Решение по дело №2575/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№   2751

гр. Пловдив,  20.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 при секретар Д. Й. и прокурор П. П., като разгледа административно дело № 2575 по описа на съда за 2019г., докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.         

Образувано по искова молба на В.Н.Т., ЕГН**********, с адрес *** оф.7 депозирана чрез адв. Д.П. ***, с която е предявен иск да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди, дължащи се на отменен по съдебен ред административен акт- фиш №**********/23.05.2014г., издадено от полица при „Общинска полиция“-Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 3204/2014г. по опис на Пловдивски Районен съд - 10 наказателен състав разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Редовно призован, в съдебното производство ищеца се представлява от адв. П., който поддържа исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора счита иска за основателен и доказан по размер, поради което моли да бъде уважен. Претендира направените по настоящото дело разноски.

Ответникът ОД на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. в писмен отговор оспорва иска като недопустим, като счита, че е изтекла погасителна петгодишна давност. Взима и становище по същество на спора като счита, че представените договори за правна защита не водят до причиняване на имуществена вреда, като те следва да са оформени по начин, по който доказват извършване на плащането на адвокатски хонорар. Оспорва се основанието, на което се претендират вредите. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящето производство, като счита, че не се касае за дело с фактическа и правна сложност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор дава заключение за основателност на исковата претенция, която счита, че следва да бъде уважена..

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е АНД № 3204/2014 г. по описа на РС – Пловдив.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Против ищеца е издаден фиш с №**********/23.05.2014г., издадено от полица при „Общинска полиция“-Пловдив, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. Същият е обжалван по съдебен ред, за което производство ищеца е ангажирал адвокатска защита съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.06.2014г. с адв.П. и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева в брой. По образуваното АНД №3204/2019г по опис на Районен съд-Пловдив- 10 н.с. е постановено Решение № 1879/16.07.2019г., с което атакувания фиш е бил отменен като незаконосъобразен. Отменителното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 21.08.2014г..

Горната фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от приобщените писмени доказателства- материали по АНД 3204/2014г на ПРС, както и тези, приложени с исковата молба.

 При така установената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, като същият е процесуално допустим. Възражението за изтичане на петгодишната давност за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е неоснователно, в предвид обстоятелството, че Решението за отмяна на административният акт е влязло в сила на 21.08.2019г., а исковата молба е подадена на 20.08.2019г съгласно пощенското клеймо на приложения пощенски плик.

Разгледан по същество, той е основателен поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендира обезщетение от незаконосъобразен фиш. Прието е, че определяща за квалификацията на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Безспорно същият е издаден от административни органи по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, защото длъжностите „старши полицай“ при „Общинска полиция“ принадлежат към системата на държавната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Висящият правен спор касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт. Правото на обезщетение за вреди в резултат от незаконосъобразни актове на държавни органи /при това независимо дали са осъществени от административен или друг орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на държавата са признати от нашето вътрешното право. Следва да се има в предвид, че всяко лице следва да има право на ефективен достъп, което предполага, че е налице последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай, ефективното средство за обезщетение във връзка с вреди, породени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица е именно искът, предявен по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, който се явява и ефикасно вътрешноправно средство за защита. Същият е съобразен с  нормата на чл.13 от ЕКПЧ, която гласи, че „всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени,  има  право  на  ефикасни  правни  средства  за  тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да  е  извършено  от  лица,  действуващи  при  упражняване  на служебни функции”. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган, както да разгледа съответното оплакване по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.

При тези правни предпоставки съдът счита, че предявеният от ищеца иск срещу ОД на МВР- Пловдив е доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на ответника - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен административен акт, настъпила в резултат на неговото прилагане имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на разноските по адвокатско възнаграждение във връзка с проведеното съдебно производство е доказано посредством представените документи – договор за правна защита и съдействие, който е депозиран по адм. дело №3204/2014 г. по опис на Районен съд -Пловдив. Така направените разходи имат характер на пряка и непосредствена последица от този незаконосъобразен акт и е налице причинно-следствена връзка между него и настъпването на вредите, като последните са неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от тази незаконосъобразност на административния акт. Причинна връзка е налице, защото без постановяване на този акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски са единствено и само във връзка с постановения фиш и плащането им намалява фактически имуществото на ищеца. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по несъмнен начин, че с оглед съдебно обявената незаконосъобразност на акта на длъжностно лице от Общинска полиция Пловдив за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направено от него заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния предявен размер от 100.00 лв. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на него, разходите нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разходи следват пряко от незаконосъобразния акт и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения следва да бъде уважен предявеният по чл.1 ал.1 ЗОДОВ иск за имуществени вреди, като бъде осъдена Областна дирекция на МВР Пловдив да заплати направените от В.Т. разходи в размер на 100.00 лв., в едно с претендираните законни лихви от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. По отношение на наведените с отговора възражения на ответника за неоснователност на предявеният иск, съдът счита същите за необосновани по изложените по – горе мотиви.

При този изход на спора на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /доп. ДВ, бр. 94 от 2019г./, следва ответникът да заплати на ищеца направените за по настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 312.00/триста и десет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси съобразно представения списък с разноски.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - град Пловдив да заплати на В.Н.Т., ЕГН**********, с адрес *** оф.7 обезщетение за имуществени вреди в размер на 100.00 /сто/ лева, в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното  му изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- град Пловдив да заплати на В.Н.Т., ЕГН**********, с адрес *** оф.7 съдебни разноски за в размер на 312.00 /триста и дванадесет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава 12 АПК.

СЪДИЯ: