Р Е Ш Е Н И
Е № 46
гр. Видин
30.12.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВОС, гражданска
колегия, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди и
петнадесета година в състав : В. М. при секретаря Н.К.
като разгледа докладваното от съдията В. М. т. дело № 11 по описа за 2015год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ.
„М."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: С., ул. „Св.св. К.
и М." 118-120, ет. 6, ап. 28, представявано
от управителя Р. М., чрез пълномощника А. О. С.,
адвокат при САК е предявил срещу „РВ С." ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. В., жк „Х.", бл.9, вх.а, ет.6, ап.22,
представлявано от управителя Р. П. В. установителен иск за признаване
за установено, че „РВ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК *********,
дължи на
„М." ЕООД, ЕИК ****, сума в общ размер на 339 460,96 лева (триста тридесет и девет хиляди четиристотин и
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от
които:
- 251 580,83 лева - непогасен дължим остатък по
констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода
21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането 30.09.2009г., 78
712,13 лева - законна лихва върху главницата от 251
580,83 лева, за периода
10.12.2009г. - 18.12.2012г.,9 000
лева - съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г.
по описа на РС- Несебър, по издаден изп. листот06.08.2010г.;, 168 лева - разноски по изп.д. №
20108490400189 по описа на ЧСИ Ангел Петров, per. № 849, с
район на действие СГС.
При условията на евентуалност е предявен иск за
постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че „РВ С***"
ЕООД, ЕИК ****, дължи
на „М." ЕООД, ЕИК *****, сума в размер 91 520,05 лева (деветдесет и една хиляди петстотин и двадесет
лева и пет стотинки), който размер е установен с влязло в законна сила съдебно
решение № 66/20.09.2012г.
по в.т.д. № 187/2012г. на АС-Б..
Подържа
се в исковата молба, че ответното дружество „РВ С**" ЕООД е длъжник в
производство по несъстоятелност, по което е образувано т.д. № 194/2012г.
по описа на ОС – Вд..
В това
производство, ищецът „М***" ЕООД е предявил в срока по чл.685 ТЗ, вземане
срещу „РВ С***" ЕООД в общ размер на 339 460,96 лева (триста тридесет и девет хиляди четиристотин и
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки).
Вземането
е придобито от „М**" ЕООД въз основа на договор за цесия, сключен на 18.12.2012г.,
с цедент „И** Б**" ЕООД, с ЕИК ******.
За извършената цесия на вземането
длъжника „РВ С**" ЕООД е уведомен на 17.09.2014г., чрез синдика Ир** А**.
От своя страна „ИТ. М. Б." ЕООД е придобило това вземане въз основа
на договор за цесия, сключен
на 06.11.2012г., с цедент „Б****" ЕООД, с ЕИК***. За тази цесия длъжникът
„РВ С**"
ЕООД е уведомен на
29.11.2012г.
Предявеното от „М.." ЕООД вземане в горепосочения
размер е включено от синдика
Ирена Александрова в списъка на неприетите
вземания, обявен в TP на 09.10.2014Г. под
№ 20141009104906.
За да откаже приемане на вземането,
синдикът е приела, че уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД за цесията
от 18.12.2012г., по силата на
която „М." ЕООД е придобило
вземането от „И. М. Б." ЕООД, било ненадлежно и не произвеждало правно действие, защото уведомлението било направено до „РВ СТ." ЕООД, чрез
синдика Ир. А., а не до
управителния орган на дружеството.
В срока по
чл.690 ТЗ, „М.." ЕООД направил възражение срещу неприемането на вземането му,
което възражение беше разгледано от съда в ОСЗ, проведено на 21.01.2015г. пот.д. № 194/2012г.
С определение № 5/04.02.2015г. ОС-Видин, обявено в TP на 06.02.2015г., е оставил без уважение възражението.
С оглед на гореизложеното, за „М**"
ЕООД възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, за установяване съществуването на неприетото му вземане
срещу длъжника „РВ СТ***"
ЕООД, на основание чл.694,
ал.1 ТЗ.
При условията на евентуалност поддържат, че вземането съществува до размер
на 91 520,05 лева, признат с влязлото в законна сила решение № 66/20.09.2012г. по в.т.д. № 187/2012г. на
АС-Б**.
Посочват, че уведомяването на „РВ СТ**" ЕООД чрез синдика му И.. А.. за
извършената цесия между „И. М. Б."ЕООД и ищеца
„М***" ЕООД е напълно валидно и е произвело своето действие по смисъла на чл.99, ал.З ЗЗД.
Видно от самото уведомление,
то е отправено до „РВ С**" ЕООД, чрез синдика му Ир. Ал.. Съгласно чл.685, ал.1, т.1 ТЗ синдикът
представлява предприятието,
а съгласно т.4 на същата разпоредба - синдикът води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието.
Молят ВОС
да постанови решение, с което да признаете за
установено, че „РВ СТ.." ЕООД, ЕИК ***, дължи на „М***" ЕООД, ЕИК ****, сума в общ размер на 339 460,96 лева (триста тридесет и девет хиляди четиристотин и
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от
които:
- 251 580,83 лева - непогасен дължим остатък по
констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода
21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането
30.09.2009г.
-78
712,13 лева - законна лихва върху главницата от 251
580,83 лева, за периода
10.12.2009г. - 18.12.2012г.
-9 000 лева - съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г.
по описа на РС- Несебър, по издаден изп. листот06.08.2010г.;
-168 лева - разноски по изп.д. №
20108490400189 по описа на ЧСИ Ан. П. per. № 849, с
район на действие СГС.
При условията
на евентуалност да постанови решение, с
което да признае за установено, че „РВ СТ**" ЕООД, ЕИК ****, дължи на „М***" ЕООД, ЕИК ***, сума в размер 91 520,05 лева (деветдесет и една хиляди петстотин и двадесет
лева и пет стотинки), който размер е установен с влязло в законна сила съдебно
решение № 66/20.09.2012г.
по в.т.д. № 187/2012г. на АС-Б.
Ответната по делото страна оспорва изцяло предявения
иск като подържа становище , че е недопустим, правото на иск е погасено и не
може да се търси съдебна защита по реда на чл.694 ал.1 ТЗ.
Подържат, че иска е неоснователн и по същество, като
считат същия за неоснователен и недоказан и по размер. Оспорват изцяло
твърдението за надлежно уведомяване на длъжника РВ“Ст** „ЕООД от „Ит** м** Б**
„ ЕООД към „М*** „ЕООД.
ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна :
По отношение подържаното възражение за недопустимост
на иска,
Искът е процесуално допустим. Предявен е от лице,което
твърди, че е кредитор с парично вземане срещу длъжник в производство по
несъстоятелност; предявено в срока по чл.685 ТЗ пред съда по несъстоятелността
по т.д № 194/2012г. на ВОС, включено в списъка на неприетите вземания от
Синдика, обявен в ТР на 09.10.2014г. Ищецът е възразил в срока по чл.690 ТЗ,
възражението е оставено без уважение с определение № 5/04.02.2015 и обявено в
Тр на 06.02.2015г, искът е предявен в срока по чл.694 ал.1 ТЗ на 12.02.2015,
видно от пощенското клеймо.
По отношение основателността на предявения
иск.
Между страните по делото се спори относно
съществуването на вземането неговия размер и дали цесията от 18.12.2012г., с
която ищеца го е придобил, има действие спрямо ответника по смисъла на чл.99
ал.4 ЗЗД.
Относно съществуването на
вземането :
На 05.04.2009г.
между „Б******" ЕООД, ЕИК *****, като продавач и „РВ СТ**" ЕООД, ЕИК ****, като
купувач е сключен договор № 5 с нотариална заверка на подписите на страните per. № 3669/2009г.
от 01.07.2009г. по описа на М** Н**, нотариус per. № 362 на НК, с
район на действие СРС, с предмет доставка на бетони, циментови замазки и
специални продукти, по силата на който продавачът се задължил да доставя и
полага с бетонпомпа съответните строителни смеси на обект, находящ се в гр.
С**, кв. „М л.", а купувачът се задължил да получава доставените му
количества смеси и да ги заплаща в 10-дневен срок от получаване на фактура за
съответната доставка (т.4.4 от договора).
На
20.05.2009г. страните по договора подписали споразумение, с което предвидили,
че фактуриране на доставките на бетонови смеси, ще се извършва след техническо
замерване на доставените количества, което замерване ще се осъществява от
техническа комисия от представители на двете страни, след декофриране на
съответните конструктивни елементи.
По делото
са приети три броя протоколи - № 1/22.04.2009г.,
N2
2/29.06.2009г. и № 3/26.08.2009г., подписани от
представители на продавача и купувача по договора, с които страните са приели,
че в периода 01.04.2009г. - 26.08.2009г.
на строителния обект са доставени бетонови смеси с общо количество от 1 469 куб.м. + 819,5
куб.м. + 819,5 куб.м. = 3 180 куб.м.
На
26.08.2009г. между продавача „Б. К." ЕООД и купувача „РВ С." е
съставен и подписан констанивен
проколол, с който страните установили, че към датата на подписването му,
купувачът дължи на продавача 270
219,78 лева за
доставка на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. - 26.08.2009г.
Със същият протокол купувачът се задължил да заплати тази сума до 30.09.2009г., както и да гарантира
плащането със запис на заповед.
На същата
дата бил издаден запис на заповед,
съгласно който „РВ С**" ЕООД неотменимо и безусловно се задължило да заплати
на „Б. К." ЕООД, сумата от 300 000 лева, платима на предявяване, със
срок за предявяване 01.10.2009г. Записът е авалиран от управителя на „РВ СТ."
ЕООД Р. В.., като физическо лице.
По делото
се представени и три броя фактури
- № **********/27.04.2009г.,
№
**********/04.03.2010г. и
№**********/30.06.2010г., издадени от продавача на купувача за доставка на
бетони на обща стойност 323
680,84 лева с ДДС.
Представен
е и изпълнителен лист от 06.08.2010г., издаден по ч.гр.д. № 962/2010г.
на РС-Н., с който на основание чл.418, във вр. с чл.417, т.9 от ГПК, „РВ СТ**"
ЕООД и Р. П. В.. са осъдени да заплатят на „Б. К." ЕООД, сумата от 300 000 лева,
дължими по записа на заповед от 26.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 03.08.2010г. до
окончателното му изплащане, както и 9 000 лева, представляващи разноски по
делото.
Представена
е и сметка № **********/20.08.2010г., издадена
от ЧСИ Ан. П., от която е видно, че „Б. К." ЕООД е платило 186 лева
разноски по изп.д. №
20108490400189, образувано срещу „РВ СТ.."
ЕООД, въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 782/05.08.2010г.
по ч.гр.д. № 962/2010г. на
РС-Н...
Съгласно
договор за цесия от 06.11.2012г.,
„Б. К" ЕООД прехвърлило на „ИТ. М.. Б.." ЕООД, ЕИК ***, вземане
срещу „РВ СТ**" ЕООД в общ размер
на 300 000 лева,
от които:
251 580,83 лева
- дължим
остатък по констативния протокол от 26.08.2009г., с падеж 30.09.2009г.;,48 419,17 лева
- законна
лихва върху главницата от 251580,83 лева, за периода 10.12.2009г. - 06.11.2012г.
Съгласно
чл.4, ал.1 от договора за цесия, вземането се прехвърля с привилегиите,
обезпеченията и всичките му принадлежности, включително с изтеклите
лихви.
С чл.1,
ал.2 от същия договор, на цесионера били прехвърлени още и следните
нелихвоносни вземания на цедента към „РВ СТ**" ЕООД:
-
9 000 лева - разноски по ч.гр.д. № 962/2009г.
на НРС;
-
168 лева - разноски по изп.д. № 20108490400189 по описа
на ЧСИ Ан. П. per.
№ 849 с район на действие СГС.
Или общо
към 06.11.2012г., прехвърлените права по договора за цесия възлизат на 309 168 лева.
За
цесията от 06.11.2012г., длъжникът „РВ СТ." ЕООД е уведомен на 24.11.2012г. , съгласно представеното
уведомление за прехвърляне на вземане, връчено чрез нотариус Б. Т.., per. № 161 на
НК, с район на действие РС- В.
На 18.12.2012г. с втори договор за
цесия „ИТ. М. Б." ЕООД прехвърлило на ищеца „М.." ЕООД вземането си
срещу „РВ СТ**" ЕООД, в общ размер на 339 460,96 лева, от които:
251 580,83 лева
- дължим
остатък по констативния протокол от 26.08.2009г., с падеж 30.09.2009г.;78 712,13 лева
- законна
лихва върху главницата от 251580,83 лева, за периода 10.12.2009г. - 18.12.2012г.;9000 лв. Разноски по ч грд 0
962 от 2009 на НРС168 лв. Разноски по изп. Дело
За тази цесия длъжника е уведомен
на 17.09.2014г. чрез синдика адв. Ирена Александрова.
При така установената фактическа
обстановка, ВОС приема предявеният иск за неоснователен и недоказан по следните
съображения :
Искът по
чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер
– предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или
не на обезпечение
или привилегия на това вземане,
т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между определени лица – кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация
предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл.
694 ТЗ. Ищец по този иск
може да бъде:
1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане
/положителен установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор
/отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът
в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това,
кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно:
в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор – ответник
е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск от кредитор – ответници
са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника
– ответник е кредиторът, чието прието вземане
е оспорено.
В изпълнение на процедурата по съставяне на
списъка на приети вземания срещу длъжника „РВ Ст**” ЕООД-гр.В.. и на
основание чл.689 ТЗ синдикът
на дружеството Ир. А. е представила списък на приетите и неприети вземания по чл.686 ,както и по допълно
предявените вземания по реда на
чл.688 ТЗ.
По представения от синдика списък на неприети
вземания по чл.686,ал.1,т.3 ТЗ са постъпили възражения от „М.”ЕООД-С..
„М.”ЕООД-С.
е предявил вземане в размер на 251 580,83лв. главница,съставляваща
непогасен дължим остатък по констативен протокол от 26.08.09г. за доставка на
бетонови смеси в периода 21.04.09г. до 26.08.09г.,както и
78 712,13лв.-законна лихва върху главницата за периода 10.12.09 до
06.08.10г.,9 000лв.-съдебни разноски по гр.д. №962/10г. на РС Несебър по
издаване на изп.лист от 06.08.10г. и 168лв.-разноски по образуваното изп.д.№189/10г.
на ЧСИ А.П. с район на действие СГС.Като основание за вземането е посочено
Договор за цесия от 18.12.12г.
Синдикът не е включил това вземане в списъка
с приети вземания като е приел,че липсва валидно уведомяване на длъжника „РВ
Ст**”ЕООД по чл.99,ал.3 ЗЗД,поради което цесията не е произвела своето действие
спрямо длъжника.
ВОС в настоящето производство приема, че уведомяването
на синдика не може да
замести уведомяването на длъжника,тъй като макар и в производство по несъстоятелност длъжникът запазва своята самостоятелност и той продължава дейността си чрез своите
органи на управление под надзора на
синдика.Правилно синдикът е
отбелязал,че в случая не е налице хипотезата
на чл.635,ал.2 ТЗ . Поради това,
че не е страна
по твърдяното материално правоотношение, синдикът не е легитимиран да бъде уведомяван за извършената цесия
вместо длъжника.
Горният извод следва
от логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на ТЗ и отчита предвидената от закона роля на
синдика на орган на производството
по несъстоятелност, на когото именно
е възложена функцията по приемане на
предявените от кредиторите вземания, предпоставяща съответно и произнасяне относно тяхното съществуване.
Относно дължимостта на самата сума
се установи ,че с влязло
в сила решение на АС-Б** №66 от 20.09.12г. по
в.т.д. №187/2012г. е признато,че РВ Ст** ЕООД дължи на Бетон Контракт
сумата от 91 520,05лв.
за доставка
на бетонови смеси в периода 21.04.09г. до 26.08.09г. Б**К**
не е предявил това свое вземане
в производството по несъстоятелност на РВ Ст** ЕООД,а такова е предявено от „Ит** М**
Б**”ЕООД въз основа на цесия
от 06.11.12г.Вземане от „Ит.. М.. Б..”ЕООД
в сроковете по чл.685 ТЗ не е предявено,а е предявено в срока по чл.688 ТЗ като синдикът го е включил
в списъка с неприети вземания и възражение от страна на
това дружество не е постъпило.
При тези данни, Съдът намира,че правилно
синдикът не е признал вземане на „М..”ЕООД-С. в размер общо на
300 000лв,от които
251 580,83лв. главница за доставка на бетонови смеси в периода
21.04.09г. до 26.08.09г.,както и 78 712,13лв.-законна лихва върху
главницата за периода 10.12.09 до 06.08.10г.,9 000лв.-съдебни разноски.С представените
по делото доказателства „М**”ЕООД не установи вземане спрямо длъжника РВСт**
ЕООД в сочения размер.
Неоснователен е и предявения При условията на евентуалност иск за признаване, че вземането съществува до размер на
91 520,05 лева, признат
с влязлото в законна сила решение № 66/20.09.2012г. по в.т.д. № 187/2012г. на
АС-Б.
Налице е вземане на Б** К** ЕООД в
размер на 91 520,05лв.,признато с решение на АС Б** ,но няма такова
предявено вземане от това дружество
в качеството му на кредитор в сроковете
по чл.685 и чл.688 ТЗ в производството
по несъстоятелност на РВ Ст** ЕООД.В същото време има плащане
от „М***”ЕООД на 50 000евро към доставчика на Б**-Б** К** ЕООД,с което задължението на РВ Строй е погасено,но
няма предявено вземане от „М**”ЕООД за такова вземане .
По тези съображения, ВОС
приема, че предявения иск с правно основание чл.694 ТЗ е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен с произтичащите от това правни последици.
С оглед на посоченото по-горе,
следва да бъде постановено решение, с което се отхвърли иска за признаване за установено, че ответникът „РВ СТ**"
ЕООД (в производство по несъстоятелност) дължи на „М**" ЕООД сума в общ
размер на 339 460,96 лева
(триста тридесет и девет хиляди четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и
шест стотинки), от които:251 580,83 лева - непогасен дължим остатък по
констативен протокол от 26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода
21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането
30.09.2009г.,78 712,13 лева - законна лихва върху главницата
от 251 580,83 лева,
за периода 10.12.2009г. - 18.12.2012г.,9 000 лева - съдебни разноски по гр.д. № 962/2010г. по описа на РС- Н**, по издаден изп. лист от 06.08.2010г.;168 лева - разноски по изп.д. № 20108490400189 по описа на ЧСИ Ан.. П.., per. № 849, с район на действие СГС., КАКТО И евентуалния, ЗА признаване за установено, че „РВ С**" ЕООД, ЕИК ****, дължи на „М**" ЕООД, ЕИК ***, сума в размер 91 520,05 лева (деветдесет и една хиляди
петстотин и двадесет лева и пет стотинки), който размер е установен с влязло в
законна сила съдебно решение № 66/20.09.2012г. по в.т.д. № 187/2012г. на АС-Б.
Водим
от горното, ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ Иск
е с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ ОТ „М**" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление: С*, УЛ. „СВ.СВ. К. И М.." 118-120, ЕТ. 6, АП. 28,
представявано от управителя Р.. М.., чрез пълномощника А.. О.. С.., адвокат при САК СРЕЩУ „РВ СТ**" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление: ГР. В, ЖК „Х..", БЛ.9, ВХ.А, ЕТ.6, АП.22, представлявано от
управителя Р... П.. В.. , за признаване
за установено, че „РВ С.." ЕООД, ЕИК ****, дължи
на „М**" ЕООД, ЕИК ****, сума в
общ размер на 339 460,96 лева (триста тридесет и девет хиляди четиристотин
и шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от които:- 251 580,83 лева - непогасен дължим остатък по констативен протокол от
26.08.2009г., за доставка на бетонови смеси в периода 21.04.2009г. - 26.08.2009г., с падеж на плащането 30.09.2009г.
78 712,13 лева - законна лихва върху главницата от 251
580,83 лева, за периода
10.12.2009г. - 18.12.2012г.9 000 лева - съдебни
разноски по гр.д. № 962/2010г.
по описа на РС- Н., по издаден изп. листот06.08.2010г.;168 лева - разноски по изп.д. № 20108490400189 по
описа на ЧСИ А. П., per. № 849, с район на действие СГС., както и предявения При условията на евентуалност иск
за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че „РВ СТ." ЕООД,
ЕИК *********, дължи на „М**" ЕООД, ЕИК ***, сума в размер 91 520,05 лева (деветдесет и една хиляди петстотин и двадесет
лева и пет стотинки), който размер е установен с влязло в законна сила съдебно
решение № 66/20.09.2012г.
по в.т.д. № 187/2012г. на АС-Б.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните по
реда на въззивното производство.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :