№ 57
гр. Бургас, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100502106 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Т. И. Г. с ЕГН-**********, със
съгласието на неговата майка и законен представител М. И. К., чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. Здравко Чепишев с посочен адрес: гр.Девин, ул.Александър
Костов № 10 против Решение № 2412/02.11.2022г. по гр.д. № 1027/22г. на БРС, в
частта, с която претенцията за увеличаване на определената с решение № 12.02.2010г.
по гр.д.№ 299/2009г. по описа на РС-Девин месечна издръжка от 150лв., е отхвърлена
за горницата от уважения с обжалваното решение размер от 250лв. до претендирания с
исковата молба размер от 350лв..
Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно и необосновано,
тъй като не е обсъдена постоянно нарастващата официална инфлация в страната и
необходимият доход за отглеждане на петнадесетгодишно дете за закупуване на дрехи,
учебни пособия и други, необходими за неговото развитие. Позовава се на справка на
КНСБ относно необхидомата сума за издръжка на тричленно семейство. Посочва, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудовоангажирани и дали могат да се издържат от имуществото си.
Моли, решението в отхвърлителната му част да бъде отменено и искането за
увеличаване на дължимата от насрещната страна месечна издръжка да бъде уважена в
пълния претендиран размер от 350лв..
Въззиваемият И. Г. Т., представляван от процесуалния му представител адв.
Ирена Стасинопулу от АК-Велико Търново, е представил в срока по чл.263 от ГПК
писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и
1
недоказана. Посочва, че в обжалваното решение съдът е обсъдил нарастналите нужди
на детето с оглед възрастта му и мотивирано е определено повишаване на размера на
месечната издръжка при правилно приложение на разпоредбата на чл.142 СК, като са
съобразени и ограничените финансови възможности на бащата въпреки трудовата му
ангажираност. Посочва се, че по делото не са представени никакви доказателства,
мотивиращи необходимост от исканата издръжка от 500лв., включително за
допълнителни разходи извън обичайните например за участие в извънкласни дейности,
транспорт, квартира или др., а от представения социален доклад се установява, че
детето няма здравословни проблеми.
Моли, за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.150 СК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред
настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея. По наведеното възражение в жалбата, че издръжката,
която дължи въззиваемият за детето е следвало да бъде увеличена в искания размер от
350лв., като поради неправилна преценка на фактите по делото претенцията е била
уважена частично до 250лв., настоящият състав намира следното: Действително от
постановяване на решението по гр.д. № 299/2009г. по описа на РС-Девин на
02.02.2010г. до предявяване на исковата молба по чл.150 СК е изминал период от
дванадесет години, детето, към момента е непълнолетно, респ. икономическата
обстановка в страната е променена, включително и размера на МРЗ, посочена в чл.142,
ал.2 СК като база за определяне на минималния размер на издръжката. В същото време
с оглед възрастта на детето/ученик в девети клас/ са налице също съществени
изменения в обстоятелствата, като безспорно е нарастнала нуждата от увеличаване на
финасовата подкрепа при отглеждането му. Тези обстоятелства са съобразени от съда,
видно от мотивите на обжалваното решение. По делото не се установява детето да се
нуждае от допълнителна специфична подкрепа, да има здравословен проблем,
изискващ съпоструващо лечение, нито да е ангажирано с платени извънкласни
занимания и дейности. По тези причини правилно е прието, че не се установяват
нужди за разходи извън обичайните.
2
Майката на детето, не е представила доказателства за месечните си доходи.
Видно от съдържанието на представения по делото социален доклад, майката е
посочила пред социалните служители, че е у. на „У. МММ“ ЕООД и е посочила, че
това е с., което се занимава основно със с. на п. х. в България. Настоящият съдебен
състав приема, предвид възрастта й и това, че не се твърди невъзможност да полага
труд, че е в състояние да си осигурява месечен доход поне в размер на минималната
работна заплата.
Бащата на детето представя доказателства за това, че е трудово ангажиран
като „з. м.“ към Център за социални услуги към Община Велико Търново с годишен
брутен доход от 9626,59лв., съобразно представено удостоверение, което означава
средномесечно брутно вънаграждение от 802,46лв.. Представени са доказателства, че
въззиваемият получава трудов доход в размер на около 200лв. месечно /с посочен
годишен брутен доход от 1846,65лв. в представеното удостоверение/ към „А.-ВТ“
ООД. Така общият месечен доход на въззиваемия възлиза на около 1000лв..
Представени са от въззиваемия ответник в първоинстанционното производство
епикризи от неврологично отвеление и отделение по физиотерапия и рехабилитация
към МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД-В.Търново и рецептурна книжка на хронично
болния от НЗОК, но не се установяват доказателства за ежемесечни разходи за
лечение. Правилно не е кредитиран представения погасителен план за теглен кредит от
бащата с месечни погасителни вноски от по около 400лв. до 25.07.2029г. с оглед
безусловното задължение на всеки родител за заплащане на месечна издръжка за
детето.
При определяне на размера на издръжката, който да задоволи нуждите на
детето, съдът следва да вземе предвид освен изменението на обстоятелствата, така и
възможностите на дължащия издръжката родител, която възможност е обективен
показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи. Също така
следва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно
дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и
кой полага непосредствените грижи за детето. При отчитане, че в тежест на майката са
грижите по възпитанието и задоволяването на ежедневните потребности на детето,
настоящият състав определя също обща месечна издръжка в размер на 400лв., от който
размер майката следва да заплаща сумата от 150лв., а бащата - 250лв. При определяне
на размера съдът има предвид размера на минималната за страната работна заплата
към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция от 780
лв., в сила от 01.01.2023 г., съгласно ПМС № 497/29.12.2022г., като съблюдава
изпълнението на изискването на чл. 142, ал. 2 от СК. Минималния размер на
дължимата издръжка е в размер на 195лв., и определеният от съда размер не може да
бъде по-нисък. За минималния размер от 195 лв. може да бъде прието, че е достатъчен
да задоволи нуждите на новородено дете, ако родителите му или онзи от тях, който не
упражнява родителски права не разполага с големи материални възможности. Но
минималният размер на издръжката от 195 лв. далеч не е достатъчен за задоволяване
нуждите на петнадесетгодишно дете, предвид специфичните за възрастта му
потребности. При тези съображения настоящият съдебен състав намира за правилно
определен в обжалваното решение увеличения размер от 250 лв. на издръжката, респ.за
неоснователно искането за увеличаване нейния размер на 350лв..
Предвид съвпадане на изводите на БОС с тези в обжалваното решение,
последното следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но
3
произнасяне в тази насока не следва, тъй като искане не е отправено и не са налице
данни за действително сторени такива.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2412/02.11.2022г., постановено по гр.д.№
2764/2022г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната част.
Решението е окончателно на осн.чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4