№ 1786
гр. Варна, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502672 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 297963/13.09.2021 г., уточнена с молба вх. №
29840/23.09.2021 г., от ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ===, срещу
Решение № 262373 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 5125/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, XI състав, с което са отхвърлени предявените от ИВ. Т. ИВ., ЕГН
**********, срещу Ж. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ===, искове, както
следва:
1) установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на ½ идеална част от Договор за дарение на идеална част от недвижим имот
от 15.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н. д. № 780/2017 г. на
нотариус Петър Петров, с район на действие: района на РС - гр. Варна, вписан в Служба по
вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017 г., акт № 188, с който Тодор И. И.,
ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. ИВ., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с
административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ..., с обща застроена
площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс,
баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена
сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ № V-
892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-
891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, поради липса на съгласие;
2) установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на ½ идеална част от Договор за дарение на идеална част от недвижим имот
от 15.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н. д. № 780/2017 г. на
нотариус Петър Петров, с район на действие: района на РС - гр. Варна, вписан в Служба по
вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017 г., акт № 188, с който Тодор И. И.,
ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. ИВ., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от недвижим
1
имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с
административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ..., с обща застроена
площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс,
баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена
сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ № V-
892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-
891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, поради заобикаляне на закона;
3) установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на ½ идеална част от Договор за дарение на идеална част от недвижим имот
от 15.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 157, том V, н. д. № 780/2017 г. на
нотариус Петър Петров, с район на действие: района на РС - гр. Варна, вписан в Служба по
вписванията - гр. Варна, с вх. рег. № 35358/18.12.2017 г., акт № 188, с който Тодор И. И.,
ЕГН **********, е дарил на сина си Ж. Т. ИВ., ЕГН **********, 1/2 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с
административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ..., с обща застроена
площ от 91,37 кв. м, целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс,
баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена
сградата, съставляващ общинско дворно място с площ 850 кв. м,представляващо УПИ № V-
892 в квартал 64 по действащия план за гр. Аксаково, област Варна, одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на Кмета на Община Аксаково, при граници по скица: УПИ №№ VI-
891, VII - детска градина, IV-893 и улица „Мъглиж“, поради накърняване на добрите нрави.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага, че първоинстанционният съд е тълкувал формално и превратно
доказателствения материал по делото, поради което е достигнал до неправилни изводи.
Застъпва, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по
направеното в първо съдебно заседание искане за служебна проверка за противоречие със
закона - за спазване на изискуемата от закона форма на процесния нотариален акт, а
именно: неизписването на трите имена от дарителя и противозаконната им замяна с пръстов
отпечатък. Счита, че съдът необосновано е отхвърлил главния иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2
от ЗЗД, като неправилно е ценил свидетелските показания на свид. Аспарухова и свид.
Друмева и не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ. Счита, че
съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, като не е
обсъдил двата наведени довода от ищеца, а именно, че заобикалянето на закона е в
основанието за полагане на пръстов отпечатък, както и в неизписването на трите имена след
подписа на дарителя. Навежда оплаквания, че съдът е отхвърлил претенцията по чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД без да е обсъдил обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Застъпва становище, че процесният договор за дарение следва да бъде обявен за
нищoжен. Позовава се на решение по к. гр. д. № 2729/2018 г., в което са обсъдени
критериите кога един договор е унищожаем и кога нищожен поради липса на воля при
сключването му.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична експертиза с участието на вещи лица
психиатър и невролог, при която вещите лица след запознаване с материалите по делото и,
по тяхна преценка, с наличната медицинска документация в МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД и
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна, да отговорят на следните въпроси:
1. От какви заболявания е страдал Тодор И. И. към датата на съставяне на НА за дарение
2
- 15.12.2017 г.?
2. Могъл ли е Тодор И. И. да разбира свойството и значението на извършеното и да
извършва волеви действия към датата на съставяне на НА за дарение - 15.12.2017 г.?
3. Бил ли е Тодор И. И. в трайна невъзможност да разбира свойството и значението на
извършеното и да разбира и ръководи действията си?
4. Оказвало ли е някое от заболяванията на Тодор И. И. смущение върху движенията на
горните крайници, по-конкретно върху китката, като треперене, трудна подвижност и
в каква степен върху способността му за писане?
5. Могъл ли е Тодор И. И. да се подписва (като отговорът да бъде разделен на физическо
изпълнение и волеви действия)? В конкретния случай физическото изпълнение
означава ли, че той е можел да формулира рационално и да отстоява позиция и да
упражнява волята си ?
Въззивникът обосновава направеното искане с констатацията на първоиснтанционния
съд, че СПЕ не кореспондира на събрания по делото доказателствен материал, без да се
излагат съображения за това; с оглед необходимостта от изясняване на въпрос от
съществено значение за делото; както и във връзка с посоченото от вещото лице при
отговора на поставения четвърти въпрос, че въпросът е повече от компетентността на
специалист невролог.
В законоустановения срок Ж. Т. ИВ., чрез адв. Д.В., е депозирал писмен отговор, в
който счита жалбата за неоснователна, а изводите на РС – Варна, за правилни и
законосъобразни. Поддържа становището си, че заключението на вещото лице по
допуснатата пред първа инстанция СПЕ е невярно, необективно и необосновано.
Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
С Определение № 883/02.03.2022 г., настоящият състав е констатирал нередовност на
депозираната от И.И. искова молба, като е дал възможност на последния да приведе
заявения от него петитум в съответствие с наведените фактически основания относно
недействителността на договор за дарение, обективиран в НА № 157/15.12.2017 г.
В изпълнение да дадените указания е депозирана молба от И.И., чрез адв. Р.М. в
която се застъпва становище, че наследодателят на И.И. – Тодор И., от месец декември 2017
г. вследствие на своите заболявания трайно не е в състояние да разбира свойството и
значение на постъпките си. Не е могъл да разбере смисъла на процесния договор, да
формира и изрази правно валидна воля по него. Твърди се още, че пръстовият отпечатък,
положен от Тодор И., е непълен, а подписът – нехарактерен, хаотичен и необичаен за него,
което отново свидетелства за невъзможността на последния да разбира свойството и
значението на действията си. Твърди нищожност на нотариалното действие, с което е
изповядан договорът за дарение. Сочи, че липсва законово изискване да се поставя пръстов
отпечатък след като лицето се е подписало и не е изписало саморъчно трите си имена.
Заявява, че Тодор И. не е страдал от проблеми с двигателната активност на горните
крайници, заболявания или недъг, които биха му попречили да изпише собственоръчно
имената си. Твърди, че нотариусът неправилно е преценил и неоснователно е приравнил
недъгавостта към старостта и е заобиколил закона, като с това е нарушил и добрите нрави, с
което е способствал чрез незабранени средства да се постигне неправомерно
облагодателстване на ответника.
С оглед на изложените твърдения формира следния петитум в следната поредност:
1. Процесният договор за дарение да бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие,
доколкото Тодор И. не е могъл да разбира свойствтото и значението на постъпките си
към момента на сключване на договора, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
2. Нотариалното действие по съставянето на процесния нотарилаен акт да бъде обявено
3
за нищожно, тъй като не могат да се извършват нотариални действия, противоречащи
на закона, поради липса на спазена форма на нотариалния акт, нарушаване на добрите
нрави, липса на изразена воля и заобикаляне на закона, на основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 576, 574, 580 т. 6 от ГПК.
3. Процесният договор за дарение да бъде обявен за нищожен, поради нарушаване на
добрите нрави, изразяващо се в неоснователно и невярно посочване на старческа
немощ като недъгавост, за прилагане на особените правила при подписване на
нотариалния акт и последващо неправомерно облагодетелстване на ответника Жельо
И., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
4. Процесният договор за дарение да бъде обявен за нищожен поради нарушаване на
добрите нрави и заобикаляне на закона, изразяващо се в неоснователно и невярно
посочване на старческа немощ като недъгавост, за прилагане на особените правила
при подписване на нотариалния акт и последващо неправомерно облагодетелстване на
ответника Жельо И., на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.
С депозираната молба се поддържа направеното искане във въззинава жалба за
допускане на СПЕ.
Депозирана е и молба вх. № 6580/17.03.2022 г. от И.И., чрез пълномощника му, с
искане на основание чл. 17, ал. 1 от ГПК съдът да вземе становище по въпроса спазена ли е
законовата форма на процесния нотариален акт, в който Тодор И. е положил подпис, но не е
изписал саморъчно трите си имена.
Предвид изложеното съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
обжалването, и в срок.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва
вида и съдържанието на търсената защита. Въз основа на фактическите твърдения и на
заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Сочената от ищеца
правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, така и
на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе
фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този
начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Поради
това е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба претендираната
от него недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие –
недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост,
висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна
норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната
квалификация на иска (в този смисъл Решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019
г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Настоящият състав, като съобрази изложеното от ищеца И.Т., счита, че съдът е
сезиран с два иска в условията на евентуалност – главен иск за обявяването на процесния
договор за дарение за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, пр. 2, поради липса на
съгласие, с оглед наведените твърдения за трайната невъзможност на наследодателя Тодор
И. да разбира свойството или да ръководи действията си, предвид болестното му състояние -
деменция, и евентуален иск за обявяване на договора за дарение за нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 3, поради липса на предвидената от закона форма, с оглед твърденията за
нищожност на нотариалното действие на основание чл. 576, вр. чл.580, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които
са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от
4
друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете.
Съдът извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на
исковете (Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09г. на ІV гр.о. на ВКС).
Въпреки неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд,
последният с Определение № 260398/12.01.2021 г. правилно е разпределил
доказателствената тежест и същата не следва да бъдe разпределяна наново. Страните са
ангажирали доказателства съобразно наведените от тях твърдения.
По направеното доказателствено искане във въззивната жалба съдът намира, че
същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото не са налице предпоставките по
чл. 266 от ГПК, включително лиспва и позоваване на някоя от хипотезите на цитираната
норма от страна на въззиника.
Производството по делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 297963/13.09.2021 г., уточнена
с молба вх. № 29840/23.09.2021 г., от ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково,
===, срещу Решение № 262373 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 5125/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, XI състав,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното във въззивната жалба доказателствено
искане за назначаване на допълнителна комплексна съдебно-психиатрична експертиза.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 2672/2021 г. на ОС – Варна, за 06.06.2022
г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, вкл. и по телефона, ведно с връчване на препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5