РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Силистра, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100199 по описа за 2025 година
Ищецът „А. Ф. К.“ ЕООД твърди, че се намирал в договорни отношения с ответника,
възникнали на основание договор за пренаемане на земеделска земя от 20.07.2024 г., по
силата на който ищецът в качеството на пренаемодател отдал за временно и възмездно
ползване на ответника в качеството му на пренаемател описаните в договора земеделски
земи с обща площ от 64,392 дка за срок от една стопанска година (от 01.10.2024 г. до
30.09.2025 г.) срещу пренаемна цена в размер на 3950,77 евро. Цената следвало да бъде
заплатена в срок до 31.07.2024 г., но въпреки изтичането на падежа към настоящия момент
останала неиздължена част от нея в размер на 658,56 евро. Поради изложените причини
ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочената сума
заедно с неустойка за забава по чл. 18, ал. 1 от договора за пренаемане за периода от
01.08.2024 г. до 28.11.2024 г. в размер на 4,58 евро, както и законна лихва върху главницата
от 28.11.2024 г. до окончателното плащане, за които суми се снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 2017 по описа на СРС за 2024 г. Претендира разноските, сторени в
настоящото производство, както и в заповедното такова.
Ответникът „Р. – М.“ ООД оспорва иска и моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Твърди, че заплатил наемната цена през м. ноември 2024 г., като
същевременно заявява, че владението над имотите му било предадено не от началото на
стопанската година, а от 01.12.2024 г. Позовава се на обстоятелството, че споразумението по
чл. 37в ЗСПЗЗ за орната земя в землището на с. Б., чрез което земите, предмет на процесния
договор за пренаемане, му били предоставени за обработка, било подписано на 13.12.2024 г.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 27.11.2024 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 968 от 02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2017 по
описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който те са посочени в исковата молба.
Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение на длъжника, в
резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково
производство.
От представен по делото договор за пренаемане на земеделска земя от 20.07.2024 г. е
видно, че страните встъпили в договорни правоотношения, по силата на които ищецът в
качеството на пренаемодател се задължил да предостави за временно и възмездно ползване
на ответника в качеството му на пренаемател описаната в договора земеделска земя с обща
площ от 64,392 дка за срок от една година срещу годишна наемна цена в общ размер от
3950,77 лв., платима до 31.07.2024 г. С оглед на сключения договор в тежест на
пренаемателя възникнало задължението за заплати уговорената наемна цена; съдът не
споделя възраженията на ответника, че не той дължи същата в пълен размер поради
получаване владението върху наетите имоти на по - късен етап, т.е. след започването на
стопанската година, тъй като в чл. 3 от договора той е удостоверил, че към датата на
неговото подписване вече е бил въведен във владение на същите. Обстоятелството, че
пренаемателят участвал с тези имоти с споразумение по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ и че същото
било подписано едва през м. декември 2024 г., не рефлектира върху задължението му за
плащане на наем, тъй като изискуемостта на последното не е обвързана от осъществяването
на допълнителни обстоятелства, при това независещи от неговия съконтрахент, които нямат
отношение към основното му задължение да предостави владението над имотите, предмет
на договора.
От представено извлечение от сметката на ответника става ясно, че на 14.11.2024 г.
той е превел на ищцовото дружество сумата от 7267,04 лв. с посочено при превода
основание: „рента проформа фактура ********** от 19.07.2024 г.“. Ищецът не взема
отношение по така представеното доказателство и не изтъква наличието на друго наемно
или арендно правоотношение между страните, послужило като основание за плащането,
поради което съдът приема, че преводът касае именно задълженията му по процесния
договор. В чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че при забава на пренаемно плащане
пренаемателят дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на 0,1 % на ден върху
дължимата сума до окончателното плащане, което обезщетение за периода от 01.08.2024 г.
до 24.11.2024 г. възлиза на сумата от 458,29 евро (896,33 лв.). Чл. 72, ал. 2 ЗЗД гласи, че
когато изпълнението (плащането) не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Казаното сочи, че с извършеният от длъжника превод от 7267,04 лв. най – напред се е
2
погасила натрупаната неустойка от 896,33 лв., а с остатъка от 6370,71 лв. – наемната цена до
сумата от 1356,32 лв. (693,47 евро). Тъй като претенцията за дължимата главница е в по –
нисък размер, предявеният иск за съществуването на това вземане следва да се уважи
изцяло, ведно с неустойка за забава върху оставащата сума според исковата молба – 658,56
евро, за периода от 25.11.2024 г. до 28.11.2024 г. в размер на 2,63 евро, като за горницата над
тази сума, както и за периода от 01.08.2024 г. до 24.11.2024 г. акцесорната претенция следва
да се остави без уважение. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се признае и вземането
на ищеца за законна лихва върху главницата от 29.11.2024 г. до окончателното плащане.
Поради уважаването на исковете основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД ответникът следва да
възстанови на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 25,76 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
заповедното производство в размер на 25,76 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Р. – М.“ ООД с ЕИК ......... и адрес на
управление: с. Б., общ. С., ул. „К.“ № ........, представлявано от Б. С. В., дължи на „А. Ф. К.“
ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. П., бул. „Д.“ № ....., представлявано от Г. Б. Р.,
сумата от 658,56 евро (шестстотин петдесет и осем евро и 56 евроцента), представляваща
наемна цена по договор за пренаемане на земеделска земя от 20.07.2024 г. за стопанската
2024/2025 г., неустойка за забава за периода от 25.11.2024 г. до 28.11.2024 г. в размер на 2,63
евро (две евро и 63 евроцента), както и законна лихва върху главницата от 29.11.2024 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване
вземането на ищеца за неустойка за забава за сумата над 2,63 евро и за периода от 01.08.2024
г. до 24.11.2024 г.
За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2017
по описа на СРС за 2024 г.
ОСЪЖДА „Р. – М.“ ООД с ЕИК ........ и адрес на управление: с. Б., общ. С., ул. „К.“ №
......, представлявано от Б. С. В., да заплати на „А. Ф. К.“ ЕООД с ЕИК ........ и адрес на
управление: гр. П., бул. „Д.“ № ....., представлявано от Г. Б. Р., направените по делото
разноски в размер на 25,76 лв. (двадесет и пет лв. и 76 ст.) за държавна такса и 100 лв. (сто
лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в
размер на 25,76 лв. (двадесет и пет лв. и 76 ст.) за държавна такса и 50 лв. (петдесет лв.) за
юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4