РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. *, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20241600100354 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 500,ал. 1 ,т. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът ЗД Б.И. АД гр. * твърди в исковата си молба, че на 16.07.2016г. ,около 22
часа, е настъпило ПТП по пътя от село * в посока гр. *, при което е пострадал Г. К., който се
движел по пътя бутайки собствения си мотопед в неизпрано състояние и бил блъснат от лек
автомобил, марка *, модел * с рег. № *, управляван от Г.Н.. За описаното МПС към датата на
ПТП е била налице валидна застраховка Гражданска отговорност , сключена с ищеца. Със
Споразумение по НДОХ № 267/2017г. по описа на РС Б. ответникът е признат за виновен за
това, че е причинил съставомерния резултат при нарушаване правилата за движение, като
деянието е извършено в пияно състояние. По претенции на пострадалия Г. К. е образувано
срещу ищеца като застраховател гр.дело № 3187/2017г. по описа на СГС, приключило с
влязло в сила решение № 266841 от 06.12.2021г., с което застрахователят е осъден да заплати
на пострадалия сумата 100 699.20 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от 09.05.2018г. , като в производството е участвал и Г.Н. като трето
лице, помагач на застрахователя. По предявения в същото производство обратен частичен
иск от Б.И. АД срещу Г.Н., последният е осъден да заплати на ищеца сумата 40 000 лева . В
изпълнение съдебното решение ищецът е претърпял принудително изпълнение , като е
изплатил в цялост в полза на взискателя сумата 209 304.68 лева . Твърди се, че по уважения
обратен иск ответникът е заплатил на ищеца на 26.01.2022г. общо 62 177.78 лева, от които
1600 лева разноски по делото. С молба от 08.01.2025г., подадена в изпълнение указания на
съда, ищецът е изложил твърдения, че с влязлото в сила решение по гр.дело № 3187/2017г. е
осъден да заплати на увредения Г. * К. 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
1
както и 4699,20 лева обезщетение за имуществени вреди , ведно със законната лихва от
01.01.2017г. . Въз основа на издадени 2 броя изпълнителни листи по образувани две
изпълнителни дела ищецът е заплатил сума в общ размер 209 304.68 лева,
индивидуализирани в молбата по вид и дати на плащания.
Твърди се от ищеца, че с изплащане обезщетението е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на вредата . Ответникът е управлявал автомобила след употреба на
алкохол , обстоятелство , установено от влязлото в сила споразумение със значение на влязла
в сила присъда , поради което и са налице предпоставките на чл. 500,ал.1,т.1 от Кодекса на
застраховането за възстановяване на застрахователя изплатеното обезщетение.
Иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 147 126.90 лева като
разлика между платеното от ищеца въз основа на влязлото в сила решение и в хода на
принудителното изпълнение и платената от ответника сума по уважения обратен иск, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът Г.Н. с подадения в срок писмен отговор оспорва иска като
неоснователен.
Признава наличието на влязло в сила споразумение по посоченото НДОХ, както и
наличието на влязло в сила решение по гражданското дело, образувано пред СГС и
плащането на посочената от него сума в изпълнение решението по обратния иск. Не оспорва
фактическите твърдения в исковата молба за изплатено от застрахователя на пострадалия
парично обезщетение.
Навежда възражение за погасяване процесното вземане поради изтекла погасителна
давност към датата на исковата молба, считано от настъпване на застрахователното събитие.
Твърди, че с предявяване на обратния иск давността за вземането на ищеца не е прекъсната,
като плащането от него на сумите, за които е осъден с решението по гр.дело № 3187/2017г.
на СГС не представлява признание на вземането, а ищецът не е извършвал действия, с които
да се прекъсва течението на давностния срок съгласно чл. 116 ЗЗД. Позовава се и на
разпоредбата на чл. 116а ЗЗД.
Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен поради изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Доказателствата по делото са писмени , след чиято преценка в тяхната взаимна
връзка и логическо единство във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона,
съдът приема за установено следното:
Между страните не се спори и е установено от представените писмени
доказателства, че на 16.07.2016 г. в село *, обл.*, ул. „*“ с посока на движение от центъра на
селото към град *, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „*'’,
модел "*", с рег. № * ответникът Г.Н. нарушил правилата за движение –чл.5, чл. 20,ал.2 и чл.
21.ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г. К. като при извършване на деянието е бил с концентрация на алкохол в кръвта
1,16 промила на хиляда и е избягал от местопроизшествието, което деяние представлява
2
престъпление по смисъла на чл. 343, ал.3 , пр.1 и пр. 3, б. „А“ от НК вр.чл.343, ал.1 от НК,
вр. чл.342, ал.1 от НК, за което с одобрено от съда споразумение от 21.07.2017г., влязло в
сила на същата дата , по НДОХ № 267/2016г. по описа на РС Б. е признат за виновен с
наложено съответно наказание. Обстоятелствата, че при извършване деянието е бил в пияно
състояние и е избягал от местопроизшествието са включени в състава на престъплението по
чл. 343,ал. 3 от НК , за което ответникът е признат за виновен , поради което на основание
чл. 300 от ГПК влязлото в сила споразумение със значение на влязла в сила присъда е
задължително за настоящия съд, съответно безспорно е установено, че ответникът е
извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като е причинил ПТП при управление на
МПС, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП и при извършването му е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, като е избягал от мястото на
произшествието.
Безспорно е между страните, като е видно и от приложеното гр.дело № 3187/2017г. по
описа на СГС, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил „* *", с рег.
№ * е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", с полица № *с покритие от 28.10.2015г.-27.10.2016г. , страна по който е
ЗК Б.И. АД, в качеството му на застраховател.
Не се спори и е установено, че след настъпване на ПТП, на 15.03.2017г. ,
пострадалият Г. К. е предявил преки искове срещу застрахователя , като по претенциите с
правно основание чл. 226,ал. 1 КЗ / отм./ във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди е образувано гр. дело № 3187/2017 г. по описа на
СГС. С влязло в сила решение от 15.12.2020г. ищецът е осъден да заплати на Г. К. 120 000
лева обезщетение за неимуществени вреди и 4699.20 лева обезщетение за имуществени
вреди, и двете главници ведно със законна лихва от 01.01.2017г. , търпени от настъпилото на
16.07.2016г. ПТП. Видно от приложеното гр.дело № 3187/2017г. на СГС решението е
постановено с участие на Г.Н. като трето лице, помагач на застрахователя . Със същото
решение, влязло в сила на 21.01.2021г. , Г.Н. е осъден да заплати на Б.И. АД по предявения в
производството по гр.дело № 3187/2017г. обратен иск на основание чл. 500,ал.1.,т.1 КЗ
сумата 40 000 лева частично предявена от общата сума, за която ответникът е осъден в
размер на 100 699,20 лв., регресно вземане, при условие, че сумата бъде заплатена от ЗД
„Б.И.“ АД на Г. К., ЕГН **********, която сума представлява застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“, полица № * валидна от 28.10.2015 г. до 27.10.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017 г. до окончателното издължаване, както
и на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати 1600 лв. разноски.
За заплащане присъдените на Г. К. обезщетения са издадени два броя
изпълнителни листа, въз основа на които са образувани две изпълнителни дела срещу ищеца
№ 20228510400095/2022г. и № 20238510402537/2023г. по описа на ЧСИ М.П. По изп.дело №
95 от 2022г. ищецът като длъжник е заплатил общо 163 741.63 лева /на 16.03.2022г.-
63741.63лв., на 25.02.2022г.-50 000.00лв. и на 04.03.2022г.- 50 000.00лв.. според приложените
по делото платежни нареждания/ от които: 96 000 лв. главница/неимуществени вреди/,
3
ведно с 50563.80 лева - законна лихва за периода от 01.01.2017г. до 16.03.2022г., 4699.20 лв.-
главница/имуществени вреди/, ведно с 2456.65 законна лихва за периода от 01.01.2017г. до
25.02.2022г., сумата 2366.39 лв- разноски по изпълнително дело и сумата 7655.59 такси ЧСИ.
По второто изпълнително дело, образувано 2023г. ищецът като длъжник е платил на на
08.08.2023г.- 45563.05 лева. , от които: 24 000 лв. главница, ведно с 16326.83 лева - законна
лихва за периода от 01.01.2017г. до 08.08.2023г., сумата 1860.00 лв. разноски по
изпълнително дело и 3376,22лв.- такси ЧСИ. Общо платеното от ищеца с основание
влязлото в сила решение по гр.дело № 3187/2017г. на СГС и образуваните две изпълнителни
дела с взискател Г. * К. по сметка на ЧСИ е в размер на 209 304.68 лева, включващо
главници 124 699.20 лева, лихва 69 347.28 лева, както и такси и разноски по принудителното
изпълнение в размер на 15 258.20 лева. Плащането е извършено на дати 25.02.2022г.,
04.03.2022г., 16.03.2022г. и 08.08.2023г. , видно от приложените по делото платежни
нареждания. Безспорно е установено, че по уважения обратен иск ответникът е заплати на
ищеца на 26.01.2022г. сумата 62 177 лева.
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, която не е
спорна между страните, от правна страна съдът приема следното :
Правното основание на предявения иск е чл. 500,ал.1,т.1 от КЗ , според която
разпоредба застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски , когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма.
Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на
предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да
възникне валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ,ответника, да
възстанови причинените вреди . Регресното право е самостоятелно и основателността му се
обуславя от валидността на предходно материално правоотношение, по което регресният
ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на кредитора. В
случая ответникът е длъжник по облигационно материално правоотношение – непозволено
увреждане – чл. 45 от ЗЗД, безспорно установено предвид задължителното за гражданския
съд съгласно чл. 300 от ГПК влязло в сила споразумение , с което е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343,ал. 3 от НК. Поради участието си в качеството на
подпомагаща ответника страна в производството по прекия иск на увреденото лице Г. К.
срещу застрахователя "Б.И. "АД, постановеното и влязло в сила решение в производството
по гр. д. № 3187/2017 г. на СГС има установително действие по смисъла на чл. 223,ал.2 ГПК
в отношенията между ищеца и ответника в настоящото производство, като обвързва
ответника с установеното в мотивите на решението досежно наличието на предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя, претърпените вреди от увреденото лице, и размера на
дължимото обезщетение за тях.
4
С влязлото в сила решение по гр.дело № 3187/2017г. на СГС е уважен предявен като
частичен регресен иск на настоящия ищец срещу ответника с правно основание чл.
500,ал.1,т.1 КЗ , с което със сила на присъдено нещо са установени между страните
правопораждащите факти на регресното субективно материално право на ищеца. В този
смисъл задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 2 на ТР 3/2016г. от
22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2016г..
Ищецът като застраховател по сключен договор за застраховка ГО на
автомобилистите е изплатил на пострадалия обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в общ размер 124 699.20 лева, ведно със законна лихва в размер на 69 347.28 лева ,
след влязло в сила решение по гр.д. № 3187/2017г. на СГС и образувани изпълнителни дела,
като плащането е извършено на дати 25.02.2022г., 04.03.2022г., 16.03.2022г. и 08.08.2023г. по
сметка на съдебния изпълнител. Налице са предпоставките на чл. 500,ал. 1,т. 1 КЗ -
осъществен от ответника деликт, ангажираща гражданската му отговорност за заплащане
обезщетение за вреди , изплащане на обезщетението от застрахователя , управление на
увреждащото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, което е
основание застрахователят , встъпил в правата на увреденото лице като кредитор на
ответника, да търси от ответника възстановяване на платеното по договора за застраховка
обезщетение, ведно с лихви и разноски. Регресното вземане включване платеното на
увредения застрахователно обезщетение и платените му лихви за забавено изпълнение , но
не и платените от застрахователя като длъжник в хода на принудителното изпълнение
разноски и такси в общ размер 15 258.20 лева, тъй като са резултат от липсата на доброволно
изпълнение на установена с влязъл в сила изпълнителен титул отговорност за конкретно
задължение. Същите зависят от предприетите изпълнителни действия в хода на
изпълнителното производство и са дължими от ищеца като длъжник по принудителното
изпълнение на основание чл. 79,ал.1 ГПК. Платените от такси и разноски от ищеца като
длъжник по принудителното изпълнение не представляват присъдени съдебни разноски в
тежест на застрахователя с влязлото в сила решение по преките искове на увредения и не се
включват в обема на регресната отговорност съгласно чл. 500,ал.1 във връзка с чл. 493 КЗ,
респ. чл. 267 КЗ /отм./ .
Платеното от застрахователя като главница от 124 699.20 лева и лихва за забава от
69 347.29 лева застрахователно обезщетение е в общ размер 194 046.48 лева, от което след
приспадане платеното от ответника в размер 62177.78 лева се установява дължимо регресно
вземане в размер на 131 868.70 лева.
Основният спор между страните, предвид наведеното от ответника правопогасяващо
възражение е дали установеното регресното вземане е погасено поради изтекла съгласно чл.
110 ЗЗД пет годишна погасителна давност.
Основното предназначение и функции на института на погасителната давност е да
гарантира правната сигурност, като защити длъжника срещу продължилото определен
период от време бездействие на кредитора, като за да е налице неоправдано кредиторово
бездействие, което законодателят не толерира, отнемайки възможността за принудително
5
осъществяване на оспореното субективно право, то вземането трябва да е възникнало и да
може да бъде упражнено, съответно защитено.
Регресното право се поражда с настъпване на застрахователното събитие, в случая
това е дата на ПТП 16.07.2016г. , към който момент са осъществени материално правните
предпоставки на регресната отговорност – осъществен деликт от застрахованото лице при
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над допустимата норма. Това
регресно право обаче може да бъде предмет на защита, включително и по съдебен ред едва с
изплащане застрахователното обезщетение на увреденото лице като елемент от фактическия
състав на чл. 500,ал.1 КЗ, от който момент застрахователят встъпва в правата на увредения
срещу прекия причинител на вредите, поради което и вземането на ищеца срещу отвентика с
основание чл. 500,ал.1,т.1 КЗ е изискуемот от датата на плащане застрахователното
обезщетение. Разпоредбата на чл. 114,ал.1 ЗЗД изрично предвижда, че погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а не от момента на
пораждане на вземането. Изискуемостта е свързва с възможността кредиторът да търси
изпълнение на вземането си, включително по съдебен ред. До момента на плащане от страна
на застрахователя на застрахователното обезщетение регресното му вземане не е изискуемо,
като едва с плащането му застрахователят се суброгира в правата на увредения и може да
търси изпълнение срещу прекия причинител на вредите. По делото е установено, че ищецът
като застраховател е изплатил на пострадалия в хода на предприето принудително
изпълнение застрахователното обезщетение в периода 25.02.2022г.-08.08.2023г.. Искът за
заплащане разликата до пълния размер платено обезщетение е предявен на 04.08.2024г.,
преди изтичане на 5-годишния срок, считано от 25.02.2022г. , поради което и възражението
за погасено по давност регресно вземане е неоснователно.
Предвид гореизложеното искът е доказан и основателен до размер 131 868.70 лева,
като над този размер до предявения такъв от 147 126.90 лева искът е неоснователен.
Вземането се дължи ведно със законна лихва от датата на исковата молба, така както е
поискано от ищеца.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, за което са
представени списъци по чл. 80 ГПК.
Съобразно уважения размер на иска /89%/ на основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 16 558.45 лева от установените такива в общ
размер 18 605 лева, включващи платена държавна такса 5885 лева и 12720 лева платено по
банков път с ДДС адвокатско възнаграждение по сключен на 30.01. 2025г. договор за правна
защита и съдействие с адвокат М. Г., осъществил процесуалното представителство на ищеца
по делото.
Ответникът е представляван в процеса безплатно на основание чл. 38 ЗА от адвокат
М. З. по сключен на 18.10.2024г. договор за това, на който съдът на основание чл. 38,ал2 ЗА
във връзка с чл. 78,ал.3 ГПК определя възнаграждение в размер на 1773 лева съобразявайки
размера на отхвърления иск и минималния дължим размер съгласно чл. 7,ал.2,т. 3 от
Наредба № 1/2004г., в редакцията й към датата на сключване договора за правна защита и
6
съдействие.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Н., ЕГН **********, с адрес с. * , община Б., обл. *, ул. „* “ №* да
заплати на основание чл. 500,ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И. “ АД, ЕИК* , със седалище и адрес на управление гр. * , бул. * №*
сумата 131 868.70 лева / сто тридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и 70
ст. / , представляваща платено по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите"- полица № *от 28.10.2015г. застрахователно обезщетение ,
ведно със законна лихва от 07.08.2024г. до окончателното плащане, КАКТО и разноски по
делото в размер на 16 558.45 лева , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения
размер от 147 126.90 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И. “ АД, ЕИК* , със седалище и
адрес на управление гр. * , бул. * №* да заплати на адвокат М.З. на основание чл. 38,ал.2 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78,ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на
1773 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. * с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд * в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
7