ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Сливен, 27. 03. 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА ЧКАД № 103 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на § 4б, ал. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 160, ал. 2 и чл. 234 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба от Б.Е.Х. - П. с ЕГН: **********,***,
подадена чрез п. й адв. Н.С.К., и по частна жалба, подадена от Б.Е.Х. – П. с ЕГН: **********,***, и
двете срещу Определение № 68 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело № 18 /
2023 г. по описа на Административен съд – Сливен.
В жалбите са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт с искане за отмяната му и връщане на преписката. Твърди се, че: не са спазени процесуалните
права на жалбоподателя; извършено е позоваване на решение по дело С-289/21 от
24.11.2022 г. на съда на ЕС; в обжалвания съдебен акт не е даден отговор на
възраженията в жалбата относно незаконосъобразност на оспорената заповед.
Заявено е искане за копия от документите по делото, които са представени от
ответната страна. Заявена е претенция за разноски по делото.
В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна -
Началника на З. ***, е представено възражение по частните жалби с изложени
доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Частните жалби са подадени в срок и са процесуално
допустими.
Настоящият съдебен състав констатира, че с Определение
№ 68 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело № 18 / 2023 г. по описа на
Административен съд – Сливен, Б.Е.Х. – П. е освободена от заплащане на държавна
такса по делото. Освобождаването от заплащане на държавна такса е за цялото
съдебно производство във всички съдебни инстанции и докато няма промяна в
обстоятелствата. В този смисъл са указанията по тълкуване на закона, съдържащи
се в т. 12 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6 / 2012 г., ОСГТК.
С обжалваното
определение е оставена без разглеждане жалбата на Б.Е.Х. – П. срещу Заповед №
301 от 07.12.2022 г., с която, на основание чл. 77 и чл. 172 от ЗИНЗС, е п. на
р. в ц. „Ш.“ З. ***, считано от 12.12.2022 г., и е прекратено производството по
адм. дело № 18 / 2023 г. по описа на Административен съд– Сливен. Със същото
определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Вх. № СД-01-01-711
от 21.02.2023 г. съдът да разпореди да бъде к. до Административен съд – Сливен,
за да се запознае с материалите по делото. Първоинстанционният съд е приел, че
н. и п. на т. д. на л. о. с. е въпрос на преценка от страна на органите на з.
администрация, които действат изцяло в условията на оперативна самостоятелност,
поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл.
159, т. 1 във връзка с чл. 21 от АПК, производството по делото следва да бъде
прекратено. По молбата от 21.02.2023 г. е счел, че тъй като жалбоподателят е
упълномощила адвокат по делото, правата й са защитени.
Определението е правилно.
Според чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на и. на н. л.
о. с. и. п. на п. р. А съгласно чл. 164, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, възможностите
за у. в т. д. се определят от администрацията на з., п. д. или з. о. в рамките
на р. р. м. в Д. п. „Ф. з. д.“ и в о. и к.-б. д. на з. з. С цитираната
нормативна уредба и по- конкретно с разпоредбата на ал. 2 на чл. 77 от ЗИНЗС, в
която е предвидено, че по възможност п. на л. о. с. към к. в. р. се у., не е
въведено задължение за органите на з. администрация да о. на л. о. с. п. на к. в.
т. всеки път, когато те са з. и. си и с. си за това. Напротив, п. и о. на възможност
за т. д. е предоставено на преценката на административния орган, за която не е
предвиден съдебен контрол. П. на р. в м. з. л. о. с. е правна възможност, а не
задължение за административния орган. Законът не вменява задължение на
административния орган да о. или в. р. на л. о. с. при поискване от негова
страна, а само при възможност, продиктувана от обективни причини или други
релевантни обстоятелства.
По изложените съображения, обосновано
първоинстанционният съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК и е приел, че
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не са
спазени процесуалните й права. Съдът обосновано е оставил без уважение молбата на жалбоподателя
от 21.02.2023 г. по съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е и твърдението във връзка с
възраженията в жалбата относно незаконосъобразност на оспорената заповед, които
са възражения по същество на спора и като такива не могат да бъдат разгледани
при недопустима жалба.
Неоснователно е и извършеното позоваване на решение по
дело С-289/21 от 24.11.2022 г. на съда на ЕС, тъй като същото е неотносимо към
предмета на настоящия спор.
По изложените съображения, обжалваното определение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото е неоснователна.
Воден от гореизложеното, Административен
съд – Сливен, тричленен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 68 от 24.02.2023 г.,
постановено по адм. дело № 18 / 2023 г. по описа на Административен съд –
Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от същото.
Да се изпрати на частния жалбоподател и препис от документите
по адм. дело № 18 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, изходящи от
з. администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: