Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 08.07.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 114/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. К.В. – М., като пълномощник на … Д. Б., против В.Н.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 31.10.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 654/2019 г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 851 от 04.11.2019 г. за следните суми : 1186,41 лева  - главница,  195,13 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г. (дата на прехвърляне на задължението), 108,97 лева - обезщетение за забава за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 129,81 лева - разноски по делото, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а също така и 29,81 лева за заплатена държавна такса. Вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит  № 2650382, сключен на 20.03.2017 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и кредитополучателя В.Н.К., като правата по договора са прехвърлени на заявителя с рамков договор за цесия от 20.12.2016 г. и индивидуален такъв от 20.08.2018 г., за което длъжникът е уведомен с уведомително писмо от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, връчено чрез ЧСИ В. Ц. Цената на исковете е 1186,41 лева  - главница,  195,13 лева – възнаградителна (договорна) лихва и 86,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.

От страна на ответника, чрез назначения му от съда особен представител, е подаден писмен отговор, в който се оспорват предявените искове. Взето е становище по изложеното в исковата молба и по приложените към нея писмени доказателства. Направено е възражение, че договорът за кредит е нищожен на всички основания посочени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и унищожаем на всички основания посочени в чл. 27 ЗЗД. Представителят не е посочил в какъв ред следва да се разгледат от съда направените от него възражения, нито е изложил някакви обстоятелства (основания) от които да могат да се изведат тези възражения (искания). Оспорен е документ – договорът сключен между страните, като се твърди че същият не е подписан от К.. В открито съдебно заседание адв. И. заявява, че не поддържа искането си за графологическа експертиза.

По силата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

По делото са приети, като писмени доказателства, документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 654/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 20.03.2017 г. в гр. Своге е сключен договор за потребителски кредит с № 2650382 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника за сумата от 1500 лева, която е преведена по банкови сметки представени от кредитополучателя. Заетата сума от общо 1717,13 лева, включваща и такса и застрахователна премия, е следвало да се върне на 23 месечни вноски в размер на 96,21 лева и една вноска в размер на 96,11 лева за периода от 14.04.2017 г. до 14.03.2019 г., като всяка вноска включва главница и лихва. Кредитополучателят В.К. е заплатила общо 866,36 лева, като съдът приема за доказано това обстоятелство, тъй като то е неизгодно за твърдящата го страна : дружеството-ищец. С тях са погасени главница в размер на 530,72 лева, възнаградителна лихва – 335,63 лева и 0,01 лева – лихва за забава. Останали са неплатени парични суми, които се търсят в настоящото производство. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на главницата и лихвите съответстват на претендираното. Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като автентични и верни. С оглед на приетата по делото експертиза съдът намира, че размера на главницата и лихвите съответстват на претендираното. Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 20.12.2016 г. и индивидуален такъв от 20.08.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът на вземането е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, като по настоящото дело длъжникът е уведомен с уведомително писмо от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, връчено чрез ЧСИ В. Ц. По принцип длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните :

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им. Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало най-късно при връчването на преписа от исковата молба и приложенията на особения представител на ответника. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410 ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 14.03.2019 г., а заявлението е подадено в Районен съд Своге на 31.10.2019 г., следователно целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като претендираните главница и лихви съответстват на дължимите.

Относно възраженията в отговора за нищожност/унищожаемост на договора на всички основания посочени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и в чл. 27 от ЗЗД, доказателствената тежест беше изцяло за ответника, чрез особения представител. Последният не представи никакви доказателства, поради което съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си.

Оспореният документ е автентичен и верен. Само твърденията на представителя на страната не са достатъчни да се приеме, че доказателствената му сила е оборена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение – според представения списък, като съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на В.Н.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от … Д. Б. Б., сумата от 1186,41 лева  – непогасена главница по Договор за потребителски кредит  № 2650382, сключен на 20.03.2017 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, като правата по договора са прехвърлени на ищеца по силата приложение № 1/20.08.2018 г. от индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., заедно със законна лихва върху непогасената главницата, считано от 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 195,13 лева - възнаградителна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г. (дата на прехвърляне на задължението), и сумата от 108,97 лева - обезщетение за забава за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г.

Осъжда В.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от … Д. Б. Б., сумата от 470,19 лева – направени разноски по гр.д. № 114/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда В.Н.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от … Д. Б. Б., сумата от 129,81 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 654/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.                                                   

                                                                   

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :