Определение по дело №471/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 135/17.11.2011 година, постановено по гр.дело № 193/2011 година, Момчилградският районен съд осъдил К. Х. Х. от С., общ.Кда заплати на М. А. Я. от с.с. сумата в размер на 780 лв., представляващи равностойността на пет броя овце, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 06.04.2011г. до окончателното й изплащане, като отхвърли иска за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 1 250 лв. като неоснователен. С решението осъдил К. Х. Х. от С., общ. Кда заплати на М. А. Я. от с.с. направените по делото деловодни разноски в размер на 187.20 лв.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от К. Х. Х. от С., общ. К, с която решението се обжалва в осъдителната му част като неправилно и необосновано- постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установило, че въззивникът не бил дал съгласието си овцете на ищцата да бъдат приети в кошарата му, като това била уговорка между овчаря му-С.Б. и ищцата. Установило се също,че вечерта преди връщането на овцете на ищцата същите били налице, а сутринта имало липсващи.В този смисъл отговорността за липсващите животни следвало да бъде търсена от Б.. Неправилен бил извода на съда, че между въззивника и ищцата е възникнало облигационно отношение, тъй като той знаел за наличието на животните й в кошарата, но взаимоотношенията били между нея и овчаря Б.. В този смисъл следвало иска да бъде насочен към С.Б.. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната му осъдителна част и постанови друго, по съществото на спора, с която да отхвърли искът в уважения му размер. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК и в съдебно заседание чрез представител по пълномощие, въззиваемата М. А. Я. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението в обжалваната му част като правилно, да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, при проверка правилността на решението, въззивният съд е ограничен да се произнесе само по въпросите, посочени във въззивната жалба, които с настоящата се свеждат до оплакване за необнованост на фактическите изводи на съда на събраните по делото доказателства.

Предявен в първоинстанционното производство е иск, с който ищцата Мехлиха А. Я. от С. общ. К.иска да бъде осъден К. Х. Х. от с.с. - жалбоподател във въззивното производство, да й заплати сумата в размер на 1 250 лв., представляваща равностойността на пет броя овце, нейна собственост, от които два броя овце едногодишни около 40-45 кг, две овце-майки на две години около 45 кг и едно шиле на една година около 40 кг. Ищцата твърди, че по предложение на въззивника, който бил собственик на голямо стадо овце и на кошари, се уговорили същият да се грижи и за овцете на ищцата за времето от 10.06.2010г. до 15.08.2010г. В изпълнение на уговорката ищцата и М.Ю.закарали 27 бр. овце, в кошарата на ответника, който ги преброил заедно с овчаря си – Р.Б. и приел. След изтичане на уговорения срок, ищцата отишла при ответника да си прибере овцете, но той й предложил да не бърза и да ги остави. Впоследствие разбрала, че ответникът започнал да разпродава овце и се притеснила за своите. Едва през м.октомври, след като подала жалба в полицията, ответникът й върнал 22 бр. овце, като останалите пет обещал да върне до м.януари 2011г. Въпреки това, тези пет броя овце нито били върнати от ответника, нито й били заплатени.

От събраните по делото писмени доказателства: декларация образец КЗЖ-87 от М. А. Я. по чл. 132, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност до ветеринарния лекар на С.; справка от ИС на НВМС за стопанисвани овце-майки към 01.08.2008г. с корекции към 08.05.2009г. и извлечение от регистър на животновъден обект се установява, че ищцата М. А. Я. е регистрирана като собственик на животновъден обект № 68650369, че е декларирала собственост на 21 бр. овце, а към 08.05.2009 година – и на 12 бр. овце-майки с подробно описани ушни марки.

В показанията си свидетелят М.Ю.Ю. сочи, че с ищцата живеят на съпружески начала, и че заедно гледали 27 бр. овце. Свидетелят бил на работа в гр. С., когато му се обадила ищцата и му казала, че в дома им дошъл ответникът, който й предложил да му дадат овцете си да ги отглежда. Когато свидетелят се прибрал в С., на 10.06.2010г. вечерта заедно с ищцата закарали 27-те броя овце в кошарата на ответника, която се намирала до неговата къща. При предаването на овцете присъствали ответникът и неговият овчар- св. С.Б., които ги преброили. Всички овце били с ушни марки. Уговорили се с ответника, че ще му дадат 20 лв. за сол и че ще си вземат овцете обратно на 15.08.2010г. Няколко дни преди това свидетелят заминал на работа в гр. С.. На посочената дата ищцата отишла да си прибере овцете, но ответникът й предложил да останат още. Когато се прибрал от работа, през м.октомври, свидетелят отишъл да си вземе овцете. Когато овчарят – св. Б. започнал да изкарва овцете от кошарата, свидетелят установил, че са със сменени ушни марки. Св.Б. извел от кошарата и върнал на св. Ю. 22 бр. овце, а за останалите обяснил, че не знае нищо, че той само изкарва и прибира животните и друга работа с тях няма. В тази връзка ответникът обещал на св.Ю. да върне овцете до края на годината, но това не станало.

Свидетелят Р.Т. сочи в показанията си, че сменя св. Б. при гледането на овцете, когато той почива. Заявява, че знае, че ищцата има овце при ответника.

Свидетелят М.Р.И.сочи, че присъствал в началото на м. октомври 2010г., когато овцете на ищцата били предадени /върнати/ на св. Ю.. Овцете извеждал от кошарата св. Б. като били върнати 22 бр. овце. Последният обяснил, че предишната вечер прибрал всички животни от стадото, а на сутринта липсвали пет броя овце.

От показанията на св. Р.Б. се установява, че на 10.06.2010г. ищцата и св. Ю. докарали в стадото 27 бр. свои овце. Уговорката за грижата за овцете била между ищцата и ответника. Приемането на овцете станало в присъствието на четиримата. Овцете били с ушни марки. Гледали ги до м.октомври 2010г. Ищцата няколко пъти идвала да си иска овцете от К. Х.. Върнали й 22 бр. овце. Свидетелят сочи, че ответникът сменил ушните марки на овцете на ищцата и продавал нейни овце.

Показанията на горните свидетели, установяващи фактите относно действителните отношения между страните по делото, съдът кредитира изцяло като последователни, подробни, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства. Следва да се посочи, че ответникът не е представил и поискал събирането на каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че отношенията по грижата за овцете били между ищцата и овчаря му- св. Р.Б. както че той самият знаел, че в неговото стадо има овце на ищцата, но това било по уговорка между нея и свидетеля. Напротив, доказателствата по делото по един несъмнен начин установяват, че уговорката за гледането /в т.ч. пазенето/ и връщането на овцете била именно между ищцата и ответника, като предаването на овцете станало в присъствието на ответника, който включително преброил овцете. В тази връзка, в нито един момент от развилото се съдебно производство – от предявяване на иска до приключването му, няма твърдение на ищцата, респ. на св. Ю., с който последната се намира във фактическо съжителство, като заедно полагали грижа за овцете си, че отношенията са между ищцата и овчаря на ответника – св. Б. а както бе посочено по-горе, такова доказване ответникът не е провел.

Така обсъдените доказателства налагат извода, че е предявен иск с правно основание чл. 250 ЗЗД, който от своя страна се явява основателен и доказан. Постигнато между страните е било съгласие за гледане /в т.ч. пазене/ и връщане овцете на ищцата и същите са били предадени с оглед уговореното. В такъв случай получените бройки овце се считат за дадени по влог. Ответникът е получил овцете да ги пази и върне след изтичане на срока за това. Съгласно чл. 250 и чл. 253 ГПК ответникът е бил длъжен да пази овцете с грижата на добър стопанин и да ги върне. Като не е върнал пет броя овце на вложилата ги ищца, ответникът дължи обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД в размер на тяхната равностойност, определена съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза на 780 лв. Впрочем, относно правната страна на предявения иск не се съдържат оплаквания във въззивната жалба, поради което правилността на решението относно правната квалификация на иска не подлежи на въззивна проверка.

Като е достигнал и направил аналогични изводи за основателност и доказаност на предявения иск в уважената му част, първоинстанционният съд е постановил решение, в съответствие с доказателствата по делото и закона.

По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на К. Х. Х. за неоснователна. Решение в обжалваната му част като правилно и обосновано, следва се потвърди. В останалата му част, като необжалвано, решениет¯ е влязло в сила.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135/17.11.2011 година, постановено по гр.дело № 193/2011 година по описа на Момчилградския районен съд в частта му, с която е осъден К. Х. Х. от С., общ. К, ЕГН * да заплати на М. А. Я. от с.с., ЕГН * сумата в размер на 780 лв., представляваща равностойността на пет броя овце /два броя овце едногодишни около 40-45 кг, две овце-майки на две години около 45 кг и едно шиле на една година около 40 кг/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 06.04.2011г. до окончателното й изплащане.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.