№ 287
гр. Стара Загора, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202283 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-002550
от 12.08.2021 година на началника група при сектор ПП при
ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени.
Мотивира се с обстоятелството, че не е извършил
административно нарушение.
В с.з. лично поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна. Претендира и за
разноски.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите ,
писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че жалбоподателят М.М. на 05.08.2021
година около 17.45 часа в град Стара Загора на бул. „ Ал.
Батенберг ” до № 51 в посока север- юг управлява
собственото си МПС „ Рено Клио“ с рег. № СТ 6570 РМ без
СУМПС – лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца с наказателно постановление № 19-1228-
001793/15.08.2019 г., връчено на 16.12.2019 г., обжалвано и
потвърдено за периода 31.03.2021 г. – 30.09.2021 г..
Управляваното МПС не е представено за ГТП за 2021 г.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Т. Т. / актосъставител/,наказателно
постановление № 19-1228-001793/15.08.2019 г., СР по
АНД60/20 г. по описа на рС град Стара Загора.
Не се събраха доказателства, които да опровергават
фактическата обстановка и въз основа на посочените по-горе
доказателствени средства съдът я възприема безрезервно за
безспорно доказана.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел, че е нарушен
чл. 150 А, ал. 1 ЗДП и чл. 147, ал. 1 ЗДП и съответно на
основание чл. 177, ал. 1 т.1 ЗДП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 200 лева и чл. чл. 181 т. 1 ЗДП –
Глоба в размер на 50 лева.
ЗА нарушението по чл. 150 А, ал. 1 ЗДП.
Обстоятелствената част на наказателно постановление,
потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с писмени и
3
гласни доказателствени средства дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят М. като водач на МПС е
управлявал същото след като СУМПС е било отнето по
административен ред за изтърпяване на наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС от което следват
изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят М. като водач на МПС чрез действия е
осъществил деяние.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 150 А,
ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление
относно безопасността на движение при управление на
МПС.
Деянието с нормата на чл. 177 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им. Той е знаел и
съзнавал, че изтърпява наказание лишаване от право да
управлява МПС / наказателното постановление му е
връчено лично, лично му е връчено СР, с което е
потвърдено н.п./, но въпреки , че е съзнавал всички
обективни признаци от състава на нарушението
забраняващи му да управлява МПС той е управлявал.
Следователно жалбоподателят М. с деянието си е
4
извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл.150 А,
ал. 1 ЗДП .
Неоснователни са възраженията, че наказателно
постановление № 19-1228-001793/15.08.2019 г.е неправилно
и е направил искане за възобновяване.
Наказателното постановление е потвърдено със СР по
АНД № 60/20 г.по описа на РС град Стара Загора и същото
поражда правни последици включително и в частта на
наложеното наказание.Молбата за възобновяване не спира
изпълнението, още повече, че няма данни да е уважена.
Извършеното административно нарушение е в срока на
изтърпяване на наложеното наказание по административен
ред с цитираното наказателно постановление – 05.08.2021 г.
попада в периода 31.03.-30.09.2021 г., поради което и тези
възражения се явяват неоснователни.
Неуместни и неоснователни са възраженията за
предходните наложени наказания – лишаване от право да
управлява МПС. Същите са налагани с влязла в сила
административни и съдебни актове, поради което подлежат
единствено на изпълнение , а не на коментар.
5
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
квалифицирал деянието като административно нарушение.
Наложеното административно наказание по чл. 177, ал.
1 т. 1 ЗДП ГЛОБА в размер на 200 лева е правилно
индивидуализирано.Без да са налице смекчаващи вината
обстоятелства са налице отегчаващи такива –
жалбоподателят е системен нарушител на ЗДП / Справка,
наказателни постановления, СР/, извършеното деяние е с
висока степен на обществена опасност и засяга безопасността
на движението.
Следователно наложеното наказание съответства на
извършеното нарушение и целите на чл. 12 ЗАНН, поради
което няма основание за изменение чрез намаляване.
ЗА нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДП.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението си за
представяне на автомобила на ГТП от което следват изводи в
няколко насоки :
6
Жалбоподателят М. като водач на МПС чрез бездействия
е осъществил деяние.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 147,
ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление
относно безопасността на движение при управление на
МПС.
Деянието с нормата на чл. 181 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици
и е искал настъпването им. Той е знаел и съзнавал, че
автомобилът следва да премине ГТП , че го управлява без
необходимия ГТП т.е. съзнавал е всички обективни
признаци от състава на нарушението.
Следователно жалбоподателят М. с деянието си е
извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и
субективни признаци от състава на нарушението по чл.147,
ал. 1 ЗДП .
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
7
квалифицирал деянието като административно нарушение.
Наложеното административно наказание по чл. 181 т.1
ЗДП ГЛОБА в размер на 50 лева е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Правилно и законосъобразно на основание чл. 18 ЗАНН
е постановено да се изтърпят отделно наложените наказания.
Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното
постановление е посочена заповедта и номера, с която
Началника на ПП Стара Загора при ОД на МВР град Стара
Загора е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи
да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото из цяло отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН,деянието е конкретизирано по време, място и начин на
8
извършването му и е посочена съответната правна
квалификация.
По изложените съображения наказателното
постановление следва да се потвърди, което прави жалбата
неоснователна.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр.
с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото в полза на въззиваемата страна следва да се определят
и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-
002550 от 12.08.2021 година на началника група при сектор
ПП при ОД на МВР град Стара Загора, с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и
ГЛОБА в размер на 50 лева на М. ИВ. М. от град Стара
Загора,ул. „ МГ ” № *, вход А, етаж 2, ЕГН – ********** .
ОСЪЖДА М. ИВ. М. от град Стара Загора,ул. „ МГ ” № *,
вход А, етаж 2, ЕГН – ********** да заплати на ОДМВР град
Стара Загора направените по делото разноски в размер на 90
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10