№ 4741
гр. В., 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110100786 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ю. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. „Д. Д.“ бл. № **, ет.*, ап.* срещу «***-О. з.» ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. «В.» № ** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 445лева, частичен иск от целия в размер 1280лева
/след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 18.12.2024г./,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско
+», полица № 440122031056253/07.12.2022г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Ф.
П.» с рег. № *** от застрахователно събитие настъпило на 04.07.2023г. в гр. Д. при
преминаване на уличното платно и при разпилени на пътя строителни материали,
изразяващи се в увреждане на предна броня, както и на същата дата - 04.07.2023г. при
движение по автомагистрала Т. в участъка между гр. П. и гр. Б., в района на гр. С. Т.,
изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тон. със сензор, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Ф. П.» с рег. № ***, застрахован имуществено при ответното дружество
по полица «Каско +», с № 440122031056253/07.12.2022г. и срок на действие 10.12.2022г. до
09.12.2023г. Застрахователната премия от 542,89лева е била платена изцяло.
Застрахователната сума е 15000лева. На 04.07.2023г. в гр. Д. при преминаване на уличното
платно, където се осъществявали ремонтни действия от разпилените на пътя строителни
1
материали, била ударена предната броня на л.а. Впоследствие на същата дата и при
движение по автомагистрала Т. в участъка между гр. П. и гр. Б., в района на гр. С. Т.,
насипни строителни материали изпаднали от предно движещ се малък камион и увредили
автомобила му. По този начин било нанесен о увреждане на предното стъкло на л.а. Ищецът
уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът извършил оглед
на автомобила, снимки и съставил опис заключение по щета № 44010312304710, в което
описал следните увреждания- предна броня, челно стъкло – тон.сензор. Получил плащане
на застрахователно обезщетение от 536,88лева, което счита, че е недостатъчно с оглед
отстраняване на уврежданията. Извършеното от него проучване установило, че нужната
стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на 1820лева, поради което
претендира обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск заявява като
частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, механизма
на настъпване на имуществените вреди и че на 10.07.2023г. е бил уведомен за настъпване на
соченото от ищеца събитие. Оспорва размера на исканото обезщетение като несъответен на
действителна стойност на уврежданията. Твърди, че в случая ищецът е направил избор
относно условията, при които желае да бъде определено застрахователното обезщетение, а
именно - по експертна оценка. След калкулация по претенцията извършена от експерт,
съгласно действащата методика, е било определено обезщетение от 672,60лева. Тъй като
към момента на настъпване на застрахователното събитие е била дължима четвърта по ред
вноска от 135,72лева, след удържането й на ищеца било изплатено застр. обезщетение в
размер на 536,88лева. Счита, че е изпълнил задължението си по договора с така
извършеното от него плащане. В условията на евентуалност твърди, че претендираната сума
е в завишен размер. Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, а отговора – чрез нарочна молба до съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
2
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка «Каско +», полица № 440122031056253/07.12.2022г. и срок на действие
10.12.2022г. до 09.12.2023г. на л.а «Ф. П.» с рег. № ***;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 04.07.2023г. ответникът е
образувал щета № 44010312304710 и е констатирал следните увреждания на застрахованата
вещ - предна броня, челно стъкло – тон.сензор;
- че ответникът е определил застрахователно обезщетение в размер от 672,60лева и
след приспадане на неплатена вноска по застр. договор от 135,72лева, е изплатил на ищеца
общо 536,88лева.
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на л.а «Ф. П.» с рег. № ***, т.е.
активната му легитимация е установена. Ответникът като застраховател по полица
имуществено застраховане е пасивно легитимиран по претенцията.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства - опис заключение по щета № 44010312304710/ 10.07.2023г., че
застрахователят е извършил опис на увреждания на автомобила за настъпили събития на
04.07.2023г. Описани като увредени са следните детайли по автомобила, а именно: предна
броня и челно стъкло – тон. със сензор. Страните не спорят, че застрахователят е
приключил щетата като е определил застрахователно обезщетение в общ размер на
672,60лева, като след приспадне на четвърта неплатена вноска по застр. договор от
135,72лева, е изплатил на ищеца сумата от 536,88лева, с което твърди да е изпълнил
задължението си по договора. Определянето и изплащането на застрахователно обезщетение
имплицитно съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно
събитие, за което той носи застрахователен риск.
В заключение искът е доказан в своето основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение.
За установяване релевантните за спора факти, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, нужната
стойност по отстраняване на увреждането по предна броня и челно стъкло – тон. със сензор
на база средни пазарни цени на труд и материали е в общ размер на 1563,86лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
3
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 1563,86лева.
Застрахователят е изплатил такова по щетата в размер на 672,60лева, като си е удържал и
сума за неплатена вноска по застр. договор. Във връзка с начина на определянето му
застрахователят се позовава на избора на застрахования при завеждане на щетата. Без да
сочи конкретна клауза от ОУ, явно е, че се позовава на разпоредбите на чл. 12 ОУ, раздел
Каско, публикувани на официалния сайт на застрахователя. Съгласно чл. 12 ОУ, раздел II
Каско при частична щета на застрахованото МПС, застрахователното обезщетение се
определя по един от начините избрани от застрахования- по експертна оценка съгласно
действащата Методика на застрахователя за определяне размера на застрахователното
обезщетение или по представени оригинални разходни документи- при сключена специална
договореност „доверен сервиз“. В случая, застраховката е сключена при допълнителна
договореност „доверен сервиз“. При завеждане на щетата, страните не спорят, а и така е
отбелязано в опис заключението по щетата, че ищецът е избрал обезщетяване по експертна
оценка, която съгласно чл. 12.6.3.1. се извършва по действаща Методика на застрахователя.
Какво е обаче съдържанието на тази Методика и запознат ли е бил застрахованият с нея, с
оглед направата на информиран избор, е неясно. Безспорно касае се за договорни отношения
и в отношенията между страните действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД.
Той обаче сам по себе си не може да дерогира приложението на императивните норми на
закона, какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие
изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение
на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се възстанови
имуществото с ново от същия вид и качество. В този смисъл е и константната практика на
ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр.
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д.
№ 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането на друг ред на обезщетяване
в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми на закона. В тази връзка
следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана и в решение № 155/05.12.2016г.
по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължима застрахователна премия,
4
да не осигурява пълно застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, съобразно
вредите на застрахованото имущество. В заключение, размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането,
съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива услуги, която съобразно
експертното заключение е в размер на 1563,86лева. От тази сума обаче следва да бъде
приспадната определената и изплатена от застрахователя сума от на 672,60лева, като факт
признат за безспорен между страните. Това обуславя доказан размер на исковата претенция
от 891,26лева. Искът е заявен в частичен размер от 445лева, поради което следва да бъде
уважен в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба, така както е поискано и като законова последица от
упражнено право на иск, прието от съда за съществуващо.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира разноски от
които 50лева - платена ДТ, 200лева - депозит на вещо лице и адв. възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв. С оглед цената на иска при
съблюдаване на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 400лева. Предвид изхода на спора, разноските следва да се поемат изцяло от
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «***- О. з.» ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. «В.» № ** ДА ЗАПЛАТИ на Ю. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д. Д.“ бл. №
**, ет.*, ап.* сумата 445лева, частичен иск от целия в размер 1280лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско+», полица №
440122031056253/07.12.2022г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Ф. П.» с рег. № ***
от застрахователно събитие настъпило на 04.07.2023г. в гр. Д. при преминаване на уличното
платно и при разпилени на пътя строителни материали, изразяващи се в увреждане на
предна броня, както и на същата дата - 04.07.2023г. при движение по автомагистрала Т. в
участъка между гр. П. и гр. Б., в района на гр. С. Т., изразяващи се в увреждане на челно
стъкло – тон. със сензор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА «***- О. з.» ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
«В.» № ** ДА ЗАПЛАТИ на Ю. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Д. Д.“ бл. № **,
ет.*, ап.* сумата от 250лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА «***- О. з.» ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
5
«В.» № ** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. В. Р. от В. адвокатска колегия, с адрес на адвокатската
кантора гр. В., ул. „П. Е.“ № ** сумата от 400лева, представляваща сторени съдебно -
деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл.78, ал.1
ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6