Решение по дело №316/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 352
Дата: 16 юни 2023 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20231200500316
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Благоевград, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20231200500316 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивна жалба с вх. № 500275/30.01.2023 г. е подадена от Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. ***“ № 5, чрез особен представител адв. Л. Б. К., със съдебен адрес гр. Р. против
Решение № 500073/21.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1205/2019 г. по описа на РС – Р..
Обжалвано е решение, с което Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***“ № 5 е осъден да
заплати на „***“ - АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление - град София, район „***
№ 260, представлявано заедно от изпълнителния директор Д.Б.Ш. и прокуриста М.В.
(правоприемник на „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
“***, представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш. и М.В.) сумата от 2 535,02 лв. (две
хиляди петстотин тридесет и пет лева и две стотинки), дължима по договор за издаване на
международна кредитна карта от 22.08.2016 г„ от която 2 041,69 лв. (две хиляди и
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 29.10.2019 г., 452,94 лв.
(четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за
периода от 30.01.2019 г. - 28.10.2019 г. и 40,39 лв. (четиридесет лева и тридесет и девет
стотинки) - такси за периода от 30.01.2019 г. – 28.10.2019г.
Със същото решение ответника е осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски по делото.
В подадената въззивна жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано,
1
неправилно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.
В с.з. за въззивника се явява особен представител.
В с.з. въззиваемия, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Препраща и към правните изводи, тъй като счита същите за правилни и
законосъобразни.
С оглед разпределение на доказателствената тежест, за да докаже предявения иск, ищецът
следва по пътя на пълното и главно доказване да установи,че : страните се намират във
валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено
задължение, което не е изпълнил. Ищецът следва да докаже също така, че се явява изправна
страна по сключения договор, т.е., че е изпълнил поетите задължения качествено и в срок.
При установяване на горните обстоятелства, ответникът от своя страна е длъжен да
установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на уговореното и дължимото.
Облигационното правоотношение между страните произтича от Договор за издаване на
международна кредитна карта от 22.08.2016 г., с който е предоставен на ответника кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 2 300,00 лв., който кредит Картодържателя
усвоява чрез издадената му кредитна карта по начините, уговорени в Условията към
рамковия договор за издаване и използване на международни кредитни карти на Банката.
Получаването на кредитната карта опосредстваща отдалечения достъп до предоставения му
от Банката заемен финансов ресурс е потвърдено от Г., което се потвърждава и от
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Отделно се
установява в процеса, че в периода на действие на процесния договор, въззивника е
извършвал плащания, с които е погасяван част от кредита.
2
Договора, сключен между страните не е недействителен, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и няма неравноправни клаузи с оглед
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е налице информация за годишния процент на
разходите по договора и начина на изчисляването му.
Решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Въведените във въззивната жалба
оплаквания, не са подкрепени с каквито и да било доказателства и като неоснователни не се
възприемат от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира, че първостепенния съд е
изяснил правилно фактите и обстоятелствата, касаещи този спор. Събрал е достатъчно
относими и допустими доказателства. Споделят се изцяло изложените от районния съд
фактически и правни съображения по този спор и направените фактически и правни изводи
в тази връзка, които са обосновани,законосъобразни и съобразени с трайно установената
съдебна практика. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззиваемата
страна се дължат сторените пред въззивния съд разноски в размер на 553,50 лв. за заплатен
депозит за особен представител.
Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500073/21.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1205/2019 г. по
описа на РС – Р..
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***“ № 5 да заплати на „***” - АД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление - град София, район „*** № 260, представлявано
заедно от изпълнителния директор Д.Б.Ш. и прокуриста М.В. (правоприемник на „***” АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “***, представлявано от
Изпълнителните директори Д.Ш. и М.В.) сумата от 553,50 лв. заплатен депозит за особен
представител.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БлОС сумата в размер на
100, 00 лева – дължима д. т. за въззивното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Л. К. сумата от 553,50 лв. - внесено от въззиваемата страна
„***” - АД, ЕИК *** възнаграждение за особен представител на въззивника - Р. И. Г. с ЕГН
**********, като за целта се изпрати препис – извлечение от разпореденото с това решение
на главния счетоводител на съда.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4