16.07.2024г,. В този смисъл, деянието се
явява обективно съставомерно. Във връзка със субективната му страна, по
делото беше представена справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН /л.66/, от която се
3
установява, че собственикът на процесното МПС – Н. П. Р. – баща на
жалбоподателя, не е бил надлежно уведомен съобразно чл.143 ал.10 изр.1
ЗДвП /“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство…“/, тъй като по делото не се представиха
доказателства, че изпратеното писмо, съдържащо съответно уведомление, е
било връчено на неговия адресат; наред с това, видно от показанията на св.Н.
Р., същият действително не е бил известен` за служебното прекратяване на
регистрацията, не му е било известно това обстоятелство, а непосредствено
след като му е станало известно – е предприел действия по сключване на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както и за възстановяване на служебно прекратената
регистрация. Същевременно, не се събраха доказателства, че на ползвателя на
процесното МПС - В. Р., е било известно, макар и по друг начин, за така
извършената от органите на МВР, дерегистрация на управляваното от негова
страна МПС. Следователно, незнанието на този факт, изключва умисъла
относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства,
че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост –
изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и
ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а В. Н. Р. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на
Закона, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от
НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, т.е. същото е
неправилно – и следва да бъде отменено. При този изход на
административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от
страна на жалбоподателя, принципно на същия следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с това, Съдът съобрази, че по
делото не са представени доказателства за реално платена парична сума във
връзка с ангажирането на адвокат – налице е единствено Пълномощно /л.7 от
делото/, което обаче не съдържа данни за направените от страна на В. Р.,
разноски за адвокатски хонорар; до приключване на последното заседание по
делото, не е представен и списък на разноските, а впрочем, в пледоарията си,
упълномощеният защитник не взима отношение по присъждането на разноски
и не отправя искане в тази насока. Ето защо и при съвкупно преценяване на
тези обстоятелства, Съдът намира, че не дължи произнасяне по разноските,
дори такива да са били сторени от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
4
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №
25-3391-000011/17.02.2025 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
02 РУ-ПЛЕВЕН, с което на В. Н. Р. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 350 /триста и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5