№ 189
гр. гр. Добрич, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500229 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№252/24.01.2023 год. на Я. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. К.,
общ. В., В. срещу решение № 142/16.12.2022 год.,поправено с решение №
19/13.02.2023 год. по гр.д.№20223240100001 /2022 год. на Районен съд К.,с
което са отхвърлени като неоснователни исковете,които е предявил срещу :1./
Б. П. М., ЕГН ********** ,от гр. К., *** и П. П. М., ЕГН ********** ,от гр.
К., *** за признаване на основание чл.24 ал.4 от СК за относително
недействителен спрямо него на сключения на дата 27.02.2017 год. договор за
дарение на недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна, с
идентификатор 35064.501.3448.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
32/27.02.2008 год. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-
08- 546/07.07.2008 год. на Началника на СГКК Добрич, с площ от 61 кв.м.,
брой етажи – 2, стар идентификатор 35064.501.3269.2, построена в общински
поземлен имот с идентификатор 3506.501.3448, обективиран в нотариален акт
за дарение акт № *** год. на нотариус с рег. №***, вписан в СВ К. вх.рег.
№*** год. , до размера на 1/ ид.ч. както и срещу 2./ П. П. М., ЕГН **********
1
,от гр. К., *** за предаване на основание чл. 108 от ЗС владението на ½ ид.ч.
от жилищна сграда с идентификатор 35064.501.3448.1 по КККР на гр. К., с
площ от 61 кв.м., брой етажи два, построен върху общински имот на осн.
учредено право на строеж с Договор от 10.07.2001 год. вписан под № *** год.
на Служба по вписванията К..
С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се
претендира отмяната и постановяване на нов по съществото на спора за
уважаване на исковите претенции.
При данни ,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 09.01.2023 год., жалба рег.№252/24.01.2023 год. ,изпратена
по пощата на дата 23.01.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемите страни Б. П. М. , от гр. К. и П. П. М., от гр. К. считат
жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.
Страните предпоставят уважаването,респ.отхвърлянето на исковете по
чл.24 ал.4 от СК и чл. 108 от ЗС от установяване на придобиването на
недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност,респ.лична
собственост на един от тях.Спорни между тях са въпросите построена и
придобита ли е по време на брака на страните жилищната сграда,обусловени
от различното им виждане ,към кой момент следва да се счете за завършено
строителството й ; кои са документите, установяващи отделните етапи на
строителството , състоянието и готовността на строежа за въвеждането му в
експлоатация и годни ли са същите за направа на фактически констатации и
правни изводи в случай,че са били оспорени от страна по делото.
Обжалвания съдебен акт е постановен ,след като с решение №
136/08.11.2021 год. по в.гр.д.№ 404/2021 год. на Окръжен съд Добрич е било
обезсилено решение № 260028/19.03.2021 год. по гр.д.№ 649/2019 год. на
Районен съд К. ,постановено по непредявен иск по чл. 26 ал.2 пр.2-ро от ЗЗД
и обусловения от изхода иск по чл. 108 от ЗС и делото е било върнато за
произнасяне от друг състав по предявените искове по чл. 24 ал.4 от СК и чл.
108 от ЗС.
С искова молба рег.№ 4125/ 13.11.2019 год. ,вписана в Службата по
вписванията гр.К. вх.рег.№ *** год.,Акт № 135 т.ІІІ, уточнена с молба рег.№
1578/27.05.2022 год. и пояснена в съдебното заседание от дата 19.10.2022
2
год. , е заявена претенция на Я. Х. М. ,ЕГН **********, с постоянен адрес
с.К.,общ.В. ,*** срещу П. П. М.,ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр.К.,***
и Б. П. М. ,ЕГН **********,с постоянен адрес гр.К.,***,основана на
твърдения ,че двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м. в гр.К. ,с
идентификатор 35064.501.3448.1 по КККР на населеното място, изградена въз
основа на учредено с договор от дата 10.07.2001 год. право на строеж върху
общински имот и въведена в експлоатация през 2016 год. по време на брака
му с първата ответница е била обект на съпружеска имуществена
общност.Бракът им бил прекратен с развод с решение от дата 13.04.2018 год.,
узнато от него в края на 2018 год. от получено съобщение от държавен
съдебен изпълнител за дължими държавни такси.Мотивиран от
прекратяването на брака в негово отсъствие,ищецът извършил справка в
Службата по вписванията гр.К. ,от която през месец юли 2019 год. узнал ,че
бившата му съпруга се разпоредила с имота им като със свой собствен с
договор от дата 24.02.2017 год. в полза на втория ответник –нейн брат , като
и понастоящем продължавала да го владее.
Отправено е искане да бъде прогласена относителната
недействителност на извършеното без негово участие разпореждане с
недвижим имот под режим на съпружеска имуществена общност , а именно
договора от дата 27.02.2017 год.,сключен във формата на нотариален акт, с
която бившата му съпруга П. П. М. е дарила на Б. П. М. : двуетажна
жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и идентификатор 35064.501.3448.1 по
КККР в гр.К. до размера на ½ ид.ч. ,както и П. П. М. да бъде осъдена да му
предаде владението на ½ ид.ч. от жилищната сграда.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК П. П. М. и Б. П. М. са подали
отговор рег.№ 507/17.02.2022 год.,с който са оспорили основателността на
предявените искове ,които настояват да бъдат отхвърлени.. Жилищната
сграда не била придобита в режим на съпружеска имуществена общност ,тъй
като била изградена въз основа на отстъпено право на строеж до фаза“груб
строеж“ в периода 10.07.2001 год.-30.07.2004 год. и преди сключване на
гражданския брак между ищеца и първата ответница на дата *** год. и по
силата на чл.63 ал.1 от ЗС била обект на лично притежание на П. М..С оглед
на горното , валидно се разпоредила с имота, чрез дарствена сделка в полза
на своя брат – ответника Б. М..
3
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации
и правни изводи както следва:
П. П. М. и Я. Х. М. са сключили граждански брак на дата *** год.,
прекратен с развод с решение № 47 /13.04.2018 год. по гр.д.№ *** год. на
Районен съд К.,влязло в сила на дата 03.05.2018 год.
От съжителството им без брак в предходен период от време е родено на
дата *** год. детето им Б. Я. Д..
Св.А. Я. А. е дал показания ,че познава Я. и П.. През 1997 год. решили с
Я. да пътуват за Полша, но го върнали от границата, а Я. продължил. По-
късно П. и Я. , които живеели като съпрузи го поканили и той отишъл при
тях да работи – 1997 год. След 1998 год., двамата се върнали в България и
започнали да строят къща, а свидетелят останал там.За времето от 1998 год.
до 2018 год. Я. и П. постоянно живеели и работели в Полша,но се
завръщали в страната регулярно ,като идвали отсядали в К., а ходили и в с.К..
Дошъл заедно с Я. и г-жа Ф. в К. за някакви документи през лятото на 2019
год. и установили,че е постановено съдебно решение за развод на страните по
делото .
По силата на договор от дата 10.07.2001 год. ,сключен с Община
гр.К.,вписан под № 22 т.VІ вх.рег.№ 1873/13.07.2001 год., на П. П. М. е било
учредено възмездно вещно право на строеж върху недвижим имот-частна
общинска собственост :дворно място с площ от 442 кв.м.,представляващо
парцел *** в кв.73 за сумата от 363.00 лв.
Главният архитект на Община гр.К. е издал на П. П. М. разрешение за
строеж № 93/20.12.2001 год. за построяването на двуетажна жилищна сграда
в парцел *** по плана на гр.К.. От обяснителната записка към проекта се
установява, че е изготвен през 2001 год. по искане на инвеститора П. М., въз
основа на издадена скица-виза № 445/13.07.2001 год. Жилищната сграда е
предвидена като двуетажна, без избени помещения, с един вход от запад за
първи жилищен етаж и стълбищна клетка, която води до втори етаж, също от
страната на улицата – от запад. Предвидена е застроена квадратура 67 кв.м.,
застроен обем – 143,41 куб.м., приблизителна стойност на обекта – 29 500 лв.
За строежа е била открита строителна площадка и определени
строителна линия и ниво с протокол от дата 17.09.2003 год. с възложител П.
П. М. .В протокола са отразени надлежно и констатациите от извършените
4
проверки при достигане на контролираните проектни нива, както следва: на
22.12.2003 год. ниво изкоп, кота – 1,05; на 19.01.2004 год. достигнато ниво
цокъл, като извършените СМР отговарят на предвиденото по проекта и
издадените строителни книжа; на 30.07.2004 г. е извършена проверка при
достигнато ниво корниз (стреха) и ниво било, кота + 6,55 м. отговарящи на
предвиденото по проекта и строителните книжа. Съответните етапи са
проверени и констатациите са отразени и подписани от съответните
длъжностни лица. Представен е и заверен препис от заповедна книга
надлежно заверена от техн. р-л В. Н. на 18.09.2003 год., съдържаща четири
заповеди за извършени проверки по време на строителството, подписани от
проектант СК, технически ръководител и възложител. Дневникът е заведен в
Община К. под № 35/17.12.2003 год. За строежа на двуетажна сграда с
местонахождение УПИ *** кв.73 с възложител П. П. М. са съставени по реда
на чл.7 ал.3 т.14 и т.15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството : акт за приемане на
конструкцията (приложение № 14) от дата 30.07.2004 год. и констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него)
(приложение № 15) от дата 11.4.2004 год. ,в които е удостоверено , че
проектанта, възложителя и строителния надзор, са извършили оглед на обекта
за установяване готовността му за въвеждане в експлоатация и са приели, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти,
заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 2 ЗУТ, че наличната строителна документация в достатъчна
степен характеризира изпълненото строителство, че носещата конструкция на
строежа, етапа или частта от него е в състояние да понесе по време на
последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички
постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и
действащата нормативна уредба, като е разрешено изпълнението на
довършителните работи.
В съдебното заседание от дата 19.10.2022 год. , ответницата П. П. М. е
заявила ,че подписите в приложената по делото строителна документация не
винаги са полагани от нея ,поради честото й отсъствието от страната ,като
при нужда била замествана от своя баща ( покойник).
Св. Т. Д. А. е дал показания, че той е проектант по част „Строителни
конструкции“ по къщата в гр.К. ,като името на ищеца не му е
5
познато.Строежът бил с разрешение от 2001 год., а започнал 2003 год. с
издаване на протокол Образец 2, който е за даване на строителна линия и
ниво. В този протокол присъствал освен проектант-изпълнител, възложител и
представител на Общината. Свидетелят присъствал като проектант, в
качеството на „Строителни конструкции“, след което започнало самото
строителство през 2003 год. Ангажимента на свидетеля приключил с
приемането на конструкцията, така нареченият Акт Образец 14. Възложител
била П., с която нямал лични контакти. Всички документи били на нейно име,
защото проекта и разрешителното били на нейно име. На обекта го посрещал
възрастен мъж, може би баща й. Свидетелят посочва, че Акт 14 бил съставен
2004 год. – за годност на конструкцията, а Акт 15 се издавал, когато всички
видове строителни работи, вкл.архитектурните са завършени и това бил
последния акт преди всички документи да бъдат внесени в Общината за
издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
С договор от дата 27.02.2017 год. ,сключен с нотариален акт № *** год.
на Т.И.-помощник нотариус по заместване при нотариус П. М.-нотариус с
рег.№ *** на НК с район на действие-РС К.,вписан в Службата по
вписванията гр.К. с вх.рег.№ *** год., Акт №*** год., П. П. М. е дарила на
брат си Б. П. М. собствения си недвижим имот ,находящ се в гр.К.,***
,представляващ жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор
35064.501.3448.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 32/27.02.2008 год.
на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-08- 546/07.07.2008
год. на Началника на СГКК Добрич, с площ от 61 кв.м., брой етажи – 2, стар
идентификатор 35064.501.3269.2, построена в общински поземлен имот с
идентификатор 3506.501.3448. При извършване на акта е представено и
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 5/19.05.2016 год. на
главния архитект на Община К..
Предявените искове са с предмет относителната недействителност на
извършено само от един от съпрузите разпореждане с недвижим имот под
режим на съпружеска имуществена общност и неговото ревандикиране ,
черпещи правното си основание в разпоредбите на чл. 24 ал.4 от СК и чл.108
от ЗС.
При данни ,че договорът за дарение от един от съпрузите е бил
сключен на дата 27.02.2017 год. , а узнат през месец юли 2019 год. от
6
съпруга оспорил разпореждането с искова молба от дата 13.11.2019 год.,
претенцията по чл. 24 ал.4 от СК е заявена в законоустановените
преклузивни срокове и е допустима.
Недвижимите имоти ,придобити по време на брака в резултат на
презумиран съвместен принос ,принадлежат общо на двамата съпрузи –така
чл. 19 ал.1 и 3 от СК ( 1985 год. отм.) и чл. 21 ал.1 и 3 от СК (200 год.
нов).Недвижимите имоти, придобити преди брака,принадлежат на
съпруга,който ги е придобил-така чл.20 от СК ( 1985 год. отм.) и чл.22 от СК
(200 год. нов).От значение и в двата случая е моментът на придобиване на
недвижимия имот ,определен съобразно общите правила за
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ-така т.2 от
Постановление № 5 от 31.X.1972 год. на Пленума на ВС. Налице е спор
между страните по делото ,как следва да бъде определен този момент в
случай на сграда ,построена в реализация на отстъпено право на строеж на
единия от тях.
Правото на собственост, както и всички субективни вещни права имат
за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се
съсредоточава това право, което се характеризира с абсолютната власт на
носителя му, от която произтичат и различните му правомощия. Без да
съществува такъв обект не може да съществува и вещното право на
собственост. Законът е предвидил различни хипотези на правото на
собственост в зависимост от обектите и тяхното деление на видове по
различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да е обособен като
самостоятелен такъв -така решение № 542 / 18.01.2011 год. по гр. д. №
1469/2009 год. на ВКС, II г. о.
Разпоредбата на чл.181 от ЗУТ определя завършването на грубия
строеж като момент на придобиване на собственост на сградата,респ.
обектите в сградата. До тогава строежът представлява недвижим имот по
смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена
към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още
не е упражнено.
Правото на строеж е ограничено вещно право, което дава право на
носителя му да построи сграда в чужд имот и в отклонение от правилото на
приращението на чл. 92 ЗС да придобие собствеността върху постройката.То
7
се трансформира в право на собственост с построяването на обекта, за което е
учредено в груб строеж, законната дефиниция за който е дадена в § 5 т. 46 от
ДР на ЗУТ и § 1 т.2 от ДР на ЗКИР- това е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на
изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е налице
самостоятелен обект на собственост и съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ
разпореждане може да се извършва не с правото на строеж, което се е
трансформирало в право на собственост, а със сградата или самостоятелни
обекти от нея-така решение № 16/16.06.2010 год. по гр.д.№ 442/2009 год. на
ВКС,І г.о. и мотивите на тълкувателно решение №1/2011 от 04.05.2012 год. по
тълк.дело № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС.
Съобразно разпоредбата на чл. 181 ал.3 от ЗУТ , завършването на
сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал.
3, който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в
присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл.
223, ал. 2. По делото е представен изготвен съобразно разпоредбата на чл.7
ал.3 т.14 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството : акт за приемане на конструкцията
(приложение № 14) от дата 30.07.2004 год. ,удостоверяващ годността на
конструкцията преди започване на довършителните работи ,т.е. и фактът ,че
сградата е била завършена в груб строеж. Неоснователно е оспорването от
страна на ищеца на годността на акта да удостовери завършването на
сградата ,поради неподписването му от страна на ответницата.Качеството на
официален удостоверителен акт , законът свързва не с волеизявление или
подпис на възложителя , а със съставянето и подписването на Акт 14 от
лицето,упражняващо строителен надзор,на което законодателят е възложил
тези правомощия и компетентност-чл.181 ал. 3 и чл.168 ал.3 от ЗУТ.
С оглед на горното ,правото на собственост на сградата е придобито на
дата 30.07.2004 год., от лицето на което е било учредено правото на строеж-
ответницата П. П. М. и преди да сключи на дата *** год. граждански брак с
Я. Х. М. ,т.е. в нейна лична собственост , а не в режим на съпружеска
имуществена общност.Горното обуславя неоснователност на заявените от Я.
Х. М. претенции по чл. 24 ал.4 от СК и чл.108 от ЗС ,които следва да бъдат
отхвърлени.Тези изводи обжалваното решение съдържа,поради което и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/16.12.2022 год.,поправено с решение №
19/13.02.2023 год. по гр.д.№20223240100001 /2022 год. на Районен съд К..
ОСЪЖДА Я. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. В., В. ДА ЗАПЛАТИ
на Б. П. М., ЕГН ********** ,от гр. К., *** и П. П. М., ЕГН ********** ,от
гр. К., *** сумата от 600 лв. ,съставлява сторени съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9