№ 51174
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110140985 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с вх. номер *** от 08.
07. 2024 г. срещу ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с вх. номер *** от
27. 10. 2025 г.
С определение от 14. 11. 2025 г. съдът е съединил на основание чл. 213 ГПК
производството по гр. дело № 50480 по описа на Софийския районен съд, 38-и състав,
за 2024 г. По този начин предмет на разглеждане по настоящото дело станаха и
исковата молба на същия ищец с вх. номер *** от 26. 08. 2024 г. срещу същия
ответник, както и подадения в срока по чл. 131 ГПК от същия ответник отговор на
искова молба с вх. номер *** от 15. 04. 2025 г.
Към исковите молби са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети. Доказателствените искания ответното дружество да бъде задължено да
представи съответни документи, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, са основателни. По приемането на приложените с отговорите на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в
първото открито съдебно заседание след като изслуша съответното становище на
ищеца.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА гр. дело № *********40985 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21. 01. 2026 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи
заверени преписи от следните документи:
1. договор за потребителски кредит № ***;
2. погасителен план към договор за паричен заем № ***;
3. платежните нареждания във връзка с договор за паричен заем № ***;
4. договор за потребителски кредит от разстояние № ***;
5. погасителен план към договор за потребителски кредит № ***;
6. и платежните нареждания във връзка с договор за потребителски кредит № ***.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите,
формулирани с двете искови молби. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. С. М.. ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева, вносим от ищеца по
платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че през 2023 г., съответно 2024 г., сключил с ответника два
договор за потребителски кредит от разстояние. По силата на първия договор за
потребителски кредит ищецът получил паричната сума в размер на 400 лева. Така
полученият кредит той трябвало да върне на една погасителна месечна вноска при
тридесетдневен срок на договора, като заплати и фиксирана възнаградителна лихва в
размер на 36 %. Ищецът освен това поел задължението да обезпечи задълженията си
по договора за кредит с гарант – отговарящ на условията, посочени в общите условия,
или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на последното задължение в чл. 29
от договора за кредит страните уговорили ищецът да дължи неустойка в размер на 0, 9
% от усвоения кредит, която трябвало да се заплаща разсрочено заедно с
2
погасителните вноски. Ответникът му начислил неустойка в размер на общо 108 лева,
с което общата сума, която ищецът трябвало да заплати по този първи договор, била в
размер на 520 лева. Съгласно посоченото в договора годишният процент на разходите
бил в размер на 42, 58 %. По силата на втория договор за потребителски кредит
ищецът получил паричната сума в размер на 400 лева. Така полученият кредит той
трябвало да върне на една погасителна месечна вноска при тридесетдневен срок на
договора, като заплати и фиксирана възнаградителна лихва в размер на 36 %. Ищецът
освен това поел задължението да обезпечи задълженията си по договора за кредит с
гарант – отговарящ на условията, посочени в общите условия, или банкова гаранция. В
случай на неизпълнение на последното задължение в чл. 29 от договора за кредит
страните уговорили ищецът да дължи неустойка в размер на 0, 9 % от усвоения
кредит, която трябвало да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски.
Ответникът му начислил неустойка в размер на общо 108 лева, с което общата сума,
която ищецът трябвало да заплати по този първи договор, била в размер на 520 лева.
Съгласно посоченото в договора годишният процент на разходите бил в размер на 42,
58 %.
Ищецът излага подробни доводи, че клаузата за неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и излизане извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Намира за недопустимо кумулирането на
неустойка за вреди от това, че задължението няма да може да бъде събрано в срок
заедно с мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Напомня, че непредставянето на
уговореното обезпечение дава право на кредитора да иска незабавно изпълнение на
цялото задължение съгласно чл. 71 ЗЗД. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна
и поради нейната неравноправност и поради заобикаляне на закона, като се позовава
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Иска от съда да прогласи нищожността на двата договор за
потребителски кредит, евентуално иска да бъде прогласена нищожността на клаузите
на чл. 29 от всеки един от тях. Претендира разноски.
Ответникът приема предявените искове като процесуално недопустими поради
злоупотреба с право, съответно липса на правен интерес. По същество ги оспорва
освен това и като неоснотателни. Изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността
на отделна клауза не влечала недействителност на целия договор, доколкото той можел
да се прилага и без нея. Обосновава, че неустоечната клауза не била част от
съществените параметри на договор за заем. В разглеждания случай договорите за
кредит били сключени в изискуемата от закона форма и със съдържанието по чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Размерът на годишния процент на
разходите бил ясно посочен както в самия текст на двата договора, така и в
стандартните европейски формуляри, като не надхвърлял ограничението по чл. 19, ал.
4 ГПК към момента на сключването на договорите. Обосновава, че неустойката не
следва да се отчита като разход по кредита и не трябва да бъде изчислявана при
3
определянето на годишния процент на разходите. Отрича да е налице заблуждаваща
търговска практика. Позовава се на правото на отказ на потребителя, което в случая не
било упражнено. От фактическата обстановка и процесуалното поведение на ищеца
ставало ясно, че той изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, ами с
изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу него. Отрича
неустойката да противоречи на добрите нрави, като изтъква, че при сключването на
договора ищецът не бил предоставил обезпечение, а ако предоставел такова по-късно,
то неустойката щяла да спре да бъде начислявана. Неоснователно ищецът се позовавал
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Условията за предоставяне на обезпечение ответникът оценява
като „напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в
страната“, поради което не следвало да представляват трудност за
кредитополучателя. Излага подробни съображения, че е била налице и
неравноправност по смисъла на ЗЗП: клаузите били съставени на ясен и разбираем
език, потребителят бил информиран за тях и имал възможността да предостави
обезпечение, като избере какво да бъде то, или да плати неустойка за дните, в които не
е предоставил обезпечение. Поддържа, че ищецът бил сключил общо тридесет и шест
договора, които съдържали уговорка за неустойка. Прави извода, че ищецът е бил
недобросъвестен и поведението му противоречало на добросъвестността, която
страните си дължали в преддоговорните отношения съгласно чл. 12 ЗЗД. В случая не
могла да е налице липса на индивидуално уговаряне, доколкото потребителят се бил
запознавал с процесните клаузи многократно и всеки път имал възможност да не се
задължава по тях, но са избирал обратното.
Ищецът предявява четири обективно съединени иска. Първите два иска са
главни установителни с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на който и да е от
твърдените пороци, обуславящи нищожността на договор за паричен заем № *** от
04. 12. 2023 г., съответно на договор за потребителски кредит № *** от 15. 01. 2024 г.
и в частност нищожността на уговорките на чл. 29 от тези договори. В тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че клаузите на
тези договори и в частност уговорките на чл. 29 от този договор са били индивидуално
уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузите на договор за паричен
заем № *** от 04. 12. 2023 г., съответно на договор за потребителски кредит № *** от
15. 01. 2024 г. и в частност уговорките на чл. 29 от тези договори да били
индивидуално уговорени.
4
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6