Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2023 г.
Номер 213 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и четвърти октомври 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Михаил Крушовски
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 123 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
К.Д.И., понастоящем в Затвора в гр. Враца твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 35 888 лв. за периода от 10.10.2015 г. до 27.06.2019 г., причинени му от действия и бездействия на служители на ответника – длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора в гр. Бобов дол, изразяващи се в това, че не му е оказано нужното медицинско лечение, не му е предписана необходимата медикаментозна терапия, бил е лишен от медицински прегледи и лекарски грижи, а след направен преглед и предписани медикаменти, същите не са му осигурени от медицинските лица в затвора, в резултат на което психичното му здраве се е влошило, станал е неспокоен, изнервен и агресивен, не спял по цяла нощ. Излагат се мотиви, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, за периода от 10.10.2015 г. – 27.06.2019 г., когато се е намирал в Затвора гр. Бобов дол.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител ст. юр. Г., вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Представени са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото е разпитан и свидетелят Ж.И.И..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът К.Д.И., понастоящем е в Затвора в гр. Враца, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 16 г. и 9 месеца твърди, че по време на престоят му в Затвора гр. Бобов дол, на посочените в исковата молба дати, в следствие на неполагане на нужното му медицинско лечение, като не му е предписана необходимата медикаментозна терапия, бил е лишен от медицински грижи, а след като са му предписани медикаменти, същите не са му били осигурени от медицинските лица в затвора, се е влошило здравословното му състояние, конкретно психичното му здраве, бил неспокоен и агресивен и не спял по цяла нощ. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочените периоди, в които е влошил здравословното си състояние. Горното било в резултат на проявено виновно бездействие/действие на администрацията на ГДИН, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 35 888 лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 1625/21.04.2023 г.; вх. № 1728/03.05.2023; вх. № 2132/30.05.2023 г.; вх. № 2492/14.06.2023 г.; вх. № 2593/21.06.2023 г., съгласно текста; вх. № 2871/07.07.2023 г.; вх. № 2957/14.07.2023 г., съгласно текста; вх. № 3008/18.07.2023 г.; вх. № 3433/29.08.2023 г., вх. № 3091/27.07.2023 г.; вх. № 3885/09.10.2023 г., съгласно текста – медицинска документация /161 листа/ ; вх. № 3918/11.10.2023 г., съгласно текста и вх. № 4109/26.10.2023 г.; всички със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора гр. Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. В тежест на ищеца е чрез пълно и главно доказване да установи осъществяването на конкретно незаконосъобразно действие/бездействие от конкретни служители на ГД „Изпълнение на наказанията“.
На първо място, не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и устни/, че вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на пенитенциарната администрация, И. е получил усложнения в здравословното си състояние. Напротив, от многобройните писмени доказателства – медицинска документация е видно, че специализираните органи по изпълнение на наказанията са действали в съответствие с нормативните документи, а именно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/2010 г. за медицинското обслужване в местата на лишените от свобода.
Ищецът не доказва, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в Затвора гр. Бобов дол. Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице е налице само при неизпълнение на нормативно разписано задължение за фактическо действие. Нормативно установеното задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнение на наложеното им наказание. /чл. 128 ал. 1, във вр. с чл. 2 т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване на признаци за заболяване. Осигуряване на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Както бе посочено и по – горе, от многобройните медицински документи е видно, че за посочения период, в който л.св. И. ***, са му извършвани множество медицински прегледи и са му предоставяни безплатно предписаните му медикаменти, с изключение на лекарствата с упойващо и наркотично действие, които се отпускат и съхраняват по специален ред. Медицинският център на Затвора гр. Бобов дол не отговаря на условията по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, който в чл. 33а регламентира изискванията във връзка с получаването на лицензия за търговия на дребно, съхраняване и отпускане на лекарствените продукти, съдържащи наркотични вещества. Такива лицензии за търговия и съхранение на такива лекарства в системата на местата на лишените от свобода, притежават единствено аптеките към двете специализирани болница за активно лечение на лишените от свобода /СБАЛЛС/ - съответно към затворите в гр. София и гр. Ловеч. Този вид медикаменти, когато са предписани от медицинските специалист чрез рецептурни бланки за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, се закупуват със средства от лишените от свобода, чрез снабдителя на затвора или от близките на осъдения, именно от аптеките притежаващи съответната лицензия за търговия с тези лекарства, съгласно изискванията на /ЗКНВП/. Лекарствата, съдържащи наркотични вещества, закупени за лишените от свобода се съхраняват отделно от медицинския център на затвора и се приемат на място от тях, под контрола на медицинско лице в рамките на предписаната им дневна доза. В конкретният случай, видно от медицински картон на И. е, че на същия е оказвана нужната медицинска грижа, изразяваща се в прегледи и предписани лекарства, в рамките на възможностите на медицинския център и изложеното по – горе, доколкото водещото заболяване на И. е психиатрично и лечението се извършва именно по посочения начин.
Тези действия на администрацията категорично сочат, че няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
В показанията на св. Ж.И. се сочи, че същият е бил само един път в една килия с ищеца – около година, като едва ли същият притежава нужните медицински познания, за да се кредитират показанията му.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че незаконосъобразни действия/бездействия на служители на Затвора гр. Бобов дол, са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка със заболяването му. Емоционалните преживявания, които И. твърди, че е преживял докато е пребивавал в Затвора гр. Бобов дол са негово субестивно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, надвишаващи „минималната степен на суровост“ на изтърпяване на наказанието, което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС.
От всичко изложено по – горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на И., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на К.И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 35 888 /тридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Затвора гр. Бобов дол нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Костадинн Д.И., понастоящем в Затвора гр. Враца, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 35 888 /тридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Бобов дол, за посочените периоди в исковата молба, като недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен състав на Административен съд Кюстендил.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: