Р E Ш Е Н И Е
№ 22.02.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НЕВЕНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 6873 по описа на съда за 2019
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание
чл. 327, ал.1 ТЗ и с правно основания
чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД твърди в
исковата си молба, че на 25.03.2019 г. сключило Рамков договор за
подизпълнителски услуги № 2019-001, съгласно който ответното дружество „ВЕРО
СКАФОЛДИНГ- БЪЛГАРИЯ“ КД - в качеството си на „възложител“ било възложило на
ищцовото дружество - в качеството му на „изпълнител“, да извършва срещу
възнаграждение, със свои квалифицирани специалисти, изграждане на скелета, т.е.
да извършва фактическите работи по монтаж и демонтаж на скелетни конструкции на
различни строителни обекти на територията на Р. България, по сключени договори
от страна на възложителя.
В договора страните били уговорили, че изпълнението на
работите следвало да се отчита на база двустранен приемо-предавателен протокол
/или акт 19/ /т. I/.
Съгласно т. II, договорът влизал в сила от момента на
подписването му и изтичал на 25.03.2020 г. с писменото съгласие на страните.
В т. III страните били уговорили цената и начина на
плащане на извършваните по договора услуги, както следвало: възложителят
/ответник в настоящото производство/ следвало да заплаща на изпълнителя /ищец/
през целия срок на договора, възнаграждение, което било формирано на база на часова
ставка в размер на 13 лева на час за монтажник, 11 лева на час за
помощник-монтажник, 10 лева на час за общ работник и командировъчни. Месечното
възнаграждение, дължимо по договора, се формирало на основание на подписан
между страните протокол, в който се констатирали броят часове за изграждане на
скелета през съответния месец. Възложителят се бил задължил да заплаща на
изпълнителя договореното възнаграждение в срок от 5 дни от подписване на
протокола и издаване на фактура, но не по-късно от 10 дни след приемане на
работата.
Ищецът твърди още, че в изпълнение на договорните си
задължения, е извършвал със свои специалисти монтаж и демонтаж на скелетни
конструкции на различни обекти на територията на страната, като извършваната
работа била заплащана напълно и в срок от ответника, с изключение на последните
две фактури, които той не бил заплатил и до момента.
С писмено предизвестие от 12.09.2019 г., отправено до
ответната страна, ищецът прекратил действието на процесния договор, на
основание т. V.4 от същия. Даденото предизвестие било отработено от ищеца до
края на месец септември 2019 г., след която дата ответникът освободил работника
на ищеца, заявявайки, че повече нямал нужда от него.
Ищецът твърди още, че през месец август 2019 г. е
извършвал услуги по процесния договор в следните обекти на ответника: Завод за
хартия „МОНДИ“ - гр. Стамболийски, „Аурубис“ - гр. Пирдоп, ТЕЦ „Марица изток 3“
- гр. Гълъбово, „БИОВЕТ“ - гр. Пещера, както следва: „Извършен монтаж на скеле
от 11 бр. помощник-монтажник х 122,70 часа =1350,50 часа”, при единична цена 11
лева, общо 14 855,50лева; „Извършен монтаж на скеле от 8 бр. общи работници х
64,88 часа = 519 часа", при единична цена 10 лева, общо 5190,00лева;
„Командировки 19 бр. работници", количество 184, единична цена 20 лева,
общо 3 680,00лева.
Общата стойност на извършените услуги през месец
август 2019г., описани по- горе, възлизала на 28 470,60 лева, с включен ДДС,
съгласно Приемо-предавателен протокол № 12/31.08.2019 г. и Фактура №
12/31.08.2019 г.
Заявява, че на 11.09.2019 г. ответникът заплатил
по-голямата част от дължимата сума по Фактура № 12/31.08.2019 г., а именно
сумата от 27 550,34лева, като за остатъкът в размер на 920,26 лева с ДДС
страните се уговорили, че щяла да бъде задържана от ответника, като обезщетение
за невърнато работно облекло от ищеца. Конкретните уговорки за това били
направени на работна среща между управителя на ищцовото дружество и
представител на ответното дружество - г-н Й. С., проведена на 09.09.2019 г. На
срещата страните се съгласили, че липсващото работно облекло било на обща
стойност 1744,60 лева, която щяла да се раздели между двете дружества, в
резултат на което на „Влади М 2015“ ЕООД по последната фактура /тази от месец
август 2019 г./ щяло да плати с 872,30 лева по-малко. Страните се били
съгласили още, че ако ищецът възстановял липсващото работно облекло или част от
него, съответната стойност на възстановените дрехи щяла да му бъде върната.
В изпълнение на уговорките от работната среща, провела
се на 09.09.2019 г., на 16.09.2019 г. ищецът предал на ответника следните
вещи/работно облекло: Карта за достъп от обект „Аурубис България“ АД – 1 бр.;
Тениски – 17 бр.; Блузи с дълъг ръкав - 9 бр.; Куртки - 7 бр. и Обувки - 6 бр.,
за предаването на които бил подписан двустранен приемо-предавателен протокол.
От същата дата била издадена и Фактура № 14/16.09.2019
г., включваща стойността на върнатото работно облекло /без обувките/, като
основание за възстановяване на задържаната под условие сума по Фактура №
12/31.08.2019 г.
През месец септември 2019 г. ищцовото дружество
извършило услуги по процесния договор в следните обекти на ответника: Завод за
хартия „МОНДИ“ - гр. Стамболийски, „Аурубис“ - гр. Пирдоп, „БИОВЕТ“ - гр.
Пещера, както следва: „Извършен монтаж на скеле от 6 бр. помощник-монтажник х
82,08 часа =492,50 часа", при единична цена 11 лева, общо 5 417,50лева;
„Командировки 6 бр. работници", количество 52, единична цена 20 лева, общо
1 040,00 лева.
Общата стойност на извършените услуги през месец
септември 2019 г. била 7749,00 лева с ДДС.
Твърди, че изпълнението на работите по процесния
договор през месец септември 2019 г. било прието от ответника, без възражения,
с Приемо-предавателен протокол № 14/30.09.2019 г., за което издал Фактура №
14/30.09.2019 г.
Съгласно т. III от договора, възложителят бил длъжен
да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение в срок от 5 дни от
подписване на протокола и издаване на фактура, но не по-късно от 10 дни след
приемане на работата.
Ответното дружество не изпълнило задължението си да
заплати дължимите суми по процесните фактури, поради което ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5527 по описа за 2019
г. на PC Стара Загора, за сумите: 788,26лв. - неплатено задължение по Фактура №
14/16.09.2019 г., с 8,10 лв. - мораторна лихва от 16.09.2019 г. до 22.10.2019
г.; сумата от 7749,00 лв. - неплатено задължение по Фактура № 15/30.09.2019 г.,
с 49, 51 лв. - мораторна лихва от 30.09.2019 г. до 22.10.2019 г., законна лихва
върху главниците от 23.10.2019 г. до изплащането им и 931,90 лв. - разноски по
делото, срещу която заповед постъпило възражение от ответника, което обусловило
интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника „ВЕРО СКАФОЛДИНГ –
БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б., ЛНЧ **********, че
съществува вземането на ищцовото дружество „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Света Марина“ № 51,
представлявано от А. Б.С., ЕГН **********, по Заповед № 2915/25.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5527
по описа за 2019 г. на PC Стара Загора, за сумите: 788,26 лв. - неплатено
задължение по фактура № 14/16.09.2019 г., ведно с мораторната лихва върху нея в
размер на 8,10 лв., считано от 16.09.2019г. до датата на депозиране на
заявлението в съда - 22.10.2019 г.; сумата от 7749,00 лв. - неплатено
задължение по фактура № 15/30.09.2019г., ведно с мораторната лихва върху нея, в
размер на 49,51 лв., считано от 30.09.2019г. до 22.10.2019г., законната лихва
върху главниците от 22.10.2019 г. до окончателното им изплащане и 931, 90лв. -
разноски по частното гражданско дело. Претендира направените разноски в
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ответникът „ВЕРО
СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД представя отговор, в който взема становище, че
предявените искове са неоснователни, като ги оспорва изцяло по размер и
основание.
Относно фактура № 14/16.09.2019 г. на стойност 788.26
лв., твърди, че като основание за нейното заплащане било посочено, че същата
съдържала заплатени от ищцовото дружество суми за карти за достъп, панталони,
тениски, блузи с къс ръкав и куртки. Заявява, че липсвали каквито и да било
доказателства, че въпросните суми били заплатени от „Влади М 2015“ ЕООД във
връзка, с изпълнение на задълженията му по Рамков договор за подизпълнителски
услуги № 2019-001 от 25.03.2019 г. Твърди, че работно облекло на работниците на
„Влади М 2015“ ЕООД били осигурени от „Веро Скафолдинг - България“ КД във
връзка с изпълнение на задълженията си по раздел VII от рамковия договор от
25.03.2019 г. За допълнително работно облекло, закупено от „Влади М 2015“ ЕООД
във връзка с работа извършвана на обект, извън този, за който ответното
дружество ангажирало ищцвото, не можело „Веро Скафолдинг - България“ КД да носи
отговорност и не дължало заплащането му.
Твърди още, че в исковата си молба „Влади М 2015“ ЕООД
сочи, че съгласно раздел III от рамковия договор от 25.03.2019 г. следвало
месечното възнаграждение, дължимо по този договор, да бъде заплащано от
възложителя „Веро Скафолдинг - България“ КД в срок от 5 дни от подписване на
протокола и издаване на фактура, но не по-късно от 10 дни след приемането на
работата. Както било видно от посочената разпоредбата на рамковия договор от
25.03.2019 г., същата се отнасяла до приемане на извършена работа от
изпълнителя, а не за някакви правени от него разходи за работно облекло на
неговите работници. На второ място следвало да се отбележи, че в посочената
разпоредба се съдържал срок за заплащане на суми за извършена работа, въз
основа на подписан между страните протокол за приемане на работа. Между
страните не бил подписван протокол за приемането на „извършена работа“ по
Фактура № 14/16.09.2019 г. А такъв не би могло и да бъде подписан, тъй като
посочената фактура не касаела извършена работа по рамковия договор, а претенция
за заплащане на работно облекло.
По делото били представени Приемо-предавателен
протокол № 14/30.09.2019 г. и Фактура № 15/30.09.2019 г. за извършени услуги за
м. септември 2019 г. Счита, че посочената в двата документа сума в размер на 7
749 лв. не била дължима, тъй като, за да
бъде заплатена определена сума за извършена работа по рамковия договор от
25.03.2019г., следвало да бъде изготвен и подписан от двете страни
Приемо-предавателен договор за тази работа. Представеният приемо-предавателен
протокол № 14/30.09.2019 г. не бил подписан от представител на „Веро Скафолдинг
- България“ КД и възложителят изобщо не бил уведомяван за тяхното съставяне.
Единствен представляващ „Веро Скафолдинг - България“ КД бил управителят на
дружеството - Андре Вермъолен, с когото бил подписан рамковия договор от
25.03.2019 г. Същият не бил давал никакво пълномощно на трето лице да
представлява „Веро Скафолдинг - България“ КД по рамков договор от 25.03.2019
г., още повече да подписва каквито и да било протоколи, установяващи извършени
по същия дейности. Представените приемо-предавателен протокол № 14/30.09.2019
г. и Фактура № 15/30.09.2019 г. не били подписани от оправомощено лице и като
такива не подлежали на заплащане.
Твърди още, че след едностранното прекратяване на
рамковия договор от 25.03.2019 г. и неспазване на срока на предизвестие, от
страна на „ВЕРО СКАФОАДИНГ БЪЛГАРИЯ“ КД били сторени допълнителни разходи във
връзка с неспазеното от „Влади М 2015“ ЕООД предизвестие и самоволно напускане
на работници на ищцовото дружество, ангажирани по силата на подписания Рамков
договор за подизпълнителски услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г., платени за
довършване на работата, която следвало да бъде извършена от работниците на
„Влади М 2015“ ЕООД. Били констатирани липси на оборудване, предоставено на
тези работници. Предварително били заплатени суми за наем на помещения, в които
същите да обитават за периода на изпълнение на договора и комунални разходи за
тези помещения. Общият размер на тези допълнителни разноски възлизал на 10
901.29 лв.
Заявява, че „Влади М 2015“ ЕООД имало задължение по
фактура № 1935/16.10.2019 г. към „Веро Скафолдинг - България“ КД за заплащането
на сумата от 2 700.24 лв. Общото задължение на „Влади М 2015“ ЕООД към „Веро
Скафолдинг — България“ КД възлизало на 13 601.53 лв.
Ответникът прави искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „ВЕРО СКАФОЛДИНГ –
БЪЛГАРИЯ“ КД е подал насрещна искова
молба, с която твърди, че в нарушение на подписания между страните рамков
договор за подизпълнителски услуги № 2019- 001 от 25.03.2019 г. „Влади М 2015“
ЕООД едностранно го прекратил и по този начин му нанесъл вреди, а именно:
Предвид неспазване на срока на предизвестие от другата
страна, от страна на „Веро Скафолдинг - България“ КД били сторени значителни
разходи. Самоволно напускане на работници на ответното дружество „Влади М 2015“
ЕООД, ангажирани по силата на подписания Рамков договор за подизпълнителски
услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г., довело до допълнителни разходи от страна
на „Веро Скафолдинг - България“ КД за довършване на работата, която следвало да
бъде извършена от работниците на „Влади М 2015“ ЕООД. Били констатирани липси
на оборудване, предоставено на тези работници. Предварително били заплатени
суми за наем на помещения, в които същите да обитават за периода на изпълнение
на договора и комунални разходи за тези помещения. Общият размер на тези
допълнителни разноски възлизал на 10 901.68 лв.
„Влади М 2015“ ЕООД имало и задължение по фактура №
1935/16.10.2019 г. към „Веро Скафолдинг - България“ КД за заплащането на сумата
от 2 700.24 лв. - стойността (цената) на предоставено и невърнато от ищцовото
дружество оборудване, посочено във фактурата.
Искането на ищеца по насрещните искове до съда е да
бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „Влади М 2015“ ЕООД да
заплати на „Веро Скафолдинг“ КД сумата общо в размер 13 601.92 лв., както
следва:
1. 2 700.24 лв. - стойността (цената) на предоставено
и невърнато от ищцовото дружество оборудване по фактура № 1935/16.10.2019 г.;
2. 10 901.68 лв., представляваща разноски, сторени от
„Веро Скафолдинг - България“ КД във връзка с изпълнението от страна на „Веро
Скафолдинг - България“ КД на задълженията му по Рамков договор за
подизпълнителски услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г., едностранното
прекратяване на същия от „Влади М 2015“ ЕООД и неспазеното предизвестие, както
следва:
- 3 535 лв. – сума, заплатена от „Веро Скафолдинг -
България“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата,
неизвършена от ответника „Влади М 2015“ ЕООД на обект „Биовет“;
- 3 045 лв. – сума, заплатена от „Веро Скафолдинг -
България“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата, неизвършена
от ответника „Влади М 2015“ ЕООД на обект „Аурибис“;
- 800 лв. - предплатен наем за квартира в гр.
Стамболийски за нуждите на работниците на ответното дружество „Влади М 2015“
ЕООД;
- 1 697.95 лв. - предплатен наем за квартира за месец
септември 2019 г. за служителите на „Влади М 2015“ ЕООД в с. Църквище за обект
„Аурубис“ и консумативни разходи за квартирата за месец септември 2019 г.;
- 1 823.73 лв. - хотелски услуги /х-л „Славци“/ за
стаи, наети от „Веро Скафолдинг“ КД за нуждите на работници на допълнително
ангажиран изпълнител за довършване на възложената работа, неизвършена от „Влади
М 2015“ ЕООД, поради направеното едностранно прекратяване на рамковия договор и
неизпълнение на същия от страна на ответното дружество.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„ВЛАДИ М 2015“ ЕООД по насрещните искове, с който оспорва по основание и размер
предявените насрещни искове.
Оспорва изложените в насрещната искова молба факти и
обстоятелства. Оспорва всички представени писмени доказателства, относно
тяхната формална доказателствена стойност и годност да установят релевантни за
спора факти.
Заявява, че не било вярно твърдението, че „Влади М
2015" ЕООД било прекратило безпричинно работата, възложена му от
възложител „Веро Скафолдинг - България“ КД. Твърди, че на 12.09.2019 г.
дружеството е отправило писмено едномесечно предизвестие до „Веро Скафолдинг -
България“ КД за предсрочно прекратяване на процесния рамков договор, тъй като
тази възможност била предвидена в т. V.4 от същия. В периода 12.09.2019 г. -
27.09.2019 г., включително, изпълнителят продължил да изпълнява възложената му
работа ю съгласно процесния рамков договор.
На 27.09.2019 г. възложителят уведомил изпълнителя, че
за периода 28.09.2019 г. - 12.10.2019 г. /последните две седмици от
предизвестието/ не се нуждаел от работници на изпълнителя. Тази била причината
да не бъде изпълнено даденото предизвестие в целия му едномесечен период, но от
това неизпълнение не следвали твърдените вреди за възложителя.Възложителят не предплащал
на изпълнителя каквито и да е било суми по процесния договор, а и не бил имал
такова договорно задължение, поради което напълно неоснователни били
твърденията му, че предсрочното прекратяване на договора от страна на
изпълнителя било довело до допълнителни разходи за него.
За конкретния обем работа, посочен във фактура №
2/01.10.2019 г. и фактура № 4/10.10.2019 г., ищецът по насрещния иск е следвало
да плати и е платил само веднъж. Без значение кой е изпълнил реално работата,
ищецът дължал заплащане на възнаграждение - ако процесният договор продължавал
действието си и работата била извършена от работници на изпълнителя - сумата е
следвало да се заплати на „Влади М 2015" ЕООД, а с оглед прекратяването на
договора - същата сума е била заплатена на друга фирма - изпълнител
„Интернал" ООД. Твърди, че в този смисъл, не били направени каквито и да
било допълнителни разходи от ищеца, вкл. и в претендирания от него размер от 3
535лв. и 3 045лв., с основание „довършване на възложена работа, неизвършена от
ответника". Заявява, че ако тази работа била „довършена“ от изпълнителя,
ищецът трябвало на него да заплати същите суми и в никакъв случай нямало да се
свърши обема работа, включен във Фактура № 2/01.10.2019 г. и Фактура № 4/10.
10.2019 г., от когото и да било, без съответното заплащане.
Твърди още, че съгласно т. VII.2 напълно за сметка на
възложителя /ищец по насрещния иск/ били разходите за нощувки на персонала на
изпълнителя, ангажиран с изпълнението на процесния рамков договор.Заявява, че
не било ясно за каква предплата за квартира за месец септември 2019 г. ставало
въпрос, при положение, че през този месец изпълнителят е бил ангажиран с
изпълнение на процесния договор и работниците му са работили в следните обекти
на възложителя: Завод за хартия МОНДИ, гр. Стамболийски, „Аурубис" гр.
Пирдоп, БИОВЕТ гр. Пещера. Каквито и разходи да бил направил ищецът по
насрещния иск за нощувки на персонала на изпълнителя, то те били за негова
сметка, съгласно договорните условия. Твърди, че Фактура № 103/16.09.2019 г., Фактура №
105/30.09.2019 г., Фактура № 106/01.10.2019 г., Фактура № 144/04.09.2019 г.,
касаели плащания на реално ползвани нощувки от работници на ищеца и/или такива
на негови подизпълнители, и не съставлявали суми за предплатен наем за
квартири, още повече специално за работниците на изпълнителя „Влади М
2015" ЕООД. В хотел, стопанисван от „Славци 2“ ЕООД, гр. Пирдоп, никога не
са били настанявани работници на „Влади М 2015" ЕООД.Твърди още, че през
месец септември 2019 г. общо 7 работника на „Влади М 2015" ЕООД са
работили по процесния договор, като в периода 01.09.2019 г. -12.09.2019 г. са
били 6-ма, а от 12.09.2019 г. - 27.09.2019 г. - един. Този брой работници не
можел да генерира посочения в процесиите фактури брой нощувки за съответния
период. Заявява, че ищецът бил направил разходи за нощувките на 7-те работника
на изпълнителя „Влади М 2015" ЕООД
през месец септември 2019 г., но съгласно процесния рамков договор тези
разходи били за негова сметка. От друга страна, каквито и да са били
направените разходи за нощувки, те са били за реално сторени такива и нямали
характер на предплатен наем. Фактура № 144/04.09.2019 г. касаела дължимия наем
за м. септември 2019 г. за цялата къща в с. Църквите, в която, в един
продължителен период от време, а може би и към момента, се били настанявали
работници на ищеца и на други негови подизпълнители, и където са били
настанявани работниците на изпълнителя „Влади М 2015" ЕООД през месец
септември 2019 г. Тези разходи за наем били за сметка на възложителя. Включените
в същата фактура консумативни разходи, също били за сметка на ищеца, но
следвало да се отбележи още, че те не представлявали предплатени сметки, а
касали съответно: консумирана ел. енергия за периода 21.07.2019 г. - 20.08.2019
г., консумирана вода в периода 19.07.2019 г. - 16.08.2019 г., такса интернет и
Булсатком по текущи договори на ищеца със съответните доставчици.
Твърди, че по отношение претенцията по Фактура №
1935/16.10.2019 г., касаеща задължение за неиздадено оборудване на служителите
му: Съгласно T.VII.2 ищецът бил длъжен за своя сметка да осигури необходимото
работно облекло и оборудване на работниците, изпълняващи процесния рамков
договор. Предаването на работното облекло и оборудване ставало по начин,
определен от ищеца, но никога не било с участието/присъствието на изпълнителя
и/или с протокол, подписан от него. Единствен ищецът осъществявал и контрола за
връщането на предадените вещи, както и за състоянието им. Следвало да се
отбележи, че представител на изпълнителя не е имал физическа възможност за
достъп до обектите на възложителя.
Моли насрещните искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, поддържа исковете по изложените в исковата молба
доводи и оспорва предявените насрещни искове по възраженията, направени с
отговора на насрещната искова молба.
В съдебно заседание, ответното дружество оспорва
първоначалните искове и поддържа насрещни искове по съображенията, изложени в
отговора на първоначалната искова молба и в насрещната искова молба.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5527 / 2019 г. по описа
на PC - Стара Загора, в полза на ищеца „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД против ответника
„Веро Скафолдинг - България“ КД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните сумите: 788,26 лв. - неплатено задължение
по данъчна фактура № 14/16.09.2019 г., с 8,10 лв. - мораторна лихва от
16.09.2019 г. до 22.10.2019 г.; сумата от 7749,00 лв. - неплатено задължение по
данъчна фактура № 15/30.09.2019 г., с 49,51 лв. - мораторна лихва от 30.09.2019
г. до 22.10.2019 г., законна лихва върху главниците от 23.10.2019 г. до
изплащането им, както и за разноските по заповедното производство - 931,90 лв..
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което и
в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил настоящите
искове за установяване на вземанията му по заповедта.
Страните не спорят относно факта, че на 25.03.2019 г. са
сключили рамков договор № 2019-001 за подизпълнителски услуги /представен по
делото, л.6-7/, по силата на който ответното дружество възложило, а ищцовото
дружество приело да извършва, със свои квалифицирани специалисти, изграждане на
скелета на различни строителни обекти на територията на Р България, срещу
заплащане на възнаграждение. В раздел III от договора e уговорено
възнаграждение, формирано на база часова ставка – 13 лева на час за монтажник и
11 лева на час за помощник – монтажник и 10 лева на час – за общ работник и
командировъчни, като е посочено, че месечното възнаграждение по договора се
формира въз основа на подписан между страните протокол с отразените часове, а
възложителят се задължава да го заплати на изпълнителя в срок от 5 дни от
подписване на протокола и издаване на фактура, но не по – късно от 10 дни след
приемане на работата. В раздел VII, т. 2
страните са уговорили, че възложителят е този, който поема нощувките на
персонала на изпълнителя, транспорт до работното място, както и необходимото
работно облекло. В раздел V са посочени основанията за прекратяване на
договора, като в т. 4 – е записано едностранно от страна на изпълнителя с
едномесечно предизвестие. Срокът на договора е 25.03.2020г. (раздел II).
По делото е представена данъчна фактура №
**********/16.09.2019г. /неподписана от ответника/, в която за доставчик е
посочен ищеца „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, а за получател – ответника „Веро Скафолдинг - България“ КД, а в „наименование на
стоки/услуги“ е посочено – Карти за
достъп до обект „Аурубис България“ АД – 1 бр.; Панталони – 4 бр., Тениски – 17
бр.; Блузи с дълъг ръкав - 9 бр.; Куртки - 7 бр., на обща стойност 788,26 лева с
падеж 16.09.2019 г., начин на плащане – банков път. Представен е двустранно
подписан от страните приемо – предавателен протокол, в който е удостоверено
връщане от ищеца, като изпълнител на ответника, като възложител Карти за достъп
до обект „Аурубис България“ АД – 1 бр.; Панталони – 4 бр., Тениски – 17 бр.;
Блузи с дълъг ръкав - 9 бр.; Куртки - 7 бр. и Обувки – 6 броя.
По делото е представена данъчна фактура №
**********/30.09.2019г. /неподписана от ответника/, в която за доставчик е
посочен ищеца „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, а за получател – ответника „Веро Скафолдинг - България“ КД, а в „наименование на
стоки/услуги“ е посочено – извършена
услуга за м.септември 2019г. по договор 2019-001/24.03.2019 г., на обща
стойност 7749 лева с падеж 30.09.2019 г., начин на плащане – банков път.
Представен е и двустранно подписан приемо – предавателен протокол 14/30.09.2019
г. за извършени услуги към горепосочения договор, в който са отразени извършен
монтаж на скеле от ищеца в полза на ответника и командировка на 6 бр. работници
на обща стойност 7749 лева.
По делото е представено също така предизвестие,
изходящо от управителя на „Влади М 2015“ ЕООД до законния представител на „Веро
Скафолдинг - България“КД, в което е посочено, че на основание раздел V, т.4 от
сключения между страните договор изпълнителят по договора отправя едномесечно
предизвестие за прекратяването на същия, считано от 12.09.2019г.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка
с посочените по – горе две фактури, е допусната съдебно – икономическа
експертиза (л.95 и сл. от делото). Видно от заключението по нея (неоспорено от
страните), което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, при
проверка в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице е констатирало, че
данъчна фактура № **********/16.09.2019г. на стойност 788, 26 лева е била анулирана. Вещото лице е
посочило още, че тази фактура не е била осчетоводена и от ответника. По
отношение на данъчна фактура № **********/30.09.2019г. за извършена услуга за
м.септември 2019г. по договор 2019-001/24.03.2019 г., на обща стойност 7749
лева, вещото лице е установило, че същата е осчетоводена и от ищцовото
дружество и от ответното дружество, включена в дневника за продажби на ищеца за
м.септември 2019г., с начислен и внесен ДДС, съответно фактурата е включена в
дневника за покупки на ответника за м.септември 2019г., като ответникът е
ползвал пълен данъчен кредит по нея. Няма данни да е платена цената по
фактурата. Вещото лице е изчислило, че мораторната лихва върху сумата от 7749
лева по данъчна фактура № **********/30.09.2019г. за периода от 06.10.2019г. (деня,
следващ 5 дни от издаването й съгласно раздел III от договора) до 22.10.2019г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда) възлиза на 25.83
лева. Вещото лице не е изчислило мораторна лихва върху главница по данъчна
фактура № **********/16.09.2019г., предвид това, че е анулирана.
По делото е представена данъчна фактура №
**********/16.10.2019 г., в която за доставчик е посочен ответника „Веро
Скафолдинг - България“КД, а за получател – ищеца „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, а в
„наименование на стоки/услуги“ е посочено
– чук – кофражен 20 броя, ключ за кофражни гайки – 20 броя, предпазна
полумаска – 20 броя, на обща стойност 2 700.24 лв., начин на плащане – банков
път. Представен е и протокол от 14.10.2019г., съставен от служители на „Веро
Скафолдинг - България“КД за неиздадено оборудване от служители на фирма „Влади
М 2015“ ЕООД, в което освен описаното във фактурата оборудване са описани и още липсващи оматериали в още 4
пункта допълнително.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с данъчна
фактура № **********/16.10.2019 г. е изслушано допълнително заключение по СИЕ,
неоспорено от страните, прието като компетентно и добросъвестно изготвено, на
което съдът дява вяра. Съгласно това допълнително заключение (л.112 и сл. от
делото) данъчна фактура № **********/16.10.2019 г. не е осчетоводена от „Влади
М 2015“ ЕООД. Осчетоводена е от “Веро Скафолдинг - България“КД като вземане от
„Влади М 2015“ЕООД, по дебита на счетоводна сметка 411100 „Клиенти“, аналитична
сметка 55 със стойността на фактурата
2700,24 лева, отразена в дневника за продажби за м. октомври 2019г., с
деклариран и внесен ДДС по нея. Към датата на проверката от вещото лице липсва
плащане по тази фактура.
По делото са представени от “Веро Скафолдинг -
България“КД и следните данъчни фактури с доставчици по тях – трети за
производството лица и получател “Веро Скафолдинг България“КД, както следва:
- данъчна фактура № ********** от 01.10.2019 г., ведно
с приемо- предавателен протокол към нея, издадена за сумата от 3 045 лв. за
монтаж и демонтаж на скеле, извършен от „Интернал“ ООД в полза на „Веро
Скафолдинг - България“ КД на обект „Завод Пирдоп“;
- данъчна фактура № ********** от 10.10.2019 г., ведно
с приемо- предавателен протокол към нея, издадена за сумата от 3 535 лв. за
монтаж и демонтаж на скеле, извършен от „Интернал“ ООД в полза на „Веро
Скафолдинг - България“ КД на обект „Биовет“;
- данъчна фактура №103 от 16.09.2019 г., данъчна фактура №105 от 30.09.2019 г., фактура
№106 от 01.10.2019 г., издадени от „Славци 2“ ЕООД, с получател „Веро
Скафолдинг - България“ КД за нощувки на стойност 1 823.73 лв. (по трите
фактури);
- данъчна фактура 144 от 04.09.2019 г., издадена от
„Тони Сайдинг“ЕООД с получател „Веро Скафолдинг - България“ КД за наем за
м.септември за къща и консумативи на обща стойност 1 697.95 лв.
- данъчна фактура
от 02.09.2019 г. с касов бон, за заплатена от „Тони Сайдинг“ЕООД в полза
на „Ретел“ ЕАД цена от 32 лева за такса
интернет
- фактура с фискален бон от 02.09.2019г. за заплатена
от „Тони Сайдинг“ЕООД на Булсатком ЕАД сума от 12,80 лева;
- 2 броя
разписки на Изипей АД,за заплатени ел. енергия и вода за период от 21.07.2019г.
до 20.08.2019г.
- потвърждение за плащане, извършено от „Веро
Скафолдинг - България“ КД на сумата от 800 лева – наем апартамент м.09.2019г.
За изясняване на обстоятелствата във връзка с
търговските отношения между страните са изслушани по делото свидетелски
показания на С.К. Ш.и Й.Р.С.(служители във „Веро Скафолдинг - България“ КД). И
двамата свидетели разказват, че двете дружества са били в трайни търговски
отношения, че работниците на „Влади М 2015“ ЕООД са работили на обекти на „Веро
Скафолдинг - България“ КД, че „Веро Скафолдинг - България“ КД осигурявало
работното облекло и оборудването на тези работници, които от своя страна били
длъжни да ги върнат при приключване на работа на обекта. Нощувките също били за
сметка на „Веро Скафолдинг - България“ КД. Свидетелят ===, в качеството му на
технически ръководител, приемал извършената работа с приемо – предавателни
протоколи, които подписвал от името на ответното дружество, след осъществен
контрол и проверка на извършеното от фактическа страна. Този свидетел разказва
още, че работниците на „Влади М 2015“ ЕООД били на обекта до 12.09.2019г., до
12.00 ч. обяд, след което само един от тези работници останал до края на м.
септември 2019г. и след това той (свидетелят) приел извършената работа за
м.септември 2019г. и изготвил и подписал протокол за това, протоколът бил
подписан и от управителя на „Влади М 2015“ ЕООД. Свидетелят Шейтанов казва още,
че работниците на „Влади М 2015“ ЕООД много неочаквано за него напуснали
обекта, като част от тях разхвърлили ЛПС, които те им осигурявали (на всеки
работник се осигурявали обувки, два панталона, две тениски, къси и дълги, 1 бр.
куртка, каска, чук, ключ, сбурия / колани), като лично свидетелят ходил да ги
събира. Същият установил липси – невърнато оборудване от страна на работниците
и съставил за това протокол от 14.10.2019г. И двамата свидетели разказват, че
след напускането на работниците на „Влади М 2015“ ЕООД се наложило наемане на
допълнителни работници, удължаване на работното време, за да довършват
поръчките в срок. Свидетелят Станчев, който по това време бил „асистент на
управителя“, в детайли разказва за търговските отношения между страните, казва,
че не знае защо така неколегиално ищецът прекратил договора, пуснал
предизвестие и изтеглил работниците си от обектите, като само един човек
оставили. Свидетелят Станчев казва още, че поради близките търговски отношения
между двете дружества и по – точно поради близките отношения между лицата с
ръководни дейности, работещи в двете дружества, „Влади М 2015“ ЕООД, като
наеман подизпълнител от „Веро Скафолдинг - България“ КД, се ползвало с
привилегията изцяло разходите на работниците на „Влади М 2015“ ЕООД да бъдат
поемани от „Веро Скафолдинг - България“ КД. Оборудването на един работник
струвало около 200 лева, а имало голямо текучество на работници във „Влади М
2015“ ЕООД. Свидетелят казва, че имали уговорка между двете дружества по една
от фактурите за работно облекло разходът да бъде споделен, като на ищеца се
падало по – малко от 1000 лева да поеме и тази сума била удържана, приспадната
от възнаграждението му по договора. Нямали уговорка при връщане на работно
облекло от ищеца да му се възстановяват пари, защото това облекло било платено от ответника и така щяло да стане двойно плащане. Този свидетел
каза още, че до момент, до който са работили работниците на „Влади М 2015“ ЕООД
не оспорват извършеното от тях. Не платили фактурата за м.септември, защото
самоволното напускане на работниците от обектите им нанесли големи вреди и
загуби – наемане на нови работници, квартирите били предплатени за периода на
ремонта, плащане на работници да пътуват всеки ден от гр. Стара Загора и
обратно. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни,
взаимодопълващи и съответни на част от писмените доказателства, като не се
събраха други, които да поставят под съмнение тяхната достоверност или да ги
опровергават.
Съдът не обсъжда останалите събрани писмени
доказателства, тъй като са неотносими.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
В настоящото производство от ищеца по първоначалните
искове се претендира установяване съществуване на негови вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за които
вземания се твърди, че са породени от неизпълнено от ответника задължение за
плащане на услуги и оборудване по Рамков договор № 2019-001 за подизпълнителски
услуги от 25.03.2019г.
Всъщност по делото не е спорно, че между страните е
възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от
Рамков договор № 2019-001 за подизпълнителски услуги от 25.03.2019г., по силата
на което ищецът е предоставял на ответника услуги срещу насрещно задължение за
заплащане на възнаграждение за тях.
От двустранно подписания между страните приемо –
предавателен протокол 14/30.09.2019 г., от данъчна фактура №
**********/30.09.2019г. /неподписана от ответника/, от заключението по СИЕ,
съгласно което ответникът е осчетоводил
фактурата и е ползвал данъчен кредит по нея, се доказва по безспорен начин
извършените от ищеца в полза на ответника услуги за м. септември 2019г. на
стойност 7749 лева и приемането на работата от ответника. Извършването на
работата и приемането й се установява и от показанията на двамата разпитани по
делото свидетели – служители на ответника – св. Шейтанов подписал протокола за
приемането на извършеното, а св. Станчев – с ръководни функции, който каза, че
не оспорват извършената работа, но не са заплатили фактурата, поради това, че
ищецът с прекратяването на договора им нанесъл вреди. Подвеждайки така доказаното
от фактическа страна под приложимата правна норма на чл. 266, ал. 1 ЗЗД (договорът за услуги се
подчинява на правилата на правила на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД), следва, че ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата от 7749 лева по
данъчна фактура № **********/30.09.2019г.
Ето защо, искът за установяване на вземане в размер на
7749 лева по данъчна фактура № **********/30.09.2019г. следва да бъде уважен
изцяло. Що касае искът за установяване на вземане за мораторна лихва за забава в
плащането на възнаграждението по горепосочената фактура, същият следва да бъде
уважен до размера, установен от вещото лице по СИЕ, а именно за сумата от 25.83
лева за периода от 06.10.2019г. (деня, следващ датата на падежа) до 22.10.2019
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда) и отхвърлен над
този размер до пълния претендиран размер от 49,51 лева и за периода от
30.09.2019г. до 05.10.2019г. Дата на падежа на задължението е определена от
страните в раздел III от сключения между тях договор – плащането следва да се
извърши в 5 - дневен срок от подписване на протокола за приемане на извършеното
и издаване на фактура. В случая това е станало на 30.09.2019 г., т.е. датата на
падежа е 05.10.2019г., а обезщетението за забава се дължи, считано от
06.10.2019г.
По отношение на иска за установяване на сумата по
данъчна фактура № **********/16.09.2019г. на стойност 788,26 лева, същият е изцяло
неоснователен по следните съображения: От една страна, от заключението на
вещото лице по СИЕ, се установи, че тази фактура е била анулирана от издателя
си - ищеца. А от друга страна, от сключения между страните Рамков договор №
2019-001 за подизпълнителски услуги от 25.03.2019г. и от изслушаните по делото
свидетелските показания, се установи по безспорен начин, че оборудването и
работното облекло на работниците на ищеца е било за сметка на ответника и
съответно такова им е било осигурявано от него, така че липсва основание ищецът
да фактурира и да претендира заплащане на облекло и оборудване на работниците, предоставено
им от „Веро Скафолдинг - България“КД по силата на сключения помежду им договор.
Други противни, на така уговореното по договора, уговорки не бяха доказани в
настоящото производство.
Ето защо, искът за установяване на съществуване на
вземане на ищеца в размер на 788,26 лева по данъчна фактура №
**********/16.09.2019г. (анулирана от ищеца) следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Неоснователността на тази претенция води и до неоснователност на
акцесорната такава за дължимост на мораторна лихва в размер на 8.10 лева за периода 16.09.2019г. до
22.10.2019г. и също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По насрещните искове:
Съдът намира предявените насрещни искове от ответника
по първоначалните искове срещу ищеца по първоначалните искове за неоснователни
по следните съображения:
Що се касае до иска за заплащане на цена в размер на
2700.24 лв. по данъчна фактура № **********/16.10.2019 г., едностранно
подписана само от ищеца по насрещния иск „Веро Скафолдинг - България“КД, при
условие, че не е подписана от ответника по насрещния иск и не е осчетоводена от
него и при условие, че липсват доказателства за предоставяне на конкретните
стоки, предмет на тази фактура, на „Влади М 2015“ ЕООД, то сама по себе си тази
данъчна фактура не е достатъчна да обоснове основателност на иска, след като е
налице оспорване от страна на „Влади М 2015“ ЕООД. Макар изрично да не е
посочено във фактурата, от твърденията на „Веро Скафолдинг - България“ КД става
ясно, че е било фактурирано предоставено на работниците на „Влади М 2015“ ЕООД работно
оборудване, което не било върнато, затова се претендира заплащането на неговата
цена. По делото липсват доказателства за предоставяне на точно посоченото работно
оборудване на работниците на „Влади М 2015“ЕООД и че същото не е върнато. Протоколът
за неиздадено оборудване от служители на
„Влади М 2015“ЕООД от 14.10.2019г. е съставен само от представители на „Веро
Скафолдинг - България“ КД, не е подписан от представител на „Влади М 2015“ЕООД,
а отделно от това данъчната фактура не съответства по съдържание на протокола. По
– важното в случая обаче, което обуславя неоснователността на иска, е, че съгласно
сключения между страните Рамков договор (раздел VII, т. 2) „Веро Скафолдинг -
България“ КД е дружеството, което е поело задължение да осигурява работното
облекло и оборудване на работниците на „Влади М 2015“ЕООД. Липсва уговорка в
договора „Влади М 2015“ЕООД да заплаща на „Веро Скафолдинг - България“ КД
стойността на работното облекло и на оборудването. От разпита на двамата
свидетели по делото се установи, че отговорност на всеки работник е при
приключване на работата да върне работното оборудване и облекло, а не на
дружеството „Влади М 2015“ЕООД. Освен това от показанията на св. Станчев става
ясно, че на обекта са работили само 10 човека на „Влади М 2015“ЕООД, а с
процесната фактура са фактурирани двойно повече количества чукове и предпазни
маски. Предвид това, съдът намира, че следва да отхвърли като недоказан
(тежестта на доказване е на „Веро Скафолдинг - България“ КД) насрещният иск за
заплащане на цена на работно оборудване по данъчна фактура №
**********/16.10.2019 г.
Що касае другият насрещен иск за заплащане на вреди,
изразяващи се в претърпени загуби, то същият също остана недоказан в настоящото
производство. Това, че по делото се доказа безспорно, че управителят на „Влади
М 2015“ЕООД е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на сключения
между страните договор, на основание раздел V, т.4 от договора, считано от
12.09.2019г. и че от разпитаните по
делото свидетели се установи, че още същия ден работниците на „Влади М 2015“
ЕООД напуснали обекта, като само един работник останал да довърши работата до
края на месец септември 2019г., не доказва претендираните от „Веро Скафолдинг -
България“ КД вреди на обща стойност 10 901.68 лева. Представените по делото
писмени доказателства от „Веро Скафолдинг България“КД - данъчна фактура №
********** от 01.10.2019 г., ведно с приемо- предавателен протокол към нея,
издадена за сумата от 3 045 лв. за монтаж и демонтаж на скеле, извършен от
„Интернал“ ООД в полза на „Веро Скафолдинг - България“ КД; данъчна фактура №
********** от 10.10.2019 г., ведно с приемо- предавателен протокол към нея,
издадена за сумата от 3 535 лв. за монтаж и демонтаж на скеле, извършен от
„Интернал“ ООД в полза на „Веро Скафолдинг - България“ КД на обект „Биовет“;
данъчна фактура №103 от 16.09.2019 г.,
данъчна фактура №105 от 30.09.2019 г., фактура №106 от 01.10.2019 г.,
издадени от „Славци 2“ ЕООД, с получател „Веро Скафолдинг - България“ КД за
нощувки на стойност 1 823.73 лв. (по трите фактури); данъчна фактура 144 от
04.09.2019 г., издадена от „Тони
фактура от 02.09.2019 г. с касов
бон, за заплатена от „Тони Сайдинг“ЕООД в полза на „Ретел“ ЕАД цена от 32 лева за такса интернет,
фактура с фискален бон от 02.09.2019г. за заплатена от „Тони Сайдинг“ЕООД на
Булсатком ЕАД сума от 12,80 лева; 2 броя разписки на Изипей АД,за заплатени ел.
енергия и вода за период от 21.07.2019г. до 20.08.2019г., потвърждение за
плащане, извършено от „Веро Скафолдинг - България“ КД на сумата от 800 лева –
наем апартамент м.09.2019г., касаят отношения между „Веро Скафолдинг -
България“ КД и трети за делото лица, като по делото не се ангажираха никакви
доказателства тези разходи на ищеца по насрещния иск, да са били в пряка и
непосредствена последица от договорно неизпълнение на „Влади М 2015“ ЕООД, че
да се ангажира отговорността на това дружество за заплащане на сумата от 10
901.68 лева под формата на вреди. Още повече, че съгласно сключения между
страните договор, всяка една от тях може да го прекрати с едномесечно
предизвестие, каквото е било отправено от „Влади М 2015“ ЕООД. По делото се
установи, че до края на м.септември 2019г. е имало работник на дружеството да
довърши работата. Неизработеното предизвестие от 12 дни за м.октомври по
никакъв начин не може да се обвържи с направените разходи по представените от „Веро
Скафолдинг - България“ КД фактури и касови бонове. Още повече, че част от тях
касаят период, през който работниците на ответника са били на обекта през м.
юли,август и септември. Освен това, се претендира и сума за нощувки на
работниците на допълнително нает подизпълнител, а според показанията на св.
Станчев работниците на допълнително наетия подизпълнител са пътували всеки ден
от гр. Стара Загора и за тях не са налагало наемане на квартира. Казаното от
двамата свидетели по делото, че прекратяването на договора е довело до
допълнителни разходи за „Веро Скафолдинг - България“ КД не е достатъчно, при липса на категорични
доказателства за конкретно направени разходи, породени от неизпълнение на
договорно задължение от „Влади М 2015“ ЕООД, да се ангажира отговорността на
ответника по насрещния иск за претендираните суми за вреди, такива каквито са
описани в насрещната искова молба,. Затова и искът за заплащане на вреди в
размер на 10901.68 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
По първоначалните искове ищецът по тях е направил
следните разноски по делото – 171.90 лева за ДТ, 720 лева – за адвокатско
възнаграждение по тези искове (л.21), 150 лева – възнаграждение за вещо лице. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 942,49 лева – разноски съразмерно с уважената част
от първоначалните искове. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът по първоначалните искове следва да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените разноски по заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, което прави сумата 842,99 лева.
Ответникът по тези първоначални искове е направил разноски
само за адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител. Заплатените
от него разноски за вещо лице по допълнителната СИЕ касае насрещните искове,
затова съдът не ги взема предвид при изчисляването на разноските по
първоначалните искове. Освен това по отношение на заплатеното на адв. А.
възнаграждение от 950 лева (л.130 от делото) - не е посочено каква част от него
е за процесуално представителство по първоначалните искове и каква част – по
насрещните искове, като в този случай съгласно установената съдебна практика,
следва да се приеме, че половината от сумата – 475 лева е за защита по първоначалните
искове и 475 лева е за защита по насрещните искове. С оглед на това и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът по първоначалните искове следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 45,32 лева – разноски съразмерно с
отхвърлената част от първоначалните искове.
По насрещните искове: С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът по насрещните искове следва да заплати на ответника
по насрещните искове направените по делото разноски за процесуално
представителство, които са в размер на 1000 лева (л.103).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ВЕРО СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б., съществуването на вземането на „ВЛАДИ М
2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим,
бул. „Света Марина“ № 51, представлявано от А. Б.С., за следните суми: сумата от
7749,00 лв. – неплатено възнаграждение за извършени услуги по рамков
договор за подизпълнителски услуги № 2019-001 / 25.03.2019г., за което е
издадена данъчна фактура № **********/30.09.2019г., ведно с мораторната лихва в размер на 25,83 лева, начислена върху
главницата от 7749 лева, за периода от 06.10.2019г. до 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 22.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 5527 /2019
г. по описа на PC - Стара Загора, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на съществуване на вземане за мораторна лихва над установения размер от 25,83 лева до пълния претендиран размер от
49,51 лева и за периода от 30.09.2019г. до 05.10.2019г. вкл., както и ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на
вземания на „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД за сумите: 788,26
лв. - неплатено задължение по фактура № **********/16.09.2019 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума в
размер на 8,10 лв., считано от 16.09.2019г. до 22.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху отхвърлената главница, считано от 22.10.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„ВЕРО СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б.,
против „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Света Марина“
№ 51, представлявано от А. Б.С., насрещни
искове за заплащане на сумите, както
следва: сумата в размер на 2 700.24 лв. - стойността (цената) на работно
оборудване по данъчна фактура № **********/16.10.2019 г. и сумата в размер на 10 901.68 лв., представляваща разноски, сторени от „Веро Скафолдинг - България“ КД във
връзка с едностранното прекратяване на Рамков договор за подизпълнителски
услуги № 2019 - 001 от 25.03.2019 г. от „Влади М 2015“ ЕООД и неспазеното
предизвестие, както следва: 3 535 лв. – сума, заплатена от „Веро Скафолдинг
- България“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената работата,
неизвършена от „Влади М 2015“ ЕООД; 3 045 лв. – сума, заплатена от „Веро
Скафолдинг - България“ КД на друг изпълнител за довършване на възложената
работата, неизвършена от ответника „Влади М 2015“ ЕООД; 800 лв. - предплатен
наем за квартира в гр. Стамболийски за нуждите на работниците на „Влади М 2015“
ЕООД; 1 697.95 лв. - предплатен наем за квартира за месец септември 2019 г. за
служителите на „Влади М 2015“ ЕООД в с. Църквище за обект „Аурубис“ и
консумативни разходи за квартирата за месец септември 2019 г.; 1 823.73 лв. -
хотелски услуги /х-л „Славци“/ за стаи, наети от „Веро Скафолдинг“ КД за
нуждите на работници на допълнително ангажиран изпълнител за довършване на
възложената работа, неизвършена от „Влади М 2015“ ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ВЕРО
СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б., да
заплати на „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Света
Марина“ № 51, представлявано от А. Б.С., сумата
от 942,49 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 842,99 лева - разноски
по ч.гр.д. № 5527 / 2019 г. по описа
на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от първоначалните исковете.
ОСЪЖДА
„ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, бул. „Света Марина“ № 51,
представлявано от А. Б.С., да заплати на
„ВЕРО СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б.,
сумата от 45,32 лева – разноски по настоящото дело съразмерно с отхвърлената част от
първоначалните искове.
ОСЪЖДА „ВЕРО
СКАФОЛДИНГ – БЪЛГАРИЯ“ КД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10, представлявано от А.Б., да
заплати на „ВЛАДИ М 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кричим, бул. „Света Марина“ № 51, представлявано от А. Б.С., сумата от 1000 лева – разноски за
процесуално представителство по отхвърлените насрещни искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: