Определение по дело №7053/2020 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                 / 01.12.2020 год., град Бургас

 

Бургаският районен съд                                                   XXXVII – ми граждански състав

на първи декември                                                       през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание, в състав:

                            Районен съдия: Асен Радев

 

                                    като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7053 по описа на Бургаския районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е образувано по молба на Д.И.П. против П.Г.П., за разрешение, заместващо съгласието на бащата-ответник, детето на страните - Анелия Пламенова П., род. на *** год., да пътува до страните от Европейския съюз, Сърбия, Турция и Северна Македония за срок до 31.12.2025 год.

                                    Молителката излага, че с ответника са родители на малолетната Анелия и понастоящем живеят разделени, като тя и детето живеят във Федерална република Германия, а бащата - в Република България. Поддържа, че ответникът й е дал декларация за пътуване на детето, но ограничена със срок - до 28.04.2021 год., както и че поради епидемологичната обстановка, няма да пътува до България, а възнамерява да стори това по-късно, за да види роднините си. Твърди, че ако се прибере в по-късен момент, няма да може да се възползва от декларацията, както и че ответникът е заявил нежеланието си детето да напусне страната. Поради това моли за уважаване на молбата.

                                    Правното основание на молбата е в чл.127а, ал.2 от СК.

                                    В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, оспорвайки компетентността на настоящия съд, а оттам - допустимостта на образуваното производство.

                                    Сезиран с така предявения иск и извършвайки проверката, вменена му с чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 год., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 год., Бургаският районен съд намира, че не е компетентен да разгледа и реши делото, по следните съображения:

                                    Съгласно на чл.8, § 1 “Обща компетентност“  от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 год.  съдилищата на държава-член са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.

                                    Тъй като искането на единия родител за постановяване на съдебно решение, заместващо липсващото съгласие на другия родител, детето им да пътува извън държавата-член по неговото пребиваване, респ. извън пределите на страната, чийто гражданин е то, попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г., макар съдебното решение, постановено по иска да е предназначено да послужи пред органите на държавата-член, на която въпросното дете е гражданин, то приложима е посочената по - горе изключителна компетентност (решение от 21.10.2015 год. по дело С-215/15 на СЕО).

                                    Същата би могла да бъде преодоляна (пророгирана) по силата на чл.12, § 3 от Регламента, ако детето има основна връзка с тази държава-членка, особено поради факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.

                                    В случая, ако и да е налице първата предпоставка, то втората  отсъства - не само, че липсват данни компетентността на настоящия съд да е приета от двамата съпрузи/родители към датата на сезирането, но е и изрично оспорена от ответника след получаване на препис от молбата (О-7-2014-І; О-496-2015-І).

                             Ето защо, на основание чл. чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 год., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 год., Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                                              

                                               ОБЯВЯВА, че не е помпетентен да разгледа делото, образувано по  молба на Д.И.П., с правно основание в чл.127а, ал.2 от СК, депозирана против П.Г.П., за разрешение, заместващо съгласието на бащата-ответник, детето на страните - Анелия Пламенова П., род. на *** год., да пътува до страните от Европейския съюз, Сърбия, Турция и Северна Македония за срок до 31.12.2025 год.

                                    ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7053/2020 год. на БРС.

                                    Определението подлежи на обжалване пред БОС, в едноседмичен срок от връчването му.           

                                                                                 

      

                                                                                                          Съдия: