Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
08.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 97 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.Д.Н. ***, депозирана чрез адвокат В. П.от Адвокатска колегия –
Шумен, против Решение № 134/18.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 1745/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 21-0869-001959/13.07.2021г. на началник сектор към
ОДМВР - гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Д.Н. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Касаторът счита, че съдебното решение
е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навежда доводи, че в издадения му талон за явяване за
вземане на кръвна проба липсва посочване на срок и място за изпълнение, което е
довело до нарушаване на правото му на защита. Релевира и доводи, че
неправомерно е санкциониран два пъти за едно и също нарушение. По тези
съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. Претендира разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат П., който заявява, че поддържа
касационната жалба и по доводите, изложени в нея и в пледоарията по същество,
моли за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в
съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва
депозираната жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна, и моли
за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените
в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
С АУАН серия GA № 406149
актосъставителят - мл. автоконтрольор при ОДМВР - Шумен констатирал, че на
14.06.2021г. в 02,30 часа в гр. Шумен, на кръстовището на ул. „Владайско
въстание“ с ул. „Ивайло“, в посока ул. „Васил Петлешков“ жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил „С.Л., 9 ТДИ“, с рег. № ******, като при
извършената му проверка отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0020 за наличие на алкохол в издишания въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване № 094190. Било установено също и че водачът
управлява МПС със служебно прекратена регистрация със ЗПАМ
21-**********/14.06.2021г. по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
Актосъставителят посочил, че водачът като
отказва проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му е нарушил разпоредбата на
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както и разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише и
това било удостоверено с подписите на двама свидетели. По т.2 на АУАН административно
наказателното производство било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН.
В законовия срок не били депозирани
възражения. По преписката е приложена докладна записка и справка относно
извършената проверка по АУАН серия GA № 406149.
Въз основа на така съставения акт административно
наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, при което актът и НП са изготвени в
съответствие с изисквания на ЗАНН, а вмененото във вина на водача нарушение е
описано пределно ясно и позволяващо му да организира своето защитно поведение.
Въззивният съд формирал и решаващото становище относно законосъобразността на наказателното
постановление по същество, приемайки че приобщените писмени и гласни
доказателства установяват виновното реализиране на простъпката, вменена на
жалбоподателя. В тази връзка съдът посочил, че не кредитира тезата на
санкционираното лице, че са нарушени правата му, тъй като в приобщения по
делото талон за медицинско изследване не е посочен срок и място за явяване,
доколкото от самия талон за медицинско изследване и от свидетелските показания
на разпитаните по делото свидетели се установява, че жалбоподателят категорично
е отказал този талон да му бъде връчен, като по този начин е отказал да избере
който и да било способ за изследване на алкохол в кръвта му, вследствие на
което би било безпредметно в издадения талон за изследване № 094190 да се
попълват горните реквизити. Предходната инстанция отклонила като неоснователно
и твърдението на наказаното лице, че неправилно е бил санкциониран два пъти за
едно и също деяние, в резултат на което достигнала до извод за
законосъобразност на оспорения пред нея правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане
на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С
оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.
Касационният състав намира за
правилни изводите на въззивния съд, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
като в мотивите на решението е даден отговор на инвокираните от жалбоподателя
възражения. В тази връзка съдът е обсъдил изчерпателно спецификите на
санкционните производства по ЗАНН, достигайки до извод за стриктното
съблюдаване на императивния законов ред от страна на контролните органи.
Правилно въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на
извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност за
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. От събраните по делото доказателства се
установява, че Н.Д.Н. е санкциониран, за това, че на 14.06.2021г., в 02:30 часа
в гр.Шумен, като водач на МПС, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол. Касационната инстанция
намира, че този факт се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства и в частност от показанията на полицейските служители,
извършили проверката. Същите са последователни и непротиворечиви досежно
релевантните за административно наказателната отговорност на дееца факти, и по
делото не са ангажирани доказателства, които да ги оборват. Няма данни, а и не
се твърди водачът да се е явил на медицинско изследване (талонът за медицинско
изследване е приложен в преписката с отразяване, че лицето отказва да го
получи). Отказът на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, както и да даде кръвна проба, се установява по безспорен
начин, поради което изводът на въззивния съд за доказаност на нарушението е
обоснован. Издавайки наказателното постановление, административно наказващият
орган се е произнесъл при наличие на обективни данни за съставомерността на
деянието, за опровергаване на които доказателствена тежест носи жалбоподателят.
При осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от
правото да обори констатациите в АУАН и опровергае волеизявлението на
наказващия орган. В случая това не е сторено. Пред районния съд и пред
касационната инстанция не са представени доказателства, които да обосноват друг
резултат от проведеното административнонаказателно производство.
Аргументирано и в съответствие с
приобщените доказателства предходният съдебен състав е отклонил двете
поддържани отменителни основания, свеждащи се до твърдения за непълнота в
съдържанието на издадения на лицето талон и до неправомерното му повторно
санкциониране. Касационната инстанция се солидаризира напълно с правните
съображения на районния съд, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
мотивите на въззивния съд, чрез които поддържаните от наказаното лице
оплаквания са получили своя резонен отговор. За пълнота следва да се посочи, че
в хода на проверката лицето е отказало не само да бъде изпробван с техническо
средство, но е отказал и да получи и подпише издадения му талон за изследване №
094190, което прави безпредметно отразяването на реквизитите място и време за
изследване. С оглед на това съдът намира за неоснователни твърденията, обективирани
в касационната жалба, като счита, че същите съставляват част от защитната теза
на касатора, която не кореспондира с доказателствата по делото. Въз основа на
установените факти касационният състав приема, че лицето не е било лишено от
упражняването на свое право по почин на контролните органи, а само е взело
решение да не подписва и получава екземпляр от талона, преследвайки друг
резултат, който се явява недопустим от приложимата правна регулация.
Напълно се подкрепят и мотивите на
районния съд относно липсата на нарушение на принципа „non bis in idem“.
Водачът по собствена инициатива и в нарушение на закона е продължил да
управлява автомобила си, след като веднъж вече е бил спрян за проверка и спрямо
него са предприети съответните законови действия от страна на органите на МВР.
Нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е бил санкциониран с процесното
НП, е аналогично на констатираното в по-ранен момент от компетентните
длъжностни лица, но е осъществено при различни обстоятелства, в частност на
време и място на осъществяването му. Поради това, както правилно е приел и
районният съд, лицето подлежи на отделно санкциониране по предвидения за целта
ред. Противното би означавало да бъде толерирано неправомерното поведение на
водача, опитващ се да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си
неправомерно поведение. Поради това и тези твърдения на касатора следва да
бъдат отклонени като неоснователни.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 134/18.03.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1745/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД
на МВР – Шумен разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 08.06.2022 г.