№ 22580
гр. *****, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110160531 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца К. Г. М., ЕГН **********, срещу К. Г. Е., ЕГН
**********, обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в физически болки,
силен страх, паника и силно безпокойство за живота и здравето, чувство на
срам, че е бил пребит пред колегите си, страх да не бъде уволнен от
работодателя си поради непригодност да изпълнява длъжността на шофьор,
невъзможност да се обслужва сам, причинени в резултат на нападение,
затворил се в себе си, станал раздразнителен и избухлив, изразяващо се в
нанасяне на удари в лицето на ищеца и извиване на главата му от страна на
ответника, на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата деликта –
16.05.2023 г., до окончателното й плащане; сумата от 230 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на нападение, изразяващо се в
нанасяне на удари в лицето на ищеца от страна на ответника, на 16.05.2023 г.,
от които 60 лв. – сторени разходи от ищеца за извършване на преглед в
********************* по Фактура № **********/17.05.2023 г., 20 лв. –
сторени разходи от ищеца за извършване на преглед в
********************** по Фактура № **********/07.06.2023 г., и 150 лв. –
сторени разходи за извършване на преглед в ********************** по
Фактура № **********/07.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 11.10.2024 г., до окончателното й
плащане; мораторна лихва в размер на 11,38 лв. върху главницата от 60 лв.,
начислена за периода от 17.05.2023 г. до 10.10.2024 г., мораторна лихва в
размер на 3,65 лв. върху главницата от 20 лв., начислена за периода от
07.06.2023 г. до 10.10.2024 г., и мораторна лихва в размер на 27,45 лв. върху
главницата от 150 лв., начислена за периода от 07.06.2023 г. до 10.10.2024 г.
1
Ищецът К. Г. М., ЕГН **********, поддържа, че на 16.05.2023 г. при
извършване на курс с камион ищецът пристига до крайния строителен обект в
ж.к. „*******“, където негов колега и ответник по делото му прави забележка,
че е закъснял. След размяна на коментари между страните ответникът е
нанесъл на ищеца четири удара с юмрук в областта на лицето – по носа и
дясната част на лицето. След получените удари на ищеца му е причерняло,
като от носа му е потекло кръв, и е приклекнал. Сочи, че ответникът го е
изправил с ръце и рязко му е дръпнал главата нагоре, в резултат на което
ищецът е изпитал силна болка във врата. Впоследствие ищецът се е отдалечил
от изкопа на строителния обект, отишъл до близкия магазин и е позвънял на
тел. 112, откъдето го насочили да посети **** за преглед. Ищецът поддържа,
че на в същия ден му били направени прегледи и изследвания в ****, като са
го освободили за домашно лечение. След напускане болничното заведение
ищецът сочи, че е посетил **** на МВР, където подал жалба срещу ответника
във връзка случилото се. Твърди, че му е издаден болничен лист за 14 дни,
като в този период му се прилошавало, гадело му се е, не е могъл да стои прав
и започнал да има проблеми с крака си – бил нестабилен при движение, влачел
си е крака. В тази връзка посетил невролог и специалист УНГ. При
извършеното разчитане на рентгеновата снимка на главата и лъчевата част на
носа били констатирани данни за предно коренчева увреда на нерви на врата, с
оглед което на 07.06.2023 г. ищецът постъпил за болнично лечение в болница
******* за 5-дневен период, през който бил под наблюдение и е имал
вливания чрез системи. Поддържа, че в резултат на нападението изпитвал
страх и паника за живота и здравето си, чувствал болки в областта на шийните
прешлени, срамувал се е, че е бил пребит пред колегите си, изптвал е страх да
не бъде уволнен от работодателя си поради непригодност да изпълнява
длъжността на шофьор, бил е в невъзможност да се обслужва сам, затворил се
в себе си, станал раздразнителен и избухлив. Заявява, че извън
неимуществените вреди е сторил разходи за извършени прегледи в
*********************, ********************** и
**********************, в общ размер на 230 лв., за които били издадени по
Фактура № **********/17.05.2023 г., Фактура № **********/07.06.2023 г. и
Фактура № **********/07.06.2023 г. Моли за уважаване на исковите
претенции с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Г. Е., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. С. К., с която се оспорват исковите
претенции по основание и по размер. Твърди, че на 16.05.2023 г. е възникнало
спречкване между страните –колеги шофьори на тежкотоварни камиони в
*********** във връзка закъснение на ищеца при изпълнение на работата. Не
оспорва, че се е ядосал поради забавяне от страна на ищеца, като след
разменени реплики между страните ищецът е нанесъл тежка обида на
ответника, казвайки му „***************“, при положение че майката на
последния наскоро е починала. В отговор на обидата ответникът се афектирал
и ударил с отворена длан ищеца в областта на лицето и носа няколко пъти. Не
оспорва, че ищецът е прокървял през носа и е получил оток по носа и лицето.
Оспорва да са налице други наранявания. Поддържа, че не е било причинено
2
увреждане на шийните прешлени, а същото се дължало на хронични
изменения, които не са свързани с настоящия случай. По образуваното НЧХД
№ 14160/2023 г. по описа на СРС, 16-и състав, била постановена присъда, с
която ответникът е бил признат за виновен в причиняване на лека телесна
повреда без разстройство на здравето по чл. 130, ал. 2 НК с пряк умисъл, като
при условията на чл. 78а, ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба. С присъдата ответникът е
бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Поддържа, че описаната в исковата молба симптоматика – силен световъртеж,
неврологични проблеми и др., се дължат на установени дегенеративни
изменения, несвързани с инцидента. Оспорва исковата претенция и по размер,
доколкото реално претърпените от ищеца вреди са минимални. Релевира
възражение за съпричиняване поради грубото провокиращо поведение на
ищеца – използване на крайно цинична обида, насочена към ответника, с
което е допринесъл за настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Г. Е., ЕГН **********, предявява
насрещна искова претенция срещу първоначалния ищец К. Г. М., ЕГН
**********, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане да
заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат извършена от ищеца обида касателно личността на ответника
на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на делитка –
16.05.2023 г., до окончателното й изплащане. С процесната цинична обида
„***************“, изречена публично, ищецът е засегнал честта и
достойнството на ответника, като му е причинил силно душевно страдание,
унижение и гняв. Обидата засягала паметта на наскоро починалата майка на
ответника, с оглед което ответникът изпитал огорчение, срам и емоционална
болка. Моли за уважаване на иска.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
За уважаване на предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените
вреди, техния вид и размер – имуществени / неимуществени вреди, за
неимуществените – тяхната продължителност и интензитет, настъпили в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в нанасяне на удари в лицето и извиване на главата му.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно
доказване. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и възражението за
съпричиняване, а именно – че ищецът е извършил действия, чрез които е
допринесъл за настъпване на вредосносния резултат. За уважаване на
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на
3
ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
За уважаване на насрещно предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52
ЗЗД: В тежест на ищеца по НИМ е да докаже, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет, настъпили в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в нанасяне на тежка обида. В тежест на ответника по НИМ и
при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се
предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника,
при условията на обратно пълно доказване. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
С влязла в сила присъда № 301 от 15.05.2024 г. е признат подсъдимия К.
Г. Е. - роден на ********* г. в гр. *****, с ЕГН ********** за виновен за това,
че на 16.05.2023 г., в гр. *****, ж.к. ******* 4, нанесъл удари с ръце по лицето
и носа на тъжителя К. Г. М., с което му причинил оток в областта на носа,
кръвоизлив от лявата ноздра, оток в дясната предушна област - лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платими в
полза на Държавата по сметка на СРС, като е оправдан по повдигнатото
обвинение за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, както и
за това да е извил рязко главата на К. М. нагоре и с това да му е причинил
коренчова увреда на нервите на врата. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и вината на дееца, защото именно те са
били предмет на изследване в това производство. Влязлата в сила присъда
изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните
последици от деянието. Ето защо, съдът е длъжен да приеме в настоящото
производство, че фактическият състав на иск по чл. 45 ЗЗД е осъществен по
описания в присъдата на наказателния съд начин.
Съгласно чл. 45 и чл. 52 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди,
които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че
ищецът е направил разходи в размер на 20 лева съгласно касов бон от
07.06.2023 г. и фактура от 07.06.2023 г., издадена от ******** ***** ****,
както и сумата в размер на 60 лева за преглед в ******************** на
17.05.2023 г. По делото не са представени доказателства да е заплатен разход
от 150 лева за допълнително почасово сестринско обслужване.
4
От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства/ свидетеля
М. Л. /, се установява, че в резултат от претърпените травми, ищецът не е
работил един месец, а Г. М. - баща на ищеца установява, че последният бил
депресиран, будел се нощно време, бил в болница за 5 дни, защото имал
главоболие и забавени движения, както и отсъствал от работа, като
болничният му бил 25 дни, след което се възстановил напълно. В посочените
части, показанията на свидетелите, преценени по реда на чл. 172 ГПК следва
да бъдат кредитирани като последователни и логични.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост от съда, като съобразно разясненията
дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. Съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства и гласни такива сочат, че сумата
от 1 000 лв. се явява адекватна на установените увреждания, възрастта на
пострадалия, периода на възстановяване - около един месец, както и
интензитета на търпените болки - болките и страдания от увреждането.
Всичко установено по-горе, в това число и възрастта на ищеца води до извода,
че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и
увреждания, с оглед и трайността им, е в размер на сумата от 1 000 лв. За
определяне на този размер съдът съобрази освен гореизложеното, така и
икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент -
увреждането на дата 16.05.2023 г.
По възражението за съпричиняване от ответника Е.:
Последователно се приема в практиката на Върховния касационен съд
по Решение № 46 от 19.05.2022г. по т.д. №408/2021г. на І т.о., Решение №7 от
09.03.2022г. по гр.д. №2000/2021г. на III г.о. и др., че влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е
извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен - това разпорежда
чл. 300 ГПК. Присъдата обаче не ограничава възможността в гражданския
процес да бъде доказвано наличие на поведение на пострадалия, с което е
допринесъл за настъпване на вредите по чл. 51, ал.2 ЗЗД ( Така Решение №
431 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 2452/2023 г. на ВКС). В случая ответникът
твърди, че ищецът го е напсувал с думите: „***************“, което
ответникът възприел като тежка обида, тъй като наскоро бил загубил майка
си, в резултат на което ответника изгубил контрол и ударил ищеца. От разпита
на свидетеля Е.а – съпруга на ответника, се установява, че знае от съпруга си,
че в деня на инцидента при слизането на К. М. от камиона, съпругът й казал
на М.: „*************************** и М. отвърнал:
************************, ***************“. Заради загубата на майка му,
тази псувня го е накарала да прояви агресия към М.. Тази история я знае от
5
съпруга, който я разказал веднага като се прибрал. При преценка на
показанията на свидетелят Е.а по реда на чл. 172 ГПК, съдът съобрази, че
същата не е била пряк очевидец на инцидента, а преразказва версията на
съпруга си. Ето защо, показанията на съпругата по отношение на обидния
израз не следва да бъдат кредитирани от съда като достоверни и не биха могли
да изградят сигурно убеждение у съда, че са се осъществили, както заявява
свидетеля. Не са събрани други доказателства, които да установят твърдяното
от Е.. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките от
фактическият състав на деликтната отговорност и следва да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева,
като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 8 000лева.
По отношение на имуществените вреди, подлежат на обезщетяване такива в
общ размер на 80 лева, а сумата от 150 лева подлежат на отхвърляне, тъй като
не е доказано,че са извършени.
По исковите претенции по чл. 86 ЗЗД, съдът намира, че същите са
установени по своето основание – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а по размер съгласно чл.
162 ГПК и с помощта на интернет калкулатор възлизат на 189,99 лева за
периода от 16.05.2023 г. до 10.10.2024 г. върху уважената част по иска за
неимуществени вреди, както и 11,38 лева за периода от 17.05.2023 г. до
10.10.2024 г. върху сторените разноски от 60 лева за преглед в
********************, както и 3,65 лева за периода от 07.06.2023 г. до
10.10.2024 г. върху сторените разноски от 20 лева за преглед. В останалата
част исковата претенция за разликата наз 189,99 лева до пълния предявен
размер от 1522,91 лева, като акцесорна такава, предвид изхода по главния иск,
подлежи на отхвърляне.
По насрещния иск, предявен по реда на чл. 211 ГПК с правно основание
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 85 от 23.03.2012 по гр. д. № 1486/2011 на ВКС, решение № 12 от
06.02.2013 г., както и решение от 20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 на ВКС,
ищецът по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да посочи от кои конкретни изрази
и действия на ответника е засегнат. В разглеждания случай, ищецът Е. е
предявил насрещен иск срещу К. М. за обезщетение за неимуществени вреди
от обида, нанесена от К. М. на Е. с израза: „***************“ на 16.05.2023 г.,
от която ищецът по насрещния иск твърди, че е бил тежко засегнат, тъй като
обидата засягала паметта на наскоро починалата му майка. От преценката на
събраните по делото доказателства обаче не се установява К. М. да е изрекъл
този израз. Разпитаният по делото свидетел М. Л. не е видял как Е. удря М.,
тъй като бил в камиона отзад. Бащата на К. М. също не е присъствал на
инцидента. Както вече бе посочено по-горе, съдът не кредитира показанията
на свидетеля Е.а по отношение на обидния израз, доколкото същата не е била
пряк очевидец на инцидента, а преразказва версията на съпруга си. Не могат
да бъдат ценени дадените свидетелски показания по наказателното дело, тъй
като правната теория и съдебната практика еднозначно приема, че
свидетелски показания, дадени по друго дело, не могат да се ползват по
делото, по което не са дадени, тъй като това би нарушило изискването за
6
непосредственост. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. При липсата на
една от кумулативно изискуемите предпоставки, то обсъждането на
останалите предпоставки е безпредметно, доколкото дори и при тяхното
наличие искът би бил неоснователен. Ето защо, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 248,72 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът и ищец по насрещния иск претендира адвокатско възнаграждение
в размер на 1550 лева. Направеното възражение за прекомерност е
основателно до сумата от 1300 лева съгласно Наредбата за размерите на
адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно изхода на делото,
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1030, 60 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. Е., ЕГН ********** да заплати на К. Г. М., ЕГН
********** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 1 000 лева
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от деликт, осъществен от К. Г. Е. чрез нанасяне на удари с ръце в
лицето и носа на К. Г. М. на 16.05.2023 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
сумата от 189,99 лева ( сто осемдесет и девет лева и 99 стотинки) за периода
от 16.05.2023 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба -11.10.2024 г. до окончателното й
плащане, както и на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в
размер на 60 лв. (шестдесет лева), представляващо сторени разходи от ищеца
за извършване на преглед в ********************* по Фактура №
**********/17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
11.10.2024г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
сумата от 11,38 лева (единадесет лева и 38 стотинки) за периода от 17.05.2023
г. до 10.10.2024 г., както и на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за
имуществени вреди в размер на 20 лв. ( двадесет лева) – сторени разходи от
ищеца за извършване на преглед в ********************** по Фактура №
**********/07.06.2023 г., ведно със законната лихва от 11.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
сумата от 3,65 лева ( три лева и 65 стотинки) за периода от 07.06.2023 г. до
10.10.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважената част от 1 000 лв. до пълния предявен размер
7
от 8 000 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за разликата над 189,99 лева до пълния предявен
размер на 1522,91 лв. за периода от 17.05.2023 г. до 10.10.2024 г., както и иска
за 150 лв. – сторени разходи за извършване на преглед в
********************** по Фактура № **********/07.06.2023 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 27,45 лв.,
начислена за периода от 07.06.2023 г. до 10.10.2024 г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от К. Г. Е.,
ЕГН ********** да бъде осъден К. Г. М., ЕГН ********** да заплати на К. Г.
Е. сумата от 1 000 лева (хиляда лева) – обезщетение за неимуществени вреди
от деликт, осъществен от К. Г. М. чрез изричане по отношение на К. Г. Е. на
обиден израз: „***************“ на 16.05.2023 г., ведно със законна лихва от
тази дата до окончателното изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Е., ЕГН ********** да заплати на К. Г. М., ЕГН
********** сумата от 248,72 лева (двеста четиридесет и осем лева и 72
стотинки) – адвокатско възнаграждение пред СРС.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН ********** да заплати на К. Г. Е., ЕГН
********** сумата в размер на 1030,60 лева (хиляда и тридесет лева и 60
стотинки) - адвокатско възнаграждение пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8