Решение по адм. дело №444/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на В. К. К., от [населено място], [жк] [адрес], вх. „**“ против заповед № 25-0328-000029 от 01.09.2025 година, издадена от Н. Г. Й. - командир на отделение при РУ-Р. при ОД на МВР-П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна. Моли съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Не заявява претенция за разноски.

В съдебно заседание проведено на 24.10.2025 година оспорващата редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът - Н. Г. Й. - командир на отделение при РУ-Р. при ОД на МВР-П.*, редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата като неоснователна. Пледира жалбата да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

На 25.08.2025 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 264371 срещу В. Н. С., за това, че на 11.08.2025 година в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към пл. „С.“ е управлявал лек автомобил - „**“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. К. след като е лишен от това право по административен ред. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя на датата на съставянето му.

На В. К. К., собственик на автомобил - „**“, с рег. № [рег. номер] е съставен АУАН серия АД, № 264372 от 01.09.2025 година, за извършено нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 01.09.2025 година е издадена Заповед № 25-0328-000029 от 01.09.2025 година от Н. Г. Й. - командир на отделение при РУ-Р. при ОД на МВР-П.**, с която по отношение на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че на 11.08.2025 година, в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към пл. „С.“ допуска собственото й МПС -„**“, с рег. № [рег. номер] да се управлява от В. С.-който е лишен по административен ред с влязло в сила наказателно постановление № 25-0328-000013. Заповедта се позовава и препраща към съставен АУАН, серия АД, № 264371 от 25.08.2025 година.

От справка за собственост на МПС се установява, че жалбоподателката е вписана в база данни като собственик на лек автомобил - „***“, с рег. № [рег. номер].

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР относно правоспособността на водачи на МПС и наложени им наказания за извършени от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени актове за установени административни нарушения се установява, че В. Н. С. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, валидно до 08.12.2031 година. Същото е със статус отнето по административен ред, съгласно АУАН GA, № 316191 от 25.01.2025 година, и издадено въз основа на него наказателно постановление № 25-0328-000013 от 06.02.2025 година.

По делото е представено и прието съдебно решение № 26 от 14.05.2025 година, постановено по АНД № 66/2025 година по описа на районен съд – Р., влязло в сила на 09.06.2025 година. С него е потвърдено наказателно постановление № 25-0328-000013 от 06.02.2025 година, с което на В. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.7 са командир на отделение при отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

От служебна бележка се установява, че 01.09.2025 година издателят на процесната заповед заема длъжност-командир на отделение в група „ОП“ при РУ – Р. при ОД на МВР-П.**.

Горната фактическа обстановка се възприе от документите находящи се в административната преписка, всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед рег. № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П.**. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.7 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. В оспорваната заповед е посочена заповедта оправомощаваща нейния издател, като по делото не е спорно, че издателят на заповедта към дата 01.09.2025г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й.

В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че на посочена дата и час, В. С. е управлявал МПС-„**“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, съгласно наказателно постановление № 25-0328-000013 от 06.02.2025 година. За така извършеното административно нарушение от водача В. С. на нормата на чл. 150 от ЗДвП е съставен акт за установяване на административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на превозното средство-В. К. заради това, че на посочената дата, място и час, собственото й МПС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред. Изложените от органа мотиви са напълно достатъчни и същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са подведени под точната правна норма.

Не е основание за отмяна на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация на моторното превозно средство по отношение, на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на лек автомобил - „**“, собственост на жалбоподателката, притежаващ преди прилагане на ПАМ рег. № [рег. номер].

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които нарушения да са основание за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен и които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Материалният закон е приложен правилно. За да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на следните обстоятелства: принудителната административна мярка да се налага по отношение на собственик на пътно превозно средство, което моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от обстоятелствата: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При наличието на тези регламентирани предпоставки административният орган е длъжен да приложи съответната принудителна административна мярка.

В конкретния случай няма спор относно това, че МПС-„Мерцедес Ц 350“ е собственост на жалбоподателката.

В конкретния случай няма спор и относно това, че водачът-В. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органа. До приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да разколебаят събраните от органа доказателства. Без всякакво правно значение е дали собственикът на автомобила е допуснал, разрешил или не да се управлява неговото превозното средство от трето лице. В качеството си на собственик на процесното МПС, жалбоподателката има грижата на добър стопанин, в чийто обхват са и задълженията нейният автомобил да се управлява от правоспособен водач и да е под нейн надзор. С оглед на това възражението, че с пълномощно е предоставила управлението на друго лице, а не на лицето, управлявало МПС-то е ирелевантно.

Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано, че на 11.08.2025 година В. С. е управлявал моторно превозно средство, собственост на В. К. след като е лишен по административен ред от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца. СУ на МПС му е иззето със съставен АУАН № 316191 от 25.01.2025 година, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, като въз основа на АУАН-а е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса с отговорността му. С наказателно постановление № 25-0328-000013 от 06.02.2025 година, въпросът с отговорността е решен. Наложено е административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е обжалвано и с решение № 26 от 14.05.2025 година, постановено по АНД № **/2025 година по описа на районен съд – Р. е потвърдено. Решението е влязло в сила на 09.06.2025 година. Следователно към дата на издаване на оспорваната заповед, В. С. е лишен по административен ред от правото да управлява МПС. Управляването на моторно превозно средство от лице лишено от това право по съдебен или административен ред е административно нарушение - чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е и основание за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" по отношение на собственика. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателката е приложена предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес, така и в интерес и на самия жалбоподател. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателката в по–голяма степен от необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона. При установено нарушение на управление на МПС, от водач лишен от правото да управлява МПС по административен ред са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП по отношение на собственика. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0328-000029 от 01.09.2025 година издадена от Н. Г. Й. - командир на отделение при РУ-Р. при ОД на МВР-П.* ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по жалбата своевременно заявява искане за присъждане на разноски. Искането е основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК. В тежест на жалбоподателя на следва да се възложат направените съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение. Същите се присъждат в минимален размер от 200.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. К. К. против заповед № 25-0328-000029 от 01.09.2025 година, издадена от Н. Г. Й. - командир на отделение при РУ-Р.** при ОД на МВР-П.**.

ОСЪЖДА В. К. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], вх. „**“ да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.**, със седалище [населено място], [улица]съдебни разноски по делото в размер на 200.00 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.