РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х.И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20213110103393 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М. ТР. Д., ЕГН ********** от
гр. *** срещу Решение № *** година на О.***, с което е оставено без разглеждане
Заявление № *** година.
Жалбоподателят твърди, че в качеството си на наследник на Д.С.Б., б.ж. на гр.***,
заедно с останалите наследници на лицето е подал в деловодството на ***– ***искане с вх.
№ ***г. до началника на О*** – ***, с цел да признае правото им на собственост по
отношение на заявен имот в местност „***“, землище кв.*** и да възстанови правото им на
собственост върху незастроената част от този имот, с площ от ***кв.м., определена за
възстановяване от Община *** с удостоверение изх.№ ***, издадено по чл.13, ал.3
ППЗСПЗЗ и приложена към него скица изх.№ ***г. на ПИ № *** от ПКП на ж.к. „***“. В
законния срок не бил получен отговор от ***– ***, поради което жалбоподателят обжалвал
мълчаливия отказ на административния орган, поради което в РС ***било образувано гр.д.
№ 5098/2017г. по описа на ВРС.
С писмо с изх.№*** от ***г. Началникът на ***-***отговорил писмено на искането
им, че нямало законово основание за произнасяне с решение, тъй като били обезщетени по
друг ред и закон. Срещу изричния отказ в това писмо подали жалба, по която било
образувано гр.д. №5832/2017г. по описа на ВРС, което било прекратено поради наличието
на гр.д.№5098/2017г. по описа на на ВРС. Това дело приключило с Определение
№10648/21.09.2018г. по гр.д. №7707/2018г., 11с. на ВРС, с което съдът обявил нищожността
1
на изричния отказ, обективиран в писмо изх.№*** от ***г. на Началника на ***-***и
преписката била върната на ***-***за постановяване решение по искане вх.№***г.
След повторно направено искане с вх.№***г. за произнасяне по същество
жалбоподателят получил писмо със съдържание, че с протоколно решение №***г. на
основание чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, комисията отказва да се произнесе по искането като причината
за това била, че заявителят Т.С. десезирал комисията, тъй като признал, че бил парично
обезщетен за имота и не желаел възстановяването му, като в писмото било посочено, че
комисията счита, че собствениците са обезщетени по друг ред и закон.
Жалбоподателят твърди, че имотът е бил своевременно заявен от Т.С. в качеството
му на наследник на Д. С.Б. със заявление вх.№***г. с нов вх.№***г. като до този момент
комисията все още не се е произнесла със съответния административен акт- решение на ***-
***.
Поддържа, че Т.Д. С. заявил процесния имот, но бил некоректно заблуден и
подведен, че този имот е бил отчужден и за него е било заплатено парично обезщетение,
поради което служителите на ***-***поискали от него да зачеркне няколко имота от
заявлението и да подпише под текст, че корекцията е направена собственоръчно. Счита
отказа от вече направено искане за незаконосъобразен, като същият не можел да произведе
правен ефект така че да се счита, че заявителят не е сезирал административния орган с цел
произнасяне по направеното от него заявление. Твърди се, че част от зачеркнатите имоти
били възстановени с решения на ПК-Варна, но с други протоколни решения. Сочи, че
оказаният натиск от страна на комисията също не можел да произведе правен ефект поради
опорочаване и неспазване на изискванията за отказ, с който да се десезира
административния орган. От събраните по гр.д. №5098/2017г. доказателства се
установявало, че отчуждаването на имота било частично,а полагащото се обезщетение за
него не било доказано да е изплатено на собствениците.
След извършена проверка за имота жалбоподателят установил, че имот №***от
новия КП на ж.к. „***“ се включва в част от имот №*** с площ ***кв.м. и в част от имот
№***с площ от ***кв.м.Част от имот №***с площ от ***кв.м. бил извън обхвата на КП от
1961г., я която част се намира незастроена част от техния стар имот с площ от ***кв.м.,
която според Удостоверение изх.№*** по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ и приложената към него
скица №***г. би могла да се възстанови с Решение на ***. Излага, че е налице частична
идентичност на имот №***от новия КП с част от имоти №№***и ***от стария КП от 1961г.
От Протокол №***г. на ИК на ГНС-***било видно, че се отчуждава имот, находящ се в ***
м.р. на ж.к.“***“ в това число и части от ПИ №№***и ***, като основанието било
строителство на „ *** етажа с магазин, за ведомствено жилищно строителство“. Съгласно
този протокол собствениците на тези имоти и на части от тези били обезщетени парично и с
жилища. Наследниците на Д.Б. били парично обезщетени за част от техния имот, но без за
това обезщетение да има издаден Оценителен протокол, за да се установи каква част е била
отчуждена. Установявало се, че отчуждената срещу парично обезщетение част от имот
2
№***се намира изцяло и само в*** м.р., където било предвидено мероприятието , за което е
отчуждена тази част да е за жилищен блок №***с магазин. Свободната останала
неотчуждена част от стария имот на Д.Б. съвпадала с незастроената част от имот с №***от
новия КП и попадала изцяло в *** м.р. на комплекса с площ от ***кв.м. Твърди, че тази част
никога не е била отчуждавана и наследниците на Д.Б. не са били обезщетени за нея, поради
което счита,че е налице пречка за нейното признаване и възстановяване с Решение на ***-
***.
Моли за отмяна на изричния отказ на ***– ***да разгледа по същество отправеното
към нея искане за издаване на индивидуален административен акт.
В условията на евентуалност, ако бъде преценено от съда, че не е налице изричен
отказ за разглеждане на заявлението за възстановяване,а е отказ за признаване и
възстановяване, се отправя искане за постановяване на решение,с което да се отмени този
отказ и да се признае и определи за възстановяване правото на собственост върху имота.
Ответникът *** - ***, чрез процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че частта по ПИ № ***по ПКП на ж.к. „***“, за която се иска
възстановяване, никога не е била заявявана по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, за реституция. На
следващо място не била налице идентичност между имотите описани в НА № ***г., НА №
***г. и НА № ***г. На последно място се твърди, че искането за възстановяване на
собствеността е подадено през 2017г., извън всякакви срокове установени в ЗСПЗЗ и извън
крайния срок 31.01.1998г.
Заинтересованите страни М. К. К. и Д. К. Д. заявяват, че наследниците на Д.С.Б. не
са обезщетени парично за процесния имот и считат жалбата за основателна.
СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
По жалба на М. ТР. Д. срещу Решение № ***г. на *** – ***е образувано гр.д. №
13219/2019г. по описа на ВРС.
С решение № 52/06.01.2020г. жалбата е отхвърлена изцяло. По касационна жалба от
М. ТР. Д. е образувано к.адм.д. № 590/ 2020г. по описа на Административен съд Варна. С
решение № 817/01.07.2020г. е отменено Решение № 52/06.01.2020г. в частта, с която е
отхвърлена жалбата на М. ТР. Д. срещу Решение № ***г. на *** – ***, с която е оставено
без разглеждане Заявление № ***г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Варненски районен съд с указания, за извършване на анализ на писмо изх. № ***г. на
началника на ***– ***, произнасяне дали е формиран мълчалив отказ по това заявление и
какви са неговите правни последици, както и установяване наличие/липса на идентичност
между нива от *** дка, находяща се в местност „***“ и ПИ № ***по помощния план на кв.
„***“.
3
При новото разглеждане на жалбата, в производството по гр.д. № 7499/2020г. по
описа на ВРС, е назначена съдебно-техническа експертиза в изпълнение на указанията
дадени от касационния съд. С решение № 260876/26.10.2020г. по гр.д. № 7499/2020г. по
описа на ВРС е обявена нищожността на отказ на Началника на общинска служба по
земеделие Варна, обективиран в писмо изх.№ ***г. за постановяване на решение по искане
вх.№ ***г. на М. ТР. Д. – наследник на Д.С.Б., б.ж. на гр.***, починал на ***г.
С решение № 248/25.02.2021г. по к.адм. д. № 31/2021г. по описа на
Административен съд Варна е обезсилено Решение № 260876/26.10.2020г., постановено по
гр.д.№ 7499/2020г. по описа на ВРС, поправено с решение № 261509/02.12.2020г. и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на съда. Решението е обезсилено като постановено по
предмет, различен от предявения.
При разрешаване на спора в настоящето производство, съдът дължи извършване на
проверка на оспорения административен акт по изложените в жалбата основание и по
всички основание по чл.146 АПК, като при произнасянето си е обвързан от задължителните
указания по тълкуване на закона дадени с решение № 817/01.07.2020г. по к.адм. дело №
590/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна. Съгласно същите извършената
поправка в искането на Т.Д. С. за възстановяване на нива с площ от 3.5 дка, находяща се в
местност „***“ чрез задраскване на имота и удостоверяване с подписа на заявителя, че
поправката е извършена от него представлява искане за прекратяване на административното
производство в тази част и Решение № ***г. на *** – ***има характер на административен
акт, с който е прекратено производството по заявление с вх.№***г. на основание чл.56, ал.1
АПК.
В този смисъл доводите на жалбоподателя, че в специалният закон ЗСПЗЗ не
съществува такава форма за десезиране на административния орган не може да бъде
споделена, тъй като е в противоречие със задължителните указания по тълкуване на закона
дадени в решение № 817/01.07.2020г. по к.адм. дело № 590/2020г. по описа на
Административен съд гр. Варна.
Предмет на настоящето производство е направено през 2017г. ново искане от
наследниците на Д. С. Б., направено със Заявление № ***г.
Жалбоподателят се легитимира като наследник на Д.С.Б. и Т.Д. С. с прието по
делото удостоверение за наследници, поради което има правен интерес от оспорване на
Решение № ***г. на *** – ***, като жалбата е подадена в законоустановения срок, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, като бъде
извършена преценка за законосъобразност на административния акт по критериите
посочени в чл.146 АПК.
Компетентен да се произнесе по искането направено със Заявление № ***г. е
колективния орган *** – ***, поради което оспореното решение е издадено от компетентен
4
орган.
На следващо място оспореният административен акт е издаден в изискуемата от
закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
С оспореното решение е отказано да бъде разгледано по същество Заявление №
***г., като на преценка в настоящия спор следва да се прецени дали административния акт
противоречи на материалноправни разпоредби, съответства ли с целта на закона и налице
ли са пречки по чл.27 АПК за разглеждане на заявлението по същество и издаване на
административен акт.
С посоченото заявление М. ТР. Д., Д. ТР. Д., М.К.К. и Д. К. Д., в качеството си на
наследници на Д.С.Б., са изявили желанието си *** – ***да признае правото им на
собственост по отношение на заявен имот в местност „***“, землището на кв. „***“, гр.
***и да възстанови правото им на собственост върху незастроената част от заявения имот, с
площ от ***кв.м., определена за възстановяване от Община ***с удостоверение изх. № ***,
издадено по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и приложена към него скица изх.№ ***г. на ПИ № ***от
ПКП на ж.к. „***“, приложени към преписката с Писмо – отговор вх.№ ***г. ***– ***.
Имотът първоначално е заявен от Т.Д. С. в заявление вх.№***г., но със
задраскването на имота и удостоверяването, че поправките са извършени от заявителя,
административния орган е десезиран с искането по отношение на този имот и
производството е прекратено в влязло в сила Решение № ***г. на *** – ***.
М. ТР. Д. е подал ново заявление с вх. № ***г. до Началника на ***– ***, с което е
поискал издаване на решение на ПК – ***за възстановяване на собственост на ПИ № ***от
помощния план на ж.к. „***“, гр. ***.
По заявлението няма произнасяне от компетентния за това орган в предвидения от
закона едномесечен срок, поради което е налице постановен мълчалив отказ.
Мълчаливият отказ не е обжалван в срока по чл.149, ал.2 АПК, влязъл е в сила и
съставлява пречка по чл.27, ал.2, т.1 АПК за издаване на индивидуален административен акт
със същият предмет и страни (наследниците на Д.С. Б.). Влезлия в сила мълчалив отказ за
признава правото на собственост на наследниците на Д.С.Б. по отношение на заявен имот в
местност „***“, землището на кв. „***“, гр. ***и да бъде възстановена правото им на
собственост върху незастроената част от заявения имот, с площ от ***кв.м., съставлява
процесуална пречка за разглеждане на последващото заявление за същия имот и от същите
страни, поради което оспорената в настоящето производство част от срещу Решение №
***г. на *** – ***се явява законосъобразна.
На следващо място налице е и пречка по чл.27, ал.2, т.6 АПК за разглеждане на
искането на жалбоподателя и произнасяне с решение по същество от административния
5
орган – заявлението е подадено след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за
това.
Както се посочва в решение № 817/01.07.2020г. по к.адм. дело № 590/2020г. по
описа на Административен съд гр. Варна, няма пречки отказалото се от заявлението си
правоимащо лице да сезира отново административния орган с искане за произнасяне. В този
случай ще се касае за ново искане, което не съставлява допълнение или уточнение на
предходното оттеглено искане и подлежи на преценка за наличие на процесуални пречки за
разглеждането му по същество.
Съгласно посоченото по-горе административното производство по заявление с вх.
№***г. е приключило с десезиране на административния орган и прекратяване на
производството по искане на заявителя на основание чл.56, ал.1 АПК. В тази част е налице
влязло в сила решение № 817/01.07.2020г. по к.адм. дело № 590/2020г. по описа на
Административен съд гр. Варна.
Последващо искане по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ е направено от наследници на Д.С.Б. със
заявление от ***г. По това искане е налице влязъл в сила мълчалив отказ на *** – *** за
издаване на искания административен акт.
Предмет на настоящето производство е третото заявено искане по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ
направено от наследници на Д.С.Б. със заявление № ***г. Касае се за ново искане за
възстановяване на права върху земеделски земи, което е направено след изтичане на
предвидения в същата разпоредба преклузивен срок за това. Пропускането на срока по чл.
11, ал. 1 ЗСПЗЗ води до преклудиране на правото да се иска от поземлената комисия
възстановяване на правото на собственост за всеки отделен имот и съставлява пречка по
чл.27, ал.2, т.6 АПК за произнасяне по същество на искането.
Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалвания административен акт не
страда от пороците по чл.146 АПК и с оглед наличието на пречки по чл.27 АПК за
разглеждане по същество на заявление № ***г. правилно и законосъобразно се явява
оставянето на същото без разглеждане с Решение № ***г. на *** – ***.
Останалата част от доводите на жалбоподателя за неизплащане на парично
обезщетение на наследниците на Д.С.Б. и възможността за признаване правото на
собственост и възстановяване на процесния имот, както и идентичността на имота с
посочените в нотариалните актове №№ ***г., ***г. и ***г. касаят основателността на
направеното искане по същество. При наличието на процесуални пречки за разглеждане на
заявлението по същество не следва да се обсъжда налице ли са предпоставки за уважаване
или отхвърляне на заявлението.
С оглед изхода на спора, въз основа на направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143,
6
ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната
помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски по
делото в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. ТР. Д., ЕГН ********** от гр. *** срещу Решение №
*** година на *** – ***, с което е оставено без разглеждане Заявление № *** година.
ОСЪЖДА М. ТР. Д., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на *** - ***сумата от
200лв /двеста лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.143, ал.3 АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Варна, в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7