№ 434
гр. П., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20235220201020 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-1006-001044 от 16.05.2023 г. на
Началник група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик са
наложени глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, глоба в
размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 5 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП на П. Р. Н. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Д.Д.” № 21, ет.6,
ап.18 за нарушения съответно на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3, б. „а“
от ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П. Р. Н., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
От надлежно упълномощения му процесуален представител е постъпило
писмено становище, с което се поддържа жалбата. Излагат се доводи за
1
отмяна на атакуваното наказателно постановление, включително издаването
му в нарушение на процесуалните правила и се претендират разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
От надлежно упълномощения му процесуален представител е постъпило
писмено становище, с което се счита жалбата за неоснователна. Излагат се
доводи в тази насока и се моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Жалбоподателят П. Р. Н. е наказан след настъпило ПТП на ... г. около ...
ч. в гр. П., на кръстовището на ул. „А. I”с ул. „Д. Г.“ и подаден сигнал от
граждани на тел.112. На място на настъпило ПТП бил изпратен полицейски
патрул. Жалбоподателят бил напуснал мястото на ПТП. Полицейските
служители разбрали след данни от очевидци, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „М. 560 Сел“ с рег. № ... и малко по-късно го установили със
същия автомобил. По случая е изготвена докладна записка. Въз основа на
изготвената докладна записка, на ... г. полицейският служител В. Р. съставил
АУАН на жалбоподателя, в който посочил, че последният е извършил
нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от
ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП на ... г. в гр. П.. Предявил АУАН на жалбоподателя
на същата дата на съставянето му – ... г., който го подписал, получил и
посочил, че: „има възражения“. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и процесното наказателно постановление, в което първо е посочено,
че жалбоподателят е извършил нарушенията на ... г., а малко след това, че е
извършил нарушенията на ... г.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства, като по безспорен начин се установява
горепосочената обстановка.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна
2
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Управлението на жалбоподателя П. Р. Н. на автомобила „М. 560 Сел“ с
рег. № ... и евентуалното извършване на твърдените нарушения категорично
се е случило на ... г., видно както от изготвените докладна записка и протокол
за ПТП, така и от съставения АУАН.
В хода на проведеното административно-наказателно производство
обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо
спорът да бъде разглеждан по същество. В АУАН като време на извършване
на нарушенията е посочена именно дата ... г. В НП обаче е посочено, че
нарушенията са извършени на две други дати - първо е посочено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на ... г., а малко след това, че е
извършил нарушенията на ... г. Категорично се установи по делото, че
нарушението е извършено на датата в АУАН - ... г., като самият АУАН е
съставен на ... г. от полицейския служител В. Р.. Датата пък ... г. не фигурира
никъде другаде в материалите по делото, освен в НП.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както
за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при което посочването на различни дати за извършване на
нарушението е в противоречие с императивните разпоредби на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи
кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на извършителя и пряко
накърнява правото му на защита. ЗАНН определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита
правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта
същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание
и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или
3
несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна
правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност
съдът да провери по същество законосъобразността на проведената
административнонаказателна процедура. В случая, освен че са посочени
различни дати на нарушенията между АУАН и НП, са посочени и две
различни дати на нарушенията в самото НП, т.е. е налице вътрешно
противоречие и неяснота в самото НП от една страна, а от друга –
противоречие по отношение на датата между НП и АУАН. Следва да се
отбележи, че с оглед формалния характер на административно-наказателното
производство институтът на техническа грешка не намира приложение в него
и не е предвиден от законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна
инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО
фактическа обстановка. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на
издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което засяга правото на защита на нарушителя, а
същото следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
възнаграждение в брой е 500 лв., като са представени и доказателства за
плащането му. Ето защо следва да се присъди сумата от 500 лв. Възражението
за прекомерност на процесуалния представител на ответника се явява
неоснователно с оглед обстоятелството, че с атакуваното НП жалбоподателят
е наказан за три отделни нарушения и с различни по вид и размер наказания,
включително лишаване от правоуправление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 23-
1006-001044 от 16.05.2023 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция към
4
ОД на МВР Пазарджик, с което са наложени глоба в размер на 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП, глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и глоба в
размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП на П. Р. Н. с ЕГН: **********
от гр. П., ул. „Д.Д.” № 21, ет.6, ап.18 за нарушения съответно на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП и чл.147, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на П. Р. Н. с ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Д.Д.” № 21, ет.6, ап.18 сторените по делото
разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5