СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
08.04.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 07.03.19г. /с участието на секретаря А. Груева/ гражданско дело № 7852/17г. и констатира следното:
Предявени
са искове от М. Н., И. Б. и Г. П. против З. „Б.и.“ АД с
правно основание чл. 432 от КЗ за сумата общо 25 100 лева – частична
претенция от цяла такава в размер на 100 000 лева /обезщетение за
неимуществени – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна
лихва върху посочената сума, считано от 11.06.16г.
Предмет
на делото е и обратен иск по чл. 500 от КЗ във връзка с чл. 219, ал. 3 от ГПК на
З. „Б.и.“ АД
против Л. Д..
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
11.06.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически
увреждания /травми/ на Е. Б. /наследодател на ищците – конституирани в хода на
процеса при условията на чл. 227 от ГПК/. Произшествието е причинено от Л. Д..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата, и вината на Л. Д./ са удостоверени със
събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в
съвкупност/. Към датата на ПТП-е Л. Д. е имал действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Горните
обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези
обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките
на цитираният законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Искът
за неимуществени вреди е основателен – до размера на сумата 15 000 лева:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира
/т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинено телесно
увреждане/. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която
очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в
контекста на: причинените на пострадалата физически увреждания, здравословно
състояние на Е. Б. след настъпването на инцидента и в периода след това/.
Процесното
обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като
председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни
съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/.
Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира
в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента пострадалата е
претърпяла и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалата /към
момента на инцидента/ и липсата на доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Констатациите на
приетата по делото техническа експертиза не дават основание да се направи
извод, че пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП-е /същата е
пресичала правомерно – на пешеходна пътека/. На последно място /но приоритетно/
– председателят на състава съобразява и обстоятелството, че ищците /макар и
встъпили в правата на Е. Б./ на практика претендират обезщетение не са свои, а
за чужди неимуществени вреди /болки и страдания/.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху горната главница, но при
условията на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ /за
периода след 20.09.16г. – когато застрахователят е постановил извън-съдебен
отказ за изплащане на процесното обезщетение/.
Основателен
е и обратният иск:
По
делото е установено /а този факт и не се оспорва от делинквента/, че към
момента на инцидента виновният водач Л. Д. е управлявал МПС-во след употреба на
алкохол /над допустимата от закона граница/. Този факт пряко удостоверява
предпоставката на чл. 500 от КЗ, позволяваща на застрахователя да упражни
регресните си права спрямо причинителя на ПТП-е.
Възражението
на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /претендираният от ответника
адвокатски хонорар не надвишава съществено минимума по Наредба № 1, т.е същият
не се явява прекомерен по смисъла на цитираният текст от закона – преценен в
контекста на: цената на иска, фактическата и правна сложност на процесния правен
спор, съответно - вида, естеството и обема на извършените по делото процесуални
действия/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на М.И.Н. ЕГН **********, на И.И.Б. ЕГН ********** и на Г.Н.П. ЕГН **********
сумата общо 15 000 лева - разпределена по равно между всички ищци /обезщетение
за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ;
законната лихва върху посочената сума от 20.09.16г. до цялостното й изплащане и
185 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважената част от иска/.
ОТХВЪРЛЯ
главният иск за сумата над общо 15 000 лева, а акцесорният иск за периода
до 20.09.16г.
ОСЪЖДА
М.И.Н., И.И.Б. и Г.Н.П. да платят на З. „Б.и.“ АД 720 лева – съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на адвокат Т. 980 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД да
плати на СГС 1 004 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
/при условие, че З. „Б.и.“ АД плати реално горните суми на М.И.Н.,
И.И.Б. и Г.Н.П. и горната държавна такса на СГС/ Л.Г.Д. ЕГН ********** да плати
на З. „Б.и.“ АД 15
000 лева – на основание чл. 500 от КЗ; законната лихва върху посочената сума от
20.09.16г. до цялостното й изплащане и 185 лева, съответно 1 004 лева – съдебни
разноски и държавна такса /възложени в тежест на дружеството по главният иск/ и
1 004 лева – съдебни разноски /сторени от дружеството по обратният иск/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: