Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260672 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 18151 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК ********* против С.Н.Й., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9,
чл.11, т.7, т.11, т.17, чл. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.10.2016 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „В”/ бил сключен договор
за кредит № .., под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била
предоставена сумата от 500 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30
дни – 18.11.2016 г., ведно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане
на документи – изрично заявена от кредитополучателя, макар и незадължителна,
допълнителна услуга.
Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит,
преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът
се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с
изкл. на размера на задълженията. Същият бил изменен на 26.10.2016 г. за сумата
от 500 лева.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на
отношенията, ответникът не погасил. На осн. т.13.2 ОУ, кредиторът начислил
наказателна лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за
присъждане на сумите от общо: 1000 лева
– главница; 214,86 лева – такса за
експресно разглеждане и 715,60 лева
– наказателна лихва за периода 08.04.2017 г. – 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на ИМ в съда – 08.11.2019 г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Твърдените
договор за кредит с изменение са сключени по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията
между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора
става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно
изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи
възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3
ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора.
Съобразно ангажираните доказателства – договори, ОУ
и СТЕ, която се кредитира изцяло от съда – като компетентна, ясна и неоспорена
от страните, съдът приема, че сочените облигационни отношения са възникнали.
Тъй като договорът за кредит № .. е сключен под
формата на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по
делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са
посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са –
предоставена сума от 500 лева, а впоследствие – на 26.10.2016 г. още 500 лева, конкретни
лихвени проценти, ГПР, срок за връщане на сумите. Налице е уговорка за плащане
на такса за експресно разглеждане от общо 214,86 лева.
В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на … или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е заключение на СТЕ, според което - след
справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „В”/ - … е установено, че е наличен профил на ответната страна С.Н.Й., с посочени
лични данни, електронен адрес и телефонен номер, както и банкова сметка, ***ства.
След регистрация в системата, последната генерирала персонален идентификационен
номер на потребителя. Вещото лице е установило, че от същия профил са направени
две последователни заявки /първата от които – за шести кредит поред/ от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на заемната сума
и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се преминавало към
следващия етап от кандидатстването, където се изписвали параметрите на договора
и условията към него. След запознаване с тях потребителят следвало да натисне
бутон “подпиши”, с което изразявал своето съгласие за сключване на договора. Сочи,
че системата е изградена по начин, според който – ако клиентът не е прочел
всички условия /заредени СЕФ, ОУ и проект на договор за кредит/, нямало да бъде
позволено да натисне бутона „подпиши“. След като изцяло отворил предоставените
му документи, потребителят натиснал бутона за подписване и изпратил своята
заявка. Така в системата на кредитора се отбелязвало, че клиентът е
кандидатствал за кредит, което в случая – се състояло като процедура на
посочените по – горе дати. В таблицата, обективирана в заключението, били
посочени действията, които били извършени от потребителя и, които вещото лице е
изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията,
описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от
който това действие е осъществено. Заключението е ясно, подробно,
безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.
По делото са представени два броя преводни
нареждания – от 20.10.2016 г. и от 26.10.2016 г., в които - като получател е
посочена ответницата с ЕГН, с наредени суми от по 500 лева по банкова сметка, ***,
и основание за преводите - № на процесния договор. Прието е като писмено
доказателство и писмо от обслужващата тази банкова сметка *** „ОББ“ АД /л.73/,
в което горната информация се потвърждава и изрично се сочи, че титуляр на б.
сметка, описана в договора и пл. нареждания, е ответницата, като наредените
суми са постъпили и са с наредител – кредиторът „4финанс” ЕООД.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му”.
В случая каквито и да е оспорвания липсват, като на
база писмените доказателства и СТЕ, съдът приема, че страните са сключили
договор за кредит с посоченото съдържание. Ответницата през системата на
кредитодателя на сайта …, е подала заявка за сключване на договора /а
впоследствие и втора/ и е генерирала сключването чрез натискане на бутона
„подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора е направена от
профила на потребителя С.Й., след което от този профил при следване на стъпките
на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който вещото
лице се е запознало и, който е приет от потребителя с натискане на бутона
“подпиши”.
Сключване на договора, с предоставени парични
средства от общо 1000 лева, се доказва по несъмнен начин и от съвкупния анализ
на представените 2 преводни нареждания и информация от обслужващата банковата
сметка на ответницата банка. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че
договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на
получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се
приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за
връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на
сумата от общо 1000 лв. при условията и за сроковете, установени в договора и
общите условия към него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорените парични суми.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в
пълен размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на краен
падеж – 18.11.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018 г. и
приложение №1 към него /л.8, в което фигурират вземанията към ответника под № ../
се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу
ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена
изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие
на насрещната страна. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените
задължения по договора за кредит.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.24/ за
извършената цесия /л. 25/, адресирано до длъжника, което не е получено.
Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й в хода на
процеса, т.к.:
Изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността
цедентът да упълномощи цесионера - Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да
бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по
силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за
главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Поради това, главният
иск е основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 1000 лева,
ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване, като последица.
Относно таксата за експресно разглеждане и
наказателната лихва:
В
т.13.2, б.“а“ ОУ е предвидено, че – при забава се дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент /в сл. – 40,94 % и 40,98 %/, в
размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие,
като към датата на сключване на договора, нак. лихвен процент възлизал на 10 %.
Тази
уговорка пряко противоречи на чл. 33, ал.2 ЗПК /приложим/, според която при
забава - кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Нак. лихва в случая е над 50 %, като надвишава многократно
законната лихва за исковия период /165 лева, изчислена чрез он-лайн
калкулатор/. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост.
Тя е и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция
преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, приложим, съгласно чл. 18, ал. 5 ЗПФУР, защото
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо обезщетение под формата на нак. лихва. Чрез нея се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП, в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г. Установена е при
превес на санкционната функция и с оглед генериране на допълнително
възнаграждение за кредитора.
Ето
защо, акцесорният иск за наказателна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Не може да се присъди обезщетение в размер на законната лихва, т.к.
искът е предявен на конкретно основание, чрез позоваване на съответни
предпоставки за дължимост именно на търсената сума като нак. лихва, като в
противен случай, би се излязло извън диспозитивното начало в процеса.
Не следва да се присъжда и претендираната такса за
експресно разглеждане на заявката, тъй като е свързана с усвояване на кредита и
е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Исковете за сумите от 214,86 лева – такса за експресно разглеждане и 715,60
лева – наказателна лихва за периода 08.04.2017 г. – 22.11.2018 г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 150 лева – ДТ; 180
лева – депозит СТЕ, като се дължи и юрк. възнаграждение, което на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед конкретната
фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, съдът определя в
размер на минимума от 100 лева. По съразмерност се дължат общо 222,74 лева.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните
суми: 1000 лева /хиляда лева/ –
главница, дължима по договор за кредит № … от 19.10.2016 г., изменен на
26.10.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от постъпване на исковата молба в съда –08.11.2019 г. до окончателното
погасяване, както и общо 222,74 лева
/двеста двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски по
делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
исковете са присъждане на сумите от: 214,86 лева – такса за експресно
разглеждане и 715,60 лева – наказателна лихва за периода 08.04.2017 г. –
22.11.2018 г., като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП