№ 1379
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501760 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 1412/12.05.2022 год., постановено по гр.
дело № 20213110106125 по описа на РС-Варна за 2021 год., в частите, с които въззивникът
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град
София, п. к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А е осъден да заплати на П. Д. Й. от гр. Варна,
сумата от общо 1454, 77 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 250, 26 лева, представляваща сбора
от обезщетенията за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за положен
извънреден труд, считано от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца,
следващ този на дължимото плащане след изтичане на отчетния тримесечен период до
26.04.2021 год. (датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда), на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно.
1
Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира
изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд чрез преизчисляването му
в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, която следва да бъде преодоляна
чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите
на КТ, вкл. и на цитираната Наредба. Твърди се също, че не е съобразено и Решението от
24.02.2022 год. по преюдициално дело № C-262/20 на съда на ЕО, което е било образувано
по отправено от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на Европейските общности.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване
на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, в писмено становище от
07.10.2022 год. поддържа въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
счита първоинстанционното решение в обжалваните части за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тези части.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът П. Д. Й. от гр. Варна навежда следните твърдения: В
периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е полагал труд на длъжността „водач на специален
автомобил“ и „пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г.
ищецът е полагал труд на 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За
същия този период ищецът е положил общо 1440 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент „1,143“ възлиза на 1646 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до положен извън установената норма труд от 205, 92 часа, за който ищецът твърди, че
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на
1587, 90 лева. Твърди също, че ответникът му дължи и сумата от 296, 34 лева,
представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане на дължимите възнаграждения
за положения извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането
на съответния тримесечен период до подаването на исковата молба – 26.04.2021 год.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1587, 80 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г.
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на исковата
молба (27.04.2021 год.) до окончателното и изплащане, както и сумата от 296, 34 лева,
́
представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане на дължимите възнаграждения
2
за положения извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането
на съответния тримесечен период до подаването на исковата молба – 26.04.2021 год.
В писмен, отговор, подаден в срока по 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез
процесуален представител, ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А не оспорва, че в
процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Оспорва предявените искове. Твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове
нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа,
поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради което и
липсва основание за преизчисляването на положения от ищеца за процесния период нощен
труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден. Положеният от ищеца нощен
труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие с Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и с Наредба № 8121з-36, обн. ДВ, бр. 3/10.01.2020 год. на министъра на
вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на
специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно
правоотношение в системата на МВР.
По тези съображения счита иска за заплащане допълнително възнаграждение за
положен в периода 01.01.2018 – 30.06.2020 год. извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за
неоснователен и настоява за отхвърлянето му. С оглед неоснователността на обуславящия
иск, неоснователен е и иска по чл. 86 ЗЗД.
В условията на евентуалност прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Пред настоящата инстанция исковете са висящи съответно до размера на сумата от
1454, 77 лева – незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2018г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на подаване на исковата молба (27.04.2021г.) до окончателното и изплащане и на
́
сумата от 273, 07 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане на
дължимите възнаграждения за положения извънреден труд, за периода от 01.07.2018г. до
26.04.2021г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно
правоотношение в процесния период (01.01.2018 год. – 30.06.2020 год.), по което ищецът е
изпълнявал длъжността „водач на специален автомобил втора степен“ и „пожарникар“ в
3
Първа районна служба „ПБЗН“ – Варна към Регионална служба „ПБЗН“ – Варна към ГД
„ПБЗН“ – МВР.
Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а
за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден
труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на
допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 12.04.2022г., кредитирана от
съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание
се установява, че за периода 01.01.2018 год. – 30.06.2020 год. ищецът е отработил нощен
труд общо в размер на 1487 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с
коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца
за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата
часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд,
който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния
труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1665
часа. Налице е разлика от общо 208 часа, които не са заплатени. Стойността им, изчислена
като часове извънреден труд, е в размер на 1610, 90 лева. Установява се още, че сборът от
обезщетенията за забава, изчислени върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за
което се дължи плащането до 26.04.2021 год. е в размер на 317, 99 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
Ищецът е държавен служител в МВР, поради което са приложими разпоредбите
на Закона за МВР в редакцията му от ДВ, бр. 81 от 2016 г., доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на
държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа),
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за
тримесечен период.
За целия процесен период – 01.10.2018 год. – 30.06.2020 г., за който се претендира
заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в
редакцията от ДВ, бр. 81/2016 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на
4
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода 01.01.2018 год. – 30.06.2020 год. са действали последователно Наредба №
8121з-776/29.07.2016 год., в сила от 02.08.2016 год. и Наредба № 8121з-36, обн. Дв, бр.
3/10.01.2020 год., издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични. Според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време общият брой часове положен труд между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава с коефициент от „0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба.
(Методиката и подходът са идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в
хипотезите на сумирано изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в
дневен в съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се
изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към общия брой
часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е надвишаване на нормата
часове положен труд за отчетния период).
В последвалите наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен липсва. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.; в
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.; и в Наредба № 8121з-36,
обн. Дв, бр. 3/10.01.2020 год., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
5
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен с коефициент „0, 143“. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като
законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент за прилагането
на цитираната наредба по отношение на държавните служители в системата на МВР е и
нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на МВР, които
полагат труд за времето между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението на ответника, че със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. работодателят
е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0, 25 лева на час,
съгл. т. 1 от цитираната заповед) поради което и не следва превръщането на нощните часове
в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй
като посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и в случай, че е надвишена нормата
положен за периода труд (който период в случая е тримесечен) се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд. Поради това и не може да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. (т. 1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в
специалните норми. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и
определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за
определен период, какъвто е и настоящият случай.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР, в частта му за заплащане на сумата от 1454, 77 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. –
6
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване
на исковата молба - 27.04.2021г. до окончателното и изплащане, както и искът по чл. 86 ЗЗД
́
в частта му за заплащане на сумата от 250, 26 лева, представляваща сбора от обезщетенията
за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за положен извънреден труд,
считано от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ този на
дължимото плащане след изтичане на отчетния тримесечен период до 26.04.2021 год.
(датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда) са основателни.
Доводите на въззивника за неоснователност на исковете, черпени от Решението от
24.02.2022 год. по преюдициално дело № C-262/20 на съда на ЕО, което е било образувано
по отправено от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на Европейските общности
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и § 8 от
Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, настоящият състав счита за неоснователни.
Разпоредбите от Правото на ЕС, на които съдът на ЕО е дал тълкуване, са неотносими
към настоящия правен спор, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР, т. е,
настоящият спор има отношение към възнаграждението на държавните служители в МВР и
по – конкретно към методите за неговото определяне, които въпроси обаче са извън обхвата
на Директива 2003/88/ЕО.
Отделно от това даденото с Решението от 24.02.2022 год. по преюдициално дело № C-
262/20 на съда на ЕО тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, не
само не изключва субсидиарното приложение в настоящия случай на чл. 9 и следващите от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а напротив – допуска
приложението на норми на вътрешното право, вкл. и цитираната НСОРЗ, доколкото видно
от аргументите на съда на ЕО в обсъжданото решение, нито съображенията от правно
естество (нормите на чл. 187, ал. 1, 2 и 3 от ЗМВР), нито бюджетните съображения, на които
се е позовал отправилият преюдициалното запитване съд (РС-Луковит) могат да оправдаят
разликата в третирането между работещите в частния сектор и държавните служители в
МВР, относно полагания от тях нощен труд в хипотезите, при които работното време се
изчислява сумирано за определен период – в този смисъл са § 74 до 79 вкл. от цитираното
решение на съда на ЕО.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 400 лева за производството пред настоящата инстанция е
7
неоснователно, тъй като възнаграждението е в рамките на установения в чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, вр. чл. 2, ал. 5 от същата наредба минимален размер, в
редакцията на нормите, действали към момента на сключването на договора за правна
защита и съдействие (10.10.2022 год.) т. е., в редакцията им преди ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1412/12.05.2022 год., постановено по гр. дело №
20213110106125 по описа на РС-Варна за 2021 год., в частите, с които Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п. к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А, е осъден да заплати на П. Д. Й. от гр. Варна, сумата от общо 1454, 77
лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.01.2018г. – 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 250, 26 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за положен извънреден труд, считано от
датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ този на дължимото
плащане след изтичане на отчетния тримесечен период до 26.04.2021 год. (датата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда), на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.;
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР,
адрес: град София, п. к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на П. Д. Й. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. Цар Иван Срацимир № 2А, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за настоящата инстанция,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8