Решение по КНАХД №1907/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

С решение № 50/04.06.2025г., постановено по АНД № 161/2025г. районен съд-Карлово е изменил електронен фиш серия К № 6208801 на ОДМВР [област], с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Й. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], е наложена глоба в размер на 1200.00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е изменено основанието за наложената глоба от чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП в чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и намален размерът на наложената глоба от 1200/ хиляда и двеста/ на 600 /шестстотин/ лева. Със същото решение Й. И. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] осъден да заплати в полза на ОД на МВР- [област] сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. ОДМВР-[област] е осъдена да заплати на Й. И. П., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица]сумата от 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение, в частта му изменяща ЕФ и за разноските, е оспорено с касационна жалба от наказващия орган, чрез процесуален представител по пълномощие. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд, в обжалваната част, и като законосъобразно да се потвърди изцяло ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Й. И. П., в писмен отговор от пълномощник, изразява становище по жалбата, с което я намира за неоснователна и моли да се остави в сила решението на КРС,в обжалваната част. Претендира разноски за касационната инстанция.

Частна жалба е депозирана от Й. И. П. против определение № 135/17.07.2025г. с искане да се отмени съдебният акт и се уважи в цялост претендираните от страната разноски пред КРС.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област], дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалби.

Административен съд-[област], ХХIV състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно,в обжалваната част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Съдът намира и частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С издадения ЕФ на Й. П. е била наложена глоба в размер на 1200.00 лв. понеже на 16.07.2022г. в 16:43ч. в [населено място], път II- 64 км. 10+ 400м. било констатирано движение на приближаващ се л.а. Ауди А4 с рег. № [рег. номер] с отчетена скорост от 93 км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Установеното нарушение на скоростния режим в контролирания участък от пътя било заснето с мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63. Това било прието за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на П. бил издаден спорният ЕФ, като в него било посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФК/4122494.

Въззивният съд е счел, че оспореният ЕФ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при липса на хипотезата на повторност, понеже по делото се установило, че за електронен фиш серия ЕФК/4122494, видно от изисканата справка от ОД МВР [област], РУ-Труд, липсвали доказателства /разписка или уведомление/ да е бил връчен редовно на адресата, за да се направи извод влязъл ли е в законна сила, поради което КРС приел, че нарушението не се явява повторно, а наказването на дееца на основание по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е незаконосъобразно. В тази насока е мотивирал становище, че констатираното не влече цялостна отмяна на ЕФ, предвид правомощията на районния съд да приложи закон за еднакво, същото или по- леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения, по арг. от ТР № 8/2021г. на ВАС.

Съдебното решение, в обжалваната част, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящият състав счита, че в случая административният орган неправилно е [жк], ал. 4 от ЗДвП, т. к. по делото безспорно липсват данни за извършването му в условията на повторност.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта в км/час, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/час. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (в относимата редакция в ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.), водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 40 км/ч. с глоба в размер на 600 лв. Съгласно разпоредбата на ал. 4, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

В случая безспорно при ограничение на скоростта 50 км/ч. за движение в населено място, П. е управлявал лек автомобил Ауди А4, с рег. № [рег. номер], със скорост на движение 93 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 43 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира, че нарушението е доказано от представените по делото писмени доказателства. Приложеното по делото доказателство - снимков материал на автомобила към момента на извършване на нарушението, съответства на мястото, индивидуализиращо нарушението. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. От субективна страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл като ответникът в настоящото производство е съзнавал противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона ограничение на скоростта на движение в населено място.

Електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението в съответствие със законоустановените изисквания. Нормативно, в чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП(в относимата редакция), е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. Посочени са всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение, като са описани конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за него отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата санкция. Спазени са условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Обжалваният ЕФ Серия К № 6208801 е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания за форма и съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП(в относимата редакция) и при доказаност на вмененото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от доказателствата от административнонаказателната преписка относно мястото и времето на използваното АТСС, както и неговата техническа годност.

Съдът счита, че правното основание за санкциониране на нарушението следва да е чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (в относимата редакция към ДВ бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.), което съответства на констатираното и доказано в случая нарушение, за което следва да се санкционира ответникът по касация и именно това е размерът на наказанието, което следва да му бъде наложено. Правилно районният съд на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН е изменил електронния фиш като е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на нарушението и на основание т. 2 от цитираната алинея и законов текст е намалил размера на наложеното административно наказание.

От изложеното става ясно, че районен съд-Карлово е постановил правилен съдебен акт,в обжалваната част,който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

Съдът намира за неоснователна и частната жалба против Определение № 135/17.07.2025г. по делото, с което е оставено без уважение искането на Й. И. П. на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, за изменение на постановеното по делото решение № 50/04.06.2025г. в частта за разноските.

Правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран размер- фактическа и правна сложност на спора, в него няма специфика във фактите и обстоятелствата, нито изисква по-различна от останалите многобройни случаи подготовка във връзка с правните доводи, аргументи и изводи, проведени съдебни заседания, направено възражение за прекомерност- като са присъдени разноски съобразно Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, поради което определението е законосъобразно, а частната жалба срещу него, следва да се остави без уважение.

При този изход на делото ответникът по касация има право на разноски за настоящата инстанция, които се установиха в размер на 400(четиристотин) лева- представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 30.06.2025г. като възражението за прекомерност се преценя като неоснователно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-[област], ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/04.06.2025г., постановено по АНД № 161/2025г. на районен съд-[община].

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 135 от 17.07.2025г. на РС-[община], II н.състав, с което е отхвърлена молбата на Й. И. П. по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на Решение № 50 от 04.06.2025г., постановено по АНД № 161/2025г., II н. с-в, районен съд,-[община], в частта за разноските.

ОСЪЖДА ОДМВР-[област] да заплати на Й. И. П., [ЕГН], сумата от 400(четиристотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.