№ 277
гр. Елин Пелин, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20251820100459 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителят Г. Д. М., ЕГН ********** от с............, ..............., Софийска
област, ул. “Герена“ № 43 със съдебен адрес: гр.София, ул. „Шандьор
Петьофи“ № 9, ет.1, ап.2 чрез адв. Т. е подал молба по чл.8, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие – за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, осъществено върху него от страна на ответниците М. Д. М., ЕГН
**********, И. С. Г., ЕГН ********** и Й. И. С., ЕГН ********** трима от
с............, ..............., Софийска област, ул. “Герена” № 43 и за налагане на мерки
за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че молителят и ответниците обитават съвместно
наследствен имот от покойните им родители, находящ се в с............, ...............,
Софийска област, ул. “Герена“ № 43, но ответниците не допускат молителя до
неговата част от имота и се опитват да го отстранят от него. Така на
24.04.2025 г. след около 21.00 часа М. Д. М., която е сестра на молителя, И. С.
Г. съпруг на М. и сина им Й. И. С. за пореден път проявили хулиганство и
домашно насилие спрямо молителя. Това накарало молителя да позвъни в
полицията, страхувайки се за своето здраве и живот. Повода за насилието
отново бил имотния спор, тъй като молителя помолил Сестра си М. М. да
1
премести вещите си от стаята, в която молителя се помещава, за да може да
постави свои вещи. Тогава М. изпаднала в истеричен пристъп на гняв и
брутална агресия, крещейки и удряйки молителя многократно със заплахи
„Умри, нещастнико, ще те убия и ще те лежа като за човек“ и „Ти трябва да
умреш“, „Знам на кого да се обадя и ще те погреба безследно на Витоша в
България няма закони“. Освен това М. се опитала на няколко пъти да намушка
в шията с остър предмет молителя и му нанесла порезна рана в лявата част на
шията. Тази рана била констатирана при първичен преглед от медицинско
лице, за което молителя има издаден документ. Според молителя тези
действия на молителката се характеризират като опит за убийство. М.
започнала да чупи, тъпче и размята вещи в стаята, в която се помещава
молителя, след което в стаята нахлули И. С. Г. и Й. И. С., които също
започнали да удрят с юмруци, да ритат молителя, изтръгнали му телефона,
хвърляйки го в градината, за да не успее отново да звъни в полицията,
търсейки защита. Молителят сочи, че постоянно е следен от тримата
ответници и след системно нанасяния му побой от тримата и заплахите за
убийство се страхува за живота си. Тези заплахи датират още от 2016 г. след
смъртта на майката на молителя, като целта на ответниците е да го унищожат
и да завземат незаконно неговата ½ идеална част от наследствения имот.
Освен това ответниците за пореден път изтръгнали патрона на стаята, в която
молителя се помещава, за да не може да се заключва при агресия от тяхна
страна и посегателство върху него и да го следят през процепа. М. също така
пуска на свобода агресивни кучета, отново без съгласие на молителя, които
редовно насъсква срещу него с думите „Дръж, дръж, разкъсай нещастника“.
Предвид изложеното, моли съдът да издаде заповед за защита, с която
да отстрани ответниците от съвместно обитаваното жилище, а по отношение
М. М. да бъде назначен специален работник за справяне с гнева и алкохола
бирен алкохолизъм. Отбелязва се, че лицата имат голям апартамент в гр.Елин
Пелин, блок Мургаш, имот в село Смолско и имат къде да живеят, докато
молителя притежава единствено частта от съсобствения с ответницата М.
имот, поради което няма къде да живее.
Ответниците по молбата М. Д. М., И. С. Г. и Й. И. С. чрез
пълномощниците си адв.А. и адв.Г.ева двете от САК оспорват иска, като
неоснователен и недоказан.
2
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.6
и т.7 от ЗЗДН.
Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят чрез пълномощника си адв.Т. поддържа
молбата, моли да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие и да
бъдат наложени исканите мерки.
Ответниците по молбата чрез пълномощниците си адв.А. и адв.Г.ева
оспорват твърденията изложени в молбата в открито съдебно заседание.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Представените по делото писмени доказателства – удостоверение за
съпруга и родствени връзки издадено от ..............., справки от Национална
база данни Население и удостоверение за наследници издадено от ...............
установяват, че молителят и ответницата М. М. са брат и сестра, а
ответниците Й. и И. са нейни син и съпруг.
Видно от амбулаторен лист № 25115107F29F издаден на 25.04.2025 г. в
10,43 ч. от д-р Г. Стоилов е, че Г. Д. М. е бил прегледан и е констатирана
основна диагноза открита рана на други части на шията. Издадена е и рецепта
за Цикатридина.
От съдебно-медицинско удостоверение № 260/2025 г. издадено от д-р
Александър Апостолов дм – началник Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ Алекснадровска ЕАД се установява, че на
08.05.2025 г. в 11.00 ч. в присъствието на адвокат И. Т. и технически сътрудник
запознавайки се с медицинска документация на Г. Д. М. и данни от адв.Т.,
който заявил, че лицето е агресирано от негови роднини, при което е получил
рана от нож на шията и въз основа на амбулаторен лист 25115107F29F
издаден на 25.04.2025 г. в 10,43 ч. от д-р Г. Стоилов е установено, че въз
основа на представената медицинска документация е установено, че при
инцидента на 25.04.2025 Г. Д. М. е получил рана в областта на шията отляво с
преценен общ вид на порезно-контузна такава. Това травматично увреждане е
получено в резултат от действието на предмет с режещ ръб или остър връх,
като не може да се изключи и въздействието на такъв с много ограничена
3
контактуваща повърхност предвид описанието на контузната компонента.
Това е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представена е скица досежно недвижим имот находящ се в с............,
............... записан на името на наследници на Дечо М. Делев въз основа на
нотариален акт № 27 том II дело № 484/1991 г. представляващ УПИ ХVIII по
плана на с............ Софийска област.
От три броя справки за съдимост на ответниците издадени от Район съд
Елин Пелин се установява, че същите са неосъждани.
Видно от справка от „ЦПЗ – София“ ЕООД изх. № 893/05.05.2025 г. е,
че Г. Д. М. е лекуван в ЦПЗ София ЕООД с последна хоспитализация в
периода от 11.09.2013 г. до 08.10.2013 г. с диагноза органично налудно
разстройство. Обн. Епилепсия след ЧМТ, като е представена и епикриза
удостоверяваща заболяването. Относно Лицата М. Д. М., И. С. Г. и Й. И. С. не
се съдържат данни за лечение в ЦПЗ – София ЕООД.
Представено е съдебно-психиатрично удостоверение с дата 02.04.2025 г.
изходящо от д-р Цветеслава Гълъбова психиатър директор на ДПБ Нови
Искър от който е видно, че при извършен преглед без медицинска
документация и по желание на лице Г. Д. М. е установено, че при прегледа не
се установяват никакви данни за психично заболяване – нито актуални, нито
остатъчни симптоми от прекаран болестен епизод. Лицето е спокойно,
цялостно ориентирано, апсихотичен. Емоционално и волево е съответен.
Мисловният процес е правилен по съдържание, темп и структура. Памет и
интелект в норма и съответни за възрастта, образованието и социалния опит.
Г. Д. М. е клинично здрав.
От искова молба вх. № 9890/14.10.2024 г. по описа на Софийски
окръжен съд и съдебно удостоверение издадено от СОС, както и протокол от
открито съдебно заседание от 08.05.2025 г. по гр.д. № 845/2024 г. се
установява, че делото е образувано по молба на М. Д. М. с искане за
поставяне под запрещение на лицето Г. Д. М..
От молба изходяща от М. Д. М. и декларация по чл.9 от ЗЗДН се
установява, че е образувано гр.д. № 482/2025 г. по описа на РС Елин Пелин с
искане за налагане на мерки по ЗЗДН срещу Г. Д. М..
Видно от молба от М. Д. М. до РС Елин Пелин е направено искане за
4
налагане на мерки по ЗЗДН срещу Г. Д. М. и е издадена Заповед за незабавна
защита по гр.д. № 1251/2025 г., с която съдът е задължил Г. Д. М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. М. и му е
забранил да приближава жилището обитавано от молителката в с............, ул.
Герена № 43, нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих.
С молба от Й. И. С. до РС Елин Пелин е направено искане за налагане на
мерки по ЗЗДН срещу Г. Д. М., в която връзка е издадена Заповед за незабавна
защита по гр.д. № 1252/2025 г., с която съдът е задължил Г. Д. М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. И. С. и му е забранил
да приближава жилището обитавано от молителя в с............, ул. Герена № 43,
неговата месторабота и местата за социални контакти и отдих.
Представена е Заповед за защита срещу домашно насилие от 12.12.2018
г. постановена по гр.д. № 504/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, от която се
установява, че Г. Д. М. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. Д. М., отстранен е от съвместно обитаваното жилище с М.
Д. М. и Й. И. С. и му е забранено да доближава жилището на молителите и
местата за социални контакти и отдих, училището и местоработата, които
посещават на за срок от 18 месеца.
От присъда постановена по НЧХД № 392/2023 г. по описа на РС Елин
Пелин и мотиви към нея е видно, че Г. Д. М. е признат за виновен за
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК спрямо
М. Д. М., поради което на основание чл.78А е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000.00 лева. Със същата присъда е уважен предявения от М. Д. М. срещу Г.
Д. М. граждански иск за претърпяни вследствие престъплението
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева.
Видно от справка изх. № 262р-15/04–16.07.2025 г. на РУ Елин Пелин е,
че на 24.04.2025 г. след 21.00 ч. във връзка с подаден сигнал от лицето Г. Д. М.
по разпореждане на ОДЧ при РУ Елин Пелин свидетелите Н. Р. К. и И. А. Р. са
посетили с............ ул. „Герена“ № 43.
Като доказателства по делото са приети и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 5, том III рег. № 5502, дело № 345/2016 г. по
описа на нотариус И. Дахтеров с район на действие СРС, извънсъдебно
споразумение по гр.д. № 815/2019 г. по описа на Районен съд Елин Пелин,
5
материали по пр.пр. № 420/2025 г. по описа на РП Елин Пелин, справка от РУ
Елин Пелин относно постъпвали сигнали от Г. Д. М., М. Д. М., И. С. Г. и Й. И.
С. след периода 01.03.2025 г., като от последната се установява, че в
посочения период са постъпили три сигнала и един брой пр.пр. от Г. Д. М. във
връзка с възникнали между лицата инциденти, като всички сигнали са
приобщени към пр.пр. № 420/2025 г. по описа на РП Елин Пелин. Сигнали от
М. Д. М., И. С. Г. и Й. И. С. не са постъпвали.
Във връзка с предоставени по делото сигнали от ДНС 112 РЦ 112-София
по делото са изслушани два броя ел.носителя съдържащи постъпили
обаждания към телефон за спешни повиквания 112 на 24.04.2025 г. в 20,28 ч. и
в 23,30 ч. от лице представило се като Г. М., същите са изслушани в открито
съдебно заседание в присъствието на страните.
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от
Г. Д. М..
По искане на молителя по делото е разпитан свидетеля Н. Г.ев Фотев,
както и полицейските служители посещавали дома на молителите, във връзка
с подадените сигнали от Г. Д. М. – И. А. Р., Н. Р. К. и К. В. Н..
По делото е изслушано обяснение на молителя Г. Д. М., който излага
обстоятелства свързани с искането за защита по ЗЗДН.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.6 и
т.7 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Законът за защита срещу домашното насилие урежда закрилата на
лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в
чл.3 от ЗЗДН. В този смисъл молбата е допустима, доколкото се констатира
въз основа на посочените по-горе доказателства родствена връзка между
молителя и ответниците.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
6
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство.
В случая спорът между страните е дали на посочените в молбата дати –
24.04.2025 г. около 21.00 ч. и на 25.04.2025 г. ответниците са извършили
домашно насилие спрямо молителя Г. М. изразяващо се в проявена от М. М.
истерия, гняв, заплахи с думите „Умри нещастнико, ти трябва да умреш, ще те
погреба безследно на Витоша“ и нанесени множество удари от нея спрямо
молителя, както и опити да го намушка в шията с остър предмет, с което му
нанесла порезна рана в лявата част на врата, а също и наличието на нанесени
обиди и удари от страна на Й. С. и И. Г. спрямо
молителя.
При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че
по делото не се установиха сочените от молителя актове на физическо,
психическо и емоционално насилие упражнено на сочените в молбата дати
24.04.2025 г. около 21.00 ч. и на 25.04.2025 г. от стана на ответниците.
От представения по делото амбулаторен лист 25115107F29F издаден на
25.04.2025 г. в 10,43 ч. от д-р Г. Стоилов е видно, че при извършения от него
преглед на Г. Д. М. е констатирана основна диагноза открита рана на други
части на шията, за която прегледания Г. М. съобщава, че му е нанесена от
човек, с който съжителства и молителят се позовава на това обстоятелства
като извършен спрямо него акт на домашно насилие от М. М..
Така представеното доказателство обаче не кореспондира със събраните
по делото гласни доказателства на полицейските служители, посетили
инцидента - И. А. Р., Н. Р. К. и К. В. Н.. И тримата свидетели са категорични,
че при посещението на адреса в с............, обитаван от молителя и ответниците
не са получили оплаквания от страните по сигнала за получени от тях
физически наранявания и в частност молителя Г. М..
В показанията си свидетелят И. А. Р. заявява, че при посещението на
сигнала не е забелязал молителя да е изплашен или притеснен, като при
посещение на такива сигнали винаги обръщат внимание на физическо и
психическо състояние на сигналиста, за да се ориентират дали трябва да
потърсят, ако има нужда лекарска помощ. При този случай не е забелязал
физически проблеми при Г., които да налагат обаждане на лекарски екип.
Твърди, че основното оплакване на Г. М. било свързано с наличието на
7
отвързани кучета в имота, които нападали М. и му пречели да се движи
свободно в имота. Свидетелят не помни да са установени агресивни кучета в
имота или да е чул кучешки лай.
Свидетелят Н. Р. К. разказва, че Г. не му е съобщавал да има порезна
рана или други наранявания, нито пък свидетелят е забелязал да има някакви
физически травми по него. Относно оплакването за наличието на агресивни
кучета в двора пуснати от М., свидетелят твърди, че влязъл в двора, където
имало около две кучета, но те не били агресивни, а външно на Г. му нямало
нищо - никакви следи от ухапвания от кучета или други подобни не е имал по
него.
Свидетелят К. В. Н. също твърди, че по време на проверката не са
забелязали двете страни да имат някакви охлузвания или наранявания,
вследствие на някаква физическа саморазправа, която да налага намеса на
медицински екип и никой от двамата, с които са контактували – М. и Г. не е
имал охлузвания и че страните не са имали видими физически наранявани,
нито си спомня Г. да е казвал, че има порезни рани. Свидетелят Н. сочи, че ако
Г. им е съобщил такова нещо, са щели да вземат друго решение по случая, но
такова нещо не си спомня да е заявявано. Относно кучетата свидетелят Н.
твърди, че не си спомня по време на посещението на сигнала да е имало нещо
свързано с кучета, тъй като е посещавал множество сигнали между същите
страни и същия адрес, поради което проверките се сливат и размиват и не
може да си спомни подробности.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели Р., К. и Н., досежно
липсата на порезна рана в областта на шията на молителя М., тъй като ги
намира за обективни и незаинтересовани от изхода на спора. Както бе
посочено по-горе, нито един от тримата свидетели не твърди молителят да му
е съобщил, че има някакво физическо нараняване от М. или друга подобна
травма или да е бил заплашен с убийство. Изложеното сочи, че твърдението в
молбата и изложеното в декларацията изходящи от молителя М. не се
установява по несъмнен начин от доказателствения материал по делото.
Обстоятелството, че на 25.04.2025 г. молителят е посетил медицинско лице,
което е констатирало наличие на порезна рана в областта на шията, не може
автоматично да обоснове извод, че същата е причинена именно от
ответницата М. М., по начин, който съобщава молителя, тъй като както бе
8
посочено и по-горе това обстоятелство категорично се опровергава от
показанията на полицейските служители. Видно твърденията в самата молба
Г. М. е подал сигнала след като вече е бил нападнат от своята сестра и същата
му е била нанесла соченото травматично увреждане, но такива данни сочещи
на порезна рана на шията на М. не се съобщава от полицейските служители да
е била констатирана.
От друга страна показанията на свидетелите Р., К. и Н. са в
противоречие с показанията на свидетеля Н. Г.ев Фотев, който твърди, че М.
имал порезна рана на врата и бил целия в кръв. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Фотев, тъй като намира, че същите не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и
твърденията на самия молител.
Това е така, тъй като свидетелят Фотев сочи, че въпросната вечер се
намирал в Англия, но чрез връзка по телефона видял молителя М. да бъде
атакуван от тримата ответници, като Г. викал „Помощ, помощ, оставете ме“, а
тримата го обиждали като Й. го наричал „психопат“ и „ненормалник“ и други
подобни и тогава връзката прекъснала. По-късно Г. пак се свързал със
свидетеля по телефона и му казал, че телефона му бил изхвърчал в градината и
тогава свидетелят Фотев видял, че лицето и целия врат от дясната страна на
Г. били в кръв, като за тази рана Г. му дал обяснение, че я е получил при
нападението от сестра му М. с макетно ножче с оранжева дръжка и дори
възглавницата му била в кръв. Видно е, че така описаната от свидетеля Фотев
фактическа обстановка е в противоречие с твърденията на самия молител
изложени в молбата, че първо имал разправия със сестра си М. М., която го
заплашвала с убийство, хвърляла в истеричен пристъп, гняв и брутална
агресия вещи и ги чупела, след което му нанесла порезната рана по врата, а
чак в последствие влезли останалите двама ответници Й. С. и И. Г., които
започнали да го налагат.
Не се потвърдиха и показанията на свидетеля Фотев, че след инцидента
е видял отново чрез връзка по телефона Г. М. с окървавено лице вследствие
получена порезна рана от М., тъй като тези показания останаха изолирани и
несъответни на останалия доказателствен материал. Подобни факти не бяха
потвърдени от полицейските служители Р., К. и Н., които са категорични, че
при посещението на адреса не са видяли М. да има каквито и да е физически
9
травми, нито пък той им е съобщил за такива, още по-малко наличието на
кръв по лицето и шията му. Оплакването било изцяло насочено към наличието
на агресивни кучета в двора, пуснати от сестра му, които го нападали.
По изложените съображения, съдът не кредитира показанията на
свидетеля Фотев, както и предвид обстоятелството, че по делото са налични
данни, че между него и молителя М. са налице близки отношения, поради
което същият очевидно е заинтересован от изхода на спора. В тази насока
следва да се вземат предвид и наличните по предоставената прокурорска
преписка материали, от които е видно, че свидетелят макар и неучастващо по
преписката лице, депозира различни писма и сигнали с цел подкрепа на
приятеля си Г. М..
За неотносимо към предмета на доказване, съдът намира и
представеното съдебно-медицинско удостоверение № 260/2025 г. издадено от
д-р Александър Апостолов дм – началник Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ Алекснадровска ЕАД, тъй като е видно, че също е
издадено по повод посещение на молителя и неговия адвокат Г. Т. едва на
08.05.2025 г. в 11.00 ч. /повече от две седмици след инцидента/, като в
присъствието на адвокат И. Т. и технически съпрудник от КСМД,
запознавайки се с медицинска документация на Г. Д. М. и данни от адв.Т.,
който заявил, че лицето е агресирано от негови роднини, при което е получил
рана от нож на шията и въз основа на амбулаторен лист 25115107F29F
издаден на 25.04.2025 г. в 10,43 ч. от д-р Г. Стоилов е установено, че въз
основа на представената медицинска документация, че при инцидента на
25.04.2025 г. молителя е получил описаното в амбулаторния лист телесно
увреждане.
От съдържанието на съдебномедицинското удостоверение е видно, че
същото внася противоречие относно датата на извършване на твърдяното
домашно насилие и с какво е нанесена порезната рана. Това е така, тъй като
молителят сочи в молбата си, че това е станало преди идването на
полицейските служители – на 24.04.2025 г., а в удостоверението издадено от
КСМД е посочено, че адв.Т. заявява дата на нанасяне на травмата 25.04.2025 г..
От друга страна самият молител твърди в молбата си до съда, че не е видял с
какво ответницата М. му е нанесла увреждането, а само заявява, че това е бил
остър предмет, но според свидетеля Фотев, М. му казал, че е наранен от М. с
10
макетно ножче с оранжева дръжка. Такива твърдения на молителя М. пред
полицейските служители посетили инцидента на 24.04.2025 г. не са заявени,
както и не е заявено, да му е нанесен побой от някой от ответниците.
Всички тези противоречия относно твърдяните от молителя факти и
обстоятелства и събрания по делото доказателствен материал не могат да
обосноват извод, че спрямо молителя Г. М. са извършени посочените в
молбата и декларацията актове на домашно насилие от страна на ответниците,
доколкото не се установява коментираните по-горе писмени и гласни
доказателства да пресъздават по логичен и безпротиворечив начин случилото
се.
Не се установиха и твърдяните от молителя актове на домашно насилие
извършено спрямо него от ответниците Й. С. и И. Г. на процесните дати.
Както бе посочено по-горе освен показанията на свидетеля Фотев за нанесен
побой от ответниците и обиди от тях спрямо молителя, други доказателства не
бяха установени, но с оглед изложените съображения, които не следва да
бъдат преповтаряни, съдът не може да даде вяра на показанията на този
свидетел. От друга страна, следва да се има предвид, че свидетелят Фотев не е
бил в дома на страните по делото на сочената дата, а е пребивавал във
Великобритания, като излага само откъслечни факти, възприети по телефона и
разказани му от молителя, които както се установи са в противоречие с
останалия доказателствен материал. По изложените съображения по делото
не се установи и сочения акт на домашно насилие от ответниците С. и Г.
спрямо молителя М..
Обстоятелството, че молителят е подавал сигнали до Дирекция
„Национална система 112“, за да поиска съдействие от органите на реда, тъй
като поведението на ответниците застрашавало живота му, също не може да
се приеме като доказателство за извършен акт на домашно насилие предвид
приетото по-горе от съда относно събрания по делото доказателствен
материал.
Всичко изложено, мотивира настоящият съдебен състав, да приеме за
недоказани твърденията на молителя Г. Д. М. за оказано спрямо него
физическо, психическо и емоционално насилие от страна на ответниците.
Като относима към процесния случай съдът намира и представената
преписка образувана пред РП Елин Пелин № 420/2025 г., в която се съдържат
11
данни за извършена проверка по повод няколко жалби на Г. М. срещу тримата
ответници с твърдения за извършени от тях престъпления от общ характер.
Видно от постановление, с което прокурорът е отказал да образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер, предмет на проверката е бил и
сигнал на Г. М. за деяния извършени на 24.04.2025 г. от М. спрямо него.
Установените по преписката факти и обстоятелства като цяло се припокриват
с установените в настоящото производство факти и обстоятелства, а именно,
че по делото не е установено порезната рана записана в амбулаторен лист №
25115107F29F издаден на 25.04.2025 г. в 10,43 ч. от д-р Г. Стоилов да е
нанесена на Г. Д. М. именно от М. М..
Според ЗЗДН извършените актове на домашно насилие се установяват и
от представената от молителя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява
достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на
цитирания закон, но в настоящия случай изложените в декларацията факти не
съответстват със събраните по делото гласни и писмени доказателства,
коментирани по-горе от съда, които ценени в своята съвкупност както бе
посочено са противоречиви и не подкрепят изложеното от молителя.
По изложените съображения молбата е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН съдът
следва да осъди молителя Г. Д. М. да заплати по сметка на РС Елин Пелин
дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в
размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода от спора молителя Г. Д. М. следва да бъде осъден да
заплати на молителката М. Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лева представляващо заплатено от нея адвокатско възнаграждение
удостоверено с договор за правна защита и съдействие.
Ответниците И. С. Г. и Й. И. С. видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие са получили безплатна правна помощ
на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което се претендира на
адв. А. и адв.Г.ева да бъде определено от съда възнаграждение по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна
12
адвокатска помощ на лице по чл.38 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38 от ЗА. В случая, след като на ответниците се
дължат от молителя разноски предвид благоприятния изход на делото, то
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на присъждане в негова полза на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира, че е в размер на 600.00 лева във връзка с
представителството на ответника Й. С. и в размер на 600.00 лева за
представителство на ответника И. Г. или адвокатско възнаграждение в общ
размер от 1200.00 лева платими на адв.А. и адв.Г.ева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. Д. М., ЕГН ********** от с............,
..............., Софийска област, ул. “Герена“ № 43 със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Шандьор Петьофи“ № 9, ет.1, ап.2 чрез адв. Т. срещу ответниците М. Д.
М., ЕГН **********, И. С. Г., ЕГН ********** и Й. И. С., ЕГН **********
трима от с............, ..............., Софийска област, ул. “Герена” № 43 с искане за
налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
ОТМЕНЯ на основание чл.19, ал.2 от ЗЗДН заповед за незабавна
защита рег. № 3/29.04.2025 г. издадена по гр.д. № 459/2025 г. по описа на РС
Елин Пелин.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Г. Д. М., ЕГН **********
от с............, ..............., Софийска област, ул. “Герена“ № 43 да заплати по
сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00
/двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН ********** от с............, ..............., Софийска
област, ул. “Герена“ № 43 да заплати на М. Д. М., ЕГН ********** от с............,
..............., Софийска област, ул. “Герена“ № 43 сторените по делото разноски в
13
размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН ********** от с............, ..............., Софийска
област, ул. “Герена“ № 43 да заплати на адв.В. В. А., ЕГН ********** и Анита
Яворова Г.ева-Цвяткова, ЕГН ********** двете с адрес гр.Елин Пелин,
Софийска област, пл. “Св.Н. Чудотворец” № 5, ет.1, офис 2 адвокатско
възнаграждение в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 05.12.2025 г. – датата на която съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ
Елин Пелин за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14