Р Е Ш Е Н И Е
24.04.2019 г.
номер .................. град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
***ски районен съд на дванадесети април |
Шести наказателен състав две хиляди и деветнадесета година |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело № 691 по описа за 2019 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №18-0938-004523 от 31.08.2018 г Началникът на сектор ПП към ОДМВР-*** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл. 1 от ЗДвП на А.М.А. *** административни наказания глоба в размер на 200 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката А.М.А., която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №957475 от 20.08.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата в 07:00 часа в общ. *** на път Общински №PVN 1042 като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, държава България, при обстоятелства: PVN 1042 третокласен път 8004, км.4 с посока на движение гр. Д. Митрополия управлява лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** като извършва следното: при движение с несъобразена скорост с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението при маневра завой наляво, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в дясно по посока на движението и се удря в дървета извън пътното платно като реализира ПТП с материални щети. Автомобила се спира от движение.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л.Х.Ц. и свидетеля Д.Л.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1693774 от 20.08.2018 г. със съставител Д.Л.Д. и справка за нарушител за А.М.А.. От показанията на актосъставителката Ц. и свидетеля Д. се установява, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са посетили пътнотранспортно произшествие между гр. Д. Митрополия и гр.***, с участник жалбоподателката А.. Според показанията на актосъставителката Ц. и свидетеля Д. същите са констатирали, че жалбоподателката А. е управлявала лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** като при движение с несъобразена скорост с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението при маневра завой наляво, е загубила контрол над автомобила, напуснала е пътното платно в дясно по посока на движението и се е ударила в дървета извън пътното платно като е реализирала ПТП с материални щети. Според показанията на актосъставителката Ц., причината за ПТП е несъобразена скорост. Според показанията на свидетеля Д., жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Пежо 206“ с несъобразена скорост и при маневра ляв завой при навлизане на моста на река Вит след с. Опанец е загубила контрол над автомобила и е излязла вдясно извън пътното платно, като е продължила движението си надолу по стръмната част под моста извън пътя и през цялото време се е блъскала в храсти и дървета и е спряла движението си под моста. В тази насока са и описаните в протокола за ПТП №1693774 от 20.08.2018 г със съставител Д.Л.Д. схема на пътнотранспортното произшествие, обстоятелствата, причините и условията за пътнотранспортното произшествие и щетите по лекия автомобил. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителката Ц. и свидетеля Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях местоположение на участващия в ПТП автомобил и установения механизъм за причиняване на ПТП. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателката А. в нарушение, което не е извършила.
При така приетото за установено от фактическа
страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателката А.М.А. е извършила нарушение по чл. 20,
ал.2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Следователно, всеки
правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с
конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да
управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Съгласно задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г.,
ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с
примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП
фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението,
произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката,
психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи
фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на
опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде
по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална
скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре.
Следователно, разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа
примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината
на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова
по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално
предвидените такива по чл. 73 ППЗДвП. Скоростта не се избира от
водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.
В съдебната практика
съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена
скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се
използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост",
"скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна
скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не
съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната
величина. Скоростта се определя като "съобразена", като се вземат
предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателката А. е допуснала самостоятелно ПТП в следствие на движение с несъобразена с релефа
на местността, със състоянието на пътя
по мост над р.Вит и с характера и интензивността на движението по третокласен
път Рибен – Божурица - Долна Митрополия - ***. Нито в съставения АУАН, нито в
издаденото НП е посочено каква е максимално допустимата, за този участък
скорост, на движение и с каква скорост се е движел управляваният от
жалбоподателката лек автомобил. Това с каква скорост се е движил автомобила,
според настоящия съдебен състав е без значение, тъй като от значение в случая е
единствено дали водачът е съобразил скоростта на движение на МПС с пътната
обстановка, така че при необходимост да съумее да предотврати евентуалното ПТП.
Видно
от словесното описание на извършеното нарушение, водача на МПС –
жалбоподателката А., при движение с
несъобразена скорост с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
характера и интензивността на движението
при завой наляво, е загубил контрол над автомобила, напуснал е пътното платно в
дясно по посока на движението и се е ударил в дървета извън пътното платно
като е реализирал ПТП с материални щети. По отношение на релефа на местността, по отношение
на състоянието на пътя по мост над р.Вит и по отношение на характера и
интензивността на движението по третокласен път Рибен – Божурица - Долна
Митрополия - *** санкционираното лице е имал задължението да се съобрази с тях
и е следвало да предвиди, че би било възможно възникване на опасност при
движение по третокласен път по мост над р.Вит при завиване надясно и да
съобрази скоростта на движение.
След като е допуснала причиняване на самостоятелно ПТП, жалбоподателката А. се е движила с несъобразена скорост. Всяка скорост, която не
позволява на водача да намали и да спре МПС и по този начин е станала причина за осъществяване на пътнотранспортно
произшествие е
несъобразена скорост. ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
Съдебната
практика приема, че при възникнала на пътя опасност за движението, водачът на
МПС има единствено задължение да избира правилно скоростта си, за да може при
възникване на опасността да намали скоростта или да спре. Той няма задължение
да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация.
Изменение посоката на движение в определи случай е допустимо при т.нар.
„спасителна маневра“. Тя не е правно регламентирана и поначало е неправомерна,
защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение
може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници
в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал
в състояние на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата
опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване смърт или увреждане на хора /ТР № 106/
31.10.1983 г. ОСНК/. Законът обаче, не го задължава да направи това, защото
изрично е регламентирал в чл.20 ал.2 от ЗДвП дължимото поведение при възникване
на опасност - да намали скоростта или да спре. По делото не се установи водача
да е действал в условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК. Не се
доказа и възникнала на пътя опасност и тя да е била в т.нар. „опасна зона“ за
спиране на МПС, т.е да не могъл да спре или
най-малкото да намали скоростта. Предвид това, не може да се приеме, че
в конкретния случай е била налице „спасителна маневра“, която на основание чл.8
от ЗАНН да не представлява административно нарушение.
На жалбоподателката А. е
вменено допуснато нарушение на посочената в акта и наказателното постановление
норма на закона, поради несъобразяване на скоростта й на движение с пътната
обстановка, като при влизане в ляв завой губи контрол над автомобила и
реализира ПТП. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е била
наясно с факта, че навлиза в завой, обстоятелство, което е трябвало да я
мотивира да изпълни задълженията си за движение със скорост, като е следвало да
избере такава скорост, при която да бъде в състояние във всеки един момент да
предотврати настъпването на автопроизшествие. Жалбоподателката не е възприемала
околната обстановка – на инфраструктурата, а именно: завой в ляво, имащо
отношение към определяне на безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното,
скоростта на жалбоподателката се явява "несъобразена", тъй като е
била неподходяща на конкретните атмосферните условия и на другите обективно
посочени в чл. 20 от ЗДвП неблагоприятни фактори,
независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до
настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.
Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателката А. при движение с несъобразена скорост с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението при маневра завой наляво, е загубил контрол над автомобила, напуснал е пътното платно в дясно по посока на движението и се е ударил в дървета извън пътното платно като е реализирал ПТП с материални щети. Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателката А. административно наказание глоба в размер на 200 лв, като е взел предвид от една страна тежестта на извършеното нарушение и характера и размера на причинените имуществени вреди в резултат на причиненото ПТП, а от друга страна е съобразил обстоятелството, че на жалбоподателката не са налагани множество наказания за извършени от нея нарушения по ЗДвП.
Съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към
административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на
Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителката Ц., като
държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощена да съставя
АУАН, както, и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-*** са делегирани правомощия да издава НП.
Неправилен се явява изводът
на жалбоподателката за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения при
съставяне на акта и издаване на НП, за липса на описание на нарушението.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и
дадената правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по
категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо
и въз основа на кои законови текстове е ангажирана
административно-наказателната й отговорност.
Липсва каквато и да е
неяснота относно времето и начина на настъпването на вредните последици от
конкретно описаното незаконосъобразно поведение на жалбоподателката А., които в
своята съвкупност са дали основание за търсене на отговорност от водача по реда
на ЗАНН.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН, чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-004523 от 31.08.2018 г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на А.М.А. *** административно наказание глоба в размер на 200лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – *** в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: