Решение по дело №10107/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2023 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20237060710107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№119

гр. Велико Търново, 26.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети май  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА                                                                                                                     ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С. И.,   разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10107/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по  касационна жалба на НАЧАЛНИК ОТДЕЛ ОПЕРАТИВНИ. ДЕЙНОСТИ В. ТЪРНОВО В ГД ФК ПРИ ЦУ НА НАП- В. Търново, пл. Център 2 против Решение № 16/27.2.2023г. по НАХД 10/21г-. на Еленски РС., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 494677-F532661/13.2.2020г.

 издадено от Ж.А., - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП  с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС  и на  основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС се налага „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на Перун ЕООД , като НАП е осъдена да заплати направените по делото разноски 300 лева за допусната експертиза и 700 лева адвокатско възнаграждение.

  

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., . 1  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че е налице формално нарушение, за което не се изисква настъпване на вредни последици. Изцяло доказано се явява нарушението на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, тъй като при извършена проверка е констатирана касова разлика, която представлява извеждане на суми от касата. Нарушението е подробно описано както в АУАН , така и в НП, представлява неотразена промяна в касовата наличност във ФУ, извън случаите на продажба , във фискалната памет чрез съответните служебно въведени операции. Извеждането на парични средства от касата следва да е документално обосновано,за да може да се проследи паричния поток в търговския обект, поради което представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Доколкото се касае за нарушение срещу финансовата система, то случаят не може да бъде маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като допълнителен аргумент в тази насока е и  установена касова разлика от 512,00 лева. От съда се иска да отмени обжалваното решение и постанови друго по съществото на спора, с което НП бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

              В о.з. не се представлява, по делото е депозирана подробна писмена защита от касатора.

 

              Ответникът по жалбата –Перун ЕООД гр. Елена, редовно призован се представлява от *** Д., който оспорва така подадената жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение. Съдът правилно е приел в мотивите си , че е налице формална незаконосъобразност на НП, тъй като не е посочена прецизно сочената за нарушена правна норма от ЗДДС, с което е нарушено правото на защита на съответното дружество. Решението е съобразено и с трайната практика на Административен съд В. Търново. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски и за настоящата инстанция, за което представя доказателства.

 

               Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Решението е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, както и при съобразяване на трайната практика на административния съд. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

                Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

 

 

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

 

 

 

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

 

 

 

               Предмет на настоящото производство е Решение № 16/27.2.2023г. по НАХД 10/21г-. на Еленски РС., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 494677-F532661/13.2.2020г.

 издадено от Ж.А., - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП  с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС  и на  основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС се налага „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на Перун ЕООД , като НАП е осъдена да заплати направените по делото разноски 300 лева за допусната експертиза и 700 лева адвокатско възнаграждение.

 

                От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 20.12.2019г. в гр. Елена, е  извършена проверка на търговски обект : къща за гости“Н.ата къща“, находяща се в гр. Елена, ул. „Г.С. Раковски“ №1, стопанисвана от Перун ЕООД от служителите С. и Д.. При проверката е установена разлика между фактическата наличност в касата и дневния оборот на монтирания и работещ в обекта касов апарат, като първата е 512 лева, а в касата наличността била нулева. Протоколът от проверката е съставен от св. С., а управителят саморъчно е попълнил описа за касовата наличност. Свидетелите извършили и контролна покупка: поискали да ползват стая, за която заплатили , но не им бил издаден касов бон. Всички тези факти са обективирани в Протокол за проверка№ 1990/20.12.2020г., към който са приложени опис на паричните средства в касата и дневен финансов отчет. За извършеното нарушение бил съставен АУАН на 31.12.2019г.от св. С.  в присъствието на свидетеля Д. и управителя на дружеството Н., връчен на същата дата на представляващия. В законоустановения срок е подадено писмено възражение от нарушителя, което е било прието за неоснователно и издадено процесното пред ЕРС, НП. Същото е връчено на 25.1.2020г., като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е оспорено пред ЕРС.

              По делото е представена и Заповед за налагане на ПАМ №10 657/2.1.2020г. от касатора, съгласно която търговският обект е бил запечатан за срок от 14  дни, която е връчена на 14.1.2020г.

            За доказване компетентността на актосъставителя и на АНО е представена Заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.5.2018г. на ИД на НАП.

             Съгласно изслушаната СГЕ се установява, че подписът , поставен в горепосочения Протокол за проверка на „съставил“ е на св. Д., както и този поставен в АУАН като свидетел на неговото съставяне.

 

              Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, съдържаща горепосочения протокол за проверка, декларация на заето лице, опис на касовата наличност, извлечение – дневен отчет, разпита на свидетелите С. и Д..

 

            При така установените факти, съдът е направил извод по същество  за основателност на въззивната жалба срещу НП.. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите не съдържат подробно описание на претендираното нарушение. Основният състав на нарушението, визиран в чл. 185, ал.1 от ЗДДС касае резултатно нарушение, доколкото изисква същото да е довело до неотчитане на приходи за бюджета. Нарушението по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, за което е повдигнато административно нарушение е формално, или макар нарушената правна норма от горепосочената Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ да е правилно посочена, към която препраща чл. 185, ал. 2 от ЗДДС  във вр. с ал.1, то не е посочен целият състав на нарушената правна норма,доколкото е налице съществено различие в изр.1 и изр.2 на същата.По изречение първо, неотразяване промяната на касовата наличност,което е довело до вредоносен резултат, а по изр. Второ такъв липсва, поради което санкциите в тази норма са по- ниски. Следователно в описание на нарушението изрично следва да се посочи изпълнителното деяние и липсата на вредоносен резултат, неотчетен приход в полза на фиска , което не е сторено в АУАН и в НП. Макар това нарушение на процесуалните норми да означава приложени на по- благоприятен състав, същото не отменя извода, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят не е могъл да разбере в какво е обвинен и по този начин правото му на защита е нарушено.

 

Постановеното от Районен съд – Елена е правилно и законосъобразно.

 

     При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС,  която предвижда  глоба или имуществена санкция в размер от  3000.00 лева  до 10 000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши  или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500.00 лева до 2000.00 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите, налага извода, че за да се наложи на търговец наказание „Имуществена санкция“ в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението.. След като законодателят изрично е посочил в изр. Втора на чл. 185, ал.2 от ЗДДС , че не следва от деянието да са настъпили вредоносни последици за фиска, то такива констатации следва да има в  АУАН и в НП.  Макар нарушената норма да е правилно посочен чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ  към която препраща чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, като цяло е налице невярна и неточна правна квалификация. След като административно наказателната отговорност е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС изр. Второ, то следва да се посочи целият текст, доколкото е налице съществено различие в двете изречения, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване на касов бон и съответно вредоносен резултат, а ал.2 изр.първо изисква нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон, поради което посочените в правната норма наказания са в завишен размер. Следователно и това нарушение по изр. 1 изисква да е налице вредоносен резултат. Единствено изр. 2 на чл. 185, ал.2 изисква установяване на факта, че такива вреди не са настъпили. Или в обобщение АНО следва да установи всички елементи от състава на нарушението вкл. изпълнителното деяние и липсата на вредоносен резултат- неотчетен приход респ. ДДС в полза на фиска, което не е .сторено в настоящата хипотеза. С оглед на което е налице съществено процесуално нарушение, тъй като касаторът  не е могъл да разбере в какво е обвинен. На следващо място освен неправилно и неточно посочване на правната квалификация, не е посочена и формата на изпълнително деяние, доколкото ал. 2 от чл. 185 от ЗДДС има две форми извърши или допусне да се извърши. Само по себе си това е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебната фаза. Пълната и вярна квалификация на нарушението  кореспондира с нормативното предписание на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.2, изречение последно във вр. с чл.185, ал.1 от с.з., понеже  търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари в и извън касата) на ФУ, чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, при което не са налице неотчетени приходи. .В горепосочения смисъл е и трайната практика на АСВТ по КНАХД 10307/20г.,КНАХД 10084/21,КНАХД 10018/20 г. КНАХД 10044/2019г. и други.

Казаното по – горе обосновава извод за законосъобразност на така постановеното решение на ЕРС, което следва да бъде оставено в сила.

 

От ответник жалба се  преви искане за присъждане на разноски, съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК в размер на 500 лева ,съгласно представено Пълномощно от 4.4.2023г. и Договор за правна помощ и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/27.2.2023г. по НАХД 10/21г-. на Еленски РС., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 494677-F532661/13.2.2020г. издадено от Ж.А., - Началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП  с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС  и на  основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС се налага „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на Перун ЕООД , като НАП е осъдена да заплати направените по делото разноски 300 лева за допусната експертиза и 700 лева адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Перун ЕООД с ЕИК *********,гр. Елена, ул. „Чумерна“ №16 разноски в производството в размер на 500- петстотин – лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

2