№ 1173
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ЖК Люлин 7, бул.„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г,
чрез адв. Н., срещу определение № 703 от 20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 17008/2020
г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено искането за изменение на постановеното по
делото решение в частта относно направените разноски, като се намали размера на
присъдените в полза на адв. И. хонорари по реда на чл. 38 от ЗА, като неоснователно.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като производството по делото не е било с фактическа и правна
сложност, не е значително по обем, като по него са били направени и признания на
исковете. Счита, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определено съобразно
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, въз основа на общата стойност на предявените искови
претенции. Сочи, че според практика на ВКС след приемане на разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при обективно съединяване на искове материалният
интерес съвпада със сбора на цената на отделните искове, поради което минималният размер
на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички
претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Моли да
бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена депозираната молба на осн. чл. 248 от ГПК за
изменени на Решение № 2112/15.11.2021 г. в частта му за разноските, като се редуцира
присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. та 300 лв.
Насрещната страна Б. Б. ДЖ., чрез адв. И., е подала в срок отговор на частната жалба,
в който сочи, че на осн. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение по граждански дела се
определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
1
Възражението в жалбата, че адвокатското възнаграждение следва да се изчисли на база
сумираната сума от материалния интерес от двата иска счита неоснователно, тъй като не
намира опора в нормативния акт, а и тъй като страната може да образува отделни дела за
всеки един иск, като по всяко дело ще се дължи адвокатско възнаграждение. Моли да бъде
оставена без уважение частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното Решение № 2112/15.11.2021 г. по гр.д. № 17008/2020 г. на Районен
съд Пловдив, съдът признава за установено, че са нищожни клаузите от договор с дата
25.10.2018г, които предвиждат такса за експресно разглеждане на документи в размер от
614.70 лева ( чл. 1 ал. 3 от договора ) , и неустойка в същия размер при непредставено
обезпечение на вземанията ( чл. 4 ал. 2 от договора), на основанието по чл. 143 от Закона за
защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД. Осъден е „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат И., сума от 600 лева хонорар по делото.
Постъпило е искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, като се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство от 600 на 300 лв., на което пълномощникът на
ищеца е възразил, като е заявил, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки един от
предявените и уважени искове в минималния размер, съгласно Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, тъй като всяко искане за признаване на недействителност на клауза от договор
съставлява отделен иск и за него се дължи отделен хонорар по реда на чл. 38 от ЗА, поради
което основание за изменени на решението няма.
Разрешение на спорния въпрос как се определя минимума на размера на адвокатското
възнаграждение при обективно съединени искове е даден в актуалната практика на ВКС,
която е константна. Така в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 / 2022 г. на
ВКС се сочи, че „съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки
иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената
наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния
интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида
на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е
имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният
сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба №
1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид
2
цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при
определяне на отговорността за разноски.“
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва
да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/. В настоящия случай
възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА, е
определено в размер на минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от двата
предявени обективно кумулативно съединени иска в минимален размер от 300 лв., съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при прилагане на правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1, поради което е
съобразено както с нормативната уредба, така и с практиката на ВКС.
Поради изложеното следва частната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 703/20.01.2022 г., постановено по гр.д. № 17008/2020 г.
на Пловдивски районен съд, ХII граждански състав, с което е отхвърлено искането на „Вива
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ЖК Люлин 7,
бул.„Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 73Г, да се измени решение № 2112/15.11.2021 г.
като се намали размера на присъдените в полза на адв. И. хонорари по реда на чл. 38 от ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3