№ 228
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Бойчо Бойчев 12,
представлявано от В Д Д срещу решение №423/08.11.2021 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на
ОС - Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Карнобат и адрес на управление ул.Девети
септември 34, вх.В, ет.6, ап.45, представлявано от Л С Д, иск с правно основание чл.233, ал.1
ЗЗД за предаване държането на описани в исковата молба и приложение № 1, находящо се от
л.122 до л.152 от делото, недвижими имоти.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необосновани
изводи. Излага, че предаването на вещите не е станало доброволно, а в резултат на издаден
изпълнителен лист по неприсъствено решение, което по-късно е било отменено.
Насрещната страна „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата.
Постъпила е частна жалба от „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД срещу определение
№122/24.01.2022 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, допълнителни разноски в размер на 6000 лева
и е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските,
чрез присъждане в негова полза на направените по делото разноски.
Постъпила е и частна жалба от „МАКОН ГРУП“ ЕООД срещу определение
№122/24.01.2022 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС – Варна, поправено с определение
№398/15.03.2022 г., в частта с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
присъждане на разноски за разликата над 12 000 лева с ДДС до претендираните 18 000 лева с
ДДС.
Насрещната страна „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД е подала писмен отговор, в който
1
оспорва частната жалба.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред ОС – Варна е предявен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД от „МАКОН
ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.София срещу „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД
ЕИК ********* със седалище гр. Карнобат, за предаване държането на недвижими имоти,
част от хотелски комплекс „МАКОН РЕЗИДЪНС“, находящ се в гр.Свети Влас, местност
ЮРТА, описани в приложение №1 към договора, движими вещи, съставляващи хотелско
обзавеждане, описани в приложение към договора, както и МПС – марка „Форд", модел
„Транзит" 8+1, рама № WFOSXXTTFSCY63307, рeг. №ХХ ХХХХ ХХ. Ищецът „МАКОН
ГРУП“ ЕООД излага, че по силата на договор за наем от 03.12.2018 год. е предал на
ответното дружество собствения си недвижим имот – хотелски комплекс „МАКОН
РЕЗИДЪНС“, находящ се в гр.Свети Влас, местност ЮРТА, движими вещи , съставляващи
хотелско обзавеждане и МПС – марка „Форд", модел „Транзит" 8+1 с peг. № ХХ ХХХХ ХХ.
Твърди, че наемът за календарната 2020 година в размер на 200 000 евро е следвало да бъде
залатен най-късно до 30.11.2019 год., а дължимите за ел.енергия и вода суми е следвало да
се заплащат до 15-то число на месеца, следващ отчитане на потребените количества
ел.енергия и вода. Излага, че ответникът не е заплатил дължимата наемна цена нито на
падежа, нито след изтичане на предвидения в чл.4.2.1.3 от договора срок, което е дало право
на наемодателя да развали договора с изпратено по електронна поща на 17.12.2019 год.
уведомление. Твърди, че е поканил ответника да предаде държането на наетото имущество,
но последният е отказал, като се е противопоставил на развалянето на договора. Ответникът
„СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД е оспорил иска излагайки възражения, че ищецът сам е
възпрепятствал връщането на имотите и вещите, тъй като управителят не се е явил на
определената дата за да получи държането върху наетото имущество. Излага, че това
поведение на представляващия е заблудило ответника, че договорът е действащ, поради
което той е продължил да ползва имота в съответните части. Излага, че всички имоти и
вещи, предмет на иска, са предадени на ищцеца, за което е съставен протокол от ЧСИ в
присъствието на представители на двете страни.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че по силата
на договор за наем от 03.12.2018 г., въззивникът „МАКОН ГРУП“ ЕООД е предоставил на
въззиваемия „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД за временно и възмездно ползване хотелски
комплекс „Макон резиденс“, находящ се в м-ст Юрта на гр.Свети Влас, заедно с подробно
описано хотелско оборудване и МПС марка „Форд", модел „Транзит" 8+1, с рeг.
№ХХХХХХХХ, срещу заплащане на годишна наемна цена в размер на 240 000 евро с ДДС.
Съобразно чл.1.7 от договора, наемната цена за втората година е следвало да се заплати в
срок до 30.11.2019 г., а наемът за третата година до 30.11.2020 г. Наред с наемната цена,
наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя консумативните разходи за наетите
обекти – електроенергия, водоснабдяване, комуникационни услуги и др. въз основа на
представените сметки и договорите с доставчиците на услугите до 15 число на месеца,
следващ месеца на отчитане на ел.енергията и водата и на тримесечие за текущата
календарна година за такса битови отпадъци. В чл.4.2.1.3 от договора, страните са
уговорили, че наемодателят има право да развали договора в случай, че наемателят забави
дължимо плащане с повече от 14 дни (вкл. консумативи, застрахователни премии и др.). Не
се спори, че на 17.12.2019 г., въззивникът е изпратил на електронна поща, посочена в Анекс
№1 от 23.01.2019 г. към договора, уведомление за разваляне на договора на осн.чл.4.2.1.3
поради забава, продължила повече от 14 дни, изразяваща се в неизпълнение на
задълженията за 2019 г. по чл.1.7 от договора и по т.2.7 за консумативи и е поканил
наемателя да предаде наетото имущество на 06.01.2020 г. от 9.00 часа. С отговори от
2
20.12.2019 г. и 30.12.2019 г, наемателят се е противопоставил на изложените причини за
прекратяване на договора за наем и е отказал да предаде наетото имущество. Няма спор, че
на посочената в уведомлението дата, имуществото не е предадено на наемодателя. Видно от
представения като доказателство констативен протокол №45, том трети рег. № 7600 от
24.07.2020 г. на нотариус № 491, представител на „Спорт инвест БГ“ ООД е предложил на
управителя на „Макон груп“ ЕООД продължаване на наемните правоотношения и за сезон
2020 г., съотв. доброволно предаване на обекта и движимите вещи, а представителят на
„Макон груп“ ЕООД е заявил, че желае предаването да се извърши на насрочения чрез ЧСИ
въвод на 27.07.2020 г. От представения като доказателство протокол от 27.07.2020 г.,
изготвен от ЧСИ с рег. №803 район на действие ОС - Бургас по изп. дело №
20208030401007, се установява, че недвижими имоти и движими вещи, описани по вид и
местонахождение в табличен вид в приложение №1 към договор за наем между страните от
03.12.2018 г., са предадени от наемателя на наемодателя.
Със сключване на договора между страните е възникнала валидна облигационна
връзка, по силата на която, въззивникът е предоставил за срок от три годни процесните
недвижими имоти и движими вещи срещу задължението на въззиваемия да заплаща наемна
цена и консумативи в предвидените за това срокове.
С оглед уговорените срокове за заплащане на наемната цена, съдът намира, че
задължението за заплащане на наем, за календарната 2019 г. е станало изискуемо на
30.11.2019 г.
С оглед разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът – наемател
е следвало да установи, че е изпълнил носимото задължение за заплащане на наемната цена
в уговорените срокове.
До приключване на устните състезания по делото, ответникът не е ангажирал
доказателства за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена за
календарната 2019 г., поради което за наемодателя е възникнало правото да развали
договора по реда на чл.4.2.1.3 от договора вр. чл.87, ал.1 от ЗЗД, което право е надлежно
упражнено, чрез изпращане на уведомление на посочената в договора електронна поща, в
която е определен и ден за предаване на наетото имущество.
С оглед уговорката в чл.4.2.1.3 от договора, съдът намира, че с факта на неплащане
на наемната цена за 2019 г. в уговорения срок, договорът между страните е развален, в
резултат на упражненото право на наемодателя, поради което и облигационната връзка
между страните е отпаднала. Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на
изпълнението на носимото задължение за връщане на отдадената под наем вещ в срока
посочен в уведомлението на наемодателя.
Доколкото в хода на съдебното производство имотите и движимите вещи предет на
договора за наем са предадени на наемодателя, по силата на извършения по изп. дело №
20208030401007 въвод, които факти по силата на чл.235, ал.3 от ГПК, следва да бъдат
съобразени при постановяване на решението, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен. В случая е без значение основанието на което вещите са предадени на
наемодателя, след като към момента на приключване на устните състезания и пред
въззивната инстанция, същите се намират в негово държане.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди, като въззивният съд на осн. чл.272 от
ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
По частните жалби:
С определение №122/24.01.2022 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС – Варна,
поправено с определение №398/15.03.2022 г., съдът е осъдил „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД да
заплати на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, допълнителни разноски в размер на 6000 лева, оставил
е без уважение молбата на „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД за изменение на решението в частта
за разноските, чрез присъждане в негова полза на направените по делото разноски и е
оставил без уважение молбата на „МАКОН ГРУП“ ЕООД за присъждане на разноски за
3
разликата над 12 000 лева с ДДС до претендираните 18 000 лева с ДДС.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да
плати направените разноски от страната, в чиято полза е решението по делото. Основанието
да се присъдят разноски се крие във вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяването на иска. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че в случая не е налице нито една от кумулатвно предвидените
предпоставки, при наличие на които направените от ищеца разноски, следва да останат в
негова тежест. На първо място, ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като след
разваляне на договора за наем, не е върнал имотите и вещите на наемодателя, на датата
посочена в уведомлението – 06.01.2020, което е довело до завеждане на иска на 17.01.2020 г.
Наведените в отговора на исковата молба възражения, че наемодателят не е съдействал за
доброволното предаване на имота на 06.01.2020 г. се опровергават напълно от разменената
между страните кореспонденция преди завеждане на иска. Настъпилите след подаване на
исковата молба и двустранната размяна на книжа факти, касаещи начина на предаване на
държането на наетите вещи, не може да рефлектира върху разпределението на разноските,
доколкото с поведението си, ответникът е станал причина за завеждане на делото На второ
място, в отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска като единствено е признал
факта относно неплащане на наемната цена. Признанието на факти по смисъла на чл.175 от
ГПК има различно правно значение от признанието на иска, като само последното води до
последиците предвидени в чл.237 от ГПК и чл.78, ал.2 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че правилно разноските в първоинстанционното
производство са възложени в тежест на ответника, поради което жалбата на „СПОРТ
ИНВЕСТ БГ“ ООД, следва да се остави без уважение.
Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лева с ДДС, съдът намира, че с оглед
минималното възнаграждение, изчислено съобразно Наредба 1, а именно 9353 лева,
възнаграждение в размер на 12 000 лева с ДДС е адекватно на фактическата и правна
сложност на делото, и на извършените процесуални действия
В този смисъл, частната жалба на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, също следва да се остави
без уважение.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемaта страна, следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 6000 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №423/08.11.2021 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС -
Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД срещу
определение №122/24.01.2022 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „МАКОН ГРУП“ ЕООД, допълнителни разноски в
размер на 6000 лева и е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в
частта за разноските, чрез присъждане в негова полза на направените по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МАКОН ГРУП“ ЕООД срещу
определение №122/24.01.2022 г. по т.д.1205/2020 г. по описа на ОС – Варна, поправено с
определение №398/15.03.2022 г., в частта с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за присъждане на разноски за разликата над 12 000 лева с ДДС до
претендираните 18 000 лева с ДДС.
4
ОСЪЖДА „МАКОН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Бойчо Бойчев 12, представлявано от В Д Д ДА ЗАПЛАТИ на
„СПОРТ ИНВЕСТ БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Карнобат и адрес на
управление ул.Девети септември 34, вх.В, ет.6, ап.45, представлявано от Л С Д сумата от
6000 (шест хиляди) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5