Решение по дело №1461/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 243
Дата: 17 април 2024 г. (в сила от 25 април 2024 г.)
Съдия: Величка Маринкова
Дело: 20241100201461
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова

Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело
№ 20241100201461 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
НЕ ПРИЕМА за изпълнение на основание чл.30, ал.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС)
РЕШЕНИЕ №BHSO/623220006220/2022 от 25.01.2023 г., влязло в сила на
28.03.2023 г., издадено от несъдебен орган на Република Австрия, за налагане
на финансова санкция на Н. С., роден на **** г., в гр.Белград, Република
Сърбия, притежаващ личен паспорт №****, издаден на **** г. от МВР-
Република Сърбия в качеството му на управител на дружество Д.Е.Л. ОДД, с
което на Н. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 120
евро за това, че в качеството си на носещи отговорност за юридическо лице,
което е собственик на превозното средство / ремарке/ е пропуснал да съобщи
в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне на
информация за водача на превозното средство кой (име и точен адрес) е
1
управлявал, съответно кой е паркирал превозно средство с регистрационен
номер: **** (BG) на 17.03.2022, в 09:42 ч. в населено място: Gemeindegebiet
Paldau, auf der L216, Hohe Stratienkilometer 4,405, Ortsgebiet Paldau,
Fahrtrichtung Leibnitz (АВСТРИЯ), съставляващо нарушение на § 103 Abs. 2
KFG 1967, и § 134Abs. 1 KFG 1967, както и сумата от 5 евро, съставляваща
разходите по съдебното и административно производство, довели до
постановяване на осъдително решение спрямо С. или общо финансова
парична санкция в размер на 125 евро, с левова равностойност по фиксинга
на БНБ към датата на влизане в сила на решението- 234,96 /двеста тридесет и
четири лева и 96 ст./ лв.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7–
дневен срок от днес.

Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за
решението, а копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.

За решението да се уведоми и съответния изпълнителен орган.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните органи на Република Австрия въз
основа на удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, въз основа решение
№BHSO/623220006220/2022 от 25.01.2023 г., влязло в сила на 28.03.2023 г., издадено от
несъдебен орган на Република Австрия, за налагане на финансова санкция на Н.С., роден на
**** г., в гр.Белград, Република Сърбия, притежаващ личен паспорт №****, издаден на ****
г. от МВР- Република Сърбия в качеството му на управител на дружество Д.Е.Л. ОДД, с
което на Н.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 120 евро за това, че
в качеството си на носещи отговорност за юридическо лице, което е собственик на
превозното средство / ремарке/ е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от
връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство
кой (име и точен адрес) е управлявал, съответно кой е паркирал превозно средство с
регистрационен номер: **** (BG) на 17.03.2022, в 09:42 ч. в населено място: Gemeindegebiet
Paldau, auf der L216, Hohe Stratienkilometer 4,405, Ortsgebiet Paldau, Fahrtrichtung Leibnitz
(АВСТРИЯ), съставляващо нарушение на § 103 Abs. 2 KFG 1967, и § 134Abs. 1 KFG 1967,
както и сумата от 5 евро, съставляваща разходите по съдебното и административно
производство, довели до постановяване на осъдително решение спрямо С. или общо
финансова парична санкция в размер на 125 евро.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП поддържа
становище, че са налице всички основания за признаване и приемане за изпълнение на
решението на австрийските власти.
Упълномощеният защитник на наказаното лице- адв.В.И. изразява становище, че с
оглед липсата на каквато и да е било връзка на лицето с българската държава, решението не
следва да бъде прието за изпълнение.
Осъденото лице Н.С. редовно уведомен, чрез своя защитник, не се явява и не взима
становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на
страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Осъденият Н.С. е роден на **** г., в гр.Белград, Република Сърбия, притежаващ личен
паспорт №****, издаден на **** г. от МВР- Република Сърбия, гражданин на Република
Сърбия. Видно от наличните по делото справки, включително, той няма никаква връзка с
територията на Република България, освен подписан граждански договор за управление с
дружество Д.Е.Л. ОДД, от който обаче е видно, че същият е приел да бъде управител на
въпросното дружество безплатно- т.е. без да получава възнаграждение за това. Не се
установява наказаното лице С. да има някаква друга дейност на територията на Р България-
бизнес, от който да получава средства, месторабота по трудов договор; МПС, регистрирано
на територията на Р България; имот на територията на Р България; да има роднини тук или
да пребивава фактически на определен адрес на територията на страната ни. Нещо повече-
не се установява същият изобщо да е регистриран да е преминавал през границите на
страната от 2014 г. до този момент.
Същевременно и спрямо него е постъпило от австрийските власти за приемане и
признаване на решение, с което му е наложена финансова санкция за нарушение свързано с
нарушаване на правилата за движението пътищата на територията на Република Австрия,
като в рамките на производството пред австрийските власти, С. е посочил като адрес, на
който може да бъде намерен, адрес на територията на гр.София, който адрес се установява,
че е такъв по седалището на дружеството, на което той е приел да бъде управител без
1
възнаграждение. Именно и на този адрес С. е бил призован и съответно установен, чрез
служител на дружеството, който е посочил, че лицето е в Република Сърбия и няма
информация, кога ще дойде в Република България, но същият не пребивава на този адрес,
нито се установява да има обичайно местоживеене на територията на Република България,
предвид липсата на регистрирани негови влизания през границата на страната от 2014 г. до
този момент.
Същевременно обаче и видно от приложеното удостоверение издадено въз основа на
решението на австрийските власти, С. е наказан- т.е. наложена му е финансова санкция в
качеството му на физическо лице- т.е. в лично качество, макар и като управител на
дружеството, което означава, че в случая финансовата санкция е спрямо физическото лице
управител на дружеството, а не спрямо самото дружество.
С оглед на това и без изобщо да коментира решението на австрийските власти
настоящият състав на съда прие, че в случая не са налице, визираните в чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на решението на
чуждите компетентни органи- лицето, срещу което е постановено решението да притежава
имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на Р България.
При липсата на каквато и да е обвързаност на наказаното лице с територията на Р
България, освен чисто формалната такава с дружество Д.Е.Л. ОДД, на което С. е
безвъзмезден управител, без да се установява лицето да има някаква друга връзка с това
дружество или с конкретен адрес на територията на Република България и без да са налице
каквито и да е било възможности за предприемане на принудително изпълнение спрямо
това лице или негово имущество в страната (поради липса на такова) и по аргумент от
цитираната разпоредба, съдът прие, че следва да не приеме за изпълнение решението на
австрийските власти.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
2