|
|
|
|
|
|
РЕШЕНИЕ
гр.Свиленград,03.07.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Христо Георчев
при секретаря А.Д. и в присъствието на
прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя
Административно наказателно дело № 293 по описа на съда за 2015 година, за да
се произнесе взе предвид:
Обжалвано
е Наказателно постановление № 29/2015 г. от 26.03.2015 г. на СТЕФАН НИКОЛОВ МАРАШЕВ
- С.Д. Началник Митница Свиленград, съгласно Заповед № 376/26.02.2015 год. на
Директора на Агенция "Митници", в качеството си на
административно-наказващ орган, издадено след запознаване с
административно-наказателна преписка, образувана на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство,
по описа на Районна прокуратура- Свиленград, от 09.12.2014г, влязло в законна
сила на 17.12.2014г., съставено от Мария Михайлова Кирилова - Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград с което
на К.Г.Я., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с
чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) е наложено административно наказание „глоба
„ в размер на 1000/хиляда / и е постановено отнемане в полза на Държавата
на предмета на нарушението на основание
чл. 20 ал.1 от ВЗ 62 970 (шестдесет и две хиляди деветстотин и седемдесет евро)
- в различни банкноти, с левова равностойност 123 158.62 (сто двадесет и три
хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) лева
Жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител –адвокат Т.К. от ХАК релевира
доводи в жалбата си, касаещи несъставомерност на вмененото му административно нарушение
,незаконосъобразност на процесното на делото НП, като моли за неговата отмяна.
В
съдебното заседание жалбоподателя чрез надлежно ангажиран защитник – адвокат К.
от ХАК изнася аргументи относно тезата
за издадено НП в нарушение на закона.
Административно
наказващият орган – Началника на Митница- Свиленград, чрез процесуалния си
представител, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районна
прокуратура не се явява и не взема становище по жалбата
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна :
С
Писмо Per. № 2208/12г./22.12.2014г. на Районна
прокуратура-Свиленград на основание чл.48, ал.1 от ЗАНН в Митница Свиленград е
получено Постановление за прекратяване на наказателно производство от
09.12.2014г., влязло в законна сила на 17.12.2014г., ведно с материалите по
досъдебно производство № 35/2012г., по описа на СБОП-Хасково. представляващо
прокурорска преписка с Вх. № 2208/2012, по описа на РП-Свиленград, с оглед
преценка за реализиране на административно наказателна отговорност спрямо жалбоподателя
К.Г.Я. и лицето Г.В.К. .
Досъдебното производство е образувано на
26.11.2012г. срещу К.Г.Я. и Г.В.К. за престъпление по чл.251. ал.1. вр. чл.20. ал.2 от НК.
На 26.11.2012г.
около 19.30 часа, на митнически пункт „Капитан Андреево", на път от Р.Турция
за Р.България е пристигнал лек автомобил марка „Опел Вектра".
с per. № PA 7177 ВК, управляван от К.Г.Я..Като пътник
в автомобила е пътувала и Г.В.К., с която К.Г.Я. е живеел на семейни начала.
Митническият служител В.В. е поканил двамата
пътници да декларират носените от тях стоки, парични средства или други валутни
ценности. След като и двамата не са декларирали нищо, били допуснати да
продължат пътуването си.
Преди
напускане на пункта, при пристигането им на трета бариера, К.Г.Я. и Г.В.К. са
били върнати за повторна проверка от полицейския служител инспектор Б.М. ***, с
Искане № 2565/26.11.2012г. за извършване на щателна митническа проверка на
трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси"".
Преди
извършване на повторната проверка, митническите служители П.И.И. и С. А. Д. отново
са поканили К. Г. Я. и Г.В.К. да декларират носените от тях
стоки, парични средства или валутни ценности. Същите отново не са декларирали
нищо. И на двамата пътници пoотделно е бил извършен
личен преглед, за което са били съставени протоколи №№ 138 и 139/26.11.2012г.
При
извършения личен преглед на К.Г.Я., митническият служител П.И.И. е открил около
слабините на Я. пачка с банкноти -50 000.00 (петдесет хиляди) евро в различни купюри, а в джоба на панталона и в чанта още 12 970
(дванадесет хиляди деветстотин и седемдесет) евро или общо 62 970.00 (шестдесет
и две хиляди деветстотин и седемдесет) евро с левова равностойност 123 158.62
(сто двадесет и три хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки).
Митническият
служител С.А.Д.. е открила в сутиена на Г.В.К. пачка от 100 (сто) банкноти с купюр 500 (петстотин) евро, общо 50 000.00 (петдесет)
хиляди евро, с левова равностойност 97 791.50 (деветдесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки).
За
откритата валута у К.Г.Я. и Г.В.К. същите са обяснили пред митническите
служители, че са продали личното си злато и това на семейството им, защото са
имали лични проблеми. He ca знаели, че трябва да декларират пренасяната валута.
За извършеното от К.Г.Я. деяние на 26.11.2012г. митническият служител П.И. с
съставил акт за установяване на валутно нарушение № 3170/26.11.2012г.. като
валутата е била задържана с разписка № **********/26.11.2012г.
За
извършеното от Г.В.К. деяние на 26.11.2012г. митническият служител П.И. е съставил
акт за установяване на валутно нарушение №3169/26.11.2012г. като валутата е
била задържана с разписка№ **********/26.11.2012г.
За случая е бил уведомен дежурният разследващ
полицай в Сектор „БОПП” при ОДП-Хасково и е било образувано досъдебно
производство № 35/2012г.. по описа на СБОП-Хасково срещу К.Г.Я. и Г.В.К. за
престъпление по чл.251. ал. 1. вр. чл.20, ал.2 от НК.
Предметът на престъплението - 112 970.00 (сто и дванадесет хиляди деветстотин и
седемдесет) евро, с левова равностойност 220 950.12 (двеста и двадесет хиляди
деветстотин и петдесет лева и дванадесет стотинки). са били предадени
доброволно от митническия служител П.И. с протокол от 26.11.2012г. и парите са
били приобщени като веществени доказателства по делото. Видно от приложената по
делото вносна бележка с рег. № 1844476130100056/10.01.2013г. валутата е била
внесена за съхранение по сметка на Митница Свиленград в ..УниКредит
Булбанк" - Свиленград BG27UNCR70003612839759.
На
основание чл.199 и чл.243, ал.1. т.1 и ал.2. вp.
чл.24. ал.1. т. I от НПК Мария Михайлова Кирилова - Прокурор при Районна
прокуратура - Свиленград с Постановление от 09.12.2014г. е прекратила досъдебно
производство № 35/2012г., по описа на СБОП-Хасково, като е постановила
материалите по досъдебното производство да бъдат изпратени на Митница
Свиленград с оглед преценка за реализиране на административно наказателната
отговорност спрямо К.Г.Я. и Г.В.К., тъй като според нея същите са извършили
нарушение на Валутния закон.
Съгласно
разпоредбите на Валутния закон уреждащи пренасянето на парични средства през
границата на страната за или от трета страна, е задължително тяхното
деклариране. Тези задължения са уредени в Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. относно
пренасянето през границата на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Съгласно разпоредбите на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2 ал. 1 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г., всяко физическо лице е длъжно да декларира валутата, когато
размерът и надвишава 10 000.00 евро при
нейното пренасяне през
границата на страната от трета
страна. Такова задължение е имал и К.Г.Я. когато се е явил на МП „Капитан Андреев” тъй
като пренасяната от него валута е над допустимият за внасяне размер и подлежи
на деклариране -62 970.00 (шестдесет и две хиляди деветстотин и седемдесет)
евро, валута, намерена в К.Г.Я. с левова
равностойност 123 158.62 (сто двадесет и три хиляди сто петдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки).
Въпреки
че има указателни табели на линията за митнически контрол, относно подлежащите
на деклариране стоки и валутни ценности и предвид факта, че жалбоподателят е
бил поканен да декларира носените от него стоки, парични средства или валутни
ценности два пъти - от митническия служител В.В. на линията за митническата
проверка, както и от митническите служители П.И. и С.Д. преди извършването на
повторната проверка, и двата пъти същия не е декларирал нищо.
Административно наказващият орган (АНО)
разгледал преписката и отчел тежестта на нарушението, високата степен на
обществена опасност на виновно извършеното от К.Г.Я. деяние
- пренасянето на укрита валута в размер на 62 970.00 (шестдесет и две хиляди
деветстотин и седемдесет) евро, която се равнява на 123 158.62 (сто двадесет и
три хиляди сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки).
В конкретния случай, недекларирането на
парични средства, които подлежат на такова, при пренасянето им през границата
на страната от трета страна изцяло покрива признаците на чл.11а, ал от ВЗ.
Горното
се потвърждава от Постановление за прекратяване на наказателно производство от
09.12.2014г, по описа на Районна прокуратура-Свиленград,влязло в законна сила
на 17.12.2014г., получено в Митница Свиленград с Писмо Per.
№ 2208/2012г./22Л2.2014г. на Районна прокуратура-Свиленград ведно с материалите по досъдебно производство
№ 35/2012г., по описа на СБОП-Хасково, представляващо прокурорска преписка с
Вх. № 2208/2012, по описа на РП-Свиленград.
С
деянието си на 26.11.2012г., на МП „Капитан Андреево", К.Г.Я. , като не е
декларирал пренасяните през границата на страната от трета страна парични
средства, които подлежат на деклариране, е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1
от Валутния закон, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
на Министерство на финансите, с което е осъществил състава на чл.18, ал.1 от
Валутния закон.
Поради
горното и на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.10. чл.20.
ал.1 и чл.21 от ВЗ, е постановено
отнемане на предмета на нарушението , както и наложено административно
наказание „глоба „ в размер на 1000 /хиляда / лева представляващ минималния,
предвиден в закона размер.
Изложената
дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените и
приети по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите,относно обстоятелствата, свързани с
установяване на извършеното нарушение по ВЗ от жалбоподателя, като еднопосочни
с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което
съдът ги възприема, като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
АУАН
и НП са издадени от компетентни .
При издаването на Акта и
Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и предявяването на жалбоподателя. В случая акта е
съставен при наличие на предпоставките визирани в чл.40, ал.1 ЗАНН.
По
настоящото дело от показанията на свидетелите се установява, че инкриминираните
парични средства са били укрити в слабините на жалбоподателя.На линията на митническата
проверка след, като е разбрал същността на поканата нищо не е декларирал ,
включително и лицето което е пътувало с нея. АУАН е предявен на нарушителя да се запознае
със съдържанието му и е подписан В законоустановения срок е депозирано
възражение против акта.
На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
Правилна
е, и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение, а именно, като не е декларирал пренасяните през
границата на страната от трета страна парични средства в размер на 62 970.00 (шестдесет и две хиляди деветстотин
и седемдесет) евро, която се равнява на 123 158.62 (сто двадесет и три хиляди
сто петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки),които подлежат на
деклариране, е нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 от Валутния закон, във
връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. на Министерство на
финансите, с което е осъществил състава на чл.18, ал.1 от Валутния закон.
От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и Наказателното
постановление дата и място жалбоподателя е извършил нарушение, поради което
следва да понесе предвидената в закона административно-наказателна отговорност
за това нарушение.
На
следващо място жалбоподателя не е декларирал валута подлежаща на деклариране и по този начин се е опитал да преодолее
митническия контрол и да пренесе валутата от трета страна през държавната граница. Именно заради това и
като не е декларирал предмета на нарушението, въпреки че е бил длъжен, е
осъществил от обективна страна състава на чл. 18 ал.1 от ВЗ за което и му е наложено и
административно наказание. Така изложеното се доказа от писмените
доказателства, както и от събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, които потвърждават
фактическата обстановка. Преценката на
доказателствения материал, налага обоснования
и кореспондиращ на данните в делото извод , че жалбоподателя е нямал въобще намерение да декларира пренасяната валута, а митническите служители са изпълнили
вменените им задължения.
Субект
на нарушението е физическо лице –жалбоподателя.Приетите за установени обективни обстоятелства по време на съдебното дирене , несъмнено
сочат и за субективния елемент от
състава на нарушението.От субективна страна
очевидни са елементите на прекия умисъл , обективиран
в действията и поведението на жалбоподателя. От субективна страна ,същият е
действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК,приложима разпоредба
по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН, тъй като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието , предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.
Съдът, изцяло кредитира показанията
на свидетелите –митнически служители, възпроизведени чрез гласните
доказателствени средства , като последователни , безпротиворечиви и логически обосновани , открояващи се с
подчертана убедителност , обективност и
достоверност.
Съдът,
счете , че е събрана достатъчна по обем доказателствена съвкупност , която по
един безспорен и несъмнен начин доказва съставомерността на
вмененото на жалбоподателя нарушение, вината и авторството на деянието.
Спазени са всички изисквания и правила
при съставянето на акта и издаване на предметното на делото НП , след
постановяване от ОП, че няма извършено престъпление.
Жалбоподателя
не е изпълнил задължението си, след надлежна покана да декларира носената от него валута. Ето защо, следва да понесе предвидената административно
наказателна отговорност.
Уместно е да се отбележи, следното –
процесуалния представител на жалбоподателя твърди в депозираната писмена
защита,че в съдържанието на съставения спрямо подзащитния
и,АУАН липсва пълна и ясна индивидуализация на нарушението ;описаното в акта деяние не
осъществявало всички обективни елементи
на нарушението по чл. 11а ал.1 от
ВЗ за което жалбоподателя е санкциониран с обжалваното и предметно на делото НП. В акта,обаче е изрично отразено ,че с деянието си на
26.11.2012г на МП "Капитан Андреево" К.Г.Я. е
нарушил разпоредбите на чл.11а ал.1 от Валутния закон във връзка с чл.2,ал.1 и
чл.9 от Наредба № Н-1 /01.02.2012г на Министерство на финансите, като не е
декларирал валута подлежаща на деклариране с което е осъществен състава на
чл.18. ал,1 на Валутния закон, поради което и на основание чл.18.ал.10 от ВЗ е съставен
АУАН. И в акта и в НП е посочена
квалификацията на чл. 11а ал.1 от
ВЗ.Вярно е , че не е вписано че, става въпрос за недеклариране на парични
средства пренасяни през границата на страната
от трета страна , но в акта
изрично се сочи за парични средства подлежащи на деклариране.Касае се за
непрецизиране на описателната част на вмененото нарушение , което в никакъв
случай не накърнява и не ограничава правото на защита на жалбоподателя.Този недостатък се санира и преодолява именно с издаденото НП процесно на делото по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН .Със
съставянето на акта се поставя началото на административно наказателното
производство .Функциите и юридическия ефект на акта са проявени , тъй като той
е редовен.Още повече в конкретния случай
предметното на делото НП е издадено въз основа на акта
3170/26.11.2012 г. , както и обаче въз основа на постановление на РП Свиленград за прекратяване на ДП № 35/2012 г. на СОБП – Хасково. На следващ
ред защитата поставя въпроса за
наличието на непреодолимо съществено нарушение
на правото на защита изразяващо се в липса на индивидуализация на
нарушението и конкретизация на правната квалификация.В този порядък се твърди
че нито от акта , нито от наказателното
постановление ставало ясно дали
нарушението за което
е санкциониран жалбоподателя се изразява в
това, че след като е бил попитан на линията за митническа проверка дали носи
валута, той не декларирал нищо или пък се изразява в това, че при повторната
проверка, след като била попитан ,не декларирал нищо или за това, че и в двата
случая не е декларирал нищо или пък защото административно наказващият орган /
АНО/ е приел ,че е налице отказ за деклариране по см. на чл.11а, ал.5 ,
предложение първо от ВЗ или пък защото декларираната информация е невярна или
непълна по см. на чл.11а, ал.5., предложение второ или трето от ВЗ вр. чл.8 ал.З от Н-ба № Н-1 от 01.02.2012г.Горното се определя като сериозен
аргумент в подкрепа на довода за
наличието на порок , както в акта , така и в НП.По отношение на така изнесените
от защитата съждения съдът , намира следното - Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.В тази част от защитата индиректно
не се оспорва факта , че жалбоподателя е бил попитан дали пренася валута.Както
в акта , така и най вече в НП подробно
и обосновано се изнасят всички действия осъществени спрямо жалбоподателя от пристигане на линията на митническата
проверка до същинската проверка /щателна митническа / при гаражни условия и
откриване на валутата в слабините му.Отразените действия и факти са
описани хронологически и напълно
последователно ,поради което става
пределно ясно за кое деяние става въпрос .Безспорно е , че нарушението е
консумирано преминавайки линията на митническата проверка без да се декларират
пренасяните парични средства от Турция
за България. Този факт е добре
осъзнат от жалбоподателя, а умисъла се потвърждава и от последващото поведение непосредствено преди ЩМП в гаража.Що се отнася до обстоятелството , че
правната квалификация не е издържана от към словестно
и цифрово изражение , то отговорът е , че след като е бил поканен
устно, дори и само в рамките да декларира ако има „нещо” за деклариране, то устно декларираната
информация „че няма за деклариране „ следва да се третира като невярна.Ако е
била предоставена валутна декларация и
не се декларира валутата , която по късно ще бъде открита , то тогава е резонно да се счита , че има отказ от
деклариране. От друга страна и тази
непълната и липса на прецизност не е в състояние според настоящия състав да ограничи правото на защита до степен, да
се отнеме възможността за организиране своевременно и адекватно защитата и упражняването и стойностно и в
пълен обем.
Представената версия , че откритата
валута при ЩМП и личния преглед, се е намирала в него по време на преминаване
през линията на митническата проверка е
абсолютно защитна такава и не следва да се кредитира с доверие.Тези твърдения
са лишени от логическа обоснованост.Наред с множеството факти в подкрепа на
този извод е и основния факт , че
повторната проверка е предизвикана от сигнал за пренасяне без да се декларира
валута от Турция за България.Освен това личните му обяснения дадени
непосредствено след откриване на валутата, без да е имало въздействие от
странични субекти са ясни, житейски обясними
и се отличават с убедителност и откровеност.Жалбоподателя не за първи
път е преминавал през граничните пунктове на страната и е на ясно с митническия
и валутен режим с изискванията на пограничните
и гранични власти. Той именно поради знанието,че трябва да бъдат
декларирани не е сторил това и е
укрил съответната сума от парични средства-предмет на нарушението.Отделно от
това стана съвършено ясно , че са поставени на пункта указателни табели и то на такива места , че от всяка позиция да бъдат забелязани и
съответно да се получи необходимата информация. Не случайно и на следващо място прокуратурата
прекратявайки наказателното производство е изпратила материалите на
Митница Свиленград с оглед преценка за наличие на консумирано административно
нарушение и реализиране на административно наказателна отговорност , което е в
правомощията на Митница Свиленград.
Събраната доказателствена съвкупност несъмнено сочи, че жалбоподателя не
е имал въобще намерение да заяви пренасяната валута и направи достояние на митническите
органи.
Въз
основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства , съдът достигна
до извода не само за законосъобразност
на издаденото НП, но и за неговата правилност
т. с. налице е вмененото на жалбоподателя нарушение.Ето защо и правилно
е ангажирана административно наказателната отговорност спрямо същия. НП е
издадено в пълно съответствие с материалния закон.Установи се по един несъмнен
и категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от
гласните доказателствени средства , че жалбоподателя е осъществил състава на
административното нарушение, както от обективна , така и от субективна страна .
Съдът
счита , че следва внимателно и обстойно да анализира възпроизведените с
гласни доказателствени средства
–разпитите на свидетелите по време на
съдебното дирене , а именно техните показания , които допринасят съществено за изясняване на
релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства.Именно
и в тези доказателства събрани по
надлежния ред се съдържат отговори на въпросите обуславящи правно обоснования
извод за съставомерност , авторство и вина на жалбоподателя.В
този смисъл св. К. подробно и последователно обяснява за начина на преминаване с валута от трета
страна за България ,предвид нормативната уредба ,като заявява,че в конкретния
случай митническите органи не са длъжни да предоставят валутна митническа
декларация, а само ако е заявена валута или поискат такава
декларация.Свид. Б.И.М.- към датата на нарушението работил в сектор БОП. Имали налична информация
в сектора, че лице от Пазарджик ще внесе
в страната значителни количества суми които няма да декларира. За целта организирали екип който
да изчака на трета бариера на излизане
от пункта. При излизане от пункта спряли автомобила и
го върнали за повторна митническа проверка. В него освен жалбоподателя
К.Я., който управлявал автомобила пътувала и Г.К.. Изготвили искане за
извършване на ЩМП на автомобила и за извършване на личен преглед на лицата. Митническите служители ги
попитали в негово присъствие дали имат нещо за деклариране, никой от тях не
декларирал нищо.Преди проверката Свид.П.И.И. попитал
както е по процедура жалбоподателя има
ли нещо за деклариране, той казал, че
няма нищо и пристъпил към извършване на личния преглед. При тази проверка около
слабоните му открил една пачка от банкноти. След преброяване
се установило, че сумата е 62 970.00 (шестдесет и две хиляди деветстотин и
седемдесет) евро, която се равнява на 123 158.62 (сто двадесет и три хиляди сто
петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки). При личния преглед търсили
нещо което може да се укрие по дрехите и представлява обект на нарушение. В случая имали информация, че става въпрос за пари или злато. Свид. В.Х.В.– на 26.11.2012г. изпълнявал служебните си
задължения на МП „Капитан Андреево” и бил разпределен за работа на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”. Точно въпросния автомобил не
си го спомнял, защото имало много
движение в този ден. Категорично заявява , че при всяка кола която проверява
пита пътниците дали има да се декларира
„нещо”, като под „нещо” разбирал пари, валута,
тютюневи изделия или маркови стоки.Настоящата кола не си я
спомнял, но бил сигурен ,че задължително е попитал пътуващите дали имат „нещо”
за деклариране. След което пристъпил към проверка багажа на автомобила,
задължително отворил багажника и вътре
автомобила. Личен преглед на лицата не е извършвал. Не му е направило нищо
впечатление, след което е заверил контролния талон и е пропуснал автомобила. След
време разбрал, че тази кола е върната за
ЩМП, която проверка се е извършила от служители на БОП и другото което разбрал
било, че е намерена валута в евро в пътуващите лица. К.Г.Я. живеещ на семейни начала със жалбоподателя
и управляващ автомобила при влизане в
страната ни твърди , че е заявил за
пренасяна валута , което показва , че действително св. В.
е отправил покана устна за и то не само за деклариране на „нещо „ а е и
конкретизирал.Твърди, че св. В. му е отговорил , че не се интересува от пари ,
а от алкохол и цигари . След това отново
при ЩМП пак твърди , че не е попитан дали има нещо за деклариране , както него
, така и жалбоподателя. Тези твърдения са несъстоятелни и лишени от всякаква логика. Касае се за една
безпомощност при определяне на защитната
си теза. От показанията на всички свидетели
и най вече на св. К. става ясно , че тази рутинна процедура по
отправяне на покана , въпреки , че такава не винаги е необходима се прилага
спрямо всеки пътуващ.Това е първото и
задължително обръщение на митническия служител към преминаващите.Още повече
абсолютно неприемливо е твърдението , че св. В. ще отвърне с такъв отговор ,
когато се заявяват парични средства за
внасяне от трета страна. Личните обяснения непосредствено дадени след установяване на нарушението са най
сериозната база за изграждане на обективни и правилни изводи, начина на
укриване , оперативната и предварителна информация съвпадаща с действителността
по случая и т. н. Ето защо показанията
на свидетелите следва да се ценят и
кредитират с доверие Същите се отличават с изключителна убедителност и откровеност.Обективния анализ на
събраната достатъчно по обем доказателствена съвкупност сочи за извършено , както от обективна , така
и от субективна страна състава на нарушението за което жалбоподателя е
санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на
административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал.
2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11
от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В
конкретния случай, предвид характера на обществените отношения, които се
защитават с обявяване на процесното деяние за съставомерно
и тяхната значимост, се налага извода, че не са налице основания да се приеме,
че в конкретната хипотеза деянието не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна, което да обоснове
приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
време на производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание , съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване
на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.
При
издаване на Наказателното постановление от Началника на Митница – Свиленград са
спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е
издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и
задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено
надлежно на жалбоподателя.
След
като , съдът с оглед горе изложените
съображения достигна до обоснования извод за законосъобразност и правилност на
издаденото и предметно на делото НП, следва да разгледа и въпросът за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и другите критерии , предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така , защото размерът на наказанието е определен в съответни
граници , а не е фиксиран от закона.
АНО се е съобразил с обстоятелствата изискуеми се при
определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя, като е наложил
„глоба „ в минималния предвиден такъв. Правилно е определен видът на
административното наказание от АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона.
Не се
касае за една натрапчива, последователна
и упорита дейност по нарушаване установения ред на държавното
управление и преодоляване на митническия
контрол при преминаване през границите на страната ни.Настоящия състав , счита
,че превес имат смекчаващите
отговорността обстоятелства – поведението му по време на проверката ,
собственоръчно написаните обяснения,
подбудите за извършване на нарушението ,както
и особеното семейно и материално
положение.Ето защо санкцията трябва да бъде определена в размера съобразен с
рамките предвидени в закона, но и така ,
че нарушавайки имуществената сфера , да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН без да предизвика ефекта на
подтикване към нови , следващи нарушения.
Съдът
, счита , че за постигане
правилното индивидуализиране
на наказанието и представляващо една напълно адекватна
санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани ,следва да бъде
потвърден размера на наложеното административно наказание „глоба „ и отнет
предмета на нарушението.
Така
мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29/2015
г. от 26.03.2015 г. на СТЕФАН НИКОЛОВ МАРАШЕВ - С.Д. Началник Митница
Свиленград, съгласно Заповед № 376/26.02.2015 год. на Директора на Агенция
"Митници", в качеството си на административно-наказващ орган,
издадено след запознаване с административно-наказателна преписка, образувана на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на Постановление за прекратяване на
наказателно производство, по описа на Районна прокуратура- Свиленград, от
09.12.2014г, влязло в законна сила на 17.12.2014г., съставено от Мария
Михайлова Кирилова - Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с което на К.Г.Я., ЕГН **********,***, за нарушение
на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ) е наложено
административно наказание „глоба „ в
размер на 1000/хиляда / и е постановено
отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението на основание чл. 20 ал.1 от ВЗ 62 970
(шестдесет и две хиляди деветстотин и седемдесет евро) - в различни банкноти, с
левова равностойност 123 158.62 (сто двадесет и три хиляди сто петдесет и осем
лева и шестдесет и две стотинки) лева ,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :