№ 178
гр. Ловеч, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500516 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.253 от ГПК.
Подадена е молба с вх.№ 169/11.01.2023 година от ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“,
представлявано от Р. Т. Н. , седалище и адрес на управление: гр.София 1505, ул.“Васил
Друмев“ № 26, с която се иска от съда да измени своето определение № 888/02.12.2022
година по в.гр.дело № 516/2022 година и да бъде постановено ново определение, с което да
се определи на ЛРС срок за изпращане на подадени от страната въззивни жалби с вх.№
4171/13.05.2022 г. и вх.№ 6590/25.07.2022 година срещу решенията на съда по гр.дело №
1376/2021 година, като съдът приеме, че държавната такса по въззивна жалба вх.№
3603/27.04.2022 година трябва да се преведе след като се произнесат всички съдебни
инстанции, включително и ВКС, с окончателно решение.
Съдът, за да се произнесе по молбата, съобрази следното:
С решение № 123 от 07.04.2022 година, постановено по гр.дело № 1376/2021 година,
Ловешкият районен съд е отхвърлил предявения от Р. Т. Н., действаща като ЕТ с фирма
„Търговия на едро- Р. Н.“ против ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 87, с район на действие -
Окръжен съд Ловеч, иск с правна квалификация чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер на 6 000.00 лева- имуществена вреда във връзка с
лишаване на ищеца от възможността да си служи лично със сграда с идентификатор
44327.502.9803.3 и сграда с идентификатор 44327.502.9803.4 за периода от 14.07.2016 г. до
14.09.2016 г. вследствие на незаконно проведено принудително изпълнение в рамките на
1
изп.дело № 388/2013 година по описа на ЧСИ В.Петров. Осъдил е ищцата да заплати на
ответника разноски по делото.
Решението е връчено на ищцата на 16.05.2022 година лично, видно от приложеното
съобщение.
На 27.04.2022 година е подадена молба с вх.№ 3601 от ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“,
с която ищецът е поискал да бъде допълнено решение № 123 от 07.04.2022 година, тъй като
счита, че съдът не се е произнесъл по всичките му искания, възражения и посочени
основания
С Решение № 286 от 04.07.2022 година, постановено по гр.дело № 1376/2021 година,
Ловешкият районен съд е отхвърлил молбата на Р. Н., действаща като ЕТ „Търговия на
едро- Р. Н.“ за допълване на решение № 123 от 07.04.2022 година. Това решение е връчено
на ищеца на 21.07.2022 година лично.
Срещу Решение № 123 от 07.04.2022 година по гр.дело № 1376/2021 г. на РС Ловеч е
подадена въззивна жалба с вх.№ 3603/27.04.2022 година от ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ и е
видно, че срокът по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен. Подадено е и
допълнение с вх.№ 4172/13.05.2022 г. към въззивната жалба (към него е приложена разписка
от 13.05.2022 г. за внесена ДТ в размер на 25.00 лева за въззивно обжалване- стр.369 на
гр.дело № 1376/2021 г. на ЛРС).
С Разпореждане № 1161 от 31.05.2022 година районният съд е оставил без движение
подадената въззивна жалба с вх.№ 3603/27.04.2022 година, като указал на Р. Н., действаща
като ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 120 лева, като
напомнил, че при неизпълнение на указанията в срок, ще постанови връщане на въззивната
жалба. Разпореждането е връчено на 27.06.2022г. лично на страната.
На 27.06.2022 г. Н. е подала „отговор на разпореждане № 1161/31.05.2022 г.“, с който
изразява несъгласие с разпореждането на съда. Като се позовава на определение на ВКС №
261/30.05.2013 г. по гр.д.№ 2819/2013 г. на Първо ГО и на Определение № 46/11.01.2013 г.
по ч.т.д. № 852/2012 г. на второ ТО, страната излага съображения, че при наличие на две
висящи производства по молба с правно основание чл.250 ГПК за допълване на решение и
на въззивно производство по въззивна жалба срещу същото решение, въззивното
производство следва да бъде спряно, поради което не могат да се предприемат действия по
движението на въззивната жалба, каквито са указанията за внасяне на държавна такса.
Затова счита, че разпореждането на съда е неправилно и е без значение при висящо
производство по чл.250 ГПК на същото първоинстанционно решение.
На 25.07.2022г. Н. е подала въззивна жалба с вх.№ 6590 срещу Решение №
286/04.07.2022 г. по гр.дело № 1376/2021 година на ЛРС, като и тази жалба е подадена при
спазване на срока за обжалване на решението.
Тъй като по делото е постъпила молба за бавност от Р. Н., с Разпореждане № 1592
от 26.07.2022 година съдът е разпоредил да се изпрати делото на ОС Ловеч, заедно с
2
подадената от Р. Тошев Н. действаща като ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“, молба за
определяне на срок при бавност и становище по нея. Със същото разпореждане съдът е
оставил без движение подадените от същата въззивни жалби с вх.№ 3603/27.04.2022г. и
вх.№ 6590/25.07.2022г. като указва в едноседмичен срок от съобщението да внесе
държавна такса за обжалването в размер на 120 лева по посочената сметка на Окръжен съд-
Ловеч и напомня, че при неизпълнение на указанията на съда жалбите ще ѝ бъдат върнати.
На 22.08.2022 г. страната е представила по делото „придружително писмо“, към
което е приложила разписка за платена държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на
ЛОС във връзка с въззивна жалба с вх.№ 6590/25.07.2022г.(Същата е приложен на стр. 403
от гр.д.№ 1376/2021 г. на ЛРС).
На 05.09.2022 г. е подала и отговор на разпореждане № 1592/26.07.2022 г. по гр.д.№
1376/2021 г., в който признава че е получила същото на 02.09.2022 г., като отново развива
съображения, че разпореждането е постановено в нарушение на съдебната практика.Отново
посочва, че не е длъжна да внесе държавна такса по въззивната жалба с вх.№
3603/27.04.2022 г. за обжалване на Решение № 123/07.04.2022 преди произнасяне на всички
инстанции по молбата ѝ с вх.№ 3601/27.04.2022г. за допълване на решението.
С Разпореждане № 1950 от 20.09.2022г. Ловешкият районен съд е постановил да се
върнат подадените от Р. Тошев Н. действаща като ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ въззивни
жалби с вх.№ 3603/27.04.2022 г. и вх.№ 6590/25.07.2022г., поради това, че не са изпълнени
указанията на съда.
Срещу разпореждането е подадена частна въззивна жалба от ЕТ „Търговия на едро-
Р. Н.“ и с Определение № 888 от 02.12.2022 година, постановено по в.ч.гр.дело № 516/ 2022
година Ловешкият окръжен съд е отменил разпореждане № 1950 от 20.09.2022г.,
постановено по гр.дело № 1376/2021 година по описа на Ловешкия районен съд и върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания.
Молбата на ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ за изменение на определението е
неоснователна.
Според чл.253 ГПК съдът може да измени или отмени определението си, с което не
слага край на делото, при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
В настоящия случай частната жалба на ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ срещу
Разпореждане № 1950 от 20.09.2022г., постановено по гр.дело № 1376/2021 година по описа
на Ловешкия районен съд, е била уважена и делото е върнато на ЛРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
При служебно извършена проверка въззивният съд установи, че въззвните жалби се
администрират в РС-Ловеч.
С настоящата молба ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ въвежда нови искания,
включително и да бъде задължен районния съд да изпрати въззивните му жалби на ЛОС за
произнасяне по тях, без да внася държавни такси за въззивното обжалване.
3
Съгласно чл.262 ГПК първоинстанционният съд извършва проверка относно
редовността на въззивната жалба и ако не отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4 и 7 и
чл.261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности
и ако не изпълни разпореждането на съда, жалбата се връща.
В чл.261 ГПК е посочено изрично, че към жалбата задължително трябва да бъде
приложен документ за внесена такса.
В Определение № 888 от 02.12.2022 година, постановено по в.ч.гр.дело № 516/ 2022
година въззивният съд е изразил становище във връзка с твърденията на страната за
недължимост на държавната такса. Посочил е, че не споделя изложеното в частната жалба и
тълкуването от жалбоподателя на мотивите на ВКС в приложените определения, тъй като
тази съдебна практика е неприложима, поради това, че случаят е различен (пред ЛОС няма
образувано въззивно производство, което трябва да бъде спряно до произнасяне на
първоинстанционния съд с решение по чл.250 ГПК).
С оглед на изложеното, искането на ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“ за изменение на
Определение № 888/02.12.2022 година и постановяване на ново определение по реда на
чл.253 ГПК, следва да се остави без уважение.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 169 от 11.01.2023 година, подадена от
ЕТ „Търговия на едро- Р. Н.“, представлявано от Р. Т. Н., седалище и адрес на управление:
гр.София 1505, ул.“Васил Друмев“ № 26, за изменение на Определение № 888/02.12.2022
година по в.ч.гр.дело № 516/2022 година и постановяване на ново определение по реда на
чл.253 ГПК.
Да се върне в.ч.гр.дело № 516/2022 година по описа на ЛОС на Ловешкия районен
съд за прилагане към гр.дело № 1376/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4