№ 2604
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110142052 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Т., чрез адв. С. Ц.,
срещу Р. Л. М., Т. С. Б. и Г. П. Л. – Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС
за делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 41, находящ се в
гр. София, ж. к. „Х.С.“, бл. 10, ет. 9, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и
обслужващи помещения, със застроена площ от 48,34 кв. м., при съседи: апартамент № 40 –
Б., апартамент № 42 – Г., коридор и зелена площ, заедно с избено помещение № 43 с площ
от 1,81 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 42 – Б., коридор и зелена площ, заедно с таванско
помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., при съседи: таван № 8 – Г. и таван № 10 – Б., зелена площ
и коридор, заедно с 1,040 % идеални части от общите части на сградата, който имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************* съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от
21.06.2021 г., административен адрес на имота: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Х.С.“, бл.
10, ет. 9, ап. 41, който самостоятелен обект се намира на етаж 9 в сграда с идентификатор
****************, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.705.361, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 48,34 кв.
м., с прилежащи части: избено помещение № 43 с площ 1,81 кв. м., таванско помещение № 9
с площ 2,35 кв. м., и 1,040 % идеални части от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****************.40,
****************.42, под обекта: ****************.36, над обекта: ****************.46.
В исковата молба се твърди, че процесният апартамент бил закупен от Л.П.Б. и Ц.
1
Г.ева Б. по време на брака им с Договор за продажба на държавен недвижим имот от
14.12.1990 г. На 04.07.1997 г. собственикът Л.Б. починал и оставил следните наследници по
закон: Ц. Б. – съпруга, П.Л.Б. – син от първия брак на наследодателя, и Р. Л. М. – дъщеря от
първия брак на наследодателя. На 30.11.2001 г. починала и съпругата Ц. Б., чийто единствен
наследник по закона бил ищецът Г. Т.. На 18.09.1998 г. починал синът на наследодателя –
П.Б., който бил наследен от ответниците Т. С. Б. – съпруга и Г. П. Л. – Т. – дъщеря.
Следователно, към настоящия момент процесното жилище било съсобствено между
страните при следните квоти: 1/6 идеална част за ответницата Р. М., 4/6 идеални части за
ищеца Г. Т. и по 1/12 идеална част за всяка от ответниците Т. Б. и Г. Л. – Т.. Твърди, че
страните не били в състояние да поделят имота доброволно, поради което моли съда да
постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим имот при посочените
в исковата молба квоти.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Р. Л. М. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Т. С. Б. и Г. П.
Л. – Т. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двете.
Ответниците не оспорват наличието на съсобственост между страните по отношение на
процесното жилище, но възразяват срещу посочените от ищеца в исковата молба квоти в
съсобствеността. В тази връзка твърдят, че наследодателят Л.П.Б. бил служител на
Управление за безопасност и охрана към Държавен съвет на Народна република България,
чийто правоприемник била Национална служба за охрана при Президентството. Ползването
на процесното жилище му било предоставено с настанителна заповед № 81 от 01.06.1985 г.,
като по-късно била удовлетворена и молбата му за закупуване на имота. Твърдят, че
продажната цена на апартамента в размер на 11245 лева била заплатена изцяло с лични
средства на Л.Б., получени като обезщетение при пенсионирането му, поради което макар
закупено по време на брака му с Ц. Б., процесният апартамент не бил съпружеска
имуществена общност. С оглед изложеното твърдят, че квотите в съсобствеността били
следните: по 1/3 идеална част за ищеца Г. Т. и ответницата Р. М. и по 1/6 идеална част за
ответниците Т. Б. и Г. Л. – Т.. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да
допусне извършването на съдебна делба при посочените в отговора на исковата молба квоти.
В съдебно заседание ищецът Г. И. Т., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Добрева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск и да допусне до делба процесния апартамент № 41 при посочените в исковата молба
квоти.
В съдебно заседание ответниците Р. Л. М., Т. С. Б. и Г. П. Л. – Т., редовно призовани,
се представляват от адв. Х.. Процесуалният представител поддържа депозираните отговори.
В хода на устните състезания заявява, че не оспорва квотите в съсобствеността, посочени в
исковата молба, и моли съда да допусне съдебна делба на процесното жилище при така
признатите квоти.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Видно от Удостоверение за граждански брак, бланков № 100879 от 10.04.1987 г.,
издадено от „Васил Левски“ – районен народен съвет, гр. София, на 10.04.1987 г.
наследодателите Л.П.Б. и Ц. Г.ева Т.а сключили граждански брак. След брака съпругата
приела фамилното име Б..
От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти се установява, че на 14.12.1990 г. съпрузите Л.Б. и Ц. Б.
закупили процесния недвижим имот, собственост на държавата, а именно: апартамент № 41,
находящ се в гр. София, ж. к. „Х.С.“, бл. 10, ет. 9, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс
и обслужващи помещения, със застроена площ от 48,34 кв. м., при съседи: апартамент № 40
– Б., апартамент № 42 – Г., коридор и зелена площ, заедно с избено помещение № 43 с площ
от 1,81 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 42 – Б., коридор и зелена площ, заедно с таванско
помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., при съседи: таван № 8 – Г. и таван № 10 – Б., зелена площ
и коридор, заедно с 1,040 % идеални части от общите части на сградата. Видно от
отбелязване в договора, съгласно чл. 18 от Закона за собствеността същият прехвърлял
правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма не била
необходима.
От представено по делото удостоверение за наследници изх. № 4829 от 24.08.2015 г.,
издадено от Столична община, район „Слатина“, съсобственикът Л.Б. починал на 04.07.1997
г. и оставил следните свои наследници по закон: Ц. Г.ева Б. (съпруга), ответницата Р. Л. М.
(дъщеря) и П.Л.Б. (син).
Видно от удостоверение за наследници изх. № РОБ16-УГ01-2200 от 25.04.2016 г.,
издадено от Столична община, район „Оборище“, П.Л.Б. починал на 18.09.1998 г. и бил
наследен от ответницата Т. С. Б. (съпруга) и ответницата Г. П. Л. (дъщеря).
От удостоверение за наследници изх. № РСЛ21-УГ01-6116 от 11.06.2021 г., издадено
от Столична община, район „Слатина“, се установява, че на 30.11.2001 г. починала и
съпругата Ц. Г.ева Б., която оставила за свой единствен законен наследник ищеца Г. И. Т.
(син).
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои
лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното
3
производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и
съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото,
чиято подялба се иска.
В настоящия случай праводателите на страните – съпрузите Л.П.Б. и Ц. Г.ева Б. се
легитимират като собственици на процесното жилище с договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Съгласно чл. 18 ЗС, в
редакцията му към датата на сключване на процесния договор за продажба, прехвърляне
правото на собственост или учредяване на друго вещно право върху недвижим имот в
случаите, предвидени в този раздел, се извършвало писмено. Нотариална форма не била
необходима. С оглед цитираната разпоредба съдът намира, че представеният договор за
продажба представлява годно доказателство за установяване принадлежността на правото на
собственост върху процесния апартамент.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че към
датата на придобиване на жилището наследодателите Л.Б. и Ц. Б. били в граждански брак. С
оглед изложеното и на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) правото на
собственост било придобито от тях в режим на съпружеска имуществена общност.
Съществуващата бездялова съсобственост между двамата съпрузи била прекратена със
смъртта на Л.П.Б., настъпила на 04.07.1997 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27 СК от 1985 г.
(отм.), действала към този момент, при прекратяване на имуществената общност дяловете
на съпрузите са равни. Следователно, преживялата съпруга Ц. Б. получила своята 1/2
идеална част от процесния имот, а частта на починалия й съпруг била наследена от неговите
наследници по закон – съпругата Ц. Б., дъщерята Р. М. и сина П.Б.. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. А разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН
предвижда, че децата на починалия наследяват по равни части. Така Ц. Б. станала
собственик на 4/6 идеални части от процесното жилище (нейната 1/2 идеална част + 1/6
идеална част от съпруга й по наследство), а децата Р. М. и П.Б. получили по 1/6 идеална
част от имота (по наследяване).
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на 18.09.1998 г.
починал синът на наследодателя – П.Б.. Неговата 1/6 идеална част от процесния апартамент
преминала върху наследниците му по закон – съпругата Т. С. Б. и дъщерята Г. П. Л. – Т.. По
силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всяка от тях получила по 1/12 идеална част от правото
на собственост.
Освен това на 30.11.2001 г. починала и съпругата Ц. Б.. Тя била наследена от
единствения й законен наследник – ищеца Г. Т. (син), който получил нейните 4/6 идеални
части от процесния недвижим имот.
С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че правото на собственост върху процесния недвижим имот
4
принадлежи на страните в съсобственост на посоченото в исковата молба основание –
наследяване, и при посочените по-горе квоти. Следователно, налице са предпоставките за
допускане извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между страните по
настоящото дело, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния съсобствен недвижим
имот, а именно: апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „Х.С.“, бл. 10, ет. 9,
състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ
от 48,34 кв. м., при съседи: апартамент № 40 – Б., апартамент № 42 – Г., коридор и зелена
площ, заедно с избено помещение № 43 с площ от 1,81 кв. м., при съседи: коридор, мазе №
42 – Б., коридор и зелена площ, заедно с таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., при
съседи: таван № 8 – Г. и таван № 10 – Б., зелена площ и коридор, заедно с 1,040 % идеални
части от общите части на сградата, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******************* съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 21.06.2021 г., административен адрес на имота: гр.
София, район „Слатина“, ж. к. „Х.С.“, бл. 10, ет. 9, ап. 41, който самостоятелен обект се
намира на етаж 9 в сграда с идентификатор ****************, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.705.361, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ за собственост: 48,34 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 43
с площ 1,81 кв. м., таванско помещение № 9 с площ 2,35 кв. м., и 1,040 % идеални части от
общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
****************.40, ****************.42, под обекта: ****************.36, над обекта:
****************.46,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.
к. „Красна поляна – ІІ част“, бл. 205, вх. А, ет. 1, ап. 1, Р. Л. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „П.Ш.“ № 10, вх. Б, Т. С. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Варна, ул. „М.“ № 10, ет. 1, ап. 2, и Г. П. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Варна, ул. „М.“ № 10, ет. 1, ап. 2,
ПРИ КВОТИ:
4/6 идеални части за Г. И. Т.;
1/6 идеална част за Р. Л. М.;
1/12 идеална част за Т. С. Б.; и
5
1/12 идеална част за Г. П. Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6