№ 47804
гр. С., 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110129531 по описа за 2025 година
А. Й. Й. и А. Й. Й. са предявили срещу „Ф. Х. Б.“ ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и пр.3 от ЗЗД за признаване за
установено, че клаузата за договорна възнаградителна лихва в размер на 5,165 % на месец, за
целия срок на договора, както и клаузата, договорена в т. 7, изр. 3 от Договор за заем № 0131
от 31.07.2012 г., както и клаузата договорена в т. 8, изр. 3 от Договор за заем № 0131 от
31.07.2012 г. са нищожни.
Ищците твърдят, че заедно с тяхната майка – Г. К. Й. (починала на дата 28.12.2015 г.) са
подписали с ответното дружество Договор за паричен заем № 0131/31.07.2012 г. в размер на
11 248,42 евро, равняващи се на 21 999,99 лева. Изтъкват, че по силата на процесния
договор, тримата заемополучатели са се задължили солидарно да върнат получената в заем
сума в срок до 10.08.2014 г., като същите се задължили още да заплатят и възнаградителна
лихва в размер на 5,165 % месечно върху неизплатената част от главницата. Сочат, че заемът
е следвало да бъде погасен с 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 828,32
евро, включваща главница и възнаградителна лихва, като първата е дължима на дата
01.09.2012 г., а последната на дата 01.08.2014 г. Поддържат, че при просрочие, на която и да
е месечна вноска по заема, неустойката за забавено плащане е в размер на 8,00 лева на ден,
за всеки ден забава на всяка една просрочена вноска до настъпване на предсрочна
изискуемост. Посочват, че при просрочие в плащането на две поредни вноски, всички
дължими по договора суми стават автоматично предсрочно изискуеми от момента на
забавата на втората неплатена вноска, като се дължи неустойка в размер на 0,2 % на ден
върху остатъчната неплатена сума. Сочат, че с цел обезпечаване на получената в заем сума е
учредена договорна ипотека върху съсобствения на заемополучателите недвижим имот –
апартамент 16, находящ се в гр. С., кв. Орландовци, ул. „М. Б.“ № 116, бл. 3, вх. А, ет. 2.
Твърдят, че от страна на ищците и техния наследодател не е последвало плащане по
договора за заем, като с изпълнителен лист от дата 04.03.2015 г., издаден по т.д. № 8353/2014
г. по описа на СГС, ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество следните суми:
-11 248,42 евро неплатена главница по Договор за заем №0131 от 31.07.2012 г., ведно с
договорена неустойка за забава в размер на 0.2% на ден върху просрочената главница,
считано от 22.02.2013 г. до окончателното плащане;
-1149.19 евро възнаградителна лихва за месец септември и месец октомври 2012 г.,
ведно с договорена неустойка за забава в размер на 0.2% на ден върху просрочената сума,
1
считано от 22.02.2013 г. до окончателното плащане;
-232 лева договорна неустойка за забава за периода от 03.09.2012 г. до 01.10.2012 г.; --3446.53
евро неустойка по договора за заем за периода от 01.10.2012 г. до 17.02.2013г.;
-4266.61 лева разноски пред АС при БТПП;
-1771 лева разноски по делото пред СГС.
Сочат, че въз основа на молба от 13.03.2015 г., с приложен изпълнителен лист,
кредитодателят е образувал срещу ищците изпълнително дело № 20158510400685 по описа
на ЧСИ М. П.. Изтъкват, че като изпълнително действие било поискано налагане на запор
върху трудовите им възнаграждения, както и изнасяне на публична продан на ипотекирания
за обезпечение имот – апартамент № 6, като след насрочени две публични продажби на
11.05.2015 г. и 11.06.2015 г., въз основа на наддавателно предложение от 18.11.2015 г.
ответното дружество с Протокол за обявяване на наддавателни предложения от 20.11.2015 г.
е обявен за купувач на имота за сумата от 48 001 лева. Изтъкват, че въпреки извършената
публична продан на ипотекирания имот, ищците ежемесечно, чрез наложени запори на
трудовите им възнаграждения заплащат и до днес суми по изпълнително дело №
20158510400685 по описа на ЧСИ М. П., като към дата 08.01.2025 г. изплатената от тях сума
по изпълнителното дело е в размер на 89 917,92 лева, като е приспадната сумата от 44 899,56
лева, а за пълното погасяване на задължението по изпълнителното дело остава дължима
сума в размер на 116 775,56 лева.
Считат, че уговорената възнаградителна лихва, която е в размер на 5,165 % на месец
противоречи на добрите нрави, с оглед на което не дължат заплащането й. Посочват, че е
налице нищожност и на другата неустойка, която предвижда, че при настъпила предсрочна
изискуемост се дължи в размер на 0,2 % на ден върху остатъчната неплатена сума,
включваща възнаградителна лихва от 5,165 % месечно неизплатената част от главницата.
Намират същата за неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, като
противоречаща на добрите нрави. Поддържат, че същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочат, че определеният от 0,2 %
размер на ден върху цялата й стойност е прекомерно висок, предвид обстоятелството, че
задължението е обезпечено с ипотека. Твърдят, че неустойката надвишава повече от 2/3 от
стойността на просрочената главница, което представлява източник за неоснователно
обогатяване за кредитора.Молят за уважаване на така предявените искове. Претендират и
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдения за недопустимост и неоснователност. Сочи, че с влязло в
сила решение, постановено по т.д. № 8353/2014 г., по описа на СГС, VI-2 състав, ищците са
осъдени да заплатят в полза на ответното дружество следните суми:
-11248,42 евро – неплатена главница по Договор за заем № 0131 от 31.07.2012 г., ведно
с договорена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху просрочената главница,
считано от 22.02.2013 г. до окончателното изплащане;
-1149,19 евро – възнаградителна лихва за месец септември и октомври 2012 г., ведно с
договорена неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху просрочената сума, считано
от 22.02.2013 г. до окончателното изплащане;
-232 лева – договорна неустойка за забава за периода от 03.09.2012 г. до 01.10.2012 г.;
-3446,53 евро – неустойка по Договора за заем № 0131 от 31.07.2012 г. за периода от
01.10.2012 г. до 17.02.2013 г.;
-4266,61 лева – разноски пред АС при БТПП;
-1771 лева – разноски по делото пред СГС.
Изтъква, че въз основа на изпълнителен лист от 04.03.2015 г. е било образувано
2
изпълнително дело № 20158510400685 по описа на ЧСИ М. П.. Счита, че след влизане в сила
на решение, което установява със СПН вземане на договорно основание, длъжникът не
може да въведе в нов процес между същите страни твърдения за нищожност на договора.
Изтъква, че когато в предходно производство е уважен иск за неустойка, въз основа на
същата договорна клауза, без да е установена нейната нищожност, позоваването на
нищожността й в последващ процес е недопустимо.
В условията на евентуалност заявява, че прекомерността на неустойката не я прави “a
priori” нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Заявява, че ищците не са
ангажирали доказателства, от които да се установява, че неустойката многократно
превишава действителните вреди на заемодателя. Оспорват твърденията на ищците за
нищожност на процесните клаузи. Молят за отхвърляне на така предявените искове.
Претендират и разноски.
По искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже порокът, който обуславя нищожността на клаузите по
договор.В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба документи.Съдът намира, че следва на
основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи в оригинал в срок до
първото по делото съдебно заседание Договор за паричен заем № 0131 от 31.07.2012 г. Съдът
намира, че следва да бъде допусната ССЕ със задачи по исковата молба. Съдът намира, че
следва да се изискат за послужване т.д. № 8353/2014 г., по описа на СГС, VI-2 състав.
По отношение оспорването на Договор за заем № 0131/31.07.2012 г., ведно с
погасителния план към него, на ответника следва да се дадат указания да конкретизира дали
иска откриване на производство по чл. 193 ГПК досежно автентичността на процесните
документи, като следва да има предвид, че същите са частни диспозитивни документи и по
чл. 193 ГПК може да се оспори единствено техният подпис, но не и съдържание, тъй като
същите не се ползват с материална доказателствена сила. Ответникът е оспорил още и
авторството и съдържанието на Удостоверение за размера на дълга по И.Д. № 685/2015 г. и
Протокол по И.Д. № 685/2015 г., поради което на ищеца следва да бъде указано да посочи
дали ще се ползва от представените документи.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 14.00 часа, за
която дата и час страните да се призоват.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответника да представи в срок до първото
по делото съдебно заседание в оригиниал /включително/ Договор за паричен заем №
0131/31.07.2012 г.
ДОПУСКА ССЕ със задачи по исковата молба при депозит в размер от 400 лева,
вносим от ищцата по сметка на СРС в едноседмичен срок от връчването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П. която да се уведоми за изготвяне на заключението.
ДА СЕ ИЗИСКА т.д. № 8353/2014 г., по описа на СГС, VI-2.
ПРИЕМА приложените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да
3
уточни дали иска откриване на производство по чл. 193 ГПК досежно автентичността на
процесните документи, като следва да има предвид, че същите са частни диспозитивни
документи и по чл. 193 ГПК може да се оспори единствено техният подпис, но не и
съдържание, тъй като същите не се ползват с материална доказателствена сила.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4