О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 04.02.2020г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав
На 04 февруари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6894 по описа
за 2019 година:
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба на И.С.К. *** е редовна и предявеният иск е
допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на
въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба. На основание
чл.83, ал.3 ГПК и т.23 от Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. на ВКС ищецът
следва да понесе разноските за вещото лице.
На основание чл.190 от ГПК следва да се задължи ответното
дружество да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за
процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква
длъжност, както и заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за
положения от ищеца труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за
процесния период, също така и справка, от която да е видно за процесния период
кога и колко полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск
поради временна неработоспособност.
Следва да бъде указана на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО както следва:
Ищецът И.С.К. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност “Ст. полицай“ с
местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора.
Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта,
на смени по график на 8ч., при което се получавал размер над законово
установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно
разпоредбите на ЗМВР в тази връзка. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
На следващо място ЗМВР изрично разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179, като по силата
на чл. 178, ал. 1, т. З към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения
освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22.00
до 6.00ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в
чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187, ал. З от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислявали в работни дни – по дневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като
съгласно ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а
в ал. 6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал. 5 с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал. 9 на този член
било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
По отношение на иска по чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР
ищецът твърди, че за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. действали две
наредби, имащи връзка с чл. 187, ал. 9. Последната от тях, която била актуална
и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.. Тя била в сила от
02.08.2016г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като урежда
реда за организацията и разпределянето на
работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Текста на чл. З, ал. З указвал, че при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Тази Наредба отменяла предходната с №
81231з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от
01.04.2015г./, като съдържанието и на нейния чл. З, ал. З било идентично с
последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016г. Преди процесния период
действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Според нейния чл. 8, за всеки отработен нощен
час или част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на работниците и служителите се
заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Единствено
в тази наредба, съобразно нейния чл. 31, ал. 2 било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от
0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е.нощните
часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите
тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както било посочено
по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г. липсвала изрична регламентация за преизчисляването на
нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало
законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно
прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2 от същата Наредба било предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в
процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с гореописаното, предвид
неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице
неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след
преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа
нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл.
187, ал. 6 от ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата
лихва върху тази сума от момента на падежа и. Относно иска по чл. 86 от ЗЗД -
Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и
компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждало
от Наредба 8121з- 776/29.07.2016г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18
ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно
изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой
часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън
редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава
заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от
държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през
който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от
Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол
/приложение 6/„.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредбата – „Възнаграждението за труд извън работното време се включва в
месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е
положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова
служба.“ В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до
06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над
редовното, като това следвало да се извърши в месеца в който този труд бил
положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение
за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния
труд.
Счита, че работодателят изпаднал в забава от
изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен от него труд и от
първо число на следващия месец дължи обезщетение за това, а именно:
2016г. по 7 смени месечно с продължителност 8
часа
През месец декември 2016г., за периода от
23.12.2016г. до 31.12.2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било
налице положен от него извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 4 лева, а след увеличението с 50% било в размер
на 6 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец
януари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017г., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 3,51 лева.
2017г. по 7 смени месечно с продължителност 8
часа
1. През месец януари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4.07 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 28-мо число на месец февруари 2017г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01/03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,50 лева.
2. През месец февруари 2017г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец март 2017г. и работодателят изпаднал в
забава, считано от 01.04.2017г., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,09 лева.
3. През месец март 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец април 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.05.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 12,67 лева.
4. През месец април 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец май 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.06.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 12,26 лева.
5.
През месец май 2017г. положил нощен труд от
22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,84 лева.
6.
През месец юни 2017г. положил нощен труд от
22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.08.2017г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,42 лева.
7.
През месец юли 2017г. положил нощен труд от
22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.09.2017г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,01 лева.
8. През месец август
2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември
2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2017г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 10,50 лева.
9. През месец септември 2017г. положил нощен труд от 22.00
часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.11.2017г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,18 лева.
10. През месец
октомври 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен
от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10
лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80
лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
ноември 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2017г., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,76 лева.
11. През месец ноември
2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от него
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември
2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2018г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,34 лева.
12. През месец
декември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен
от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48,80 лева.
Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари
2016г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,16 лева.
За 2018г. по 7 смени месечно с
продължителност 8 часа
1. През месец януари 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 52,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 28-мо число на месец февруари 2018г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,52 лева.
2. През месец февруари 2018г. положил нощен труд от 22.00
часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 52,64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март
2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,07 лева.
3. През месец март 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април
2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018г., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в
размер на 9,63 лева
4. През месец април 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018г. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018г., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на
9,13 лева.
5. През месец май 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до
6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец юни 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.07.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 8,65 лева.
6. През месец юни 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до
6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец юли 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.08.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 8,16 лева.
7. През месец юли 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа до
6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец август 2018г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.09.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,66 лева.
8. През месец август 2018г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец септември 2018г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.10.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,17 лева.
9.
През месец септември 2018г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 31-во число на месец октомври 2018г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.11.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,67 лева.
10.
През месец октомври 2018г. положил нощен труд
от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.12.2018г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,19 лева.
11. През месец ноември 2018г. положил нощен труд от 22.00
часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.01.2019г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,69 лева.
12.
През месец декември 2018г. положил нощен труд
от 22.00 часа до 6.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 58,64 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2019г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.02.2019г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,19лева.
2019г. по 7 смени месечно с продължителност 8
часа
1. През месец януари 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 28-мо число на месец февруари 2019г. и работодателят изпаднал в забава,
считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,23 лева.
2. През месец февруари 2019г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.04.2019г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,68 лева.
3. През месец март 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа
до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена
до 30-то число на месец април 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано
от 01.05.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължал мораторна лихва в размер на 4,14 лева.
4. През месец април 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита,
че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец май 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.06.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 3,59 лева.
5. През месец май 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита,
че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец юни 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.07.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 3,06 лева.
6. През месец юни 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита,
че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64,32 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019г. и работодателят
изпаднал в забава, считано от 01.08.2019г., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,51 лева.
7. През месец юли 2019г. положил нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита,
че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64,32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец август 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.09.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал
мораторна лихва в размер на 1,99 лева.
8.
През месец август 2019г. положил нощен труд
от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 6,18лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 48 лева.
9.
През месец септември 2019г. положил нощен
труд от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер
на 8 часа.Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.
10. През месец октомври 2019г. положил нощен труд от 22.00ч.
до 06.00ч. часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.
11. През месец ноември 2019г. положил нощен труд от 22.00ч.
до 06.00ч. в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение
възлизало в размер на 65,04 лева.
За
изчисляване на размера на обезщетението за забава се използвало достъпен в
интернет калкулатор, а именно „КАЛКУЛАТОР БГ“, като видно от описаното по-горе,
като момент за изпадане в забава на работодателя била взета първата дата на
месеца, след месеца последващ полагането на труд.
Предвид гореизложеното и приложените
доказателства моли съда, след като се убеди в истинността на твърдяното от него
да осъди ОД на МВР - Стара Загора, ЕИК: *********, с адрес ул. Граф Игнатиев №
16, чрез представляващия я Директор - Старши комисар Стоян С. да му заплати за
периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. на основание чл. 178, ал. 1, т. З от ЗМВР и за периода от
23.12.2016г. до 23.12.2019г. на основание чл. 86 от ЗЗД, както следва:
За 2016г.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец декември 2016г. в размер на 12 лева.
За 2017г.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец януари 2017г. в размер на 48,80 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2017г. в размер на 48,80 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец март 2017г. в размер на 48,80 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец април 2017г. в размер на 48,80 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец май 2017г. в размер на 48,80 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юни 2017г. в размер на 48,80 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юли 2017г. в размер на 48,80 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец август 2017г. в размер на 48,80 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2017г. в размер на 48,80 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2017г. в размер на 48,80 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец ноември 2017г. в размер на 48,80 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец декември 2017г. в размер на 48,80 лева.
За 2018г.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец януари 2018г. в размер на 52,64 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2018г. в размер на 52,64 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец март 2018г. в размер на 58,64 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец април 2018г. в размер на 58,64 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец май 2018г. в размер на 58,64 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юни 2018г. в размер на 58,64 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юли 2018г. в размер на 58,64 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец август 2018г. в размер на 58,64 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2018г. в размер на 58,64 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2018г. в размер на 58,64 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец ноември 2018г. в размер на 58,64 лева.
12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец декември 2018г. в размер на 58,64 лева.
За 2019г.
1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец януари 2019г. в размер на 64,32 лева.
2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2019г. в размер на 64,32 лева.
3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец март 2019г. в размер на 64,32 лева.
4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец април 2019г. в размер на 64,32 лева.
5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец май 2019г. в размер на 64,32 лева.
6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юни 2019г. в размер на 64,32 лева.
7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец юли 2019г. в размер на 64,32 лева.
8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец август 2019г. в размер на 64,32 лева.
9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2019г. в размер на 64,32 лева.
10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2019г. в размер на 64,32 лева.
11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец ноември 2019г. в размер на 64,32 лева.
Претендираното от него общо неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
било в размер: 1996,80 лева.
Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения
за положен труд над установеното работно време:
1. За периода от 23.12.2016г. до 31.12.2016г. - мораторна
лихва от 01.02.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 3,51 лева.
2. За периода от 01.01.2017г. до 31.01.2017г. - мораторна
лихва от 01.03.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,50 лева.
3. За периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. - мораторна
лихва от 01.04.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 13,09 лева.
4. За периода от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. - мораторна
лихва от 01.05.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,67 лева.
5. За периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. - мораторна
лихва от 01.06.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 12,26 лева.
6. За периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. — мораторна
лихва от 01.07.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,84 лева.
7. За периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. - мораторна
лихва от 01.08.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,42 лева.
8. За периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. - мораторна
лихва от 01.09.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 11,01 лева.
9. За периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. - мораторна
лихва от 01.10.2017г. до 30.11.2019г. в размер на 10,50 лева.
10.За
периода от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. - мораторна лихва от 01.11.2017г. до
30.11.2019г. в размер на 10,18 лева.
11.За
периода от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. - мораторна лихва от 01.12.2017год. до
30.11.2019год. в размер на 9,76 лева.
12.За
периода от 01.11.2017г. до 31.11.2017г. - мораторна лихва от 01.01.2018г. до
30.11.2019г. в размер на 9,34 лева.
13. За периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. - мораторна
лихва от 01.02.2018г. до 30.11.2019г.. в размер на 9,71 лева.
14.За
периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до
30.11.2019г. в размер на 9,25 лева.
15. За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. - мораторна
лихва от 01.04.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,81 лева.
16. За периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. - мораторна
лихва от 01.05.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 9,30 лева.
17. За периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. - мораторна
лихва от 01.06.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,81 лева.
18. За периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. - мораторна
лихва от 01.07.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 8,30 лева.
19. За периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. - мораторна
лихва от 01.08.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,79 лева.
20. За периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - мораторна
лихва от 01.09.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 7,30 лева.
21. За периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. - мораторна
лихва от 01.10.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,79 лева.
22. За периода от 01.09.2018г. до 30.01.2018г. - мораторна
лихва от 01.11.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 6,30 лева.
23. За периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. - мораторна
лихва от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. в размер на 5,79 лева.
24. За периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. - мораторна
лихва от 01.01.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,28 лева.
25. За периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. - мораторна
лихва от 01.02.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 5,23 лева.
26. За периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г. - мораторна
лихва от 01.03.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,68 лева.
27. За периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. - мораторна
лихва от 01.04.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 4,14 лева.
28. За периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. - мораторна
лихва от 01.05.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,59 лева.
29. За периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. - мораторна
лихва от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 3,06 лева.
30. За периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. - мораторна
лихва от 01.07.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 2,51 лева.
31. За периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. - мораторна
лихва от 01.08.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 1,99 лева.
Обща мораторна лихва за неизплатени
възнаграждения за положен от него извънреден труд за периода от 23.12.2016г. до
23.12.2019г. : 248,41 лева.
Моли съда да осъди ответника да заплати и
законната лихва от датата на регистриране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото ,включително адвокатско
възнаграждение.
Сумите следвало да му бъдат преведени по
банков път на сметка № BG76UNCR7527********** в Банка ”Уникредит Булбанк” АД.
Моли съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ГПК да приеме, че по настоящия спор не се дължали държавна такса и
разноски.
В
законоустановения срок по делото ответникът Областна дирекция на МВР – Стара
Загора представя писмен отговор, с който заявява, че счита исковата молба за
допустима, но неоснователна и като такава я оспорва
както по основание, така и по размер.
През периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г.
ищецът заемал длъжността старши полицай в група ООР на сектор ОП към Второ РУ -
Стара Загора, т.е. ищецът бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
През това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за
периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал
служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице
полагане на нощен труд от 22.00ч. до 6.00ч. Именно въз основа на положеният
труд от 22.00ч. до 6.00ч. в рамките на работната му смяна била обоснована
настоящата искова претенция.
Според ищецът по отношение на положеният труд
през нощта поради празнота в нормативната уредба следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този
смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7
часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагало се коефициент
1,143. При прилагането на упоменатия коефициент счита, че бил формиран извънреден
труд, който не му бил заплатен и претендира неговото заплащане, както и лихва.
В процесния случай приложение намирали
нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1
от ЗМВР служителите на МВР били:
1.
държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението;
2.
държавни служители;
3 лица,
работещи по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР бил уреден статута на
категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители
по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по
трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 бил приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл. 142 от ЗМВР
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това
означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и
ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното
време намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в
цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към
други законови норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на
изложеното било и упомената регламентация на работещи по трудово
правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо
препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
статута се уреждал единствено със ЗМВР, без да било предвидено препращане към общото
трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя била именно със ЗМВР да се
уреждало в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира
приложението на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички
гражданскоправни субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като
в случая това било с оглед извършваната от служителите в МВР специфична
служебна дейност, предполагаща и специфична законова регламентация /Решение №
55 от 07.04.2015г. по гр. д. № 5169/2014г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.
Предвид специфичната служебна дейност било
оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните
правоотношения на служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка.
Посоченото било относимо не само по отношение на работното време, а и например
по отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на
правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР било
налице множество делегиращи законови норми, които възлагали уреждането на
конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка било налице
многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима била
разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните
работи била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, която била приложима за държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1
от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквало
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12-
или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното
време на ищеца. В ал.З на същия текст била предвидена възможността държавните
служители в МВР да полагали на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Тук следвало да се обърне внимание на следното:
1.
Съгласно първото изречение на ал.З на първо
място: допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждало се
възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00ч. - 06.00ч.
- продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00ч. до 06.00ч.
2.
Във второто изречение на ал.З било предвидено
и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно
съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и
наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от
служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да
бъдел положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от
22.00ч. до 06.00ч., определял и неговата продължителност - 8 часа. Тук се
проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като
чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл. 140,
ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица била до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа.
Именно въз основа и на последният текст и
съобразно относимата подзаконова база била обоснована претенцията на ищеца по
настоящото производство. Посоченият текст на чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на
държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. За тази категория служители намирали приложение разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, които били специални и
дерогирали приложението на общите трудови норми. Не можели да говорят за
непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46 ал 2 от ЗНА в конкретния
случай. Напротив изрично била уредена продължителността на нощния труд при
работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба
по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта, не било налице разпоредба даваща възможност за преизчисление на
положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до
подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това отговаряло на целта на
непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
регулирали изцяло работното време на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната НСОРЗ, не означавала
не пълнота,а неприложимост. Дори
самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвиждала нейната приложимост
само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били държавни служители по служебно правоотношение,
чиито статут се уреждал със ЗМВР.
Ищецът бил държавен служител и неговото
служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагали за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ било регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което следвало, че нормалната продължителност на
работното време през нощта била 8 часа
и не било налице твърдяната от
ищеца празнота на правната уредба. Да се извършило преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъдело
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното било, че с оглед
характера на служебното правоотношение на ищеца, относно изчисляването на
положения от него труд, следвало да се прилагали специалните правила на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно
неправилно ищецът посочил, че за процесния период следвало да се приложи
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил
посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016г. било
служителите работещи на смени да не полагали повече от 8 часа нощен труд, което
било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Следователно
напълно необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за
съответното място, тъй като нормалната продължителност на работното време била
осем часа, а в наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния
труд била 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не било налице празнота в
нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния период действал подзаконов нормативен акт - наредба, издадена
от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители
се заплащало нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице била специална
нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на
държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не било налице
празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следвало, че нямало
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР било 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) било 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както било по КТ
- 8 часа : 7 часа, което било равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни
правоотношения били уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният
нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в
дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи по 0,25
лева на час (приложени като доказателство).
В този смисъл, че не било необходимо
трансформиране на часовете положен нощен труд било и виждането на министъра на
вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015г., изготвена от дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представят като доказателство.
Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през
който действала Наредба № 8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба
№ 81213—592/25.05.2015г. Същият подход бил възприет и при създаването на сега
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., както и при сега действащата
наредба.
Ето защо ответникът счита, че твърденията на
ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и
искът му бил неоснователен.
Ищецът претендирал, че часовете нощен труд,
които се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд,
преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове,
следвало да му бъдели заплатени като извънреден труд.
Тази претенция била неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състояло от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях
в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР правело ясно разграничение между
извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член
било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определяли със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд
представлявал работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което
за служителите от категорията на ищеца — служители, работещи на смени, се
компенсирали с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на
министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи,
в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния
период била заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. В т. 1 и на двете заповеди било посочено, че „за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева”.
В своята искова молба ищецът не правел
разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащали по
различен ред и размерът им бил регламентиран в различни нормативни актове. В
случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал.
6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен
при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се
следвало, защото по този ред се формирал размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден бил този труд, който се полагал от
служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд, когато било в рамките на установеното работно
време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8
часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая
равен на 1), а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи.
За да имало извънреден труд и за да било
налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение
за извънреден труд, било необходимо служителят да полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла на Заповед №
81213-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен труд не се явявали извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по
реда за заплащане на нощния труд.
При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършвало ежемесечно, което представят и молят съда да приеме като
доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично
било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП
извънреден труд бил налице само ако работниците и служителите действително
работели извън установеното за тях работно време, което не било налице в
конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните
часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в
конкретния случай с 0,25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не за
заплащането на извънреден труд.
ОДМВР
- Стара Загора заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, което се установявало от представените платежни бележки - разпечатка от
АИС ТРЗ.
Ищецът подчертавал в молбата си, че
претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било посочено
по-горе, размерът на последното се определяло със Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи и било в размер на 0,25 лева на час или за част от него
положен труд между 22.00 и 6.00ч. В този смисъл и следвало да се извърши
преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през
процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително
възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се доказвало с
представените от ответника към този отговор писмени доказателства - платежни
бележки за възнаграждението на ищеца.
От исковата молба не ставало ясно дали се
твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не бил отчетен и не бил
заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията им са, че на ищеца редовно
било плащано в процесния период, както извънреден, така и нощен труд, за което
свидетелствали данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За
положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0,25
лева на час, следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне
на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането.
Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следвало да бъде отчетен само като
нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформирал в дневен. Ищецът
не можел да избира едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/
поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получел за
същия и допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в
случай, че се приложило неотносимата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, следвало да се има предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това било така,
защото работникът или служителят не работил извънредно. Според писмото
получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създавали неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице
само ако работниците и служителите действително работели извън установеното
работно време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата определяло правилото за превръщане на нощните часове в дневни с
използване на коефициент, целта на който било да определи възнаграждението така,
че когато работникът или служителят работел 7 часа през нощта, да получавал
възнаграждение за 8 часа.
Това правило се прилагало, тъй като според
Кодекса на труда било различна нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Според специалната нормативна уредба за държавните служители в
МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на дневното, и на нощното
работно време било 8 часа.
Разпределението на работното време за
заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове за времето от 22.00 до
6.00 часа били отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредбата, изготвени от специално натоварен служител.
Екземпляр от протоколите бил изпращан в
сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности”
за изплащане. През исковия период действали последователно подзаконови
нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1, на
които било изрично разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час
от него между 22.00 часа и 6.00 часа на държавните служители се изплащали
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. Предвид горното и претендирания в исковата молба размер
на възнаграждението за положен нощен труд от 6 лева за час бил необоснован и
недоказан.
От изложеното в исковата молба не ставало
ясно дали се твърди, че нощен труд изобщо не бил отчетен и съответно заплатен
или че не били изчислени правилно часовете положен от ищеца нощен труд и
дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд.
С оглед на горното, изразява допълнително становище по отношение основанието и
размера на иска след уточнение на исковата молба в тази част. Към настоящия
момент счита, че искът бил недоказан по основание и размер. Твърди, че на ищеца
били заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд,
положен през процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31,
ал.1 от Наредбата.
Следователно претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд била неоснователна.
По отношение на всичко изложено до тук следвало
да отбележи, че имало съдебна практика в тази насока, а именно Решение №
197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019 на, Г.К., IV Г.О. на ВКС, Решение № 35 от 20.01.2020г. по в.гр.д. №
1110/2019г. на Окръжен съд - Велико Търново; Решение № 405/04.11.2019г. по
гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение № 2366/04.10.2019г. по гр.д. № 5230/2019
на Районен съд - Бургас; Решение № 735/07.08.2019г. по ВГр.д. № 1083/2019 на Окръжен
съд-Бургас; Решение от 22.07.2019г. по гр.д. № 2131/2019г. на Районен съд - Плевен;
Решение от 15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на Районен съд - Велико Търново
и др.
В тази насока била и правната консултация на
проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен.
Претенцията за лихви имала акцесорен характер
и била в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор
били изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението
за положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явявала
неоснователна. От друга страна, ако съда не приемел изложеното то следвало да
се вземе предвид, че претенцията за лихви била обоснована от страна на ищеца с
оглед твърдението, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца,
в който е положен труда и от първо число на следващия месец се дължало
обезщетение за забава, в случая месечно.
Тъй като по настоящото дело се твърдяло
положен и незаплатен от страна на работодателя извънреден труд, то същият не
можел да се генерира месечно. Отчитането на труда за служителите, работещи на
смени бил на тримесечен период, като съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислявал и
отчитал в часове, сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за
отработено време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния период
се изготвял протокол. Изложеното водело до извода, че полагане на извънреден
труд от страна на ищеца можело да се установи едва в краят на тримесечния
период, при положение, че служителят надвишил тримесечната норма /установената
нормална продължителност на работното време за тримесечен период/. В подкрепа
на посоченото били и разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от
цитираната наредба. Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от заплащането на
твърдения положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, следвало да се осъществи в месеца следващ ответния
период.
Предоставя на съда преценката относно назначаването
на ССЕ, като моли да им бъде предоставена и възможност за представяне на нови
доказателства и изразяване на становище, предвид отговора на ищеца и вещото
лице.
Счита, че ССЕ не била необходима. Материално
- правният въпрос, на който се основавал този спор, бил дали следвало да се
извършва преизчисляване на часовете положен нощен труд между 22.00 и 6.00ч. и
назначаването на ССЕ би имало смисъл само в случай, че въпросът бъдел решен от
съда положително. Освен това формулираният в искането за назначаване на експертиза
от ищеца втори въпрос бил ненужен. Преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни не било извършвано през процесния период, защото не било
необходимо. Това изявление от ответника според него било достатъчно, за да не
се изяснявал този въпрос от евентуално назначена от съда ССЕ. Счита също, че
третия въпрос бил неправилно формулиран, защото, както се аргументирал по-горе,
при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се формирали
часове извънреден труд, защото този труд не бил положен извън рамките на
редовното работно време.
Ако все пак се допуснел въпрос № 3, който бил
неточен, то счита, че вещото лице трябвало да посочи каква разлика имало между
изплатения нощен труд и дължимото след преобразуването, тъй като твърденията им
били, че на ищеца ежемесечно бил заплащан нощен труд. Подробни съображения защо
не следвало да се прилага коефициент 1.143 изложили по-горе. Следователно към
този въпрос вещото лице да отговорил на въпроса заплатен ли бил положения и
отчетен нощен труд, без преобразуване в извънреден труд, съобразно
разпореденото със заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед
8121з-1429/23.11.2017г., издадени от министъра на вътрешните работи, с които
бил определен размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд - 0,25 лева.
Моли съда вещото лице да отговори на въпроса
какъв бил размерът на мораторната лихва, с оглед изложените съображения за
тримесечното отчитане на труда, положен от служителите работещи на смени. Тоест
какъв бил размерът на лихвата за забава изчислен съобразно месеца, следващ
отчетните периоди, включени в претендираният от ищеца период.
Моли съда да им бъде предоставена възможност за поставяне
и на други задачи на експертизата с оглед становището на ищеца по настоящия
отговор.
Счита, че не било необходимо да представят графици за
смените на ищеца и протоколите за отчитане за процесния период, тъй като от
представените платежни бележки било видно всеки месец колко нощен и извънреден
труд е положил ищеца и каква сума му била изплатена. В тях била въведена
информация на базата на графиците за работното време и протоколите за отчет на
положения труд.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото
разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ да присъди в полза на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с
размера на отхвърлената искова претенция.
От изложените обстоятелства в исковата
молба се налага изводът, че исковете следва да бъдат квалифицирани с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, а на исковете
за мораторни лихви - нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата молба, а ответникът носи тежестта да
докаже твърдените в отговора обстоятелства, тъй като на тях е основал
възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА като доказателства по делото:
Удостоверение с УРИ: 349р-405-07.01.2020г.; Справка за въведени болнични
листове и вида обезщетение за временна нетрудоспособност с УРИ:349р; Писмо с
рег. № 8121р-17549 от 04.10.2019г.; Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г.;
Заповед № 8121з-791-28.10.2014г.; Писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г.; Докладна
записка с изх. № 8121р-20741 от 30.04.2015г.; Извадки от АИС – ТРЗ – платежни
бележки за възнаграждение за периода от 12.2016г. до 12.2019г. – 37 броя.
ПРИЛАГА по делото б.б за платена държавна
такса, пълномощно на адв. И. Чолаков и гл. юриск. Росица Митева.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице Даниела Вълчева Демирева - Гюрова, която
след като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде,
където е необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в исковата
молба и в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 200 лева,
който следва да бъде заплатен от ищеца в тридневен срок от връчване на
определението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника
да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за процесния период
назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност, както и
заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за положения от ищеца
труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за процесния период,
също така и справка, от която да е видно за процесния период кога и колко
полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск поради
временна неработоспособност.
УКАЗВА на страните, че имат право да
поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките
на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 10.03.2020г.
от 09.45ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на
депозита.
ПРЕПИС
от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се връчи на
ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: