РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Свиленград, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200687 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от В. Д. В. с ЕГН ********** от град
*************************************, със съдебен адрес: град
Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат
Анастасия Йорданова, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0057754
на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл. 638,
ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ. Сочи, че не бил извършил
нарушението, тъй като имало сключен Договор за застраховка „Гражданска
отговорност”. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява адвокат Анастасия Йорданова, която излага доводи по същество,
1
касаещи отмяна на обжалвания акт, които са идентични с тези посочени в
Жалбата. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 09.07.2023 година в 11.29 часа в село Пъстрогор, област Хасково, на
изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се в посока към село Младиново, моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната”
с транзитен регистрационен номер ********, регистрирано в Република
България, което не е спряно от движение (видно от Справките от централната
база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането,
от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0057754 на името на
жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, за това,
че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата година 2023
година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от
2
обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл.
461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 25.10.2023
година (, видно от Справката за нарушител, Картона на ЕФ, отразеното в
Жалбата и отметката, направена върху ЕФ, приложен към Жалбата)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 647,
ал. 3 от КЗ е даден 14-дневен срок да плати Глобата.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 09.07.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
09.07.2023 година, времето (09.00 часа до 11.35 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
село Пъстрогор, област Хасково, на изхода за село Младиново, режима на
измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е
поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки
за конкретния клип, на 3 от които е виден автомобил. От същите се
установява, че е заснет автомобил в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2023 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
3
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят към датата на деянието има налагани административни
наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с влезли
в сила ЕФ.
В кориците на делото са налични и приети като доказателства сключена
на дата 23.06.2023 година Застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност” със Застрахователно дружество „Евроинс” АД за
периода от 23.06.2023 година до 23.07.2023 година и Извлечение от сайта на
Гаранционния фонд за наличие на активност на посочената застраховка.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика
от възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за
заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на
ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение
трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане
4
на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния
размер: „Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това
заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от
посоченото в чл. 79б от ЗАНН, не съставлява съгласие с установеното
нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения
настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ
разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН е неприложима, поради което и
заплащането на пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за
последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок
Жалба против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, от части, идентични с тези,
посочени в Жалбата и с тези, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя в пледоарията му:
1. Инкриминираното деяние не е извършено от страна на жалбоподателя,
тъй като видно от Застрахователната полица за застраховка „Гражданска
отговорност” със Застрахователно дружество „Евроинс” АД за периода от
23.06.2023 година до 23.07.2023 година и Извлечение от сайта на
Гаранционния фонд за наличие на активност на посочената застраховка, към
датата на деянието за процесното МПС е била налична валидна и действаща
полица за Застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съдът
също служебно извърши Справка в Гаранционния фонд и констатира, че на
процесната дата МПС на жалбоподателя е било с валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Посоченото се явява основание за
отмяна на обжалвания ЕФ.
2. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се
установи явно и несъмнено конкретното МПС, което се твърди от АНО, че е
било засечено да се движи без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. В приложения по постъпилата Административнонаказателна
преписка (АНП) снимков материал има снимки, но регистрационният номер
на заснетия автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да
се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
5
Изложеното определя снимките като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи кой точно автомобил е бил заснет, тъй като
единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационният му номер.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в
представената преписка, респ. по делото, да се съдържат други писмени
доказателства - Протокол за проверка, Протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година и др., нарушението се явява недоказано.
Изводите на АНО относно установената липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на посочения
автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен
снимков материал, тъй като няма доказаност на регистрационния номер на
конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на В. Д. В.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
6
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя с оглед изхода на делото. Посочената сума е минималната
такава съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Но дори и сумата да не беше в минимален
размер не може да се редуцира размера й чрез намаляне, тъй като
направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без
представителна власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази
насока.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
7
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за
МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв
срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните
реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на
чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая би било, че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
8
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 7-50-23 от 10.05.2023 година за негодно
доказателство. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за заснемане на автомобилите, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” –
това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на
физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си
9
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв. Достатъчно би било с
АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не
би било необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по коментирания специален правов ред.
Фактът, че при посочване на санкционната норма, наказващият орган я е
посочил по следния начин: чл. 638, ал. 4, вр.чл. 638, ал. 1, т. 1 ... от КЗ, не би
довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване.
Налице е дублиране на републиканската пътна мрежа (второкласен път №
55) и общинската такава (село Пъстрогор), но Съдът би намерил, че това не
представлява процесуално нарушение, тъй като посочената застраховка е
задължителна както за управление в населено место, така и за управление в
извъннаселено место.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на
АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената
Наредба. Представена е и снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
10
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
какъвто би бил и настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл.
638, ал. 4 от КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Осъщественото от В. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като собственик на МПС, който го управлява по
обществени пътища е бил длъжен и следва да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази
поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от
извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване.
Административното наказание „Глоба” в размер на 250 лв. би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно наказание Съдът
би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
11
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС, за което няма сключен и действащ
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за текущата година 2023 година, респ. към датата на
заснемането.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от
КЗ, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0057754 на ОДМВР - Хасково, с който на В. Д.
В. с ЕГН ********** от град
**************************************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 250 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. В. с ЕГН
12
********** от град
*****************************************************************************************
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща извършените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 687/2023
година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13