№ 5591
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20221110161568 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
***, обект **.*, срещу Т. Н. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***, по чл. 345, ал.
1, предл. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за признаване на
установено, че ответникът дължи предаване на ищеца на лизинговия автомобил „***
С“/** ***, рег. № ***, шаси/идентификационен номер на превозното средство № ***,
година на производство: 2005г., предоставен за ползване по силата на Договор за
финансов лизинг № *** г. и анекс от 14.02.2020 г. към него, за което вземане са
издадени заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417, ал. 1, т. 5 ГПК и изпълнителен лист от 07.04.2021 г. по ч.гр.д. №
17526/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че по силата на сключен на 15.06.2018 г. между страните
Договор за финансов лизинг № *** ищецът като лизингодател се задължил да
придобие собствеността и да предостави на ответника като лизингополучател за
ползване срещу възнаграждение процесният автомобил, което предаване е сторено с
подписан приемо-предавателен протокол. С Анекс от 14.02.2020 г. между страните
срокът на горния договор е удължен до 14.01.2023 г., като е увеличен размерът на
дължимата от лизингополучателя лихва с 1 499,71 евро и съответно общия размер на
дължимата лихва е 6 012,14 евро. Поради неизпълнение на задължения на ответника
договорът бил развален на 05.03.2021 г. с изтичането на допълнителен срок, даден с
нотариална покана, връчена на ответника, който следвало да върне вещта на същата
дата.
В срока за отговор Т. Р. не оспорва сключването на договора и анекса към него,
както и че е получил нотариална покана за заплащане на остатъчни дължими суми, но
оспорва иска по следните съображения: не бил уведомен за разваляне на процесния
договор по надлежния ред съгласно договора, в каквато насока излага твърдения, че до
получаване на покана за доброволно изпълнение на 19.05.2021 г. по изп.д. № 694/2021
г. на ЧСИ С. Якимов, рег. № 844 на КЧСИ продължил да заплаща дължими суми по
1
договора; договорът не бил развален при липса на всички законови предпоставки за
това, имайки предвид, че и след отправеното в нотариалната покана предизвестие
ищецът продължил да получава суми за погасяване на дълга; договорът не следвало да
се счита развален, тъй като било налице незначително неизпълнение на договора с
оглед интереса на кредитора, тъй като е в размер на под 10 % от общо дължимата сума;
оспорва изцяло задължението по размер; оспорва истинността на приложената към
нотариална покана справка за дължими суми; прави възражение за прихващане на две
насрещни вземания до размера на помалкото от тях.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Искът е предявен от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, за което е издадена процесната заповед за изпълнение.
С окончателния доклад са отделени за безспорни следните обстоятелства:
по силата на сключен на 15.06.2018 г. между тях Договор за финансов лизинг №
*** ищецът като лизингодател се задължил да придобие собствеността и да
предостави на ответника като лизингополучател за ползване срещу
възнаграждение процесният автомобил, което предаване е сторено с подписан
приемо-предавателен протокол на същата дата;
с Анекс от 14.02.2020 г. между страните срокът на горния договор е удължен до
14.01.2023 г., като е увеличен размерът на дължимата от лизингополучателя
лихва с 1 499,71 евро и съответно общия размер на дължимата лихва е 6 012,14
евро;
на 25.02.2021 г. ответникът е получил нотариална покана рег. № ***, *** на
нотариус Л.Т., рег. № *** на НК, с която бил поканен да изпълни описани в
поканата парични задължения по процесния договор, като в противен случай бил
предупреден, че договорът ще се счита за развален и ответникът ще следва да
върне процесния автомобил незабавно на ищеца;
на 19.05.2021 г. ответникът е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 694/2021 г. на ЧСИ С. Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 07.04.2021 г. по ч.гр.д. № 17526/2021 г. на СРС, за връщане
на процесния автомобил, който предал на ищеца с приемо-предавателен протокол
от 22.05.2021 г. в хода на изпълнителното производство.
В първото открито съдебно заседание въз основа на изрично признание на
ответника чрез неговия процесуален представител е отделено за безспорно и
последното обстоятелство, първоначално въведено като спорно с исковата молба, а
именно: развалянето на договора на твърдяната от ищеца дата – 05.03.2021 г., поради
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на дължими суми
за лизингово възнаграждение в съответен размер, който размер е значителен с оглед
интереса на кредитора, имайки предвид общия размер на дълга по договора, увеличен
с процесния индекс, както и че към датата на подаване на процесното заявление
договорът също е бил развален на горепосоченото основание.
По време на устните състезания в същото съдебно заседание ответниковият
представител поиска и уважаване на иска, като направи и изрично признание на иска,
но при липса на изрична представителна власт, надлежно учредена съгласно чл. 34, ал.
3 ГПК, тъй като признанието на иска представлява разпоредително действие с иска,
2
съдът не уважава искането на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК,
(Решение № 171 от 19.11.2014 г. по т.д. № 1872/2014 г., ВКС, II т.о.).
На следващо място, в същото съдебно заседание ответникът оттегли заявеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане, за което съдът бе дал указания
с определението по чл. 140 ГПК, като не изпълни и указанията на съда по същото
определение да конкретизира останалите си възражения за неизпълнение на процесния
договор от страна на ищеца.
Предвид изложеното, съдът не пристъпва към фактически и правен анализ при
липса на каквито и да е спорни обстоятелства между страните по делото, при което
следва уважаване на иска, тъй като процесната вещ е предадена в хода на
изпълнителното производство, в който случай не следва отхвърляне на иска (т. 13 от
ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
По разноските
Относно дължимото адвокатско възнаграждение
Исковият съд следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Ответникът не претендира разноски в заповедното и исковото производство, но
преди приключване на делото пред настоящата инстанция своевременно е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК при представен от ищеца списък на разноските, с
който списък е претендирано адвокатско възнаграждение от 1 092,46 лв. с ДДС за
заповедното производство и адвокатско възнаграждение от 3 215 лв. с ДДС за исковото
производство съгласно представени договори за правна защита и съдействие в двете
производства и доказателства за изплащане на сумите по банков път в полза на
ищцовия представител (л. 13-15 по заповедното производство и л. 121-123 по исковото
производство), както и доказателства за регистрация по ЗЗДС на адвокатското
дружество.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
основателно с оглед липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на
делото, проведеното единствено по делото открито съдебно заседание, обема на
извършените от ищцовия представител процесуални действия в заповедното и
исковото производство при липсата на практика на каквато и да е защитна позиция от
страна на ответника, по която ищецът да е следвало да гради доводи и да прави
доказателствени искания в тяхна подкрепа, материалния интерес по делото, липсата на
нови доказателства, които да са приети в същото открито съдебно заседание, освен
представена от ищеца справка за останали дължими суми от ответника.
На следващо място, при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение се прилага разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, с оглед материалноправния
характер на нормите на наредбата (Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4729/2019 г., IV г. о.; Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3019/2018 г., II т. о.; Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г.,
I т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.;
Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.;
Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.;
3
Определение № 189 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
Съгласно чл. 5 от процесния договор за финансов лизинг лизинговата цена на
актива е 11 466 евро, заплащана на 36 месечни лизингови вноски с размер от 318,50
евро или левова равностойност от 622,93 лв. съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към договора. При цена на иска от 7 475,16 лв.
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 491,63 лв. за заповедното
производство съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ (изм. с ДВ, бр. 68 от
2020 г.) и 1 047,52 лв. за исковото производство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
(изм. с ДВ, бр. 88 от 2022 г.).
Относно дължимата държавна такса
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение (Решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г.,
ІІ т.о. на ВКС; Решение № 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г., ІІ т.о. на ВКС).
Договорът за финансов лизинг, какъвто е процесният договор, има съществените
елементи на договор за наем с отликата, че лизингополучателят има правото по силата
на закона и договора да придобие собствеността върху имуществото - предмет на
договора, в случая лизинговия автомобил.
Размерът на държавната такса следва да се определя от вида на търсената
защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за
цената на иска по чл. 69 ГПК. За наемните договори има специална норма и тяхната
стойност е сборът от наемни вноски за една година (чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и т. 12 от ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Поради това в процесния
случай цената на иска следва да се определи като сбор от дължимите лизингови вноски
за една година (Решение № 1 от 04.01.2019г. по т.д. № 5/2017 г. на ОС – Кюстендил).
В допълнение, ищецът неоснователно претендира заплащането на 507,17 лв. –
държавна такса за исковото производство, при липсата на каквито и да е доказателства,
като в тази насока съдът също не е дал указания в хода на настоящото производство.
Във връзка с Разпореждане от 26.03.2023 г. ищецът с молба от 06.04.2023г. е
поискал възстановяване на недължимо внесена държавна такса за разликата над 299
лв. до размера на внесената сума от 507,17 лв. или именно сумата от 208,17 лв., която
следва да бъде възстановена по посочена в същата молба банкова сметка, като преди
това се изготви справка от счетоводството на СРС дали сумата от 507,17 лв., внесена с
платежен документ от 24.03.2021 г., находящ се на л. 17 по ч.гр.д. № 17526/2021 г. на
СРС, е все още налична по сметката на СРС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски за заповедното производство от 641,13 лв., от които 149,50 лв. – държавна
такса и 491,63 лв. – адвокатско възнаграждение, и разноски за исковото производство
от 1 197,02 лв., от които 149,50 лв. – държавна такса и 1 047,52 лв. - адвокатско
възнаграждение, като съдът раздели поравно за двете производства общо внесената по
заповедното производство сума от 299 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 345, ал. 1, предл. 2 ТЗ вр. чл.
55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК по отношение на Т. Н. Р., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, ***, че дължи предаване на „***“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, обект **.*, на лизинговия автомобил
„*** С“/** ***, рег. № ***, шаси/идентификационен номер на превозното средство №
***, година на производство: 2005г., предоставен за ползване по силата на Договор за
финансов лизинг № *** г. и анекс от 14.02.2020 г. към него, за което вземане са
издадени заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417, ал. 1, т. 5 ГПК и изпълнителен лист от 07.04.2021 г. по ч.гр.д. №
17526/2021 г. на СРС.
ДА СЕ ИЗГОТВИ И ПРИЛОЖИ по делото справка от счетоводството на СРС
дали сумата от 507,17 лв., внесена с платежен документ от 24.03.2021 г., находящ се на
л. 17 по ч.гр.д. № 17526/2021 г. на СРС, е налична по сметката на СРС, след което
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, обект **.* на основание чл. 4б ЗДТ като недължимо
внесена сумата от 208,17 лв. по банкова сметка, посочена в молба от 06.04.2023 г. на
„***“ ЕООД.
УКАЗВА на счетоводството на СРС да приложи по делото доказателство за
възстановяване на горепосочената сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. Н. Р., ЕГН: **********, адрес:
гр. София, ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, ***, обект **.*, следните суми:
сумата от 641,13 лв. – разноски за заповедното производство;
сумата от 1 197,02 лв. – разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5