Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 14.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП
като
разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КАНД №141 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба на „С.Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, депозирана
чрез адвокат И.Г. при АК град Шумен, срещу Решение №260020/18.03.2021 г. на
Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД №31/2021 г. по описа на съда.
Касаторът навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на санкционното производство, изразяващи се в липса на
представителна власт на лицето, на което са връчени АУАН и НП, както и
непосочване на елементи от фактическия състав на процесното нарушение. Излага и
аргументи, че неправилно е санкциониран по реда на чл.96г ал.1 от ЗАвтП. По
тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него постановление, като претендира и присъждане на разноски.
Ответната страна ИА „Автомобилна администрация“ - РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител. Депозиран е
писмен отговор от П.Ц., в
качеството му на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, в който
поддържа становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба
за допустима и основателна, поради което предлага Решението на РС град Нови
пазар да бъде отменено и съответно отменено и процесното НП.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна по следните съображения:
Спор по фактите няма между страните. Спорът е по тълкуване и приложение
на процесуалния и материалния закон.
Правилно е установената от съда фактическа обстановка, а именно, че при
извършена комплексна проверка на транспортната документация за спазване на
нормативните изисквания за извършване на транспортна дейност на касатора, е
установено, че дружеството на 12.02.2020 г. в качеството му на превозвач -
притежаващо лиценз на Общността за извършване на превоз на товари, е допуснало
до управление на товарен автомобил марка „Даф“ /кат. N3/, с рег. №Н7687ВТХ, с
който е извършен международен превоз на товари, видно от информация от
дигитална карта на водача и СМР от 12.02.2020 г., с водач А.А.Р., който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, уредени в чл.7а ал.2 пр.3
от ЗАвтП, а именно водачът е без издадено удостоверение за психологическа
годност към 14.09.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за
това органи и в хода на административнонаказателното производство, не е било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна
на НП. Съдебният състав приел за безспорно установено описаното в акта и в
постановлението неизпълнение, поради което потвърдил атакуваното пред него НП.
Настоящата касационна инстанция намира, че при
правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е извел правни изводи
в съответствие с процесуалния и материалния закон. В тази връзка настоящата
касационна инстанция споделя изцяло изводите на РС, че АУАН и НП са връчени на
лице, което е представлявало дружеството по силата на приложеното пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 30.11.2017 г. По силата на същото управителят
на дружеството е упълномощил лицето Х.Т.да представлява дружеството пред всички
контролни органи. Липсата на изрично посочване „и да получава АУАН и НП“ по
никакъв начин не води до липса на представителна власт пред контролния орган.
Правилно решаващият съд е посочил, че правата не са изброени изчерпателно,
поради което не е допуснато нарушение при връчване на АУАН и на НП.
Не са налице и сочените от касатора
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неизпълнението, вменено на юридическото
лице – превозвач е изписано пределно ясно от обективна страна, като са
индивидуализирани обстоятелствата по осъществяването му. Пределно ясно
актосъставителят и наказващият орган са конкретизирали формата, под която е
реализирана простъпката, а именно чрез допускането до осъществяване на
международен превоз на товари от водач, непритежаващ удостоверение за
психологическа годност, каквото ЗАвтП изисква. Така описаното деяние представлява
нарушение по смисъла на чл.96г ал.1 предл. 2 от ЗАвтП – това е и санкционният
състав по реда на който е била ангажирана отговорността на юридическото лице,
което е успяло да разбере какво неизпълнение му се вменява. Установяването на
психологическата годност на водач се извършва чрез издаване на посоченото Удостоверение
за психологическа годност. В тази връзка напълно законосъобразно дружеството е
санкционирано по реда на чл.96г ал.1 от ЗАвтП. Касаторът не е санкциониран за
нарушение по някои от наредбите, към които препраща чл.7а от ЗАвтП, а за това,
че в качеството му на превозвач - притежаващо лиценз на Общността за извършване
на превоз на товари, е допуснал до управление на товарен автомобил, с който е
извършен международен превоз на товари, водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като е без издадено удостоверение
за психологическа годност към 14.09.2020 г. Следва да се отбележи също, че в
случая не се ангажира отговорността на физическото лице – водач, а на
превозвачът, допуснал неправомерното поведение.
Споделят се и мотивите на съда относно
законосъобразността на НП и по същество. Жалбоподателят е превозвач по смисъла
на ЗАвтП – пар.1 т.5 от ДР и притежава съответния лиценз на Общността за
международен обществен превоз на товари. Установява се също, че юридическото
лице – превозвач е осъществил международен превоз на товари с товарния
автомобил, индивидуализиран в акта и в обстоятелствената част на НП, както и
това, че с него на 12.02.2020 г. е извършен обществен международен превоз на
товари. Осъществяването на превоза е доказано от приложените по делото и
упоменати от АНО документи – информация от дигиталната карта на водача и CMR от 12.02.2020 г. Именно в качеството си на превозвач
касаторът е бил длъжен да съблюдава императивните изисквания на ЗАвтП, в
частност на изискването за извършване на превоза само от водачи, които
отговарят на изискването за психологическа годност. Действително, процедурата
за снабдяването с удостоверение за психологическа годност е детайлно разписана
в Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания (наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП), която е и индивидуализирания
от АНО подзаконов нормативен акт, издаден именно въз основа на чл.7а ал.2 от
ЗАвтП в приложимата му редакция. В случая непосочването на конкретен текст от
наредбата не съставлява отменително основание, доколкото изискването за
извършване на превоз единствено от водачи, отговарящи на условията за психологическа
годност, е закрепено изрично в чл.7а ал.2 от ЗАвтП, като приложеният административнонаказателен
състав санкционира именно неговото неизпълнение. Следователно при
констатираната липса на валидно удостоверение за психологическа годност на
водача и допуснатото извършване на превоза на товари от негова страна, се
налага извод, че са били налице условията за ангажиране на отговорността на
касатора по реда на чл.96г ал.1 предл. 2 от ЗАвП. До
аналогичен правилен и законосъобразен извод е достигнал и районният съд.
Неоснователно е твърдението на касатора, че
нарушението, описано както в АУАН, така и в издаденото НП, не съдържа елементи
на целия фактическа състав. Както бе посочено по-горе касаторът е регистриран
превозвач по силата на пар.1 т.5 от ДР на ЗАвтП и като такъв извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следователно законосъобразно
ме у ангажирана отговорността по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвтП, тъй като е
допуснал водач, който не отговаря на изискванията, определени с този закон, да
управлява превозно средство за обществен превоз на товари.
В обобщение на изложеното, касационната
инстанция намира, че решаващият съд, като е потвърдил НП, е постановил решение
в съответствие на процесуалния и материалния закон, поради което касационната
жалба се явява неоснователна. Атакуваното Решение на РС град Нови пазар, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, направеното
искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай от страна на АНО
е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба от директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, в което са изложени доводи за неоснователност на
оспорването. Липсват обаче доказателства за осъществено процесуално
представителство от страна на юрисконсулт на наказващия орган, поради което по
аргумент от чл.63 ал.5 от ЗАНН разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260020/18.03.2021 г. на Районен съд град Нови
пазар, постановено по АНД №31/2021 г. по описа на същия съда.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
14.06.2021г.