РЕШЕНИЕ
№ 1389
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110203802 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. Г. И. против електронен фиш, серия К № 10009152, издаден
от СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била
наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, като излага съображения за процесуални нарушения (неяснота, касателно адресата)
и за недоказаност (недоказана техническа годност на средството). Моли за отмяна на атакувания
електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за
допълнително нарушение – несъответствие между връчен фиш и наличен по преписката.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. С писмено становище
намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в писмен вид. Претендира
деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ
на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и по част от изложените в нея съображения.
1
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
На първо място, връченият екземпляр от електронен фиш се различава от представения по
преписката: докато във връчения като субект на отговорност се сочи „Протос Рент ЕООД“, в
наличния по преписката като такъв фигурира „И. Г. И. – законен представител на Протос Рент
ЕООД“. Касае се, според съда, за фрапантно отклонение от процесуалните стандарти, доколкото
процесуалният феърплей изисква идентичност между връчения екземпляр и този, наличен в
административната преписка. Доколкото такава разлика се констатира (и съставлява самостоятелно
отменително основание), съдът следва да се фокусира върху връчения на санкционираното лице
екземпляр, доколкото с него, именно, е ангажирана отговорността и именно срещу него то
организира защитата си.
Процесуалните нарушения, според настоящия съдебен състав, се изразяват и в липсата на
посочване на изпълнително деяние и във вътрешно противоречие в цитирания административен
акт. Докато първото отклонение от процесуалните стандарти бележи гранична хипотеза на
съществено процесуално нарушение (възможните варианти на изпълнително деяние, когато се
инкриминира превишена скорост с моторно превозно средство, могат да бъдат сведени до
приблизително един - управление), по далеч по-категоричен начин стои въпросът вида на
наложената санкция. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 и т. 6 от ДР на ЗАНН законодателят
прокарва ясна разграничителна линия между извършени от физически лица нарушения
(за които се налага наказание) и неизпълнение на задължения на юридически лица към
държавата и общините (за които се налага имуществена санкция) – принципна
постановка, имаща своята дълбока и съществена материално правна логика, доколкото
юридически лица не могат да извършват „деяния“, в контекста на съзнателни, волеви
актове. В този смисъл и няма как да бъде подминат без критика подходът на
контролните органи – с връчения екземпляр от фиша да бъде наложена глоба на
юридическо лице, което е немислима правна конструкция, обосновано поставила и при
жалбоподателя засегнатия в жалбата въпрос – за действителния субект на отговорност
(вкл. и в контекста на това, че юридическо лице е било обвързано с „постоянен адрес“,
което допълнително усложнява възникналото затруднение).
По изложените съображения, съдът намира атакувания електронен фиш за
незаконосъобразен – постановен, при нарушение на процесуалния закон и като такъв подлежи на
отмяна, без да се коментира възражението за недоказаност (явяващо се принципно неоснователно,
предвид наличните по преписката доказателства за премината проверка за техническа изправност и
калибриране).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, въззиваемата страна следва да
поеме разноски за насрещната. Възражението за прекомерност не следва да получава аргументиран
отговор, с оглед договореното и заплатено възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 10009152, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на И. Г. И., ЕГН
********** сумата от 400 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3